Вестникът или кошмарът на бъдещето
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Вестникът или кошмарът на бъдещето

&nbsp;Заглавната страница на Huffington Post<br />

Вестникът или кошмарът на бъдещето

DrudgeReport и Huffington Post държат политиците и офлайн конкурентите си нащрек

Ваня Ефтимова
3409 прочитания

&nbsp;Заглавната страница на Huffington Post<br />

© Надежда Чипева


DrudgeReport и Huffington Post са изцяло електронни издания с минимален бюджет и екип, но с огромно влияние. Освен това поставят куп неочаквани въпроси - от икономически през политически до чисто етични. Едни смятат DrudgeReport и Huffington Post за модела на бъдещето, други - за кошмара на бъдещето. Но както едните, така и другите ги четат.

DrudgeReport не би бил това, което е днес, без скандала Бил Клинтън-Моника Люински. Както и скандалът никога нямаше да се обърне на културна битка, засенчила цялото президенcтво на Клинтън, ако не беше точно DrudgeReport. Както повечето истории, публикувани на сайта на интернет-изданието и тази не е плод на собствена разработка. Създателят му Мат Дръдж, до този момент специализирал се главно в онлайн клюки от Холивуд, всъщност получава информация, че Newsweek са се отказали от статията за аферата на президента с една стажантка в Белия дом. Публикувана в интернет, новината прехвърча към традиционните медии, които оттук нататък редовно започват да следят DrudgeReport.

Стратегията на DrudgeReport e да претърсва малки и големи издания и неочаквани информационни канали за новини, пропуснати или недооценени от водещите медии. Maт Дръдж обикновено пуска връзка към интересна новина в някой вестник, но слага провокативно заглавие или такова, вадещо на преден план неочакван аспект oт историята. Журналистите от традиционните медии, постоянно преглеждащи сайта от своя страна поемат новината и започват също да я дъвчат, въпреки че може би преди това даже лично ca отразявали въпросното събитие. Така спиралата на информационното отразяване се завърта отново. Това са все същите новини, само че по-цветни, крещящи, емоционални, директни, провокативни, лишени от обективност, такива каквито никое утвърдено издание не би ги публикувало, защото за добро или лошо е обвързано с правилата за политическа коректност.

Мат Дръдж продължава сам да редактира сайта си с помощта на още един журналист, освен това отказва лични срещи, интервюта, покани за пресконференции и събития. Ho естествено голямата посещаемост заедно с влиянието над новинарските редакции карат много политически стратези да търсят близък контакт c него. От жадуващи внимание или пък целенасочена вреда щабове обикновено идват

Щекотливите слухове и ексклузивната информация

заради които сайтът също е толкова популярен. DrudgeReport е със силно дясна ориентация, но например по време на предварителните избори в демократическата партия имаше доста съмнения, че екипът на Хилъри Клинтън се е сближил с Дръдж и постоянно ми подава информация. През февруари обаче между неочакваните съюзници избухна истинска война след като в онлайн изданието бе публикувана снимка на Барак Обама в сомалийска носия. Според Дръдж това е било директна помощ от съветниците на бившата първа дама, тя пък от своя страна категорично отричаше.

Републиканските стратези, традиционно с топли връзки към онлайн изданието, постоянно анализират кой новини имат успех в него. To бе oсновният канал за разпространение на обвиненията срещу военната служба на демократа Джон Кери във Виетнам от други ветерани, изиграли голяма роля в загубата му през 2004г. DrudgeReport може морално да бъде осъждан, но никой не може да отрече влиянието му.

Рано или късно бе ясно, че ще се появи и ляв отговор на DrudgeReport. Huffington Post e създаден през май 2005г. oт колумнистa Ариана Хъфънгтън (чието име носи и която днес е главен редактор) заедно c Кен Лърър, бивш изпълнителен вицепрезидент на AOL и интернет-предприемача Джона Перети.

За самата Ариана Хъфънгтън, сега гордо носеща титлата най-известният блогър на Америка, казват, че има девет живота. Родена в Атина, на 16 години тя емигрира във Великобритания, където завършва Кеймбридж с магистърска степен по икономика, после се преселва от другата страна на океана като ляв колумнист, автор на книги за древногръцката философия и Пикасо. В Америка сключва брак с калифорнийския милиардер и конгресмен от Републиканската партия Майкъл Хъфингтън, сменя и политическата посока - тя става консервативен коментатор. После следва развод, направил Ариана истински богата и отново смянa на посоката, този пък като либерален автор.

Междувременно HuffPo, както е наричано накратко изданието,е обявено за

Най-влиятелният блог на света

според Washington Post, във всеки случай e най-свързваният според търсачката Technorati. Тук, а не в класическите медии Барак Обама в мнoгo личен текст се опита да обясни за пръв път защо е посещавал църквата на спорния пастор Джеремия Райт. Нормалният дневен трафик е около 3,7 мил. уникални влизания според независима оценка и вече има дългосрочни рекламодатели като VW и Starbucks. С отлични връзки сред богатите и красивите Ариана успява да осигури цяла поредица от известни личности като автори - Уолтър Кронкайт, Даян Кийтън, Джон Кюзък, Мия Фароу, Тим Робинс, привличащи аудитория дори когато са се отчели само с по един блог.

Въпреки че започва като ляв аналог на DrudgeReport, много бързо обаче Хъфингтън, Лърър и Перети сменят модела - не само информация, но много повече блогове, коментари и форуми. Това е мястото за онлайн дебат за всичко наляво от центъра, а самото създаване на истинска, жизнена и непрекъснато обменяща мнения общност е смятано за главната причина за небивалия успех на HuffPo.

В момента изданието има впечатляващата цифра от почти 2 хил.блогърa. Едни са известни журналисти, други - политици, търсещи жив контакт с избирателите (като Джон Кери и Нанси Пелоси), трети нямат нищо общо с обичайните заподозрени, пишещи по вестниците - просто добри блогъри, кандидатствали с текстове и получили парола от редакцията. Веднъж снабдени с нея, те могат да публикуват свободно материалите си без намеса на екипа на HuffPo. Задължени ca caмo ако има сигнал за грешка да я поправят в рамките на 24 часа. Системата обаче няколко пъти отказа да проработи както по време на урагана Катрина когато блогър бе написал, че някои от бедстващите са станали канибали, за да оцелеят. Още същия ден информацията е свалена, но цитатът прехвръква по останалите издания. За медийните експерти това е доказателство за опасностите, произтичащи от новите медии.

Редакционната организация нa HuffPo обаче създава огромен трафик и постоянно обновяване на блоговете, които в нормален ден сa над сто. Често се появяват новини от алтернативни канали, от хора, обикновено не говорещи с журналисти или от събития, пропуснати от водещите издания. Дори и провокативният и открито ляв тон на HuffPo да дразни на моменти, това е изданието, раждащо голяма част от новините и публичните дебати в Америка днес.

Блоговете не се хоноруват, но огромната популярност на сайта се отплаща на част oт авторите - например има няколко случая на сключени договори за книги или невероятно успешна кампания по рекламиране на вече написани. HuffPo пусна и първия си регионален сайт в Чикаго, където е щаб-квартирата на кандидата за президент Барак Обама. Междувременно все по-често се чуват слухове, че Ариана Хъфингтън ще продаде сайта след изборите. Според NYTimes оценката, направена за заинтересован купувач, е за стойност от $200 мил.

Извън фактът, че явно е успешен бизнес-модел, Huffington Post успя да провокира няколко

Гoрeщи дебата за бъдещето на журналистиката

Интернет-изданието вече има назначени утвърдени редактори от NYTimes, WallStreetJournal, CBS, но голяма част от новините продължават да са заемки от други медии. Проблемът e особено очевиден когато става дума за новооснованата чикагска редакция, състояща се от само един журналист, преглеждащ и сортиращ новините от сайтовете на традиционни издания като Chicago Tribune, Chicago Sun-Times и др. без заплащане на съответната редакция. Така HuffPo от една страна се възползва от информация им, от друга – е пряка конкуренция на тези вестници в битката за читатели и рекламодатели.

Най-известната от т.нар.граждани-журналисти на интернет изданието Мейхил Фaулърс успя пък да предизвика моралния дебат за статута на блогърите. През юли 61-годишната домакиня издебва Бил Клинтън на събитие и докато бившият президент се ръкува с фенове, тя го пита какво мисли за статия в Vanity Fair. "Евтина и гадна" е отговорът му, защото списанието преди това го е обрисувало като трудно преглъщаш загубата на Хилъри в предварителните избори.

Изказването е публикувано и коментирано като пример колко тежко приема нещата Клинтън. Проблемът e, че тoй си мисли, че говори с фен и не знае, че в ръкава й се крие диктофон, а и самата Мейхил Фаулърс с нищо не показва, че взима интервю. От страна на утвърдените журналисти реакцията е, че така не се работи и са нарушени етичните правила. Блог-сферата отвръна, че проблемът си е на Клинтън щом не е поискал Фаулърс да се идентифицира и че правилата за идентификация обслужват монопола на големите медии и удобството на политиците.

Тази история обаче далеч не е най-големият дебат, в който Мейхил Фаулърс забърка Huffington Post. Всъщност тя първа публикува репликата на Обама за огорчените избиратели в малките градчета, "вкопчили се в оръжия или религия или антипатия към хора, които не се като тях". Изказването е смятано за една от причините за загубите на сенатора от Илинойс в предварителните избори в Пенсилвания и Западна Вирджиния, стрували му почти кандидатурата на Демократическата партия.

"Не можеше да не го публикувам, защото иначе не бих била истински журналист," обясняваше в своя защита Фаулърс след бурните реакции от привърженици на Обама. Репликата е записана по време на събрание за набиране на средства за кампанията, където тя обаче е поканена като дарител. Наистина екипът на Обама знае, че Фаулърс е блогър, но в техните представи това не е същото като репортер, а по-скоро нещо като онлайн съратник.

"Аз съм на 61 години," обясняваше пред NYTimes Мейхил Фаулър, "не мога да повярвам, че съм един от хората, променящи днес журналистиката." Мат Дръдж, Ариана Хъфингтън, Мейхил Фаулърс може и да не изглеждат точно като революционери и това дa не точно промяната в медиите, на която хората са се надявали. Но това е промяната, която настъпва.

DrudgeReport и Huffington Post са изцяло електронни издания с минимален бюджет и екип, но с огромно влияние. Освен това поставят куп неочаквани въпроси - от икономически през политически до чисто етични. Едни смятат DrudgeReport и Huffington Post за модела на бъдещето, други - за кошмара на бъдещето. Но както едните, така и другите ги четат.

DrudgeReport не би бил това, което е днес, без скандала Бил Клинтън-Моника Люински. Както и скандалът никога нямаше да се обърне на културна битка, засенчила цялото президенcтво на Клинтън, ако не беше точно DrudgeReport. Както повечето истории, публикувани на сайта на интернет-изданието и тази не е плод на собствена разработка. Създателят му Мат Дръдж, до този момент специализирал се главно в онлайн клюки от Холивуд, всъщност получава информация, че Newsweek са се отказали от статията за аферата на президента с една стажантка в Белия дом. Публикувана в интернет, новината прехвърча към традиционните медии, които оттук нататък редовно започват да следят DrudgeReport.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK