Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 10 авг 2007, 0:00, 2813 прочитания

Вестникарският бизнес залязва на изток

На Балканите и в Румъния печатните медии са предимно в ръцете на олигарси

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Ако разделим условно Централна от Югоизточна Европа, е видимо как големите издателски групи от западната и северната част на континента са пристигнали в тази част по-скоро като еднократна вълна, заливайки напълно пазари като полския, унгарския и чешкия и оставяйки доста по-встрани румънския, българския и сръбския например.

В Полша единственият голям ежедневник, собственост на полска компания, е "Газета виборча", който наскоро загуби лидерската позиция на пазара от притежавания от германската "Аксел Шпрингер" "Факт". Освен "Шпрингер", които са втората по големина германска медийна група, на полския пазар са удобно наместени още H. Bauer, Verlagsgruppe Passau и норвежката Orkla Press. Ситуацията в Чехия е дори по-драстична, като според доклад на словенския Peace institute от 2004 г. германската Verlagsgruppe Passau държи практически целия регионален пазар на вестници чрез Vltava-Labe-Press (VLP). На национално ниво в Прага собственост на западни медийни групи са всички големи всекидневници без "Право", като доминиращи освен германците са и швейцарците от "Рингие". Унгарската вестникарска сергия не е по-различна, като "Рингие" и тук държат най-големия ежедневник "Непсабадшаг", а ВАЦ закупиха през 2003 г. един от най-големите седмичници в страната - HVG, дотогава собственост на журналистическия екип и унгарска издателска къща. Над 80% от унгарския пазар са собственост на чужди компании. Това като цяло е еднопосочен процес, тъй като идването на големи медийни концерни прави влизането на нови играчи на пазара трудно: изчисленията на Европейския център за журналистика показват, че създаването на нов ежедневник в Полша например в момента би струвало около 22 млн. евро. Тези суми, а и цялата картина се променят на югоизток.


Румънският пазар например е разделен между няколко основни играчa, повечето от които бизнесмени от топ 100 на най-богатите хора в страната като медийните магнати Адриан Сарбу и Йоан Тириач, стоящи зад най-голямата медийна компания "Медиa про". Голямото изключение е най-тиражният вестник - таблоидът "Либертатеа", който отново е собственост на "Рингие", както и няколко по-малки издания на ВАЦ. Румъния е пренаситена, като има над 1500 издания от всякакъв тип, включително икономическия седмичник "Капитал", но не това я прави подобна на България. "На румънския пазар има огромен наплив от млади хора без опит, желаещи да станат журналисти, което помага на собствениците да държат ниски заплатите на опитните журналисти. Най-лошо е положението в регионалните вестници, що се отнася до автономност в работата и социална защита", пише в доклада "Собствеността върху медиите и нейното влияние върху независимостта им" на Peace institute. Интервюираните от Европейския център за журналистика експерти смятат, че качествената румънска преса се брои на пръстите на едната ръка. "Журналистите в региона загубиха контрола над своята професия, която вече се управлява от собствениците на медии", коментира професор Михай Коман. Друг югоизточен развиващ се пазар - този в Македония, има специфична особеност. Според изследване, финансирано от "Отворено общество", много от македонските рекламодатели не планират разходите си за вестникарска реклама съобразно тиража на македонските вестници, а въз основа на връзките и контактите, които медиите имат във висшите политически и икономически кръгове. Отказът от реклама в издания, критикуващи често правителството, също е срещан похват в тези географски ширини. Ето защо понякога принадлежността към голяма издателска компания е част от решението на проблема, тъй като е далеч по-благоприятно за една редакция, отколкото самостоятелното отстояване на принципи пред лицето на източноевропейските политически и икономически нрави. Orkla Press например установи европейски съвет за своите издания, който защитава от външна намеса редакционните принципи във всички държави, където групата работи.

Ако потърсим отговор на въпроса защо големите във вестникарския бизнес не са толкова запалени по идеята да инвестират в нашите географски ширини, можем да се обърнем и към думите на Мартин Помпадур, европейският вицепрезидент на компанията на същия този Рупърт Мърдок, който купи "Уолстрийт джърнъл". Пред "Капитал" още през 2000 г. Помпадур кратичко отбеляза: "Тук няма да инвестираме във вестници, защото в много страни те имат силни политически пристрастия."

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Брандове по време на криза Брандове по време на криза

Светът се счупи и няма никакъв шанс да се залепи в предишния си вид

9 апр 2020, 2221 прочитания

Isobar със съвети за дигитализиране на малкия и средния бизнес 1 Isobar със съвети за дигитализиране на малкия и средния бизнес

Агенцията започва поредица от безплатни консултации за адаптиране на компаниите към онлайн средата

7 апр 2020, 2409 прочитания

24 часа 7 дни
Бюлетин

Бюлетин "Маркетинг и реклама"

Всяка седмица най-интересното от света на маркетинга във вашата поща

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Медиа и реклама" Затваряне
Купи ми вестник

Или защо вестниците са такива, каквито са

Още от Капитал
В енергетиката всичко върви надолу

Блокирането на икономиката заради COVID-19 доведе до най-драстичния спад в цените на електроенергията и природния газ

Тяхната първа криза

Финтех компаниите са изправени пред нови предизвикателства заради COVID-19 и първия им сблъсък с икономически проблеми

Може ли България да надбяга вируса

България използва времето, спечелено от социалната изолация, за минимални подобрения в здравната система и планира да въведе софтуер за следене на заразени и нарушители на карантини. Засиленото тестване все още не се случва

Икономика след пандемията

Ясно е, че светът влиза в рецесия, но сега бизнесът трябва се готви за новата нормалност след нея

Новият живот на електронната книга

Извънредното положение срина традиционния модел на разпространение и книгоиздаването търси нови решения

Всички в кухнята

Как да пазаруваме, какво да готвим и откъде да черпим кулинарно вдъхновение

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10