С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
7 10 апр 2009, 13:42, 5580 прочитания

Ефир даден

Колелото на цифровизацията се върти и ще се върти до окончателната победа на олигархизма

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
За всекиго по нещо

В Преходните и заключителните разпоредби на Закона за публичното радиоразпръскване има няколко услужливи текста предназначени да защитят интересети на ключонви играчи на тв пазара:
а) в § 37, ал. 1, т. 1 думите "въз основа на проведен конкурс" се заличават - текст създаден да защити излъчването по право в първата фаза на цифровизацията на ТВ2 с консултант Красимир Гергов. Тв каналът няма лицензия издадена въз основа на конкурс.
б) създава се § 37а:
"§ 37а. (1) Предприятието, получило разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез мрежи за наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване с национален обхват, в изпълнение на първия етап на прехода, определен в Плана за въвеждане на цифрово наземно телевизионно радиоразпръскване DVB-T в Република България, приет от Министерския съвет, освен програмите по § 37, ал. 1 задължително разпространява и програмите на телевизионни оператори, които към момента на стартиране предоставянето на услугите съобразно издаденото разрешение разпространяват програмите си чрез електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване, осигуряващи достъп до програмата на не по-малко от 50 на сто от населението на страната.
(2) Предприятието по ал. 1 задължително разпространява и две програми, създадени за разпространение от телевизионен оператор, който притежава разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа за наземно аналогово радиоразпръскване на телевизионни сигнали с национален обхват, издадено от Комисията за регулиране на съобщенията, чийто срок изтича след 2012 г. - тук законодателя е предвидил, че предстои да възникне тв канала с национално аналогово покритие (което предстои да се случи до десет дни след като КРС одобри правилата за аналогови разрешителни, които ще се издават съсс срок до 2012г.). На пазара отдавна се коментира, че този параграф в ЗПР е създаден специално за контролираната от Ирена Кръстева ТВ7

Има сектори в държавата, за които преходът никога няма да свърши. Дори напротив – колелото на историята, изглежда, се върти назад, до окончателната победа на отровната коалиция между безпринципна политика и непазарни бизнес интереси.

Още от формирането на телевизионния пазар след 1989 г. битките за преразпредяленето му са били жестоки неравни и водени с нечисти средства. Контролирането на тв бизнеса винаги е ставало през кабинетите на министерствата, парламента и писането на законите регламентиращи работата на телевизиите в мрак и неизвестност.


Добре познати схеми

На прага на цифровизацията картината е същата. Приети са промените в двата ключови за развитието на бизнеса в цифровата ера закони - Закон за изменение ии допълнение на Закона за радиото и телевизията (ЗИД на ЗРТ) и Закон за електронните съобщения (ЗЕС). Авторите им са по-скоро неизвестни, сякаш са писани не закони, а апокрифи. Идеологията, която стои зад тях, никога не е била истински обсъждана, а когато искаш да попиташ нещо за тях, се срещаш само с каменното мълчание на жълтите павета. И в ЗИД на ЗРТ, и в ЗЕС вече са приети правилните текстове, за които правителството и близките до тях бизнес групи предварително са се разбрали. Предстои през парламента да мине и последният важен за цифровизацията текст - Закон за публичното радиоразпръскване (ЗПР). През него се водят последните битки за прекрояване на ефира. По-внимателно вглеждане в текстовете му доказва, че и той е бил арена на частни интереси, независимо че е създаден заради БНТ и БНР.

На практика, използвайки предстоящия и задължителен процес на цифровизация, управляващите са решили да преразпределят ефира по качествено нов начин, изключително бързо и напълно непрозрачно.



Първо през ЗЕС бяха заменени конкурсите за нови ефирни програми с разрешителни и прехвърлени част от отговорностите от Съвета за електронни медии (СЕМ) в по-лесната за контролиране Комисия за регулиране на съобщенията (КРС) (виж текста за аналоговото лицензиране). Следващите стъпки са през ЗПР да бъдат създадени две нови държавни дружества само за да гарантират разпространението на държавните БНТ и БНР. Естествено тези компании ще бъдат финансирани от държавния бюджет и управлявани от назначавани от държавата мениджъри. Едната, която ще изгражда нова преносна мрежа (настоящата е собственост на БТК), обаче може да си избере частни партньори, а държавата ще й предостави земи, гори и всякакви имоти, по които може да минават предавателите, и ако се налага, ще се включи в капитала й с апорт на имоти.

Паралелно с обсъжданията в парламента КРС също не бездейства. Председателят на далекосъобщителния регулатор Веселин Божков обеща до началото на юни ведомството да е провело конкурсите за цифровите мрежи от първия и втория етап на цифровизацията. През седмицата КРС обяви списъка с кандидатите, подали заявление за намерение за участие в конкурса за мултиплекси. При първия етап (от 2009 до юли 2010 г.) една компания ще получи след конкурс разрешение да изгради и експлоатира двата търговски мултиплекса с национален обхват, всеки от които може да излъчва шест или 10 тв програми.

На първия етап ще бъде изграден и трети, обществен мултиплекс, на който ще бъдат качени програмите на държавните БНТ и БНР. За него, както вече "Капитал" писа (вижте capital.bg за архив по темата), ще се гласува специален закон. Собственикът му също ще се избира с правила по този закон и няма да е лицето, изградило двата търговски мултиплекса. Заедно с това е предвидено да започне и конкурс за избор на друга компания, която ще изгради и експлоатира трите мрежи, предвидени за втория етап на цифровизацията (юли 2010 до 2012 г.). В него няма да получи разрешение за участие компания, която е участвала в първия конкурс.

Засега заявления за намерения да изграждат цифрова мрежа са подали 15 компании с доминиращо участие на австрийската ORS, която участва в предстоящите конкурси през няколко компании. КРС не поставя ограничение към компаниите и е възможно в последния момент, когато комисията обяви конкурсите, да се появят нови кандидати.

През първия етап на цифровизацията на трите национални цифрови мрежи ще има общо 18 тв програми. Толкова ще са и при втората фаза на цифровизацията.

По изчисления на играчите на пазара спрямо приетите закони и предвид това, че все още не са издадени аналогови разрешителни, схемата на преразпределения цифров ефир най-грубо изглежда така:

Печелившите

При първата фаза на цифровизацията News Corp. ще получи три места на търговските мултиплекси (т.е. освен bTV на мрежата ще може да качи още два канала), шведската MTG получава две места на мултиплекса (за "Нова тв" плюс още един канал). В сектора се говори обаче, че през парламента "Нова тв" ще успее да се изравни по права с News Corp. и също ще се пребори за три места на мултиплекса. Консултираната от Красимир Гергов и собственост на СМЕ TV2 получава едно място. При раздаването на новите аналогови честоти ресурсът дава възможност на пазара да се появят още два оператора, които да защитят изискваното от ЗИД на ЗРТ 50% покритие на територията на страната, за да бъдат качени на мултиплекс по право.

Предположенията засега са, че най-голям шанс за това имат TV7, която е в орбитата на влияние на бившата шефка на спортния тотализатор Ирена Кръстева и пловдивската "Евроком" на близкия до президента Първанов бизнесмен Георги Гергов. В битката дава заявка да участва и друг близък до президента бизнесмен, собственикът на ВВТ Петър Манджуков.

Засега сигурно е едно. На обществения мултиплекс ще се качи програмата на БНТ1 и сателитния канал ТВ България. Останалата част от свободните четири честоти на мултиплекса, БНТ ще запълва чрез съвместни програми с други канали (възможно е това дори да са bTV, "Нова тв" или друг тв канал). Регионалните програми на БНТ ще се качат на регионалните мултиплекси. В сектора вече се коментира, че търговските медии работят по проекти за нови тв канали, които имат право да регистрират в СЕМ по ЗИД на ЗРТ като търговски цифрови телевизии. Именно с тях ще запълнят местата, предвидени им за първите мултиплекси при цифровизацията.

Досегашните изчисления, че на мултиплексите частните телевизии искат да качат нишови канали като Fox Life, Fox Crime или някой от каналите на Diema, не съвпадат с бизнес модела на тези телевизии, които поне засега планират да се разпространяват като платени.

Но плановете на правителството и бизнеса спират дотук. Ясна е картата и за втората фаза на цифровизацията. За нея са предвидени три мултиплекса с по шест канала, т.е. 18 нови телевизии. Отсега е ясно, че bTV и "Нова тв" ще могат да качат на тях по три свои програми, т.е. общо шест. Незаети остават 12, което всъщност съвсем не е малко.

Губещите

От цялата политика на правителството за разпределяне на ефира има един сигурен губещ – зрителите. Начинът, по който управляващата коалиция в момента пише закони и раздава честоти, е толкова далече от нормалната логика, колкото Сергей Станишев от Тони Блеър. Понеже честотният ресурс е ограничен, държавата трябва да го регулира така, че, от една страна, да се защити интересът на хората да получават качествени и разнообразни програми, а от друга – бизнесът да получи ясни правила и равни шансове за участие. Нищо от това не се случва в момента. Няма никаква стратегия за разпределението на цифровия ефир по видове програми. Местата в него се раздават в зависимост от близостта на собствениците им до правителството – гарантирано място за ТВ2 на Красимир Гергов, специални конкурси и разчистване на терена за контролираната от Ирена Кръстева TV7, леко побутване за пловдивската "Евроком" на Георги Гергов, малко предизборно намигване към сегашните национални телевизии с обещание за още цифрови канали... Практически по-голямата част от ефира вече е раздадена с разхвърляни в няколко закона текстове. Няма никаква равнопоставеност, никаква честна конкуренция, никаква мисъл за зрителите. Вместо тях получаваме нагло презрение - триумф на мутиралата българска политика, в която единствено важни са интересите на олигархията.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Глътка надежда за БНР 1 Глътка надежда за БНР

Изненадващо медийният регулатор реши да даде шанс на Андон Балтаков, който има опит в доказани медийни компании като "Асошиейтед прес" и CNN.

24 яну 2020, 3268 прочитания

Реклама за слушане Реклама за слушане

Чрез подкаст рекламите компаниите могат да достигнат до нишова аудитория, фокусирана върху съдържанието.

24 яну 2020, 1883 прочитания

24 часа 7 дни
Бюлетин

Бюлетин "Маркетинг и реклама"

Всяка седмица най-интересното от света на маркетинга във вашата поща

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Медиа и реклама" Затваряне
Общинска цензура

...или защо е добре първо да се мисли, после да се действа

Още от Капитал
Пътеводител на кандидат-програмиста

Какво е добре да се знае за академиите, които предлагат подобни обучения

Защо си отиват експертите

Отстраняването на неудобните и неадекватните партийни назначения подменя функцията на държавната администрация

Битката за столичната адвокатура

Изборите на органи на софийската колегия имат значение не само за професионалните интереси на гилдията, но и за институционалната зрялост на държавата

Грета Тунберг и пророците на климатичния апокалипсис

Световният икономически форум в Давос отново показа пропастта между думи и дела в областта на борбата с глобалното затопляне

Ново място: Музей на илюзиите

Оптични илюзии, интерактивност и древни експонати

20 въпроса: Блажка Димитрова

Един от основните двигатели зад сдружението "Нулев отпадък - България" и създателка на първия отдаден на каузата ресторант у нас

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10