С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 21 май 2010, 14:09, 2706 прочитания

Лакмус за почтеност

Законови промени може да решат проблема с неясната собственост в печатните медии

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Законите в България винаги са се схващали по-скоро като норми, които ограничават и забраняват, отколкото като правила, които подреждат пазара, стимулират развитието и насърчават добрите практики.

Така всеки път през последните 20 години, щом се заговореше за закон, който да регулира печатните медии, разумните хора скачаха да защитават свободата на словото.


През изминалата седмица обаче (не)волната грешка на премиера Бойко Борисов пред организираната от БТА шеста световна среща на българските медии във Виена, че вече се работи по закон за печата, не беше посрещната с подобни остри реакции. Отчасти, защото няколко часа по-късно правителствената пресслужба уточни, че всъщност става дума за Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, в който се подготвят промени, свързани със собствеността на печатните медии.

Но може би и защото 20-те години преход родиха уродливото явление на анонимната журналистика, чрез която говорят политически и икономически интереси и порочната схема на скритите "инвеститори", които влагат пари в медиите, за да търгуват с влияние (вижте повече на стр. 8 - 15). И вече има обществена воля тези ерозионни практики да се преустановят.

Парадоксът е, че инициативата за по-силна държавна регулация на този пазар дойде от бизнеса. Още през септември миналата година Съюзът на издателите изпрати писмо до премиера Бойко Борисов, в което настояваше за активност от страна на правителството по проблеми, третиращи собствеността, произхода на капитала в печатните медии и медийната концентрация.



Половин година по-късно има сформирана работна група, включваща представители на Министерския съвет, Министерството на културата, Националното сдружение на общините и Съюза на издателите, които работят по текстове, осветляващи собствеността на печатните медии. По предложение на Министерския съвет те ще влязат в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, който урежда събирането на всяко печатно издание, разпространено в страната, в Народната библиотека, за да бъдат съхранено като част от националното културно наследство.

"Лансираната идея въпроси, свързани с печатните медии, да бъдат уредени чрез текстове в Закона за задължителното депозиране на печатните произведения показва, че в момента спешно се търси съществуваща законова ниша, в която да се "вмъкнат" допълнителни регулации. Тъй като самостоятелен закон за печатните медии изглежда неприемлив за настоящото правителство, търсят се други, по-частични форми на регулация", коментира доц. д-р Орлин Спасов, преподавател във Факултета по журналистика и масови комуникации към СУ "Св. Климент Охридски" и ръководител проекти във фондация "Медийна демокрация". Според него "зад задължителното депозиране се крие желанието за повече прозрачност в собствеността: самият акт на депозиране е съпроводен със задължително предоставяне на всички данни за изданието, издателя и т.н. Така лесно може да се види кой стои зад съответното съдържание."

Така например, когато от работната група изискват анализ на европейското законодателство в областта на печатните медии, се оказва, че България е единствената страна в Европейския съюз, в която няма нормативна уредба, която да гарантира прозрачността на медийната собственост и проследяването й до физическо лице.

С готвените поправки обаче в първия брой всяка година всяко печатно издание ще трябва да съдържа каре с разширена информация за действителния собственик. Същото важи и при промяна на собствеността на капитала, като в петдневен срок действителният собственик на издателя се задължава да информира Министерството на културата. А институцията от своя страна е длъжна да публикува информацията на интернет страницата си в 10-дневен срок. По-особеното е, че за наличността на карето в печатното произведение отговорност носи не само издателят, но и печатницата и разпространителят.

Наказанието за липсата й е 1000 лева на брой до отстраняване на нарушението. Глобите ще се налагат от общинските администрация и ще се събират в полза на общините. Общинските инспектори ще проверяват за наличността на информацията, а Министерството на културата се ангажира да следи за нейната достоверност.

"Този закон ще изиграе ролята на лакмус за българската медийна среда, защото който се притесни и възрази срещу поправките в него, ще се дискредитира публично. Срамно ли е, страшно ли е, опасно ли е да кажеш, че си собственик на медия", коментира източник на "Капитал", запознат с готвените промени, пожелал да запази анонимност.

Очаква се поправките в Закона за депозирането на печатните произведения да бъдат приети през есента.

"По правило в демократичните страни въпросът за свободата на пресата се урежда на нивото на конституцията. Има обаче и страни, в които съществува допълнително законодателство, свързано с печатните медии", обяснява доц. д-р Орлин Спасов и дава пример с Германия. Там то действа на нивото на отделните провинции, като всяка провинция сама решава как да бъде регулирана пресата. А законодателствата въвеждат някои по-специфични правила и задължения, като например правото на пресата да бъде информирана от страна на властите, задължението на редактора да следи за законността на приготвения за публикуване материал, изискването за ясно разграничение между текстуалното съдържание на вестника и рекламите и т.н.

"Ясно се вижда, че в подобни законови регламентации има смисъл. Не всичко може и трябва да се остави на саморегулацията. Ако България възприеме подобни стандарти, страната ни само би спечелила", смята доц. д-р Орлин Спасов. Но след това добавя: "Друг е въпросът дали един евентуален самостоятелен закон за печатните медии няма за пореден път да рефлектира липсата на зрялост в нашето общество и да обслужи отново нечии интереси за сметка на други."
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

14 ноември 2019
София хотел Балкан

Седма Годишна конференция "Банките и бизнесът"


Какви са плановете за въвеждане на иновации и растеж на водещите банки в България?
Разберете на конференцията на Капитал "Банките и бизнесът". Събитието предоставя възможности на представители на банките и на бизнеса да обсъдят помежду си важни въпроси, да търсят решения и да помагат на пазара да расте.

Водещи теми в програмата:

  • Банковият сектор през 2020
  • Изводите от стрес тестовете
  • Ефектът от запазването на ниските лихви
  • PSD 2 - възможности и рискове
  • Иновации и технологични решения
Седма Годишна конференция "Банките и бизнесът" Запазете билет

Прочетете и това

Дефицитът на БНТ вече е 71 млн. лв 4 Дефицитът на БНТ вече е 71 млн. лв

Депутатите смятат да вдигнат леко бюджета на телевизията за 2020 г. до 70 млн. лв., а за БНР - до 47.44 млн. лв.

9 ное 2019, 2533 прочитания

Местните избори 2019 - с най-евтина кампания в медиите Местните избори 2019 - с най-евтина кампания в медиите

ВМРО-БНД са отчели най-много пари за политическа реклама - 318 381 лв., БНТ с най-много официални приходи от изборите - 321 986 лв.

7 ное 2019, 1043 прочитания

24 часа 7 дни
Бюлетин

Бюлетин "Маркетинг и реклама"

Всяка седмица най-интересното от света на маркетинга във вашата поща

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Медиа и реклама" Затваряне
Пату Нойтеманс: Дори и да не вярвате в него, интернет няма да си отиде

Регионалният директор "Интерактивни комуникации" на Ogilvy Group

Още от Капитал
Сбогом, кабели

Първите дошли в автосектора се изнасят първи към по-евтини дестинации

Внимавай с Aliexpress

Кои са най-честите рискове при покупки от китайската онлайн платформа

Омраза за двойна употреба

На фона на практиката обвинението срещу природозащитника Тома Белев изпъква като политическо

Мавродиев, който назначи Мавродиев, който вдигна заплатата на Мавродиев

В явен конфликт на интереси директорът на ББР се е избрал да управлява дъщерни дружества и е увеличил възнаграждението си

20 въпроса: Христо Христозов

"Практиката показва, че бързите решения имат висока цена и рядко са устойчиви"

Календар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10