Предателството на медиите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Предателството на медиите

Предателството на медиите

Четвъртата власт има нужда от много сериозна промяна, за да мине на страната на хората

31901 прочитания

© Shutterstock


Помните ли как в мрачната зима в края на 89-а и началото на 90-а година хората се редяха не само на опашки за бензин, мляко, хляб и картофи? Всички тогава бяха гладни и за свободни медии, от които да научават истината, и първите опозиционни вестници събираха големи тълпи по ъглите на улиците, където се продаваха. Хората искаха обективни вестници и новини, за да разберат какво наистина се случва. Беше им писнало от режисирана публичност, в която събитията се представяха така, както на някого му беше удобно да изглеждат, а не такива, каквито са всъщност.

Днес, 20 години след 10, ноември българската журналистика отново е в почти пълен нокаут. Да, тя е независима от държавата. Темите и начинът на отразяването им не се задават от сумрачни кабинети в Партийния дом, но въпреки това хората все по-рядко получават тази смесица от новини, коментари, анализи и разследвания, които им позволяват да си сглобят обективна картина за случващото се.

Ако си представим държавата като апартамент, публичността – тази особена сфера, която създават медиите, е холът, в който всички се събираме да си говорим. Мястото, където заедно се забавляваме, разпускаме и обсъждаме как да решим общите си проблеми. Днес този хол изглежда по-зле от всякога. В него е пълно с крещящи хора, голяма част от които са със скрити лица. Много малко се говори по същество и повечето участници в разговора не спазват елементарни правила на възпитание.

Сега медиите са оплетени в сложни зависимости между различни икономически и политически схеми и практически са абдикирали от основните функции на четвъртата власт. Вестниците и телевизиите днес не контролират държавните институции и техни публикации много рядко са повод за някаква положителна промяна. Вместо това те сгъстяват и без това непрогледната мъгла на българската публичност, пречат да се видят истинските проблеми и да се стигне до ефективни решения.

От новинарския поток тази седмица избълбука един сюжет, в който могат да се видят много от дефектите в медиите. В сутрешния блок на bTV предишният главен секретар на МВР Валентин Петров показа един странен документ. Според бившия полицай това било разработка, направена по поръчка на друг някогашен главен секретар на МВР – Цвятко Цветков, и изпратена от него до Сергей Станишев, когато той беше премиер. В разработката се описвало предварително хронологията на скандала със сръбския наркотрафикант Куйович. Самият Куйович също се включи в темата, като изненадващо за всички се обади по телефона от Централния затвор, за да каже, че са го арестували, защото е спрял да плаща на Румен Петков. Тези две събития отприщиха истински медиен порой от недомлъвки и обвинения. Румен Петков отговори на обвиненията, като каза, че Цвятко Цветков искал от него да се пуснат Маргините от затвора, защото били "наши момчета", а и щели да кажат нещо "срещу Иван Костов"... В крайна сметка всички призоваха прокуратурата да се намеси, а главният прокурор, заяви, че "България отново влиза в компроматна фаза". Объркахте се, нали? Напълно разбираемо е, защото нито едно действие от описаните до момента не цели да научите нещо полезно и интересно. Въпросният бъркоч е класически пример за това как се злоупотребява с медиите през последните години. В много от случаите вестниците и телевизиите не казват какво се случва, застанали от страната на своите клиенти – хората, които ги четат и гледат. Вместо това медиите са активни участници в сложни и многопластови интриги. Някой някъде е инвестирал немалко мозъчно време, за да прецени, че сега е подходящият момент да се покаже разработката. С това той цели да постигне резултат – да компрометира някого в точно определен момент, за да се случи нещо трето. В обърканата история с Куйович (или например с "незаконороденото" дете на Цветанов), както и в много други случаи, на медиите е оставена доста неприятна роля – те са струните, които свързват ръката на кукловода с водената от него кукла.

От първо лице

Стойко Тонев е един от ветераните на журналистическия преход, през който е натрупал много и тъжни истории. Неговата кариера в медиите започва в началото на 90-те, когато става директор, а след това и главен редактор на "Новинар". През 97-а година, след фалита на дотогавашният издател ТS-Bank, той започва преговори с Антоан Николов и в крайна сметка фирми, близки до тогавашния председател на Столичния общински съвет, купуват вестника. "Тогава се ласкаех от мисълта, че спасявам вестника и хляба на 100 човека, които работеха в него", разказва той сега. "Ако можех да върна времето назад, бих го оставил да фалира, защото всеки вестник, който не може да печели, за да се издържа, в крайна сметка става лесна плячка на политиците. С което не искам да кажа, че печелившите издания не се продават понякога", споделя той. По времето, когато Антоан Николов купува "Новинар", близкият до него Евгений Бакърджиев е министър в правителството на Иван Костов. "Парите към групата явно течаха от цялата родина, спомня си Стойко Тонев, защото се обещаваха много сериозни инвестиции във вестника – в хора и техника." Но докато приключат преговорите за продажбата, Бакърджиев е изгонен от правителството, парите секват и концепцията е променена. "Започнаха се разговори за икономии, съкращения", разказва Тонев, който в същото време обаче продължава да публикува текстове, в които се критикува управлението на Иван Костов. "Пратиха ни една тежка ревизия – месец и половина не излязоха от счетоводството, не можехме да си гледаме работата", казва тогавашният главен редактор и управител на "Новинар" ООД. "После научих, че е имало и "дружеска" среща между Антоан и премиера Костов. След която Антоан изпрати изпълнителния директор на "Райли", фирмата - издател на вестника, като ведомствен цензор. Всеки ден след икиндия девойката пристигаше в редакцията, за да чете "утрешния вестник".

В крайна сметка скоро след това Тонев напуска вестника.

Последното издание, в което той работи, е "Експрес", който преди време беше купен от "Нова българска медийна група" - компанията, представлявана от Ирена Кръстева и сегашния депутат от ДПС Дилян Пеевски. Ако си спомняте, преди изборите всички вестници, притежавани от тази група - "Монитор", "Телеграф", "Политика" и "Експрес", бяха особено истерични в атаките си към Бойко Борисов. (В блога си Стойко Тонев разказва, как сегашният премиер е наричан Боко Тиквата от издателите на тези медии). След изборите всички вестници на Ирена Кръстева направиха рязък обратен завой. "В "Монитор" започнаха да излизат хвалебствени коментари, да се печатат по две интервюта на брой в негова подкрепа, да се вадят далаверите на предишната власт, все едно Дилян Пеевски не е бил заместник-министър в нея", разказва Стойко Тонев. След изборите сегашният депутат от ДПС започва да се намесва активно в работата на вестниците. "Като един същи Победоносцев той идва всяка вечер, чете всички вестници, сваля и качва текстове, сменя снимката на Борисов, ако не изглежда добре... Бута карикатури, защото слънчогледите му се видели като гербери...", пише в блога си Стойко Тонев. Според него поведението на депутата създава зловеща атмосфера на автоцензура. "Проблемът е, че младите колеги свикват, че това е нормалният начин да се прави вестник. И ако нещата продължават така, това наистина ще стане "нормалният" начин, ако вече не е станало, казва Тонев.

Принципно

Отделяме толкова място на тази история, защото показва наведнъж много от сериозните проблеми на медиите напоследък. В случая с "Новинар" скритият собственик очевидно не инвестира във вестника, за да печели от продажби и реклама, докато предлага на читателите си обективна и честна информация. Още по-ясно това се вижда и във втория случай – с издателите на "Монитор", "Телеграф" и "Експрес" Ирена Кръстева и Делян Пеевски. Те са може би най-видимият пример за това, че злокачествените дефекти на медиите през последните години не стават по-малки. Напротив. Търговията с влияние понякога е основен мотив за инвестиция в медийния бизнес.

"Влиянието на политически и икономически фактори върху медиите безспорно се е засилило в последните години – това си личи особено по броя на евтините всекидневници, повечето от които работят на загуба", казва управителят на ВАЦ в България Аксел Шиндлер. Според него за издателите на тези вестници по-важни са влиянието и дори натискът, които могат да упражняват чрез медиите, особено в политически план. "С печалбите от други дейности се финансират вестниците, а те от своя страна "работят" за основния бизнес на собствениците си", казва Шиндлер.

Вестникарският сектор наистина изглежда странно през финансовите показатели на издателските компании. Миналата година общата печалба на основните медийни групи и издатели на на национални вестници е около 18 млн. лева при 164 млн. лева приходи. Ако изключим изданията на ВАЦ, "Икономедиа" и "Стандарт" обаче, финансовият резултат на другата част от сектора е отрицателна сума - – парадоксално предвид многообразието на медийните сергии. Повечето останали издания са около или под нулата. Изключение прави групата на "Уикенд" и "Шок", която печели близо половин милион лева, а приходите й са главно от коричната цена на вестниците. Какво задържа многото други издания в бизнеса е интересен въпрос.

"Мисля, че нивото на поръчковите публикации расте и това е, защото няма свободна среда за развитие на вестникарския бизнес и издателите са принудени да правят компромиси", казва Валентин Панайотов, изпълнителен директор на "Бизнес медиа груп" – компанията, която издава в. "Пари". Според него, ако някой чужденец се опита да си изгради представа за действителността в България само по вестникарски публикации и телевизионни новини, ще получи напълно изкривена картина. За изпълнителния директор на "Бизнес медиа груп" един от проблемите е ясната собственост в медийния бизнес. "Липсата на прозрачност в собствеността вреди на качеството на журналистиката", категоричен е той.

За все по-ниското ниво на българските медии е притеснен дори и издателят на масовия в. "Шоу" Георги Илиев. "Качеството на журналистиката значително пада и причините са много - корпоративните интереси, политическата обвързаност на главни редактори и издатели със силните на деня", смята той. Според него този проблем е труден за решаване, защото е обхванал целия бранш - и радиото, и телевизиите. Издателят на "Шоу" също вижда проблем в неясната медийна собственост и дори подкрепя инициативата на Съюза на издателите в България да се създаде общ регистър на медийната собственост. Миналата седмица представители на организацията се срещнаха с премиера Бойко Борисов и предложиха регистърът да стане задължителен

Ясната собственост в медиите е важна и не само защото е хубаво да се знае кой всъщност говори. Това е и гаранция срещу установяването на монопол на някой от пазарите. Тази опасност може да се появи много по-скоро, отколкото очакваме, и всъщност призракът на медийната концентрация вече броди из вестникарския пазар. Най-тиражният български вестник - седмичникът "Уикенд", от тази седмица вече официално има други собственици. "Потвърждавам, че има смяна в собствеността. Съдружникът ми Недялко Недялков продаде целия си дял от 50%, аз запазвам миноритарен, а мажоритарния дял придоби американска компания", каза за "Капитал" Мартин Радославов. Той не съобщи името на купувача. Според Кристина Патрашкова - бивша заместник главна редакторка на седмичника, зад сделката стоят отново Ирена Кръстева и Дилян Пеевски. "Още през лятото досегашните издатели и собственици на "Уикенд" - Недялко Недялков и Мартин Радославов, решават поради някакви причини да продадат част от собствеността на вестника на групировка, на хора, които са били близки до Ирена Кръстева, Делян Пеевски и др. Знам го като човек, който е бил зам. главен редактор на вестника", разказва тя. Според нея до парламентарните избори в редакцията всичко вървяло нормално, но после ситуацията се променя. "Нямаше критика срещу властта и всички текстове се фризираха, разказва тя. Според Патрашкова случилото се е опасно не само за "Уикенд", но и за цялата българска журналистика. "От това, което наблюдавам и съм чувала за бизнес интересите на Ирена Кръстева и Делян Пеевски, смятам, че е много опасно, че се създава един медиен монопол. Лошото е, че официалната власт няма отношение към тези сделки. КЗК нищо не казва. Всички обещания дори от страна на Бойко Борисов за разследване на бизнеса им сякаш потънаха", споделя журналистката. (Ирена Кръстева и Делян Пеевски бяха търсени многократно на мобилните им телефони, за да коментират тези твърдения, но не бяха открити).

Мръсно жълто

На срещата си с премиера през седмицата издателите на вестници, собствениците и главни редактори на вестници и списания коментираха близка до тази тема - разрастващия се сегмент от жълти издания, чиито цели не са толкова бизнес, колкото търговия с влияние и тиражиране на слухове. Масовата преса – другото име на клюкарските вестници, през последните години наистина изживява възход и картината на медийната власт се промени сериозно. Някога авторитетните издания непрекъснато губят тираж за сметка на тези, които потъпкват основни постановки на журналистическата етика (вижте графиката). Постановки, които съществуват не просто сами за себе си, а защото гарантират правото на хората да получават обективна, балансирана и непредубедена информация. "Като цяло в българските медии успехът се разбира грубо като рейтинг и тираж. Това е причината за неглижирането на качеството, което по правило не се свързва с бърз пазарен успех, а с по-дълготрайни позиции и влияние", смята доц. Орлин Спасов, преподавател в Журналистическия факултет на Софийския университет.

Вестници като "Уикенд", "Шок" и прочее представители на масовата преса са извън координатната система на журналистическия морал. Издателите им не са приели Етичния кодекс на българските медии и често публикуват непотвърдена информация и слухове със съмнителна стойност. В същото време читателите не наказват подобни вестници, като не си ги купуват, даже напротив – те все повече доминират на вестникарския пазар.

Това създава фалшивото усещане, че принципите на журналистическата етика са едва ли не спирачка пред увеличаването на тиража. Правилата, които пазят читателите от некоректна информация, започват да се спазват от все по-малко издания.

Празният екран

Макар че до момента става дума предимно за вестници, телевизионната журналистика не прави много голямо изключение от негативната тенденция. Проблемите в нея са много по-малки, новините в трите основни канала могат да определени като обективни, но и до голяма степен безконфликтни, разследвания почти няма. Битката за рейтинги доведе до това, че телевизиите излизат от сферата на сериозната журналистика, защото тя не е масова. Вместо да коригира недостатъците на пресата, някои от коментарните предавания ги повтарят и усилват. Една псевдоновина може да тръгне от вестник, защото обслужва интересите на издателите му, и да бъде преразказана и развита напълно безкритично по телевизионните канали. Така медийната парареалност получава допълнителна плътност, а мъглата пред очите на хората става още по-гъста.

Проблемите от изкривяването на публичността всъщност са много по-големи от това, че зрителите и читателите не получават обективна картина за случващото се. Ерозията на българската журналистика нарушава нормалния баланс в обществото. Ще прозвучи малко сухо, но е наистина вярно – медиите имат много важната роля да следят за работата на властта. Те, ако работят нормално, имат коригираща функция за държавните институции. Медийният контрол създава натиск за по-добра работа, от което печелят всички почтени хора. Когато обаче вестниците, а и понякога телевизиите са оплетени в сложни схеми именно с хората, които се облагодетелстват от дефектите в държавните институции, контролът става невъзможен. Нещо повече - използвани като оръжия от хора с непрозрачни капитали, медиите се пускат в употреба и за да се запушва устата на тези, които опитват да работят за по-добра среда.

Какво да правим?

Ерозията на българската журналистика наистина става все по-силна, но това не означава, че борбата срещу нея е безсмислена. Усилията за прозрачност в собствеността на медиите няма да решат целия проблем, но биха помогнали на читателите и зрителите да следят доколко конфликтите на интереси се отразяват на качеството на информацията.

Съдебната власт може да се използва за друг механизъм, който да нормализира поне малко потока от неверни твърдения, който изригва от медиите. "Вариантите са два - граждански или наказателен процес", коментира адвокат Александър Кашъмов, който защитава журналисти по подобни дела. Българският Наказателен кодекс криминализира обидата и клеветата. Процес по тези текстове се образува след тъжба на пострадалия, а наказанията са глоба между 1000 и 15 хил. лв. Според адвокат Кашъмов пътят на наказателния процес все повече се изоставя в модерните демокрации за сметка на гражданския процес. В този случай се използва общият текст за непозволено увреждане в Закона за задълженията и договорите. Общото впечатление на юристи е, че тези текстове обхващат световните достижения в правото и защитават интересите на гражданите. "По отношение за отговорността за вреди съдебната система работи", коментира юристът Йонко Грозев от Центъра за либерални стратегии. Според него все още сме в ранни етапи на развиване на съдебна практика в тази област. "Общите принципи са залегнали, остава да се развият. Това ще помогне на всички участници, ще помогне за добра организация, ще помогне и на самите медии", съветва той. Иначе казано, колкото повече дела се завеждат в случаи на публикувана невярна информация, толкова повече практика ще се натрупа в съда и ще има по-бързи резултати.

Контролът срещу мръсните пари в медиите също има смисъл да е много по-силен, отколкото в момента. Без да омаловажаваме значението на футбола, но евентуални проверки за произход на капитала във вестниците (особено на систематично работещите на загуба) вероятно ще доведе до по-значим резултат за държавата. Все пак, ако една от задачите на медиите е да викат "Дръжте крадеца", трудно може да се очаква тя да се върши от самия крадец.

Всичко това би помогнало българската журналистика да се върне отново там, където й е мястото - при почтеността и обективността. В момента тя предава интересите на своите читатели/зрители и от това губят всички с изключение на малката, но силна мрежа от задкулисни интереси.

По темата работиха:

Алексей ЛАЗАРОВ, Весислава АНТОНОВА, Зорница СТОИЛОВА, Росен БОСЕВ, Люба ЙОРДАНОВА

Автор: Капитал

Помните ли как в мрачната зима в края на 89-а и началото на 90-а година хората се редяха не само на опашки за бензин, мляко, хляб и картофи? Всички тогава бяха гладни и за свободни медии, от които да научават истината, и първите опозиционни вестници събираха големи тълпи по ъглите на улиците, където се продаваха. Хората искаха обективни вестници и новини, за да разберат какво наистина се случва. Беше им писнало от режисирана публичност, в която събитията се представяха така, както на някого му беше удобно да изглеждат, а не такива, каквито са всъщност.

Днес, 20 години след 10, ноември българската журналистика отново е в почти пълен нокаут. Да, тя е независима от държавата. Темите и начинът на отразяването им не се задават от сумрачни кабинети в Партийния дом, но въпреки това хората все по-рядко получават тази смесица от новини, коментари, анализи и разследвания, които им позволяват да си сглобят обективна картина за случващото се.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

109 коментара
  • 1
    lens avatar :-|
    Трубадурите

    най-накрая, откога чакам такава промяна

  • 3
    mickey_mouse avatar :-|
    Mickey Mouse

    Жалко но верно.

  • 4
    eurorealiste avatar :-|
    еврореалист

    Проблемът е не само "ерозията на българската журналистика". Липсва адекватно и активно гражданско общество. Ако го имаше, "ерозиралата" журналистика нямаше да намира клиенти (читатели), а работодателите й (задкулисни корпоративни интереси) щяха отдавна да са изчезнали като динозаврите.

  • 5
    Avatar :-|
    Lili Kostova

    Трудно е журналистиката в България да бъде друга, когато я е нямало никаква 45 години.
    Когато за убийството на Райко Алексиев не знае почти никой, когато почти никой не е чел Райко Алексиев, когато има един факултет по журналистика, в който и да влизат грамотни хора - излизат духовно опустошени. И не се занимават с журналистика - в добрия случай.

  • 6
    reveal avatar :-|
    Reveal

    Точната тема. Наистина е мръсно жълто.

  • 7
    Avatar :-|
    Бандераж

    Нямам как само журналистиката да е виновна. Виновните винаги са конкретни личности, лица и задници, които я творят. Личностите са няколко човека, лицата - повече, а за задниците - да кажат самите пишещи, дори и анонимно. Стига, разбира се, да не се страхуват, че собствениците на "Капитал" ще дадат адресите им на полицията.

  • 8
    Avatar :-|
    Петкова

    Добра статия. Аз затова не купувам от споменатите вестници. Ако искам да науча нещо, отварям интернет. Любопитството е прекалено скъпо удоволствие, ако задоволяването му означава да финансирам Ирена Кръстева. Дано Капитал И Дневник да останат остров на здравия разум в масовото безумие.

  • 9
    Avatar :-|
    един глас и от мен за темата

    Наистина точната тема. Ясно е, че нещата са навързани. Като изчезне чалгата в политиката и културата ни като цяло, тогава има надежда да спре и чалгаджийската журналистика...

  • 10
    npaine avatar :-|
    NPaine

    Имайки предвид че статията е написана максимално обективно, не ми се иска да навлизам в конспиративни теории, но все пак някак си ме човърка отвътре да разбера нещо повече относно

    "Ост холдинг" ГМБХ, Виена
    "Прессе комуникатионс унд информатионс Бетеилигунгс АГ" , Швейцария

    Разследващата журналистика не ми е работа, тъй че ще се радвам някой да сподели нещо относно двете фирми.
    Може да са абсолютно легитимни, но все пак не трябва да се забравя за изтичането на "народни" пари към червени банкови сметки именно в Щвейцария и Австрия.
    Все пак много по изненадващо би било да се окаже че два от най-тиражираните вестника от времето на прехода не са в комунистически ръце отколкото обратното.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK