С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
3 29 юли 2010, 16:16, 4333 прочитания

Публичен дебат за новия медиен закон. Ден първи

Една от важните теми в дискусията беше концентрацията на медийна собственост

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Сега действащият медиен закон е като индианско одеало. Всички промени и кръпки през годините го лишиха от основна цел", с тези думи председателят на Съвета за електронни медии Георги Лозанов откри публичният дебат за нов медиен закон в Министерски съвет. Той ще се проведе днес и утре, като идеята е експертната група, която ще работи по новите текстове, да се запознае с мненията на всички заинтересовани страни и да ги вземе под внимание, когато започне да обсъжда промените.

Първият ден беше отделен за коментари около обхвата на закона, тоест дали да е само за електронните медии или да се концентрира върху регулацията на медийното съдържание, без значение каква е технологията на преноса.


"В аналоговата ера винаги обвързвахме програмата с честотата, в цифровата среда това не е определящо", обърна внимание Георги Лозанов, който водеше дискусията и в качеството си на председател на работната група, която ще пише нов закон. Той постави въпроса дали и интернет трябва да попада в обхвата на медийния закон, долкото е среда за аудио-визуални услуги. 

Тази идея се посрещна с възражение от страна на Сдружението за електронни комуникации, което обединява телекомуникационните оператори извън големите три - МTel, Globul и Vivacom. По думите им опитите за регулация на интернет пространството са довели до повече отрицателни, отколкото положителни резултати. 

Има ли нужда от допълнителни разпоредби за продуктовото позициониране?
 
Председателят на работната група Георги Лозанов обясни, че основният принцип, който ще залегне в новия медиен закон, ще бъде либерализирането на регулацията, като под този термин се разбира предимно повече свобода за бизнеса и за медийните доставчици по отношение на форматите на реклама. Европейската аудио-визуална директива, от чиято база тръгват всички промени в сегашния закон, разрешава продуктовото позициониране в редакционната част на предаванията. Доц. Лозанов насочи дебата в посока дали има нужда от допълнителни разпоредби, които например да съобразяват възможността за позициониране на продукти с жанра на предаването. 



Позицията на Българската асоциация на рекламодателите и Националния съвет по саморегулация, които представляваха бизнеса на дискусията, беше, че и сега действащият закон задава добра рамка по отношение на търговските съобщения. Тяхното убеждение е, че медийният закон трябва да задава само общите положения, докато подробностите следва да са уредят от етичните кодекси на бизнеса. 

Председателят на Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО) Асен Асенов обърна внимание, че забраната в сегашния закон да се споменават имена на компании и марки в актуалните и новинарски предавания е неприемлива, още повече когато става дума за обществено-полезни проекти на фирмите. "Електронните медии не отразяват обществено значимите кампании, а в същото време представят книги, концерти и изложби. Тази неравнопоставеност действа демотивиращо за бизнеса", обоснова се той. 

Ще се слеят ли СЕМ и КРС?

Във втората част на дебата, която предизвика повече дискусии, се обсъдиха идеите за евентуално сливане между двата регулатора на медийния пазар в момента - Съвета за електронни медии (СЕМ) и Комисията за регулиране на съобщения(КРС), процесът по лицензиране и регистрация на медийните доставчици и как да се гарантира плурализма на средата.

Председателят на КРС Веселин Божков заяви категорична позиция против сливането на двата органа с мотива, че "не бива да се пипа една добре работеща система". Той изтъкна, че единственият конвергентен регулатор в Европа е Ofcom във Великобритания и припомни, че Европейската комисия е заявила, че не препоръчва на млада демокрация като България да съсредоточава контрола върху преноса и съдържанието в един орган. "Конвергенцията е еволюционен, а не революционен подход, не сме узрели за него", допълни още Божков. 

Елена Вълкова от Асоциацията на радио и телевизионните оператори (АБРО), която защитава интересите на частните електронни медии, заяви, че организацията няма категорично становище по отношение на сливането на регулаторите. Но подчерта, че регулаторната среда се нуждае от сериозна реформа. Едната да е в посока на съдържанието.  "Има положително развитие в нашата комуникация със СЕМ напоследък, но те акцентират върху административната си функция да констатират и наказват, а не да излизат с превантивни становища", обясни Велкова. Тя допълни, че другият пункт, който изисква генерална промяна е т.нар. обвързано лицензиране между СЕМ и КРС, при което неефективно и неконструктивно се разменят документи от едната институция в другата. 

Идеята в новия медиен закон да има специални текстове, които да ограничават възможността за концентрация на медийната собственост (или това е условие колко телевизии можеш да притежаваш, или ако притежаваш определен брой вестници, то можеш ли да притежаваш телевизия) беше оспорена от представителя на Нова българска медийна група (собственик на вестниците "Монитор", "Телеграф", "Политика", "Меридиан мач", "Засада" и телевизия TV7) Александър Ангелов. Неговите аргументи бяха, че това противоречи на принципа за либерализация на медийния пазар и че има отделен закон за защита на конкуренцията, който урежда този проблем. Ангелов добави, че подобни ограничения не са предвидени и от европейската директива за аудио-визуални услуги.

Той беше подкрепен във виждането си и от АБРО, които заявиха, че т.нар. конгломератна концентрация (когато притежаваш медии от различен тип - бел.ред.) не следва да се регламентира в медийния закон, а е в обхвата на закона за защита на конкуренцията. Те предложиха и да се преосмисли забраната доставчик на медийна услуга да не може да бъде оператор на мултиплекс. 

Дебатите за промените в медийния закон продължават и утре, като във фокус на обсъжданията този път ще бъдат обществените медии БНТ и БНР. Очаква се да се коментират проблемите с финансирането им, какви са обществените им функции и как ще се гарантира изпълнението на обществените им задачи през програмата. Повече по темата четете в съботния брой на "Капитал".
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Етикети: ЗРТ СЕМ

Прочетете и това

Агенцията ExpandX и Wness TV започват да предлагат съвместна услуга Агенцията ExpandX и Wness TV започват да предлагат съвместна услуга

През Goldies media group двете компании ще работят върху създаването на видеопродукции

14 ное 2019, 1158 прочитания

ЕК одобри KKR да купи германския издател Axel Springer ЕК одобри KKR да купи германския издател Axel Springer

Според комисията новата структура на компанията няма да доведе до промени на пазара

13 ное 2019, 1071 прочитания

24 часа 7 дни
Бюлетин

Бюлетин "Маркетинг и реклама"

Всяка седмица най-интересното от света на маркетинга във вашата поща

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Медиа и реклама" Затваряне
На хартиени мускули

Пресрекламата продължава свободното си падане

Още от Капитал
Сбогом, кабели

Първите дошли в автосектора се изнасят първи към по-евтини дестинации

Хранителна добавка към лекарствения бизнес

Германският генеричен гигант Stada купи чешкия производител на хранителни добавки Walmark в показателна за дефектите на свръхрегулирания лекарствен пазар сделка

Да копаеш дъното за Доган

Държавата изненадващо отпусна 220 млн. лв. за драгиране на плавателния канал в пристанище Варна. Съмненията са, че пристанището на Ахмед Доган ще е основният печеливш, а държавните терминали ще трябва да го догонват

30 години след 10-и: Каква я мислехме, каква стана

Българите са по-богати от всякога, но и все по-тревожни, че демокрацията, в която живеят, е имитация

Книга: "Истории от 90-те"

Сборникът "Истории от 90-те" дава поглед към размирното десетилетие без излишна сантименталност

Пчелен опит

Пчеларството става все по-разпространено хоби сред градските хора

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10