Никой не харесва ЗЕС
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Никой не харесва ЗЕС

Никой не харесва ЗЕС

Промените в Закона за електронните съобщения ядосаха bTV и "Нова тв"

Весислава Антонова
4350 прочитания

Изглежда, преминаването от аналогово към цифрово излъчване на тв сигнала ще се забави не с много, а със страшно много. България трудно ще спази поетите ангажименти пред ЕС за цифровизиране на сектора до 2012 г.

Поне ако се съди по последните действия на всички замесени в този сложен процес - правителството, парламента, частната БТК, която се опит да продаде Национално управление "Радио- и телевизионни станции" (НУРТС) на австрийската ORS (виж 35 стр.) и протеста на bTV и "Нова тв" срещу промените в Закона за електронните съобщения (ЗЕС).

Цифровизацията е процес, при който в националния ефир вместо три-четири канала ще могат да се излъчват няколко десетки.

Преди основна пречка за започване на тази трансформация беше липсата на модерен медиен закон и на необходимите промени в ЗЕС. Сега, когато и двата закона са обнародвани в Държавен вестник, ситуацията отново изглежда безнадеждна.

Преди седмица компанията - собственик на bTV, News Corporation даде ясен знак на Европейската комисия, че промените в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) и Закона за електронните съобщения ще й създадат проблеми при бъдещата цифровизация.Председателят на борда на директорите на bTV и главен изпълнителен директор на News Corp. за Европа Том Мокридж проведе разговор с еврокомисаря по комуникациите Вивиан Рединг, на който е заявил, че според него новото българско законодателство, регулиращо цифровизацията, не отговаря на препоръките на Европейския съюз. От bTV по този повод дори изпратиха писмо до медиите, а през седмицата подкрепяха недоволството си и от ефира на медията със специални репортажи. На 5 март в Брюксел по време на кръгла маса на високо ниво за ролята на цифровите технологии като източник на икономически растеж Мокридж е направил изказване за несъвършенствата на българското законодателство.

Според News Corp. от общо 48 потенциални цифрови ефирни канала, които ще бъдат достъпни за зрителите в България след спирането на аналоговото разпространение, bTV ще получи само един канал и това означава, че повече от 40 ще останат за нови играчи на пазара, което ще ощети наложилите се вече програми. В България News Corp. притежава още Fox Life, Fox crime и GTV и всъщност за тях няма сигурност, че ще бъдат качени на първите цифрови мрежи (мултиплекси). Първите два мултиплекса ще се управляват от една и съща компания, която ще избира кого да излъчва. При обсъждането на поправките в ЗЕС bTV искаха тв компаниите да преценяват сами кой да получи достъп до цифровия ефир."Докато Европейската комисия настоява за балансирано разпределяне на честотния спектър между новите и утвърдените телевизии, то в някои страни на ЕС има сериозни несъответствия", заявил Мокридж пред Рединг. Според bTV на този етап новата регулация не отговаря на принципите, залегнали в европейската рамка."Европейската комисията ще анализира съвместимостта на българското законодателство в тази област с европейските правила, преди да вземе някакви по-нататъшни решения", коментираха от пресофиса на Вивиан Рединг в еврокомисията пред "Капитал".

От екипа на Modern Times Group (MTG), които притежават "Нова тв", каналите "Диема" и ММ, обявиха, че принципно подкрепят мнението на бранша, изразено официално чрез позиция на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори. След приемането на промените в двата закона от организацията обявиха, че с тях се въвежда модел, който не е използван в нито една от държавите в ЕС и затова не могат да бъдат преценени резултатите и последиците от прилагането му за зрителите и за бизнеса.С промените в ЗЕС и ЗРТ депутатите въведоха правила, които не дават възможност на операторите да бъдат собственици на мултиплекс платформите, чрез които ще се разпространяват цифрово програмите. Освен това Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) получи право да издава разрешения, чрез които всеки канал може да получи достъп до ефира и съответно да се включи в цифровизацията на първия етап заедно с програмите, които трябва да бъдат задължително разпространявани. КРС тази седмица обяви на сайта си изискваната от закона процедура за обществено обсъждане на възможността за аналогови конкурси със срок 30 дни. "След изтичане на срока и обобщаване на резултатите КРС ще може да обяви наличните визирани от закона честоти [и да прецени как да постъпи]", коментира членът на КРС Петър Рендов.

News Corp. и MTG лобираха срещу промените още преди приемането им. Том Мокридж и главният изпълнителен директор на MTG Ханс-Холгер Албрехт изпратиха писмо с възраженията си до премиера, Мокридж проведе дори тайна среща със Сергей Станишев по въпроса.Опозицията от ОДС и ДСБ дори настояваше президентът да наложи вето на ЗЕС, но държавният глава го подписа с особено мнение.

Всякакви реакции при вече приети и гласувани закони изглеждат безсмислени, но ако институциите бавят цифровизацията, правилата за преразпределяне на медийния пазар могат да бъдат преразгледани след изборите от новото правителство. А дотогава търговските оператори ще заплашват всяко решение, което не е в тяхна изгода, с обжалване пред Върховния административен съд. Стъпка, която може да блокира процеса на цифровизация. Иначе казано, по всичко изглежда, че евентуалното пренареждане на телевизионния пазар ще бъде не просто неясно, а още дълго и мъчително...

Въпреки срещата си с министър председателя, Том Мокридж - директор на News Corp. за Европа, не успя да промени логиката в ЗЕС в полза на търговските медии
Фотограф: Надежда Чипева

Изглежда, преминаването от аналогово към цифрово излъчване на тв сигнала ще се забави не с много, а със страшно много. България трудно ще спази поетите ангажименти пред ЕС за цифровизиране на сектора до 2012 г.

Поне ако се съди по последните действия на всички замесени в този сложен процес - правителството, парламента, частната БТК, която се опит да продаде Национално управление "Радио- и телевизионни станции" (НУРТС) на австрийската ORS (виж 35 стр.) и протеста на bTV и "Нова тв" срещу промените в Закона за електронните съобщения (ЗЕС).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    Зрител

    Конкуренцията е хубаво нещо... но явно не и за големите компании в БГ не си дават лесно кокала.
    Според мен правилното е от 48 канала 24 да са първите 24 по рейтинг, като поне 60% да са ополитематични, а останалите 40% да са специализирани.
    За другите 24 канала, да се проведе конкурс - критериийте например могат да са рейтинг (за вече съществуващите канали), качество и разнообразие на програмата , сума на инвестиция за следващите 3, 5 и 10 години (ако не се спази някой от тези инвестиции/срокове, отнемеане на лиценза) и прочие.

    Като крайният вариант трябва да има поне:
    5 филмови канала
    2 спортни
    3 музикални
    1 за туризъм
    5 комедийни
    8 със сериали
    8 други
    15 политематични, от който поне два да са на БНТ, един Парламентарен канал и един музикален на БНТ, т.е. остават 12 канла - bTV, NTV, TV2, TV7, BBT + още 7 нови прогарами.

    Не виждам кой има да се сърди.

  • 2
    Avatar :-|
    .

    @Зрител
    Сигурен съм, че едно време така са планирали петилетките.

  • 3
    Avatar :-|
    Стоян

    Не мога да разбера откъде накъде бтв и нтв се пенят така все едно ефира им принадлежи...досега са имали по една програма, и за в бъдеще ще е така. Като толкова им се иска да кандидастват на конкурс за лицензи и ако програмите им наистина са толкова добри, нека получават лиценз (не че в бг могат да получат обективна оценка, де). На никой не му е гарантиран лиценз завинаги освен на обществената телевизия..на нея си остава цял мултиплекс.Зрителю, забравяш регионалните програми. Те според мен трябва да имат осигурен достъп до мултиплексите...а защо трябва частна фирма да ги управлява тия мултиплекси така и не разбрах. Да направят една силна агенция (сем и крс) по примера на офком във великобритания и тя да си управлява мултиплексите и да следи за изпълнението на получените лицензи..и ако няма свестни медийни експерти в БГ,които да ръководят регулатора, да назначат европейци..нали е модерно:)

  • 4
    Avatar :-|
    Антон

    Проблема се състои в това, което никой не казва. Цифровата телевизия позволява платено съдържание с карта, която може да се слага допълнително. Ако някоя телевизия инвестира в скъпи филми и програми, как ще си ги възстанови тези пари, ако трябва да поделя този канал? Още преди време в интернет можеше да се намери една презентация на БТК, в която беше описан този проблем, как ще се подели бТВ и Нова телевизия... Ако ги сложат на една честота, кой ще заключва пръв?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK