Лакмус за почтеност
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Лакмус за почтеност

Лакмус за почтеност

Законови промени може да решат проблема с неясната собственост в печатните медии

Зорница Стоилова
2829 прочитания

© Shutterstock


Законите в България винаги са се схващали по-скоро като норми, които ограничават и забраняват, отколкото като правила, които подреждат пазара, стимулират развитието и насърчават добрите практики.

Така всеки път през последните 20 години, щом се заговореше за закон, който да регулира печатните медии, разумните хора скачаха да защитават свободата на словото.

През изминалата седмица обаче (не)волната грешка на премиера Бойко Борисов пред организираната от БТА шеста световна среща на българските медии във Виена, че вече се работи по закон за печата, не беше посрещната с подобни остри реакции. Отчасти, защото няколко часа по-късно правителствената пресслужба уточни, че всъщност става дума за Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, в който се подготвят промени, свързани със собствеността на печатните медии.

Но може би и защото 20-те години преход родиха уродливото явление на анонимната журналистика, чрез която говорят политически и икономически интереси и порочната схема на скритите "инвеститори", които влагат пари в медиите, за да търгуват с влияние (вижте повече на стр. 8 - 15). И вече има обществена воля тези ерозионни практики да се преустановят.

Парадоксът е, че инициативата за по-силна държавна регулация на този пазар дойде от бизнеса. Още през септември миналата година Съюзът на издателите изпрати писмо до премиера Бойко Борисов, в което настояваше за активност от страна на правителството по проблеми, третиращи собствеността, произхода на капитала в печатните медии и медийната концентрация.

Половин година по-късно има сформирана работна група, включваща представители на Министерския съвет, Министерството на културата, Националното сдружение на общините и Съюза на издателите, които работят по текстове, осветляващи собствеността на печатните медии. По предложение на Министерския съвет те ще влязат в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, който урежда събирането на всяко печатно издание, разпространено в страната, в Народната библиотека, за да бъдат съхранено като част от националното културно наследство.

"Лансираната идея въпроси, свързани с печатните медии, да бъдат уредени чрез текстове в Закона за задължителното депозиране на печатните произведения показва, че в момента спешно се търси съществуваща законова ниша, в която да се "вмъкнат" допълнителни регулации. Тъй като самостоятелен закон за печатните медии изглежда неприемлив за настоящото правителство, търсят се други, по-частични форми на регулация", коментира доц. д-р Орлин Спасов, преподавател във Факултета по журналистика и масови комуникации към СУ "Св. Климент Охридски" и ръководител проекти във фондация "Медийна демокрация". Според него "зад задължителното депозиране се крие желанието за повече прозрачност в собствеността: самият акт на депозиране е съпроводен със задължително предоставяне на всички данни за изданието, издателя и т.н. Така лесно може да се види кой стои зад съответното съдържание."

Така например, когато от работната група изискват анализ на европейското законодателство в областта на печатните медии, се оказва, че България е единствената страна в Европейския съюз, в която няма нормативна уредба, която да гарантира прозрачността на медийната собственост и проследяването й до физическо лице.

С готвените поправки обаче в първия брой всяка година всяко печатно издание ще трябва да съдържа каре с разширена информация за действителния собственик. Същото важи и при промяна на собствеността на капитала, като в петдневен срок действителният собственик на издателя се задължава да информира Министерството на културата. А институцията от своя страна е длъжна да публикува информацията на интернет страницата си в 10-дневен срок. По-особеното е, че за наличността на карето в печатното произведение отговорност носи не само издателят, но и печатницата и разпространителят.

Наказанието за липсата й е 1000 лева на брой до отстраняване на нарушението. Глобите ще се налагат от общинските администрация и ще се събират в полза на общините. Общинските инспектори ще проверяват за наличността на информацията, а Министерството на културата се ангажира да следи за нейната достоверност.

"Този закон ще изиграе ролята на лакмус за българската медийна среда, защото който се притесни и възрази срещу поправките в него, ще се дискредитира публично. Срамно ли е, страшно ли е, опасно ли е да кажеш, че си собственик на медия", коментира източник на "Капитал", запознат с готвените промени, пожелал да запази анонимност.

Очаква се поправките в Закона за депозирането на печатните произведения да бъдат приети през есента.

"По правило в демократичните страни въпросът за свободата на пресата се урежда на нивото на конституцията. Има обаче и страни, в които съществува допълнително законодателство, свързано с печатните медии", обяснява доц. д-р Орлин Спасов и дава пример с Германия. Там то действа на нивото на отделните провинции, като всяка провинция сама решава как да бъде регулирана пресата. А законодателствата въвеждат някои по-специфични правила и задължения, като например правото на пресата да бъде информирана от страна на властите, задължението на редактора да следи за законността на приготвения за публикуване материал, изискването за ясно разграничение между текстуалното съдържание на вестника и рекламите и т.н.

"Ясно се вижда, че в подобни законови регламентации има смисъл. Не всичко може и трябва да се остави на саморегулацията. Ако България възприеме подобни стандарти, страната ни само би спечелила", смята доц. д-р Орлин Спасов. Но след това добавя: "Друг е въпросът дали един евентуален самостоятелен закон за печатните медии няма за пореден път да рефлектира липсата на зрялост в нашето общество и да обслужи отново нечии интереси за сметка на други."

Законите в България винаги са се схващали по-скоро като норми, които ограничават и забраняват, отколкото като правила, които подреждат пазара, стимулират развитието и насърчават добрите практики.

Така всеки път през последните 20 години, щом се заговореше за закон, който да регулира печатните медии, разумните хора скачаха да защитават свободата на словото.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    npaine avatar :-|
    NPaine

    Аха, точно това си мислех, щяло да подейства като лакмус това да обявиш в някакво каренце, че собственик на вестника е офшорката "Гъци, гъци", базирана на Кайманските/Вирджинските острови или Люксембург.

    Та в една друга статия от броя нали току що прочетох как има все още банки в Бъглария с неясна собственост. Какво ново ще има в закона за медиите така че да няма изключения като при банките?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK