С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
32 10 авг 2007, 0:00, 14312 прочитания

Купи ми вестник

Или защо вестниците са такива, каквито са

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Я ми кажете вий сега, както стоят работите, като откъде може да се удари най-добър келепир?... Да ви кажа ли? А? Господа! Вестник да издаваме! - изтърсва бай Ганьо и на лицето му изгрява тържество."

Из "Бай Ганьо журналист", Алеко Константинов


"Знаеш ли какво е издателският бизнес? Намираш си един човек с пари и го почваш - плюеш, плюеш, плюеш, докато ти плати да спреш. После намираш друг и почваш пак - плюеш, плюеш, плюеш..." Така един издател на малък вестник описваше преди няколко години как си представя вестникарския бизнес. От времената на Бай Ганьо досега много неща са се променили, но някои, уви, са останали същите.

Преди две седмици продажбата на вестниците "Монитор", "Телеграф" и "Политика" поразмърда малко повърхността на тази част от медийния пазар. Бившата шефка на държавното тото - дългогодишен държавен чиновник, и нейният син - подозираният в злоупотреби бивш зам.-министър на бедствията и авариите, купиха от Петьо Блъсков - един от първите "демократични вестникари", трите издания за близо 10 милиона лева. Стойността на сделката, разбира се, засяга само двете страни в нея. Тя обаче е добър повод да видим какво се случва на този пазар, в който по думите на друг участник в него, съотношението шум/пари е изключително неблагоприятно - много шум и малко пари.

Българските вестници, или поне тези от тях, които претендират да са сериозни, днес са в криза. Тиражите им намаляват дори по-бързо, отколкото се увеличават читателите на жълтата преса. Изключенията са малко и те са главно в пазарните ниши, където аудиторията е ясна, консистентна и по тези причини може ефективно да бъде достигана от рекламодателите.



Най-засегната категория е на вестниците за "всички и за всичко". Това е първата успешна концепция от ранните години на демокрацията - "вестник на народа", както я описва създателят на "24 часа" Валери Найденов.

Някогашните гиганти на вестникарския пазар - "Труд" и "24 часа", които помнят тиражи от близо 500 хил. броя, днес са се свили до около 100-те хиляди. Грандиозните тиражи на червената "Дума" избледняват все повече в пенсионерските спомени, а "Демокрация", знаете, въобще няма.

Как се стигна дотук? Защо хора, които искат да си купуват и четат вестници, са спрели? Тези въпроси имат конкретни икономически и малко по-общи отговори, свързани със средата в държавата.

Много хартия...

Българският вестникарски пазар днес е пренаселен. За рекламни бюджети от около 40 млн. евро през 2006 г. са се състезавали по данни на Националния статистически институт 257 всекидневни и седмични вестника. За сравнение, в Чехия например при 10 млн. население и рекламен пазар 213 млн. евро те са малко под 100. В Унгария (също 10 млн. население) те са малко под 34.

По данни на световната асоциация на вестниците България е сред страните с най-много всекидневници на глава от населението и най-нисък тираж пак на глава от населението. Ако в Чехия средно всеки ден се отпечатват 195.5 броя на 1000 души, в България те са 83.6.

Ниското потребление на вестници и фрагментираният пазар правят инвестицията в този вид печатни медии доста непривлекателна финансово. Освен тази сметка в уравнението на вестникарския бизнес има и още едно, трудно за пресмятане неизвестно. "Вестникарският пазар ни дава примери - разбира се, не само в България, за опитите да се използват вестниците за постигането на други цели", казва пред "Капитал" управителят на "Вестникарска група България" - местното дружество на ВАЦ, Аксел Шиндлер. Според него "партийните вестници, вестниците, издавани от бизнесмени за постигането на лични политически амбиции или икономически интереси, които нямат нищо общо с вестникарския бизнес, включително и за изпиране на пари, не са ново явление и България, за съжаление не прави изключение." Представителят на ВАЦ смята, че докато компании като неговата градят бизнеса си на чисто икономически резултати, при другия тип издания често големи загуби щедро са заложени като приемливи. "Това в никакъв случай не улеснява работата на пазара", категоричен е той.

Всъщност за повечето издатели в момента вестниците им са много повече в графата "текущи разходи за PR или влияние", отколкото състоятелни бизнес проекти. Показателен е дори фактът, че въп­росът за финансовите резултати на издателските групи, който през седмицата "Капитал" отправи към тях, най-често е посрещан с недоумение и не случайно за повечето вестници данни няма.

Тезата за непазарното поведение споделя и един от двамата издатели на "Новинар" - Любен Дилов-син, депутат и бивш лидер на партия "Гергьовден". Според него в България има три типа издатели - политически, такива, които използват вестника като част от друг, по-голям бизнес, и професионални издатели. "Въобще в една държава на прехода, каквато е България, няма достатъчно независим бизнес и в голяма степен се съобразяваш с различни политически фактори", смята той.

Подобен е анализът и на бившия шеф на 6-и отдел на 6-о управление на Държавна сигурност Димитър Иванов, който през последните години по странна ирония на съдбата е издател на вестници - първо на органа на БСП "Дума", а сега на всекидневника "Земя". "Десет години издавам два леви вестника. При тях няма пазарна логика и поведение, защото не са печеливши", казва той. Според него те трудно привличат реклама, защото читателите им нямат пари.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Кампания за тв платформа спечели "Рекламна академия 2020" Кампания за тв платформа спечели "Рекламна академия 2020"

В тазгодишното издание се включиха рекорден брой студенти

18 фев 2020, 361 прочитания

Седмичен бюлетин за маркетинг и реклама (18 февруари) Седмичен бюлетин за маркетинг и реклама (18 февруари)

Забранена ли е наистина рекламата на хазарт; Новата кампания на "Сердика център"; Unilever спира рекламите за деца на храни и напитки и др.

18 фев 2020, 790 прочитания

24 часа 7 дни
Бюлетин

Бюлетин "Маркетинг и реклама"

Всяка седмица най-интересното от света на маркетинга във вашата поща

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Медиа и реклама" Затваряне
Вестникарският бизнес залязва на изток

На Балканите и в Румъния печатните медии са предимно в ръцете на олигарси

Още от Капитал
Малайзийски полет към село Щръклево

Община Русе даде предварително съгласие да продаде летището си на дружество с малайзийско участие. Проектът на компанията е за 57 млн. лв.

Андон Балтаков: Не искам да звуча като прогноза за облачно време

Генералният директор на БНР пред "Капитал"

Спаси ме от коронавируса

По-важно е маските да бъдат носени от болните, а не от здравите хора, защото така се ограничава предаването на инфекцията

Вирусът, който смрази света

Епидемията от коронавирус за по-малко от месец запали Китай и уплаши целия свят с пандемия, която не е виждана от десетилетия. Рисковете са много, но и възможностите да бъдат избегнати още са живи и съвсем реални

Кино: "Ирландецът"

Елегия за човека между доброто и злото

Wi-Fi free

Все повече хора искат да преодолеят зависимостта си от технологиите. Бизнесът харесва това

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10