Не ме ли обичаш вече?

Абе Капитал, чета ви от доста време, особено тази графа Медиа и Реклама, но прави много силно впечатление как търсите основно рекламните агенции и представяте повече тяхната позиция. Дори има някакви наченки, че едва ли не те винаги са прави, понеже са един вид по-модерни или нещо такова!?
Търсете значително повече и позицията на компаниите, защото статиите стават все повече и повече про-рекламните агенции.
Значи едни и същи имена във всички статии и много, много рядко мога да прочета мнение на човек от компания. В тази статия са само рекламни агенции, и то почти винаги са едни и същи имена...

Коментарът на Иван е чудесен. Може би рекламните агенции нямаше да бъдат принудени да са 'пичове', ако наистина бяха такива - т.е. - да се сетят сами изпреварващо да оптимизират предлаганата услуга към ключовите си клиенти преди те (клиентите) да се видят принудени да организират конкурси - лесно можеха да предвидят че рекламните бюджети ще се свият от кризата и ще останат свити.

А добрите практити за провеждането на конкурси трябваше да се въведат преди кризата, но тогава май всички бяха щастливи и това някак си не беше приоритет.

То не само рекламните компании имат този проблем да са постоянно по конкурси - всички сме на тоя хал, така че ги разбирам но не мога да им сипатизирам... Кипи безмислен труд без реална възвращаемост - жалко, но алтернатива май няма.

Дали "пичовете" са израз единствено на оптимизиране на разходите, с оглед актуалната ситуация, или има и други мотиви за подобно пилеене на време, енергия и пари? Както, например, се загатва в последните редове на статията.

Понеже рекламните агенции са силно измекярски и измислени, то трябва да се пораздрусват от време на време и да правят неща без пари, та да им дойде акъла (тези малкото дето може би го имат). Никаква фантазия, скука изсмукани от пръстите неща, липса на визия, липса на модернипослания/технологи. И все клиента виновен, ту не разбира, ту не оценява по достойство "гениалните" им хрумвания. Ако съм на клиентите ще си направя собствен рекламен отдел и ще bypass-на агенциите докато се разформироват от безделие и се създадат истински агенции. Посочете ми пример на гениално творение (ама наистина гениално, а не псевдо cool-fashion) , което клиента не е одобрил.

Поздравления за автора на статията.
Показва много добра компетентност в сферата на рекламата, комбинирана с прегледно представен материал.
Това че няма коментари от страна на клиентите навярно се дължи на бавната и силно бюрократична систма в големите компании за връзки с медиите и обществеността в цяло. Или пък не :)
Така или иначе доставя му удоволствие да чета статиите написани от Зорница.
И при това съм от страната на винаги ЛОШИТЕ клиенти.

Статията наистина е добра, но за да е пълна си заслужава да се посочат още два аспекта, които се описват много добре от думата "екселски" използвана от г-жа Лозович (много ми хареса като термин).

В последните година-две е масова практика въпросните конкурси да се организират от тъй наречените Procurement отдели. Мойте уважения към тези хора, на които им е вменена тази отговорност, но да се купуват химикалки, бъркалки и друга канцеларщина се различава от това да се оцени ефективността на една рекламна концепция или стратегия, т.е. тези хора са тотално неподготвени, критериите за конкурса са изключително размити, а за обратна връзка да не говорим. Изграждането и изпълнението на добра рекламна комуникация е въпрос на постоянна, ежедневна работа на двата екипа - клиент и агенция. Къде е тук мястото на Procurement-а? И защо те преценяват коя агенция печели? Как са способни и по какви методологии изчисляват ROI?

За да се усети втория аспект е необходимо да префасонираме малко думата "екселски" и да се получи по-вярната "екс-селски". В резултат на бурния икономически подем (?) в последните години и свързаната с това липса на кадри, е факт, че отделите Реклама, Медии, и сродните им се напълниха с некомпетентни хора, дошли от Незнамкъдеси. Милите хорица ужасно се напъват да изглеждат професионално, но то си трябва практика. Не е достатъчно да си завършил Икономическия (във Варна(?), Свищов (??) или Долна Диканя), пък и шестмесечната бригада в Щатите не ти помага много да се справиш с писането на свестено задание (бриф - на рекламистки). По тази причина много често рекламните агенции отиват да представят своите предложения без всякаква идея какво се иска от тях. Получава се нещо средно между "развален телефон" и "гледане на кафе".

Защо се чудим, че рекламните кампании по медиите будят по-скоро недоумение в уважаемите зрители, отколкото да благоприятстват за издигане на имиджа на марката или да вдигат продажбите? Ползутворните рекламни кампании са резултат от качествената стиковка на два качествени екипа, а не "екс-селски" експеримент. Но, който може - да си го позволява!

До коментар [#6] от "Българан":

Наистина българско разбиране за Procurement като прости снабдители. Добре, че Си-нивото на наистина добрите компании е на др. мнение. :)

Какво беше преди - брат ти е в рекламна агенцийка А, леля ти в Б, самият ти имаш участие във В, чичо ти е е Г, а приятелката ти в З...

КонКУРсът е фиктивен, защото без отдел закупуване си правиш каквото искаш.

Критерият за ясно измерване е само един: 50 или повече % цена. А в останалите си слагайте, каквото искате! И участниците трябва да се поканят публично, разбира се.

Иначе сме виждали порочна практика да се купува дори виното за Колед. подаръци или избор на кетъринг (!) през агенцийка, само защото тя е направила дизайна на поканите.

Хубаво, че има професионалисти по доставките, които да искат разбита цена: колко е хартията, колко пликовете, мастилото, коя куриерска фирма ще разнася и така - всичко до най-малкия детайл, което да спре източването на фирмени ресурси през роднински фирми.

Същото важи и за телев. клипове.

Ако някой смята, че рекламата не е на принципа цена-предлагане, да я прави без заплащане.

Тя, както и всичко около нея, е само стока. А стоката се избира.

От материала разбрах, че се подготвя тръст - с цел - монопол на едрите ''риби'', така ли е?