Предателството на медиите

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

Помните ли как в мрачната зима в края на 89-а и началото на 90-а година хората се редяха не само на опашки за бензин, мляко, хляб и картофи? Всички тогава бяха гладни и за свободни медии, от които да научават истината, и първите опозиционни вестници събираха големи тълпи по ъглите на улиците, където се продаваха. Хората искаха обективни вестници и новини, за да разберат какво наистина се случва. Беше им писнало от режисирана публичност, в която събитията се представяха така, както на някого му беше удобно да изглеждат, а не такива, каквито са всъщност.

Днес, 20 години след 10, ноември българската журналистика отново е в почти пълен нокаут. Да, тя е независима от държавата. Темите и начинът на отразяването им не се задават от сумрачни кабинети в Партийния дом, но въпреки това хората все по-рядко получават тази смесица от новини, коментари, анализи и разследвания, които им позволяват да си сглобят обективна картина за случващото се.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Ако си представим държавата като апартамент, публичността – тази особена сфера, която създават медиите, е холът, в който всички се събираме да си говорим. Мястото, където заедно се забавляваме, разпускаме и обсъждаме как да решим общите си проблеми. Днес този хол изглежда по-зле от всякога. В него е пълно с крещящи хора, голяма част от които са със скрити лица. Много малко се говори по същество и повечето участници в разговора не спазват елементарни правила на възпитание.

Сега медиите са оплетени в сложни зависимости между различни икономически и политически схеми и практически са абдикирали от основните функции на четвъртата власт. Вестниците и телевизиите днес не контролират държавните институции и техни публикации много рядко са повод за някаква положителна промяна. Вместо това те сгъстяват и без това непрогледната мъгла на българската публичност, пречат да се видят истинските проблеми и да се стигне до ефективни решения.

От новинарския поток тази седмица избълбука един сюжет, в който могат да се видят много от дефектите в медиите. В сутрешния блок на bTV предишният главен секретар на МВР Валентин Петров показа един странен документ. Според бившия полицай това било разработка, направена по поръчка на друг някогашен главен секретар на МВР – Цвятко Цветков, и изпратена от него до Сергей Станишев, когато той беше премиер. В разработката се описвало предварително хронологията на скандала със сръбския наркотрафикант Куйович. Самият Куйович също се включи в темата, като изненадващо за всички се обади по телефона от Централния затвор, за да каже, че са го арестували, защото е спрял да плаща на Румен Петков. Тези две събития отприщиха истински медиен порой от недомлъвки и обвинения. Румен Петков отговори на обвиненията, като каза, че Цвятко Цветков искал от него да се пуснат Маргините от затвора, защото били "наши момчета", а и щели да кажат нещо "срещу Иван Костов"... В крайна сметка всички призоваха прокуратурата да се намеси, а главният прокурор, заяви, че "България отново влиза в компроматна фаза". Объркахте се, нали? Напълно разбираемо е, защото нито едно действие от описаните до момента не цели да научите нещо полезно и интересно. Въпросният бъркоч е класически пример за това как се злоупотребява с медиите през последните години. В много от случаите вестниците и телевизиите не казват какво се случва, застанали от страната на своите клиенти – хората, които ги четат и гледат. Вместо това медиите са активни участници в сложни и многопластови интриги. Някой някъде е инвестирал немалко мозъчно време, за да прецени, че сега е подходящият момент да се покаже разработката. С това той цели да постигне резултат – да компрометира някого в точно определен момент, за да се случи нещо трето. В обърканата история с Куйович (или например с "незаконороденото" дете на Цветанов), както и в много други случаи, на медиите е оставена доста неприятна роля – те са струните, които свързват ръката на кукловода с водената от него кукла.



От първо лице

Стойко Тонев е един от ветераните на журналистическия преход, през който е натрупал много и тъжни истории. Неговата кариера в медиите започва в началото на 90-те, когато става директор, а след това и главен редактор на "Новинар". През 97-а година, след фалита на дотогавашният издател ТS-Bank, той започва преговори с Антоан Николов и в крайна сметка фирми, близки до тогавашния председател на Столичния общински съвет, купуват вестника. "Тогава се ласкаех от мисълта, че спасявам вестника и хляба на 100 човека, които работеха в него", разказва той сега. "Ако можех да върна времето назад, бих го оставил да фалира, защото всеки вестник, който не може да печели, за да се издържа, в крайна сметка става лесна плячка на политиците. С което не искам да кажа, че печелившите издания не се продават понякога", споделя той. По времето, когато Антоан Николов купува "Новинар", близкият до него Евгений Бакърджиев е министър в правителството на Иван Костов. "Парите към групата явно течаха от цялата родина, спомня си Стойко Тонев, защото се обещаваха много сериозни инвестиции във вестника – в хора и техника." Но докато приключат преговорите за продажбата, Бакърджиев е изгонен от правителството, парите секват и концепцията е променена. "Започнаха се разговори за икономии, съкращения", разказва Тонев, който в същото време обаче продължава да публикува текстове, в които се критикува управлението на Иван Костов. "Пратиха ни една тежка ревизия – месец и половина не излязоха от счетоводството, не можехме да си гледаме работата", казва тогавашният главен редактор и управител на "Новинар" ООД. "После научих, че е имало и "дружеска" среща между Антоан и премиера Костов. След която Антоан изпрати изпълнителния директор на "Райли", фирмата -  издател на вестника, като ведомствен цензор. Всеки ден след икиндия девойката пристигаше в редакцията, за да чете "утрешния вестник".

В крайна сметка скоро след това Тонев напуска вестника.

Последното издание, в което той работи, е "Експрес", който преди време беше купен от "Нова българска медийна група" - компанията, представлявана от Ирена Кръстева и сегашния депутат от ДПС Дилян Пеевски. Ако си спомняте, преди изборите всички вестници, притежавани от тази група - "Монитор", "Телеграф", "Политика" и "Експрес", бяха особено истерични в атаките си към Бойко Борисов. (В блога си Стойко Тонев разказва, как сегашният премиер е наричан Боко Тиквата от издателите на тези медии). След изборите всички вестници на Ирена Кръстева направиха рязък обратен завой. "В "Монитор" започнаха да излизат хвалебствени коментари, да се печатат по две интервюта на брой в негова подкрепа, да се вадят далаверите на предишната власт, все едно Дилян Пеевски не е бил заместник-министър в нея", разказва Стойко Тонев. След изборите сегашният депутат от ДПС започва да се намесва активно в работата на вестниците. "Като един същи Победоносцев той идва всяка вечер, чете всички вестници, сваля и качва текстове, сменя снимката на Борисов, ако не изглежда добре... Бута карикатури, защото слънчогледите му се видели като гербери...", пише в блога си Стойко Тонев. Според него поведението на депутата създава зловеща атмосфера на автоцензура. "Проблемът е, че младите колеги свикват, че това е нормалният начин да се прави вестник. И ако нещата продължават така, това наистина ще стане "нормалният" начин, ако вече не е станало, казва Тонев.

• 1
• 2
• 3
• Следваща страница » "Принципно"