Предателството на медиите

Помните ли как в мрачната зима в края на 89-а и началото на 90-а година хората се редяха не само на опашки за бензин, мляко, хляб и картофи? Всички тогава бяха гладни и за свободни медии, от които да научават истината, и първите опозиционни вестници събираха големи тълпи по ъглите на улиците, където се продаваха. Хората искаха обективни вестници и новини, за да разберат какво наистина се случва. Беше им писнало от режисирана публичност, в която събитията се представяха така, както на някого му беше удобно да изглеждат, а не такива, каквито са всъщност.

Днес, 20 години след 10, ноември българската журналистика отново е в почти пълен нокаут. Да, тя е независима от държавата. Темите и начинът на отразяването им не се задават от сумрачни кабинети в Партийния дом, но въпреки това хората все по-рядко получават тази смесица от новини, коментари, анализи и разследвания, които им позволяват да си сглобят обективна картина за случващото се.