Да се слеят ли БНТ и БНР? Има ли нужда от по-точна дефиниция на обществена медиа и по-ясни правила как ще функционира тя? Как ще се финансират държавните медии? Това бяха въпросите, около които се заформираха емоционални спорове и дискусии във втория ден от обсъждането на промените в медийния закон. Идеята е на Министерски съвет с цел работната група, която ще пише конкретните текстове, да се запознае с мненията на всички заинтересувани страни и да ги отрази в промените.
Заместник-председателят на работната група Радомир Чолаков откри дискусията със съобщението, че нагласите сред експертите, които ще работят по новия текст на закона, са по-скоро в посока обединяване на БНТ и БНР. "Това не е безусловно", направи уговорката той и добави: "Ключовият въпрос е за какво служат обществените медии - те са първата и последната предпазна мрежа на свободата на словото в България". По думите му основният източник на напрежение в медийния закон през годините е било недоброто разграничаване между публичния и частния интерес.
На идеята за сливане обаче се възпротивиха както представителите на националното радио, така и тези на телевизията. Генералният директор на БНР Валерий Тодоров беше категоричен, че идеята със сигурност не е добра към настоящия момент. "Двете медии са в различно технологично, огранизационно и финансово състояние. Вместо една криза можем да произведем две", аргументира се той. По думите му по-голям ефект би дало не механичното съкращение на хора или администрация, а развитието на нова техника и технологии в двете обществени медии. Тодоров подкрепи идеята за публичен фон за обществени медии и проекти, в който да могат да участват и частните оператори.
Павел Васев, председател на обществения съвет на БНР и директор на Народния театър "Иван Вазов" пък заяви, че идеята за обединението на двете обществени медии под обща шапка води началото си от зрелия социализъм и няма да доведе до нищо добро. Той разкритикува членовете на работната група, които според него се държат надменно спрямо аргументите против сливането. "С какво назначаването на обща шапка ще подкрепи работата на журналистите от радиото и телевизията?", попита Васев.
Журналистът от националното радио и водещ на предаването "Неделя 150" Лили Маринкова се присъедини към критиките към състава на експертната група, която ще готви промените. "За мен е важно кой ще пише този закон, както и какви хора населяват работната група", каза тя, възразявайки срещу присъствието на бившия генерален директор на БНТ Хачо Бояджиев сред експертите, който "се гордее с принадлежността си към тайните комунистически служби". "Как ще се понасяте, какъв въздух ще дишате, какъв текст ще пишете, ако не си давате сметка за уроците на прехода", попита риторично Маринкова. И добави, че БНТ не е родила нито един пример на съпротива през последните 20 години. "Там цензурата грижливо се пази от времето на Хачо Бояджиев", реагира остро тя и настоя да се запази лустрационният принцип (бивши сътрудници в ДС да нямат право да заемат ръководни постове в медиите - бел.ред) и в новия текст на закона.
"Не виждам причина да отпадне", успокои я председателят на СЕМ Георги Лозанов.
Новият генерален директор на БНТ Вяра Анкова взе думата, обръщайки внимание, че публичната дискусия не следва да се превръща в повод за конфронтация между БНР и БНТ. Тя постави акцент върху модела на финансиране на обществената телевизия: "Не искаме ограничението за реклама от (15 минути на денонощие - бел.ред.) да отпада, но предстои да се появят други канали. Ще има ли ограничения и за тях?", отправи отворен въпрос към работната група тя.
Досегашният член на Управителния съвет на канала Севда Шишманова допълни, че функционалният модел за финансиране на БНТ е смесеният - субсидия плюс реклама и спонсорство. Тя обясни, че единственият начин обществената телевизия да гарантира своето влияние над аудиторията е като предлага конкурентен и качествен продукт.
"През последните две години БНТ направи пробив на пазара с формати като "Голямото четене", "Големият избор", "Българските събития на XX век". Рекламодателите, които инвестираха в тези проекти, инвестираха в съдържание, а не в рейтинг точки", каза Шишманова и призова БНТ да може да оперира с рекламното си време в праймтайм, а рекламата от външни продуценти да се изчислява извън определените от сегашния закон 15 минути.
След нейното изказване обаче се намеси Силва Зурлева, член на борда на директорите на "Нова тв", която изрази общата позиция на Асоциацията на частните радио и телевизионни оператори (АБРО). Тя призова в новия закон ясно да се дефинира каква е обществената мисия на БНТ и БНР и с какво те се различават от останалите оператори.
"Нашето предложение е да следваме примера на Чехия и Словакия за поетапно намаляване на рекламата в обществената телевизия до пълното й спиране през 2012г., когато всички ще застанем на пистата на цифровизацията", заяви Зурлева и добави: "Искаме да бъдем равнопоставени на свободния пазар".
Генералният директор на Pro.BG Яна Иванова се съгласи, като изрази притеснение, че дебатът се е изместил към финансирането на БНТ и БНР, вместо да се съсредоточи върху това какво е обществена медиа. "Ние не сме убедили обществото каква е публичната функция на обществените медии. Според сегашния вариант на закона тя съвпада с тази на търговските оператори", категорична беше тя.
Зам.-председателят на работната група Радомир Чолаков вметна иронично забележката, че частните медии говорят за програма, а обществените за пари, вместо да бъде обратното и обърна внимание, че дискусиите по новия текст на закона тепърва започват. Така на практика той обяви и лятната ваканция на експертната група, която ще започне отново работа през септември и ще трябва да представи готови предложения за промени.
Да се слеят ли БНТ и БНР? Има ли нужда от по-точна дефиниция на обществена медиа и по-ясни правила как ще функционира тя? Как ще се финансират държавните медии? Това бяха въпросите, около които се заформираха емоционални спорове и дискусии във втория ден от обсъждането на промените в медийния закон. Идеята е на Министерски съвет с цел работната група, която ще пише конкретните текстове, да се запознае с мненията на всички заинтересувани страни и да ги отрази в промените.
Заместник-председателят на работната група Радомир Чолаков откри дискусията със съобщението, че нагласите сред експертите, които ще работят по новия текст на закона, са по-скоро в посока обединяване на БНТ и БНР. "Това не е безусловно", направи уговорката той и добави: "Ключовият въпрос е за какво служат обществените медии - те са първата и последната предпазна мрежа на свободата на словото в България". По думите му основният източник на напрежение в медийния закон през годините е било недоброто разграничаване между публичния и частния интерес.
6 коментара
Кажете като стигнат до "интернета".
Какво да очакваме от държавни служители за които няма срок за свършена работа.Те са свикнали да взимат заплати за дадена задача поне при три Правителства.На четвъртото почват отначало и чакат следвашите балъци.
Предлагам да се дефинира по-точно каква е мисията на БНТ и тя да е:
Утвърждаване на България като съвременна и развиваща се държава, съобразно интересите на гражданите на Република България
За това да се използват:
- Представянето на социалните, историческите, географските особености на България, особено на тези които я правят интересна и по-привлекателна спрямо останалите страни от Европа и региона
- Показване и обсъждането на актуалните проблеми на българските граждани, особено във връзка с действията на независимите български институции - правителство, парламент и съдебна власт
- Поощряване на хуманността и спазването на човешките права чрез иницииране, показване и обсъждане на добри практики в България и по света
- Поощряване и популяризиране на инициативността и иновативността, прилагането на научните постижения в икономиката и здравеопазването, особено в традиционно силните за България отрасли, с фокус върху развитието на тези процеси - предпоставки, идеи, трудности, решения
- Силна образователна функция в областта на здравеопазването, в частта на здравословния начин на живот, здравословната среда на живот, отделните действия на гражданите, изпълнителната и местната власт в тази насока.
И още мога - ама мисля че и това може да им дойде свръх силите :)
Това е интересна идея и тя не е българско откритие. Няма да се повтори обединението от времето на комунизма. Бях тогава там на работа.
ДОБРЕ Е ДА СЕ ОБМИСЛИ Е ВИДИ КАК ФУНЦИОНИРА ТОВА ОБЕДИНЕНИЕ В АНГЛИЙСКАТА ББС.
Ве4е бе цитирана от СЕМ, не бе много отдавна.
Хм, много м*** от класическите медии, един шеф от "Спътникови комуникации" в транспортното министерство, липсва Нели Огнянова, липсват представители на интернет-доставчици, на граждански организации... Голям дебат, голямо общество! То и темите им такива - всеки дърпа чергата към себе си, без да могат да се концентрират върху същността на закона - защо и къде трябва да има регулация и каква е целта на тази регулация. От тук ще излезнат и изводите, какво трябва да обхване.
Единственото разумно мнение е на "папионката" (Лозанов, май в предишната статия, ден първи), че ЗЕС е свързан с ограничения ресурс - физически и заради международни норми, което не е валидно за интернет. Също че не трябва да се сливат регулаторите на средата и на съдържанието.
Ако бяха включили и кинаджии, каква кавга можеше да се развихри :-). Общо взето - преливане от пусто в празно.
Присъствах на дебата и за съжаление потвърждавам, че такъв на практика не се състоя. Имаше прочит на статии на журналисти или преподаватели в журналистическия факултет на СУ. "Стари муцуни" добре познати в ТВ среда, които са доказали вече непрофесионализма и бездарието си в аудио-визуалния сектор се опитваха през цялото време да оргиналничат (за да напомнят за себе си), развявайки знамето за свободата на словото, независимостта на журналистическата гилдия и т.н.
ЛИСВАХА опитни мениджъри, каквито трябва да има на такъв дебат, които да участват наистина с експертното си мнение, липсваше собственикът, които финансира БНТ и БНР, т.е. не чухме нито една позиция, както на Министерство на финансите, така и на МС. Изказваха се единствено журналисти (които всички знаем, че не са добри мениджъри), членове на различни асоциации и комитети (закрила на детето, Хелзински, и т.н.), все познати във времето - последните 10-15 години, докарали закона за радио и телевизиа да бъде наречен "парцал". Къде бяха младите експерти, защо не бяха поканени професионалисти, които не са участвали до сега? Това ли е плурализма на обществения дебат? Едни и същи хора, спомогнали за статуквото на сегашната тв и радио среда. Сервилното поведение на 80% от изказалите се на дебата към отделните правителства за последните 12 години, едва ли ще доведе до конституирането на един модерен закон за аудио-визуални услуги. Липсата на добри управленски, финансови и правни мнения обричат създаването на такъв закон!!!!Поради това е необходимо да се промени структурата на дебата за да има качество в законотворството на закон за електронните медии. ОБСЪЖДАЙТЕ СЪЗДАВАНЕТО НА ПРАВНИ НОРМИ С ДОБРИ МЕНИДЖЪРИ, ФИНАНСОВИ ЕКСПЕРТИ, ЮРИСТИ ПО МЕДИИНО И АВТОРСКО ПРАВО, КАКТО И С КОНСУЛТАНТИ, ИМАЩИ ОПИТ В ПРИЛАГАНЕТО НА ИНОВАЦИИ ПРИ ПРЕХОДА ОТ АНАЛОГОВО КЪМ ЦИФРОВО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ.
Благодаря