С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
6 2 окт 2009, 14:54, 7460 прочитания

Сделка с препятствия

"Инкомс телеком холдинг" влезе в преговорите за дружеството, което разпръсква радио и телевизионни сигнали

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Три в едно
"Инкомс телеком холдинг" беше приватизиран преди седем години от смесено дружество на малайзийска компания и бългъринът Бисер Димитров. (По времето на социализма той беше един от участниците в т.нар. държавен проект "Нева" - за изграждане на предприятие за електронна техника в Русия. Финансирането за целта беше насочено от държавата към няколко външнотърговски дружества в Австрия. Смята се, че след 89-та част от управителите на тези дружества са успели да ги "еманципират" от държавата и да продължат като частни бизнесмени. Нямаме информация дали той продължава да е между собствените на раздържавеното дружество.)
При плащането по приватизацията на "Инкомс телеком" част от парите бяха осигурени от австрийската финансова къща FMS, сред собствениците на която е Петър Танков. Пред в. Банкер тогава Танков обяснява, че парите за сделката са от кредити от Bank Austria, австрийската банка Кречка и българската Корпоративна банка. Още през декември 2002 г. Танков влиза и в Надзорния съвет на "Инкомс холдинг". Сега пряката връзка между Танков и "Инкомс телеком холдинг" не се вижда, защото като основен акционер в търговския регистър е посочено дружество, регистрирано в Австрия. Пред "Капитал" Танков говори в качеството си на управител на "Инкомс ИРЕТ". Мажоритарен собственик на "Инкомс ИРЕТ" е "Инкомс телеком холдинг".
НУРТС
е водещият доставчик на услуги в областта на преноса на радио и телевизионен сигнал чрез уникалната си мрежа от над 800 стратегически разположени обекта, покриващи почти 100% от територията на България. То предлага национална мрежа за разпространение на микровълни за пренос на радио и телевизионен сигнал, глас и данни, предоставя като услуга колокация на клиентски съоръжения и управлява свръхмодерна сателитна станция. От 2006 г. насам разработва експерименталния DVB-T мултиплекс в София.
Österreichische Rundfunksender GmbH & Co KG (ORS) управлява техниката за радио- и телевизионно разпръскване в Австрия. Дружеството е създадено през 2005 г. след отделянето на техническата инфраструктура от Австрийското радио и телевизия (ORF). Днес 60% от компанията се държат от ORF, останалите 40% са собственост на банковата група "Райфайзен" (Raiffeisen). ORS притежава мрежа от 470 излъчвателни и ретранслаторни обекта и обслужва водещите тв и радиостанции, както и 3 от мобилните оператори в Австрия.
 
Когато си включвате телевизора, едва ли си давате сметка, че филмът, или новините, които гледате стигат до вас чрез една малко особена компания. Тя е монополист в пренасянето на радио- и телевизионни сигнали в ефира и притежава сложна мрежа от над 800 предавателя и други телекомуникационни съоръжения из цялата страна. Тази мрежа е изградена преди 1989 г. и името й още носи духа на соца – Национално управление "Радио и телевизионни системи". Във водовъртежите на прехода НУРТС стана част от държавната телекомуникационна компания. След приватизацията на БТК монополът върху разпространението на радио- и телевизионните сигнали стана частен. Това беше съпроводено с много критики, че се продава жизненоважна за държавата телекомуникационна артерия, която, ако по някаква причина спре да работи ще създаде изключително сериозни проблеми.

Сега, за втори път тази година, собствениците на телекома се опитват да продадат НУРТС. Преди няколко месеца след международен търг сделката беше договорена с австрийската компания ORS, дъщерна на обществената австрийска телевизия ORF. До финализиране тогава не се стигна, защото при странни обстоятелства българските регулатори забавиха нужните разрешения. Междувременно в последните седмици на кабинета "Станишев" беше гласуван и спорен закон, с който се предвиждаше държавата да инвестира в свое дружество, което да дублира НУРТС, дори бяха отделени пари от бюджета. Сега по неофициална информация този закон ще бъде отменен, а БТК е подновила преговорите за продажба. Интересът отново е от ORS, но в сделката вече има друг посредник - "Инкомс телеком холдинг", финансиран от Корпоративна търговска банка.


Защо НУРТС?

Компанията, която разпространява радио- и телевизионните сигнали в България, е интересна по няколко причини. В годините преди 1989 г. тя е изградила мрежа, която покрива цялата страна и трудно може да бъде заобиколена или дублирана. Това е и една от причините сега държавата да се откаже от подобна инвестиция. 

Частните радиостанции и телевизии могат да изграждат своя собствена предавателна мрежа, но за тях инвестицията също е огромна и не може да се изплати от един канал. Някои строят собствени, локални мрежи, но въпреки това пак ползват услугите на НУРТС, за да ги свързват помежду им. Представете си само – коя телевизия може да построи сега алтернатива на телевизионната кула на Копитото, или примерно предавателя на връх Вола?



Така в момента "БТК" груп притежава единствената национална мрежа за предаване на сигнали и може да разчита на гарантирани приходи от радиостанциите и телевизиите. В същото време обаче през последните 20 години не са правени никакви сериозни инвестиции в обновяването на техниката и оборудването на цялата сложна система е остаряло. Предстоящата цифровизация на телевизионното излъчване (България е задължена от ЕС да дигитализира ефира си до 2012 г.) изисква допълнителни инвестиции. Вероятно това е една от причините сегашният собственик на НУРТС да му търси купувач. Според отчетите на БТК за миналата година печалбата на радио-телевизионното поделение е 4.9 млн. лева след данъци, а приходите 44.7 млн. лева. Представител на компанията, който не пожела да се ангажира с официален цитат, оценява нуждата от инвестиции на около 120 млн. лева.

Компаниите, които проявяват интерес, ще трябва да обновят технически, но за сметка на това ще имат сравнително гарантирани приходи от монополното положение. Освен това НУРТС притежава терени и сгради на добри локации. Някои от тях вече могат да бъдат използвани не само за предаватели и ретранслатори. Една от сградите например е бившата телевизионна кула в Борисовата градина, която е с отпаднало предназначение и отдавна не се ползва за телевизионно разпръскване. Друг имот, който ще бъде елемент от сделката, е телевизионната кула на връх Снежанка, към която има и малък хотел.

Кандидатът

Австрийската компания ORS, която в началото на годината спечели търга за НУРТС, като предложи цена от 80 млн. лева, има доста ясен интерес от сделката. Дъщерното дружество на австрийската обществена телевизия ORF се занимава именно с това – изграждане и поддържане на мрежи за разпространение на тв сигнали. За разлика от сегашния собственик на "БТК груп", която е фокусирана в съвсем други телекомуникационни услуги, ORS вече е осъществила веднъж прехода към цифрово излъчване в Австрия и разполага със специфичното ноу-хау за целта.

Липсват й обаче други, също специфични умения - тези, които са нужни на една компания в България, за да се ориентира в сложната джунгла от държавни и частни интереси.

Първият опит на ORS да купи НУРТС беше блокиран от две посоки. В закона за електронните съобщения беше приет текст, който ограничи австрийската компания да участва в конкурсите за изграждане на мултиплекси – това са мрежите, по които ще се предава тв сигналът след цифровизацията на ефира. Без възможност да изгражда мултиплекси купуването на НУРТС се обезсмисляше. Сделката освен това беше спряна и в Комисията за защита на конкуренцията. Тогава от КЗК обясниха, че "съществуват сериозни опасения след планираната продажба новият собственик да предлага на по-високи цени услугите, които предоставя понастоящем НУРТС". Аргументът на държавните експерти да се намесят беше, че подразделението на БТК е монополист. По тази причина обаче цените на радио-телевизионната компания се контролират от Комисията за регулиране на съобщенията и ако тя си върши добре работата, притесненията на КЗК изглеждат необосновани. Важно е да се припомни, че всичко това се случваше в последните месеци от управлението на кабинета "Станишев". Останаха сериозни съмнения, че блокирането на сделката на ORS в комбинация с прибързаното приемане на закона за "държавен НУРТС" и за изграждането на мултиплекси е политическо решение, повлияно от трети корпоративен интерес.

Втори опит

Докато антимонополният орган се произнесе, изтече срокът, за който ORS имаше разрешение от собствениците си да използва отделените за покупката на НУРТС пари. Сега, няколко месеца по-късно, австрийската компания отново заявява интерес, но според няколко източника, ангажирани със сделката, ще придобие дружеството на етапи и с "посредничеството" на друга българска компания. За целта ORS очаква одобрение от собственика си.

Преди седмица австрийският вестник Der Standart написа, че този път в сделката ORS ще участва с партньор - "Инкомс телеком холдинг". Всъщност преговорите са между "Инкомс телеком" и БТК, а купувачът се ангажира да включи като партньор (първоначално с 25%) австрийската ORS. След време вероятно ORS все пак ще получи преносната мрежа, която има интерес и знае как да развие. Интересът на другия участник в сделката изглежда по-скоро спекулативен - да арбитрира между БТК и стратегическия купувач и вероятно да придобие част от имотите, които ще се освободят след модернизацията на предавателната система.

От ORS потвърдиха пред "Капитал", че се водят предварителни разговори с "Инкомс телеком холдинг" за включването им отново в проекта. 

"Това, което мога да ви кажа, е, че до момента са разменени писма за намерения между БТК и ORS. Няма нищо, което да е със силата на договор. Надявам се до един месец окончателно да стане ясно ще има ли сделка. Да, мога да потвърдя, че "Инкомс телеком" участват в сделката за НУРТС, като посредник в процеса", коментира пред "Капитал" Петър Танков, който представлява "Инкомс телеком" (вижте подробности за компанията в карето). Той отказа да съобщи повече с аргумента, че има подписан договор за конфиденциалност.

Според наша информация има подписано дори ангажиращо споразумение за покупката на НУРТС. От БТК почти не коментираха и обещаха информация, когато сделката напредне.
Важна роля в нея играе собственикът на Корпоративна търговска банка Цветан Василев. Той обясни, че банката му ще финансира половината от договорената цена, но не каза каква ще е тя. "В Инкомс" аз нямам участие, но във всички случаи това е фирма, която подкрепям", заяви Василев. Банката му беше финансираща и при приватизационната сделка за самия "Инкомс телеком холдинг" навремето. "Основното финансиране по приватизационната сделка съм го правил аз. Аз имам и други съвместни проекти с Петър Танков - къде съвместен бизнес, къде съм го подкрепял", коментира Василев. (Става дума за проектите "Вамо", "Електроника" и строителството на голям ритейл парк на имота в съседство до Централна гара в София.)
Появата на Цветан Василев, макар и само като банкер на сделката, не е дотам изненадваща. Преди време политическото блокиране на покупката на НУРТС от ORS беше обяснено именно с намесата на медийната група около Ирена Кръстева и Делян Пеевски (сега депутат от ДПС), които с участието на Корпоративна банка купиха вестниците "Монитор", "Телеграф", "Политика", "Експрес", както и печатницата ИПК "Родина". Влиянието на тази група в предното правителство стана публично най-вече около провалената сделка за замяна на имоти между ИПК и Националната агенция по приходите. По линия на ДПС обаче такова се подозираше и при прибързаното приемане на закона за мултиплексите.
Всичко това породи опасения, че ако интересите на групата е да придобие контрол в НУРТС, така чрез условията за радиоразпръскване тя ще има влияние върху всички електронни медии. В цивилизована държава това не би трябвало обаче да е възможно. Най-вече защото от Комисията за регулиране на съобщенията ще се очаква да гарантира равен достъп за потребителите на услугите на НУРТС, въпреки че компанията е монополна и частна собственост. Регулаторите не би трябвало да имат аргументи за повторно блокиране на сделката, тъй като по този начин ще се увреди интересът на БТК. Чистите възможности са две. Ако НУРТС се смята за стратегическа инфраструктура, държавата да си я купи обратно при условията, предлагани от частните инвеститори. Или продажбата да бъде одобрена, а държавата да гарантира, че медиите потребители ще имат равен достъп до услугите, че нужните инвестиции за обновление и цифровизация ще бъдат направени, и не на последно място, че дружеството ще е ефективно и няма да злоупотребява с монополното си положение.   
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мениджър с опит в CNN и Associated Press поема управлението на БНР Мениджър с опит в CNN и Associated Press поема управлението на БНР

СЕМ избра Андон Балтаков за генерален директор на държавното радио в следващите три години

22 яну 2020, 1133 прочитания

По торбичката посрещат 10 По торбичката посрещат

Комуникационната поука от колажите на Красимир Каракачанов с торбичката на Billa

21 яну 2020, 9942 прочитания

24 часа 7 дни
Бюлетин

Бюлетин "Маркетинг и реклама"

Всяка седмица най-интересното от света на маркетинга във вашата поща

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Медиа и реклама" Затваряне
Предателството на медиите

Четвъртата власт има нужда от много сериозна промяна, за да мине на страната на хората

Още от Капитал
Два милиарда евро бонус за енергийния преход

България ще получи субсидия от ЕС, за да се справи с последиците от закриването на въглищните централи

Първи борсов тест за 2020

Интересът към предложените 14% от акциите на "Телелинк" в края на януари, ще е показателен за апетита на инвеститорите

Защо свърши водата

ВиК дружествата в България дълги години се управляват безотговорно, зад това вероятно стои корупция и некомпетентност на места, затова и се стига до кризи

Либийската авантюра на Ердоган

Турският президент вдигна залозите в хибридната война за контрола над бившата северноафриканска джамахирия* на Муамар Кадафи

Ново място: Sweet and Lemon

От сурови торти до сaндвичи с омлети и specialty кафе

Зеленият път

Как неизползваните жп линии в София може да се превърнат във велоалеи и пешеходни зони

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10