Новият брой: Да си посееш бъдеще

Операция "Шок" и "Уикенд"

Операция "Шок" и "Уикенд"

Масовите вестници бързо превземат територия от "сериозната" преса

Зорница Стоилова
16650 прочитания

© Shutterstock


Ако трябва да опишем една от най-любопитните медийни тенденции през последните няколко години в сензационната стилистика на булевардната преса, тя би звучала така: "Сериозната преса под черна магия?" или "Всекидневниците ще гинат?".

Встрани от шегата обаче т.нар. жълти издания, доскоро считани за маргинални, започнаха да излизат от компроматната схема и да печелят доверието на аудиторията като източници на алтернативна информация. На фона на световния спад в интереса към четенето на вестници и стагнацията на рекламния пазар изданията на масовата преса в България увеличават публиката си двойно само за последната година според социологическите проучвания. (виж графиката) Точно обратната тенденция се наблюдава при т.нар. сериозни вестници, които пък все повече губят популярност сред хората.

Възходът на булевардната преса

Началото на българската таблоидна преса беше мътно. От първите страници се продаваха измислени истории за неизлечимите болести и битовите драми на позабравени икони от прехода. Тиражираха се съчинени компромати и откровени лъжи, а истински мръсните истории на прехода оставаха непубликувани и неразказани. "Калният" период на булевардната преса обаче като че ли поприключи. Тя разшири много своята аудитория и достигна тиражи, които не са постигали и най-популярните всекидневници в страната. Придоби финансов ресурс и разкри и адресите си. И макар собствеността на някои издания все още да не е изяснена, те успяха да привлекат рекламодатели и сериозни журналисти за свои автори. И направиха сериозен завой от шоубизнеса към политиката и разследванията за криминалните герои на 90-те. Разбира се, огромна част от техните разследвания и анализи са много далеч от етичните и професионални стандарти на модерната журналистика, но въпреки това тенденцията е по-скоро тонът да се нормализира. Ако преди те публикуваха преди всичко измислици, сега модерният жанр е да се пишат недоказани полуистини.

Някои от най-шумните политически скандали, които разтърсиха обществото през последните години, тръгнаха първо от страниците на масовата преса - злоупотребите на бившия директор на "Топлофикация " Валентин Димитров и бившия енергиен министър Румен Овчаров, аферата със сръбския наркотрафикант Будимир Куйович, уволнението на журналиста от "Нова тв" Георги Коритаров, данъчните измами на бизнесмена Христо Ковачки и т.н.

Според издателите на най-тиражния седмичен таблоиден вестник "Уикенд" (295 000 хиляди в последния си брой) Мартин Радославов и Недялко Недялков преходът на булевардната преса към по-сериозни политически и икономически теми е естествен процес, който отразява и промените в нагласите на самото общество. "Ние сме комерсиална медиа и се водим от интересите на своята публика", обяснява Недялков и продължава. "Ако на хората доскоро им бяха интересни истории от шоубизнеса, в тази все по-криминализирана атмосфера, в която стават все повече поръчкови убийства и далавери, а няма разкриваемост, те не могат да се вълнуват само от гащите на Лили Иванова."

Мартин Радославов казва, че най-четените им и търсени материали са тези от поредицата "БГ олигарси", в която те представят онези богати хора в България, които не могат да дадат отговор защо са толкова богати. "Безкрайното щракане с пръсти и гледане на риалити програми приключва в един момент и хората започват да си задават въпроса защо живеят толкова зле, въпреки че сме членове на Европейския съюз, а една и съща групичка от хора се оказва замесена във всяка нередност в държавата." Публиката вече очаква да чуе конкретни отговори от медиите според издателите на "Уикенд" и те заявяват амбиции да привличат към изданието все повече стойностни автори и да печелят доверието на читателите си, като дават отговори на наболели обществени проблеми.

Журналистът Явор Дачков е един от популярните колумнисти във в. "Уикенд". Той разказва как в началото му се е наложило да преодолее собствената си претенция и негодувание към жълтата преса, но се е съгласил да пише за седмичника, защото "в него има ирония, има живот, нещо, с което се отличаваха т.нар. сериозни вестници в началото на прехода". Той допълва, че в "Уикенд" не прави компромиси със собствената си позиция и линия. И още нещо - "Той се превърна в лидер на мнение. Традиционните вестници започнаха да му отговарят от своите страници, без да ги е провокирал, което говори, че е фактор и че има значение", коментира Дачков.

Според медийните експерти стремежът на масовата преса да се ангажира с политически послания и да придобива обществена значимост е огледален и взаимно свързан на процеса на разколебаването на доверието в мейнстрийм изданията. Тази тенденция може да бъде проследена в социологическото проучване на агенция "Алфа рисърч" какви вестници четат българите, което те провеждат сред пълнолетното население два пъти годишно.

Златка Учикова, младши изследовател в "Алфа рисърч", коментира резултатите от последните няколко години: "Данните за спада на аудиторията на печатните издания не е за сметка на промяна на самата им аудитория като типология просто същите хора са започнали да четат по-малко вестници като цяло." В същото време обаче читателите на двата включени в мониторинга масови вестника "Шок" и "Уикенд" се увеличават значително. Учикова обръща внимание, че има значителна промяна в профила на аудиторията на вестник "Уикенд" за този период. Ако през 2007 г. той се чете предимно в малките градове и селата от хора с ниски доходи, които упражняват ръчен труд, в последните години значително е нараснал делът му в София и областните градове. Все повече го четат хора с доходи над средното за страната във възрастовата група 31-50 години. Или част от публиката на мейнстрийм изданията започва да търси по-масовите вестници.

Георги Илиев, издател на вестниците "Шоу", "Доктор", "Над 55", "Женски тайни" и "Врачка", предпочита да нарича своите издания независима преса. Според него традиционните медии, или т.нар. сериозна преса, са зависими от политически и корпоративни интереси. В тези вестници човек знае какво е написано още преди да ги е прочел. "Те поднасят, изкривяват или въобще не публикуват новините в зависимост от това чии интереси обслужват. Затова и тиражите им се сриват", коментира той.

Едно от възможните обяснения за миграцията на по-платежоспособната и образована публика към булевардната преса е търсенето на изпреварваща и алтернативна информация. "В традиционната преса се повтаря една и съща информация, преразказана с различен стил. Цитират се обвиненията и квалификациите, с които се замерят политиците. Докато булевардната преса говори в прав текст и затова внушава доверие", дава предположение Огнян Златев, управител на Центъра за развитие на медиите. Той обаче обяснява, че сриването на авторитета на сериозната преса не е български феномен, а световна тенденция. Леката, развлекателна информация, която отвлича хората от битовите им проблеми, се радва на много по-голям интерес. Като това са явления, характерни не само за печатните издания, а за всички видове медии. Все по-малко стават чисто информационните радиостанции. Телевизиите печелят най-много от риалити форматите си, не от новинарските си емисии. А в интернет най-посещавани са сайтовете за знаменитости.

Тиражи и рекламни обеми

Възходът на булевардната преса е още по-любопитно явление в контекста на свиващия се рекламен пазар, на който традиционните издания се опитват да запазят позициите си и на двата пазара, на които се конкурират - за вниманието на публиката и за инвестициите на компаниите. "Появата на жълтите вестници повлия на тиражите на всички в негативна посока", признава главният редактор на "168 часа" Николай Пенчев (част от "Вестникарска група България", която издава всекидневниците "24 часа" и "Дневен Труд"), но твърди, че най-малко това се отразило на изданията на ВАЦ. Той обръща внимание, че в този аспект булевардните издания се явяват конкурентни на всички издания в България, още повече че аудиторията в страната е твърде хомогенна. Като изключим специализираните бизнес издания, които имат твърда публика, на практика всички на пазара се борят за едни и същи читатели.

В кабинета на Пенчев стените са облепени с ключови заглавни страници на най-популярните британски таблоиди The Sun, Sunday Mirror и News of the world. Той разказва, че стремежът на "168 часа" е да вземе най-доброто от западната таблоидна преса - да предлага интересни истории и разследвания, придружени с доказателства, а също и по-хумористични анализи на политически и обществени теми. Той добавя, че неговото издание не се състезава с жълтата преса, така както тя се разбира в България, защото се развиват в две различни полета. "Те публикуват материали, които може и да са верни, но не са доказани - нямат източници, нямат свидетели, които да излизат с името си, нямат снимков материал. От тази гледна точка това са едни брилянтно написани и измислени неща, които обаче за мен не са истински вестници", обобщава Николай Пенчев.

Макар при булевардната преса все още да съществува съмнението за достоверността на публикуваните материали, издателите на масовата преса твърдят, че вече генерират по-сериозен интерес от страна на рекламодателите. Издателят на вестник "Уикенд" Мартин Радославов разказа пред "Капитал", че седмичникът е регистрирал увеличение на рекламните си приходи с 60% за януари тази година в сравнение със същия период на миналата.

Издателят на "Шоу" Георги Илиев твърди, че понякога му се налага да връща рекламодатели, особено за вестниците "Над 55" и "Доктор". "Дори от 28 февруари ще се принудим да увеличим с осем страници обема на пенсионерското издание, без да вдигаме продажбената цена от 30 стотинки, защото е преляло от реклами", разказва той и продължава: "Предпочитаме да поддържаме висок тираж с качествени четива и илюстрации и да оптимизираме рекламните обеми, така че да не досаждаме на своите читатели. Това ни носи успех вече десет години."

Въпреки завоя към по-сериозни теми и амбициите на издателите да спечелят обществена значимост булевардната преса все още не е изоставила неетичните практики и е далеч от стандартите за качествена журналистика. Еволюцията й обаче заслужава положителна оценка - макар и далеч от идеалното, положението сега е по-добро отпреди няколко години. Тъжната новина е повече за другите вестници. Защото, честно, виждате ли граница между непроверените слухове на масовата преса и "истините", които публикуват голяма част от мейнстрийм изданията?

Ако трябва да опишем една от най-любопитните медийни тенденции през последните няколко години в сензационната стилистика на булевардната преса, тя би звучала така: "Сериозната преса под черна магия?" или "Всекидневниците ще гинат?".

Встрани от шегата обаче т.нар. жълти издания, доскоро считани за маргинални, започнаха да излизат от компроматната схема и да печелят доверието на аудиторията като източници на алтернативна информация. На фона на световния спад в интереса към четенето на вестници и стагнацията на рекламния пазар изданията на масовата преса в България увеличават публиката си двойно само за последната година според социологическите проучвания. (виж графиката) Точно обратната тенденция се наблюдава при т.нар. сериозни вестници, които пък все повече губят популярност сред хората.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Маркетинг и реклама

Получавайте най-важното и интересно от маркетинга: новини, рекламни кампании, обяви за работа


20 коментара
  • 1
    elektroe avatar :-(
    elektroe

    Какъв е тоя въпрос накрая?! "Има ли разлика между сиренето и кашкавала?" -- ей така звучи...

  • 2
    Avatar :-|
    Читател на медии

    "булевардната преса все още не е изоставила неетичните практики и е далеч от стандартите за качествена журналистика."
    "булевардната преса" и "качествена журналистика" са термини, които нищи не значат. Също като "ляво" и "дясно" в българската политика.

  • 3
    Avatar :-|
    Читател на медии

    Поправка: които НИЩО не значат

  • 4
    Avatar :-?
    читател

    Има ли нещо, че Градски вестник спира да излиза?

  • 5
    100jan avatar :-|
    100jan

    И аз като един читател да споделя своето задоволство, че тази тенденция най-после беше забелязана от един традиционен (хартиен и информационен) вестник. Иначе подобни анализи има в интернет от години. Статията е твърде обширна, което е едновременно добре и зле. Добре е, защото така запознава с този проблем аудиторията на традиционен вестник, която (аудитория) не чете другите (алтернативни) вестници (в интернет). Зле е, защото е пропуснат един важен аспект, който може да бъде формулиран с едно изречение и да обясни всичко. А именно: тиражите си вече обявяват само жълтите вестници, докато "сериозните" гузно мълчат. Пояснявам - всеки вестник слага числото на тиража си веднага под шапката. Поне такава е световната практика, която беше валидна дори и за България. Погледнете днешните вестници и вижте за какво става дума...

  • 6
    Avatar :-|
    аха

    Не е казано в прав текст, но се подразбира, че Капитал считат за сериозна преса следните: 24, труд, стандарт, телеграф, сега, дума.
    Ако изброените са сериозни, тогава пък Стършел трябва да го наречем академичен.
    ---------------
    За Капитал и Дневник не мога да се произнеса, защото ще изтрият постинга. Дори да има само добронамерени препоръки.

  • 7
    billnepill avatar :-|
    billnepill

    По-булевардни от "24 часа" и "Труд" няма!

    Поне т.нар. жълта преса не претендира за сериозност..

  • 8
    Avatar :-|
    xax

    24 часа труд стандарт сега от давна не са сериозни!

  • 9
    Avatar :-|
    Чукча-нечитател

    От 10 години не съм си купувал вестник. Това е скромния ми принос за ликвидиране не уродството "българска преса". Странно ми е, че все още има хора, които си дават парите, за да четат това.

  • 10
    charlyb avatar :-|
    charlyb

    Има ли нещо така близко до "Булевардната преса" от Тошо Тошевския "Труд"?!
    Просто нещата си идват на мястото.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал