С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
12 27 фев 2009, 15:13, 5765 прочитания

Доц. д-р Орлин Спасов, преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация в Софийския университет* Пресата се отказа от усилието да формира обществено мнение

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
На какво се дължи възходът на булевардната преса от последните няколко години?

Медийният модел, възприет в хода на прехода, насърчи този процес. България практически задълго се отказа от възможността да развие пазара в посока на повече качествени медии. Още от самото начало водещите всекидневници се ориентираха към съчетаване между сериозно и жълто съдържание, за да покрият по-широка публика и да реализират бързи печалби. И до днес този вид хибридизация определя облика на най-тиражните всекидневници като "Дневен Труд", "24 часа" и др. Те не са нито образец на типично качествена преса, нито на чисто таблоидна. Именно липсата на определеност в центъра при най-тиражните издания даде шанс за развитие на две относително самостоятелни нови сфери: през 2001 г. се появи сериозният в. "Дневник" и практически по същото време започна възходът на откровено жълтите издания. Големият губещ от този процес е именно хибридната преса. Тя губи не толкова от сериозните издания, които за съжаление и до момента остават затворени в една тясна ниша, колкото от агресивния жълт бум, който в крайна сметка се прицели тъкмо в нейната територия. През последните две-три години някои от жълтите издания започнаха един вид да претендират, че са "новите" "Дневен Труд" и "24 часа", но в седмичен вариант, и да дават заявка за роля в самия център на публичността. Ако България имаше по-добре развита сериозна преса, достигаща до повече читатели, и ако сериозният компонент в хибридните вестници категорично беше натежал по страниците им, жълтият възход нямаше да е възможен в такава степен.


Как си обяснявате тенденцията на деполитизация на традиционните медии и в същото време на политизиране на масовите вестници?

Най-тиражните всекидневници трайно отказаха да се идентифицират като разпознаваеми по политическата скала ляво-център-дясно. За разлика например от Германия, където тази идентификация често е налице и дава на читателите ясна координатна система на ценностите. Основните вестници у нас тръгнаха по линията да бъдат по-скоро "народни", без да застават зад определени политически ценности (последното не би означавало непременно и партийни). Резултатът е, че пресата стана доста конюнктурна, доста популистка, тя започна често да следва общественото мнение и лесно да се отказва от усилието да го формира. Пазарът до голяма степен победи ценностите, идеите. Всичко това отвори големи пространства за изяви в жълтия спектър. От друга страна, самата жълта преса също не е политизирана в традиционния смисъл на думата. Например "Уикенд" ляв, центристки или десен вестник е? Самото поставяне на въпроса по този начин изглежда странно в български контекст. Тук традиционно вестниците искат да са на всички, което подрива една от ключовите задачи на пресата: да формира обществено мнение чрез плуралистично сблъскване на различни визии за реалността. Жълтата преса обаче извърши друг важен ход. Тя започна да разработва теми, засягащи политиката, да произвежда послания, които й позволяват да претендира за сериозност и оттук - за обществена ангажираност. Всъщност виждаме как жълтите издания до голяма степен повтарят опита на централата преса в стремежа да съчетаят таблоидното съдържание с някои по-сериозни моменти. Сега обаче хибридизацията става откъм жълтата страна. Ако вестници като "Дневен Труд" и "24 часа" вкараха таблоидни моменти в редакционните си политики, за да разширят публиката си, сега жълтата преса вкарва сериозни моменти, за да разшири влиянието си. За да се легитимира по-добре и да получи повече тежест. Процесите са взаимосвързани.

*Доц. Орлин Спасов заедно с доц. Георги Лозанов са инициатори на проекта "Лаборатория за медиен мониторинг" към фондация "Медийна демокрация", който следи какво ще е поведението на медиите в хода на кампанията за Избори 2009.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Глътка надежда за БНР 1 Глътка надежда за БНР

Изненадващо медийният регулатор реши да даде шанс на Андон Балтаков, който има опит в доказани медийни компании като "Асошиейтед прес" и CNN.

24 яну 2020, 2156 прочитания

Реклама за слушане Реклама за слушане

Чрез подкаст рекламите компаниите могат да достигнат до нишова аудитория, фокусирана върху съдържанието.

24 яну 2020, 1237 прочитания

24 часа 7 дни
Бюлетин

Бюлетин "Маркетинг и реклама"

Всяка седмица най-интересното от света на маркетинга във вашата поща

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Медиа и реклама" Затваряне
Последните капки на рекламния порой

Тв каналите се радват на чудесни резултати за 2008 г., но те едва ли ще се повторят през 2009 г.

Още от Капитал
Ryanair става Buzz в София

Нискотарифната компания планира реорганизация и ребрандиране на част от поделенията си под марката Buzz. Сред тях е това в Полша, което ще поеме управлението на София

Пътеводител на кандидат-програмиста

Какво е добре да се знае за академиите, които предлагат подобни обучения

Защо си отиват експертите

Отстраняването на неудобните и неадекватните партийни назначения подменя функцията на държавната администрация

Грета Тунберг и пророците на климатичния апокалипсис

Световният икономически форум в Давос отново показа пропастта между думи и дела в областта на борбата с глобалното затопляне

Кино: "18% сиво"

През Европа към себе си със стил и чувство

Берлинска ръченица

Електронният артист Стефан Голдман за новаторския си поглед към музиката и защо винаги ще имаме нужда от човека в технологията

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10