Жалбата на ВАЦ се основава на правната норма, която "въвежда забрана за продажби на вътрешния пазар на значителни количества стоки за продължително време на цени, по-ниски от разходите за производството и реализацията им, с цел нелоялно привличане на клиенти". За да се докаже, че е извършено подобно нарушение, КЗК трябва да установи: продажба на вътрешния пазар на "значително количество стоки" (в случая вестници); продажба по цени, по-ниски от разходите за производство и реализация; продажбите се извършват за "продължителен период от време", както и продажби под себестойността, които да се извършват с цел нелоялно привличане на купувачи.

Дуелът във факти

"Телеграф" излиза в 32 стр. и се продава за 40 ст. в тираж 105 хил. бройки, а "Експрес" - за 30 ст. при обем от 16 стр. и тираж 12 хил. Изключенията са в събота за "Телеграф" и петък за "Експрес", когато двата вестника са с повече страници и струват по-скъпо. За сравнение - "24 часа" в делничните дни е с обем 40 страници и цена 90 стотинки. Приходите от реклама на "Телеграф" за 12-те месеца на миналата година възлизат на 5.044 млн. лв. Най-голям рекламодател на "Нова българска медийна група", с изключение на в. "Експрес", който не е включен в мониторинга на печатния пазар, е "Мото-Пфое", следван от "Киа моторс" и "Мобилтел" по данни на TNS/TV Plan.

Всекидневниците "Монитор", "Телеграф" и "Политика" са собственост на Ирена Кръстева от юли 2007 г., когато тя ги купи от създателя им - Петьо Блъсков, за близо 10 млн. лева. В края на 2008 г. "Нова българска медийна група" прибави към портфолиото си и вестник "Експрес". В жалбата на ВАЦ до КЗК е описано, че цената на "Телеграф" се е променяла само веднъж. До края на 2006 г. вестникът е струвал 0.30 лв., от януари 2007 г. е станал 0.40 лв. "Експрес" е започнал с цена от 0.60 лв. и 32 стр., но постепенно е намалил броя на страниците си до 16 и съответно е свалил цената наполовина. От понеделник изданието ще смени името си и вече ще излиза под заглавието "Засада", и както го рекламират издателите, ще е "жълт, спортно-криминален шоу всекидневник", без да променя цената си.

Според редакционните карета в екипите на двата вестника те се състоят от съответно 41 души за "Телеграф" и 13 за "Експрес". А според грубите изчисления, направени на база дневен тираж, продажна цена, отстъпката, предоставяна на разпространителите, и процента брак на отпечатания тираж (около 20% за "Телеграф" и 60% за "Експрес" по данни от пазара), се оказва, че "Експрес" имат дневни приходи от продажба в размер на 810 лв., а при "Телеграф" сумата е 18 700 лв.

Не е ясно дали в проверката си КЗК ще изследва бизнес модела само на вестниците, срещу които е жалбата, и на сезиралия я "24 часа" или и на останалите всекидневници. На пазара има и други вестници с ниски цени (дори само ако се сравнява на база броя им страници), но те не са обект на искането вероятно заради значително по-ниските им тиражи. Основните разходи за производството на един вестник включват хартия, печат, журналистически екип, разпространение, административни разходи, отдел за продажби. Стойностите по пера варират спрямо продукта - по-масовите вестници често се правят с по-малки екипи и имат разходи за висок тираж (хартия и печат), други вестници имат екипи от качествени и по-скъпо платени журналисти и по-малко средства за производство. Приходите на вестниците са от абонамент, ръчна продажба и реклама, която обикновено има най-голям дял. Искането е първото подобно за вестникарския пазар и практиката, която КЗК ще създаде по него, ще е не просто интересна, но и важна.

"В конкретния случай искаме да проверим едно наше опасение, а именно, че на пазара се предлагат издания, чиято корична цена трудно може да бъде разбрана от гледна точка на икономическата логика", коментира пред "Дневник" управителят на "168 часа" Пламен Тенев. Според него "това в никакъв случай не трябва да се разглежда като враждебно действие към определени уважавани от нас наши конкуренти". Тенев допълни, че "в такива сложни времена е важно държавните регулатори да предприемат действия за "избистряне" на водата, а пазарните субекти - да настояват за прозрачност и за спазването на правилата на играта".

Представители от мениджмънта на "Телеграф" и "Експрес" до редакционното приключване на "Капитал" не бяха открити за коментар.

В жалбата на ВАЦ до КЗК се отбелязва, че "доброволният отказ от печалба за продължителен период от време очевидно цели ликвидиране на конкурент или конкуренти, което е очевидна  форма на нелоялно привличане на клиенти".

"Най-малко ВАЦ могат да се занимават с такива неща, защото те от години са в абсолютно нарушение на закона за конкуренцията", коментира за "Дневник" Петьо Блъсков, който в момента издава в. "Новините днес". Вестникът започна да излиза през април 2009 г. като безплатно издание, но от края на годината се продава за 20 ст. Преди пет години Блъсков и още няколко издатели обжалваха практиката на т.нар. огледална реклама в "Труд" и "24 часа" (продажбата на рекламни площи едновременно в двете издания). Антимонополният орган не откри нарушение на правилата, но постанови един, а по-късно два дни от седмицата да бъдат освободени от "огледална реклама". "Огледалната реклама в изданията на ВАЦ уби българския печат. В резултат вестниците станаха жертва на икономически групировки, политически натиск. Безпомощни са", каза Блъсков. Според него "Телеграф" има достатъчно рекламодатели и цената му не е свързана с тиража.

Независимо какво ще реши КЗК до два месеца, проучването, което комисията ще направи на вестникарския пазар, ще бъде уникално по рода си. И много полезно за всички, защото би следвало да излязат наяве различните бизнес модели, по които съществуват различните издания, формиращи мнението на немалка част от обществото в страната.