С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 27 мар 2009, 15:12, 3389 прочитания

Цифрови съмнения

Три действия на управляващите, зад които прозират нечисти намерения

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Телевизионното лицензиране в България винаги е било по някакъв начин лицемерно. От една страна, политиците се опитват да наредят тв пазара, тъй че да е удобен за приближените до тях компании, а от друга - да представят публично процеса така, че да изглежда като честно състезание с ясни правила.

Решенията на управляващата коалиция от началото на тази година показват, че и те не правят изключение. Три действия на управляващите дават възможност да се види през политическото лицемерие към истинския замисъл за провеждане на цифровизацията.


Случаят с ORS

През декември миналата година австрийската компания Oesterreichische Rundfunksender (ORS) обяви, че иска да купи от БТК бившето Национално управление "Радио- и телевизионни системи" (НУРТС). Това дружество е собственик на цялата система от антени, предаватели и прочее хардуер, през който се излъчва сигналът на всички телевизии в момента. Според различни източници тогава сделката е била сключена след договорка на високо равнище между Сергей Станишев и австрийския канцлер Алфред Гузенбауер. На нея се е постигнала договорка ORS да участва в бъдещата цифровизация, така както го е направила в Австрия. Без подобна гаранция сделката за НУРТС няма много смисъл, тъй като възможностите иначе тя да спечели от инвестираните 85 млн. евро не са много големи. На този етап австрийската компания очевидно е разчитала не само да изгради преносната мрежа за цифровия сигнал, но и да бъде оператор на мултиплексите.

В началото на тази година обаче парламентът прие окончателно промените в Закона за електронните съобщения и Закона за радиото и телевизията, които определят правилата за цифровия преход. В един от текстовете беше записано, че за оператор на мултиплекс не може да кандидатства компанията, която управлява преносната мрежа. В тези действия на управляващите ORS видяха директна атака срещу тях - опит да бъдат елиминирани от процеса на цифровизация. "Действията на българското правителство, целящи да ни изключат като кандидат за управление на мултиплекси, са противозаконни в ЕС и противоречат на българската конституция. Затова планираме различни правни мерки", заяви за "Капитал" Михаел Вебер, директор "Продажби, маркетинг и комуникации" в ORS. Според него въпреки законодателните промени австрийската компания продължава да се стреми към финализиране на сделката с БТК.

В отчаян опит да предотвратят приемането на закона с неизгодния за тях текст от ORS написаха писмо до президента с молба да го върне за ново обсъждане в парламента. Това (очаквано) не сработи. Първанов подписа закона "с особено мнение", което всъщност е едно политическо фръцване без никакви последици. ORS единствени твърдят официално, че законът е написан, за да им се попречи да участват. Източници на "Капитал" обаче също твърдят, че целта на текста в закона е да се разчисти терена за по-близък до правителството играч, който да получи преносната мрежа за цифровия сигнал.



Аналоговите тв лицензи

Историята с аналоговото лицензиране е още по-показателно за намеренията на управляващите да променят картата на телевизионния пазар.

През първите три години от мандата на това правителство държавната Комисия за регулиране на съобщенията по всякакъв начин блокираше непрекъснатите опити да се обявят конкурси за свободните ефирни честоти в София и другите големи градове. Основният аргумент на КРС беше, че тези честоти ще са нужни при бъдещата цифровизация.

В началото на тази година обаче - отново при гласуването на промените в двата закона, които определят рамките на цифровизацията, беше приет текст, с който аналоговото лицензиране се отпушва. Нещо повече - цялата власт за това кой да получи честотите беше дадена на правителствената КРС. Процедурата по лицензиране беше светкавично задействана. Комисията изработи проект за правила, по които да бъдат раздадени аналоговите честоти. В момента те са достъпни на сайта на КРС и са подложени на обществено обсъждане, което приключва на 10 април 2009 г.

"След този срок и като обсъди постъпилите становища на заинтересуваните лица, КРС ще приеме окончателно правилата и ще ги изпрати за обнародване в Държавен вестник. В случай че проектът на правила не претърпи съществени промени в резултат на общественото обсъждане, КРС смята до средата на май да издаде разрешенията съобразно наличния свободен ограничен ресурс - радиочестотен спектър", заяви за "Капитал" председателят на комисията Веселин Божков.

Регулаторите очевидно са под пара, защото през тази седмица СЕМ вече одобри правилата на КРС. Цялото бързане е много нетипично за тези организации и едно от възможните обяснения са приближаващите избори. В сектора се коментира, че промяната в закона се прави заради управляваната от Ирена Кръстева ТВ7. В подкрепа на тези коментари са и точки от правилата на КРС, които ограничават кандидатите за аналогови лицензи с подозрително точни критерии. Според изискванията на комисията желаещите ефир компании трябва да имат:

1. Собствени апаратно-студийни комплекси - студиа, апаратни, монтажни, дублажна и др.

2. Техника за директни предавания

3. Осигуряване на непрекъсната и качествена работа на апаратно-студийните комплекси - дублиране на основни камери, видеомагнетофони, студийно оборудване, управляващи сървъри, техника за автоматизация на технологичния процес, захранване и др.

4. [Да използват] професионално цифрово оборудване - цифрови камери, видеомагнетофони, синхрогенератори, знакогенератори, логогенератори, миксери и др.

5. [Да използват] професионална техника за автоматизация на технологичните процеси - видеосървъри, дивайссървъри, плейлист и др.

"Комисията само не написа, че името на кандидата трябва да започва с ТВ и да завършва на 7", коментира пред списание "Тема" прокуристът на ВВТ Кирил Гоцев. Пред "Капитал" той изрази мнение: "Ще следим с интерес процеса на лицензирането, защото, ако само един играч вземе честотите, това ще е голям проблем."

Освен ТВ7 и ВВТ много вероятно е в конкурса да участва и "7 дни ТВ".

Спешните конкурси за мулитиплекси

Третият спорен момент в сложните интриги около цифровизацията са конкурсите за изграждане на национални цифрови мрежи. КРС вече обяви намерението си да проведе две конкурсни процедури и това стана само ден след като правителството прие актуализиран план за преминаване от аналогово към дигитално излъчване. Процедурата на КРС ще протече на два етапа, като решението за едновременното обявяване на конкурсите за първия и втория етап на цифровизацията беше записано отново в промените на Закона за електронните съобщения, приети в началото на март. Срещу тези текстове обаче се обявиха телевизионните оператори, според които бъдещият притежател на цифровите мрежи ще монополизира пазара.

Причината е, че при първия етап се предвижда една компания да получи разрешение за изграждането на две цифрови телевизионни мрежи, а при втория разрешението ще бъде дадено за три.

Кандидатите за участие в процедурите следва да заявят намеренията си до 3 април. Председателят на КРС Веселин Божков е убеден: "В края на май се надявам да сме приключили и двата конкурса за цифрови мрежи, ако всичко се развива нормално... или най-късно до началото на юни." Той обясни пред "Капитал", че КРС "е разработила екшън план, за да можем да спазим поетите ангажименти пред евросъюза за прекратяване на аналоговото излъчване до 2012 г."

Желанието на администрацията да изпълни изискванията на евросъюза, разбира се, е похвално, но дали това е единствената причина за голямото лицензионно бързане? Законовите промени отпреди месец и бързите действия след тях по-скоро показват, че е в ход сценарий с конкретни цели, предопределени победители и ясни срокове - всичко да приключи преди изборите.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Критична година за медиите Критична година за медиите

Предстои промяна на собствеността на eдна от двете най-гледани телевизии - bTV, промяна на медийния закон и избор на нов генерален директор за общественото радио

17 яну 2020, 1265 прочитания

Без вода няма индустрия Без вода няма индустрия

Промишленото водоснабдяване засега е осигурено на повечето места в страната, но за някои компании има притеснения

17 яну 2020, 966 прочитания

24 часа 7 дни
Бюлетин

Бюлетин "Маркетинг и реклама"

Всяка седмица най-интересното от света на маркетинга във вашата поща

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Медиа и реклама" Затваряне
Намалените рекламни бюджети не са функция на продажбите в България

Още от Капитал
Каратисти в текстилна фабрика

"Албена" продаде бившия завод за памучни прежди "България 29". Купувачът "РС Билд" ползва за целта 9.5 млн. евро кредит от ЦКБ

Критична година за медиите

Предстои промяна на собствеността на eдна от двете най-гледани телевизии - bTV, промяна на медийния закон и избор на нов генерален директор за общественото радио

Най-печелившите взаимни фондове за 2019 г.

Българските инвестиционни схеми реализираха много успешна година, а чуждите борси са основният източник на печалби

Поредното шоу на Ревизоро

Кариерата на новия министър на околната среда и водите в различните управления се движи между бутафория и лобистки поправки

Ново място: Sweet and Lemon

От сурови торти до сaндвичи с омлети и specialty кафе

20 въпроса: арх. Анета Василева

Част от платформата за архитектурна критика и публицистика WhАТА

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10