Необходим е регистър за собствеността на медиите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Необходим е регистър за собствеността на медиите

Необходим е регистър за собствеността на медиите

2344 прочитания

Седмици преди доклада на Европейската комисия в Брюксел беше публикувано подробно изследване "Телевизията в Европа: законодателна рамка, практики и независимост". То е направено от Европейската програма за наблюдение и подкрепа (EUMAP) на институт "Отворено общество" - Ню Йорк, със съдействието на регионални организации. Частта за България е подготвена от Ася Кавръкова, директор на програмата "Европейска интеграция и регионална стабилност" към института "Отворено общество". Докладът разглежда развитието на телевизията в 20 европейски страни - членки и кандидатки за ЕС. Той представя подробен анализ на разпространяването на телевизионни програми и дава конкретни препоръки за действие на националните правителства, международните организации и на всички други заинтересувани. Пълният текст на доклада можете да видите на www.eumap.org

За мнозинството от европейците телевизията остава основен източник за информация независимо от динамичното настъпление на новите технологии.

Едновременно с това в цяла Европа се наблюдава тенденция обществените телевизионни оператори да допускат компромиси с качеството на програмата, за да се наложат в конкуренцията си с комерсиалните канали. Тази тенденция прогресира с продължаващи опити на правителства и партии да запазят контрола си върху обществените електронни медии и е съпътствана от развитието на процес на медийна концентрация на частни капитали в телевизията (някои от които са с ясна политическа цел и ориентация). Всичко това поставя под сериозна заплаха основната роля на телевизията като гарант на демокрацията.

В Европа работят четири хиляди телевизионни канала, но същевременно концентрацията на телевизионния пазар става все по-висока - и като собственост, и като брой на зрителите.

Независимо от съществуващите законодателни ограничения върху медийната концентрация огромният дял от аудиторията в Европа е съсредоточен в малък брой канали, докато собствеността и структурите, стоящи зад нея, са все по-сложни и забулени в тайни.

Разследващата журналистика и програмите за малцинствата са редки явления и в обществените, и в търговските електронни медии, където новинарските програми често придобиват таблоиден характер.

Развитието на цифровата телевизия вещае нови промени. Налице са обаче индикатори, подсказващи, че преминаването към дигитализацията ще облагодетелства допълнително сегашните водещи играчи на пазара и ще доконсолидира медийната концентрация, като ще постави на нови рискове плурализма, разнообразието и висококачественото съдържание на програмите.

Обществените оператори

Обществените електронни медии следва да създадат механизми за гарантиране на прозрачност на разходите си и най-вече що се отнася до начините, по които те използват обществените фондове.

Необходимо е те да приведат програмите си в пълно съответствие с обществените си задължения.

На национално ниво трябва да се прилага медийна политика, включваща стратегии за развитието на местните и общностните телевизионни станции.

Търговските оператори

Нужно е европейско законодателство, гарантиращо проз­рачност на медийната собственост.

Чрез различни инициативи и средства на регулация частните електронни медии трябва да бъдат насърчавани да предлагат програми, служещи на обществения интерес.

Цифровизацията

Необходимо е законодателство, позволяващо автоматичното издаване на лицензи за цифрово излъчване на обществените оператори, така че да се гарантира съхраняването на обществените електронни медии в ерата на дигитализацията.

Лицензите за цифрово излъчване следва да се разпределят сред операторите, предлагащи широка гама от програми, за да не се възпроизвеждат съществуващите стереотипи, характерни за аналоговата среда, където на пазара са налице доминиращи играчи.

За да не се допускат господстващи позиции на цифровизирания телевизионен пазар, е необходимо да се ограничи развитието на конгломерати от оператори, участващи в цифровизирани медийни вериги, като например мултиплексни оператори, телевизионни станции, програмни пакети и производители на софтуер.

Телевизионният пазар в България

Необходими са промени в Закона за радиото и телевизията, предвиждащи механизми, които да гарантират политическата и икономическата независимост на обществените оператори.

Необходима е промяна на процедурата по избор на членове на Съвета за електронни медии (СЕМ), за да се гарантира независимостта на регулаторния орган и да се въведат механизми, чрез които членовете на СЕМ ще поемат и лична отговорност за вземаните от тях решения.

Общественият телевизионен оператор БНТ (Българска национална телевизия) да разработи нови програмни схеми, които да отговорят по-добре на конкретните социални нужди и обществени очаквания.

Основен извод за България е, че медиите все повече излизат от пряката политическа зависимост, но остават проблемите, свързани с икономическа намеса и корпоративни интереси в управлението им. Посочена е необходимостта да се преодолее съществуващата непрозрачност на медийния капитал и начините за финансиране, защото това оказва негативно въздействие върху редакционната политика. Препоръчва се да бъде изработен публичен регистър за собствеността на медиите, за да е известно кой точно ги притежава - нещо, което липсва в момента. "Правната рамка по отношение на собствеността благоприятства липсата на прозрачност в медийната собственост, капитал и финансиране. Собствеността в медиите обикновено се прикрива чрез акции на приносител като алтернатива на личните акции, а също така и зад офшорни фирми, където няма изискване за прозрачност на собствеността", се казва в анализа.

В България не съществува яснота за разпределението на рекламния пазар, който влияе върху медийната собственост и редакционната независимост. Фактът, че националните обществени оператори БНТ и БНР генерират и приходи от реклама освен държавната субсидия, създава напрежение между тях и търговските електронни медии, което понякога е пречка пред обединяването на представителите на медийната индустрия при решаването на редица въпроси, свързани с медийната регулация.

Механизмите на саморегулация са слабо познати и неразвити в българския медиен сектор въп­реки множеството опити за изработване и приемане на етични кодекси и стандарти през последните 10 години.

Проблеми със собствеността на медиите имат и останалите държави от нашия регион. Известни западни медийни корпорации превземат тв пазарите на т.нар. страни в преход.

Бързата експанзия на частните медиа корпорации в Централна и Източна Европа принуди законодателните органи в тези страни да внесат промени, които да гарантират, че няма да се стигне до доминиране на тв пазара от страна на някои от играчите. Въпреки усилията на законотворците обаче докладът на EUMAP категорично констатира, че концентрирането на собственост в телевизиите на някои държави продължава. Притиснати от антимонополни клаузи, инвестиращите в медии, започнаха по-умело да прикриват следите си чрез усложняване структурата на собствеността, се казва в изследването.

Правителството и парламента да направят промени в закона за радио и телевизия, които да предоставят на търговските оператори възможност за финансиране на конкурсен принцип на програми с обществена функция. Да бъде приета конкретна стратегия за планиране на цифрово радио- и телевизионно наземно разпространение. Из изследване на "Отворено общество"

Аудио-визуалната политика на българското законодателство е в съответствие с достиженията на правото на ЕС, констатира редовният мониторингов доклад на Европейската комисия за напредъка на България. В него е отчетена и приетата от парламента стратегия за радио- и телевизионна дейност през септември 2005 г., която позволява на Съвета за електронни медии (СЕМ) да инициира нови търгове за телевизионни и радиопрограмни лицензи. България трябва да се съсредоточи върху укрепване на административния капацитет и на капацитета за наблюдение на стабилна регулаторна власт. Върховният административен съд отхвърли някои от решенията на СЕМ и тази институция следва да гарантира, че взима прозрачни, мотивирани и безпристрастни решения. По отношение на аудио-визуалните медии не съществуват формални ограничения на програмните схеми и както телевизията, така и радиото представят различни новинарски емисии и програми, основаващи се на обществения интерес.Ситуацията във връзка със свободата на изразяването се е подобрила. Клеветата е наказуема по силата на Наказателния кодекс с глоба (до 5000 евро) и броят на делата, образувани пред съд, значително се увеличи, пише в доклада. При по-голямата част от тези дела съдилищата са се произнесли и са тълкували закона по начин, който е в полза на свободата на изразяване на журналистите.

Изводи за телевизионния пазар в други страни - Румъния

Поради факта, че телевизията в страната защитава интересите на собствениците, свободата на словото както в обществените, така и в частните оператори, е ограничена. В опитите си да избегнат чувствителните теми, новинарските програми показват тенденция към таблоидизация.

Местните телевизии са в окаяно състояние и са се превърнали в говорител на местните политически и икономически кръгове.

Необходими са промени в Закона за общественото радио и телевизия, гарантиращи тяхната независимост.

Концентрацията в медийната собственост се увеличава и няма надеждни данни кой притежава търговските станции. Необходимо е регулаторният орган - Националният съвет по радио и телевизия - да задължи операторите да разкрият самоличността на техните собственици и акционери.Турцияl Основните проблеми са свързани с нелицензираните търговски оператори и с липсата на независимост при обществените.

Застоят при разпределянето на честотите, породен от действията на основния регулатор, Върховния съвет за радио и телевизия (RTUK) и на Службата по далекосъобщенията (TK), трябва да бъде преодолян, за да продължи процесът на лицензиране.

За да бъде намалена политизацията на радио- и телевизионния сектор и да се стимулира редакционната независимост, е необходимо прилагането на стриктна медийна политика, осигуряваща прозрачност на медийната собственост и въвеждането на реалистична и приложима степен на медийна концентрация.

Общественият оператор (TRT) трябва да получи сигурни и адекватни източници на финансиране.Полшаl Регулацията на електронните медии все още страда от системно политизиране. Това е явно по отношение на обществените оператори и на Националния съвет за радио и телевизия. Необходимо е правителството и парламентът да преосмислят ролята на регулаторния орган, да гарантират неутрална процедура по избора на членовете на съвета и прозрачна и справедлива политика на лицензиране.

Поради засилена комерсиалиция на обществения оператор публичните му функции са поставени на риск.Чехияl Камарата на представителите упражнява сериозно влияние над регулаторния орган на електронните медии, Съвета за радио и телевизия (RRTV), както и върху обществените оператори.

За последното десетилетие в чешките медии навлязоха големи чуждестранни инвестиции, но концентрацията на телевизионния пазар остава твърде висока и на него доминират две частни телевизионни станции с национално покритие и двата канала на обществения оператор.

Съществуват опасения, че господстващото положение на двете национални частни телевизии - "Нова" и "Прима", може да се запази и занапред, ако Съветът за радио и телевизия отстъпи пред лобистките интереси на търговските оператори и им присъди част от лицензите за дигитална телевизия, отдавани след търг.

Седмици преди доклада на Европейската комисия в Брюксел беше публикувано подробно изследване "Телевизията в Европа: законодателна рамка, практики и независимост". То е направено от Европейската програма за наблюдение и подкрепа (EUMAP) на институт "Отворено общество" - Ню Йорк, със съдействието на регионални организации. Частта за България е подготвена от Ася Кавръкова, директор на програмата "Европейска интеграция и регионална стабилност" към института "Отворено общество". Докладът разглежда развитието на телевизията в 20 европейски страни - членки и кандидатки за ЕС. Той представя подробен анализ на разпространяването на телевизионни програми и дава конкретни препоръки за действие на националните правителства, международните организации и на всички други заинтересувани. Пълният текст на доклада можете да видите на www.eumap.org

За мнозинството от европейците телевизията остава основен източник за информация независимо от динамичното настъпление на новите технологии.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK