Георги Лозанов: Съпротивата срещу сливането на БНТ и БНР е алиби на съпротивата срещу реформи
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Георги Лозанов: Съпротивата срещу сливането на БНТ и БНР е алиби на съпротивата срещу реформи

Георги Лозанов: Съпротивата срещу сливането на БНТ и БНР е алиби на съпротивата срещу реформи

Председателят на Съвета за електронните медии

Зорница Стоилова
5762 прочитания

© Надежда Чипева


Профил

Доц. Георги Лозанов е председател на Съвета за електронни медии и председател на работната група, ангажирана с писането на нов медиен закон. Той е бил член на НСРТ (предшестващия СЕМ регулатор) от 1997 г. до 2001 г. и негов председател за една година. Първият му мандат като член на СЕМ е бил от 2001 до 2003 г. Попитахме го кои са важните проблеми, които ще трябва да разреши новият закон за аудио-визуални медийни услуги и какви са настроенията в работната група по ключови теми като обединението на обществените медии БНР и БНТ и прозрачността на медийната собственост.

Казахте, че всички промени в ЗРТ от 1998 г. досега са го лишили от основна цел. Какво ще преследвате с новия медиен закон?

Не е въпросът само в многото поправки, правени често според противоречива лобистка логика, а и в самия закон. Нека цитирам прочутия теоретичен афоризъм на Маршъл Маклуън за медиите – "средството е съобщението". Е, цифровизацията променя коренно средствата за разпространение на съобщенията и това няма как да не доведе до дълбока промяна в законовото им регламентиране. Настоящият закон беше създаден за и според условията на аналоговата ера под мотото "Една честота, една програма". В цифровата ера, казано метафорично, няма да има нито честоти, нито програми, защото честотният ресурс постепенно ще стане практически неограничен, а програмите ще загубят своята структурираност и ще се превърнат в информационни услуги, подчинени изцяло на волята на този, който ги ползва. Разликата между двете ери е съпоставима единствено с разликата между преди и след появата на масмедиите.

Периодът обаче е преходен, белезите на аналоговата ера все още са устойчиви, а предстоящото се губи в хипотези. И можем с години да се крием от него в нови кръпки върху стария закон. Резултатът ще е, че когато най-после ще сме принудени да напишем нормативен текст с утрешна дата, той ще е трудно и болезнено приложим към заварената медийна среда. Както впрочем стана и със сега действащия закон. Той бе приет след бурното и стихийно развитие на сектора, отключено от падането на комунизма, и бе обект на многопосочни съпротиви и опити за заобикалянето му. За съжаление, нерядко успешни.

За да напишеш обаче изпреварващ или най-малкото своевременен закон на прага между две епохи, за кратко поне трябва сметката на историята да ти е по-важна от твоята собствена. По време на дискусиите в Министерския съвет исках да разбера има ли и колко са сред нас ентусиастите в този смисъл. Не се натъкнах на щастливи изненади.

Кои са трите най-важни проблема, които новият медиен закон трябва да реши?

Първо, разбира се, обществените медии като организация и финансиране, но и като влияние върху дневния ред на обществото. Знам, че от подобни имплицитни оценки много от работещите там се чувстват засегнати и някои от тях с право, защото на ниво персонални качества и воля те наистина се грижат за обществената функция на медията. Но като цяло БНР и БНТ си остават една от най-слабо реформираните сфери у нас – държавата от времето на Тодор Живков заделя по неясни критерии едни пари, дава ги топтан на генералния директор, който ги разпределя надолу по пирамидалната структура. Той и подчинените му гледат на тези пари като на свои и ако дойде отнякъде съмнение в това статукво, започват стръвно да го бранят. БНР напоследък е далеч по-активно в отбранителните действия от БНТ, защото просто е и далеч по-добре с парите в момента.

В резултат на тази битка за хляба, ако можем да я наречем така, през изминалите години никога не се извършиха няколко задължителни стъпки, които да помогнат да двете медии да станат обществени по модел. Най-напред да се дефинира обществената им мисия, като се отчетат социално-политическите особености на страната. После да се въведе тест, с който да се определят предавания, изпълняващи тази мисия и ефективността им, за да може държавна помощ да се отпуска само за тях, след като се изчисли колко средно струва минута програма, съответно в БНТ и БНР. Накрая ясно по закон да се разграничат програмни от административни решения, така че администрацията да не е властова структура, а услуга, която да ползва програмите.

Именно тази, отлагана до пълно изтощение реформа предстои на БНТ и БНР, като не е най-важното дали тя ще стане поотделно във всяка медиа или чрез институционалното (а не програмното) им обединение. Привилегия на последното е, че е доказана добра европейска практика и че е "до дъно" – не може да се използва за маскировка на козметични промени. Защото моето впечатление е, че съпротивата срещу обединението, всъщност, е алиби на съпротивата срещу реформи.

Вторият централен проблем също е добре известен – прозрачността на собствеността. През 1998 г. си бях позволил да кажа, че за да регулираме медиите, първо трябва да извадим собствениците им от джиповете с потъмнени стъкла и да им видим лицата. Днес потъмнените стъкла, общо взето, са на изчезване, но лицата на собствениците – физическите, не юридическите, продължават често да са само смътни силуети. Проясняването им наистина е въпрос на нелека правна технология, но преди всичко на категорична политическа воля. А настоящите управляващи публично я заявиха.

Ако първите два проблема са изостанали до степен на хронично заболяване от аналоговата ера, то третият изцяло принадлежи на цифровата. Трябва ли и по какъв начин предлагането на аудио-визуални медийни услуги в интернет да го "зарази" с регулация?

Със смесени емоции се прие идеята новият медиен закон да регулира и интернет, доколкото е среда за аудио-визуални медийни услуги. Как ще разплетете този възел?

С изравняване на "регулаторното налягане" в двете среди. Така или иначе, колкото по-голяма част от комуникацията минава през интернет, толкова е по-малък шансът му да остане територия, изцяло свободна от право. И съответно, колкото повече можеш да стигнеш в интернет до съдържание, което се разпространява и извън него, толкова по-малко регулация трябва да има в останалите медии. Така че основен принцип на новия закон ще е либерализацията, а основен принцип на либерализацията е равнопоставеността.

На публичния дебат стана ясно, че членовете на работната група са се обединили около идеята за сливане на БНТ и БНР. С какви аргументи?

В групата, както и извън нея, има преди всичко дискусии по темата и е твърде рано да се каже в чия полза ще завършат те. Особено преди да е направен конкретен анализ на финансови резултати от евентуалното обединение на БНТ и БНР. Но тук има нещо, което извежда дебата далеч отвъд аргументите и практически го блокира. Въпреки всички уверения, че става дума за експертна идея, подложена на публично обсъждане, тя предварително бе обявена за свършен факт, и то на ниво политическо решение. А то от своя страна – за опит да се ограничи свободата на словото в обществените медии. Така, протестирайки срещу несъществуващ политически натиск, критиците на обединението оказват реален такъв върху управляващите да не подкрепят идеята.

В средите на БНР за кратко този трик се ползва за втори път. Наскоро по време на конкурса за генерален директор пак беше вдигнат голям шум, че има политическо решение Валерий Тодоров да бъде сменен. Не друго, а тъкмо преизбирането му показа, че това е било именно трик, който най-малко отива на представители на обществена медия.

Чуха се противоречиви мнения и за задействането на обществения фонд "Радио и телевизия". Какви са възможностите той да заработи ефективно според вас?

Просто няма друга възможност. Доколкото сме страна на ЕС, двойното финансиране на БНР и БНТ поставя въпроса за лоялната конкуренция. Ако искаме да запазим рекламата в тях, а засега този подход няма алтернатива, държавната помощ трябва да се отвори и към обществени проекти на частни медии. Което пък може да стане само чрез подобен фонд. Оттам нататък всичко е въпрос на устройството му, което и така е разписано в действащия закон. Нуждае се само от частично модернизиране и детайлизиране. И от малко самосъхранителна лоялност между частни и обществени медии. А не първите да викат "спрете им рекламата", а вторите "държавната помощ си е само наша".

Защо сте против обединение и при регулаторите КРС и СЕМ и мислите ли, че ще надделеят аргументите в посока на сливането им?

Защото един от възприетите без колебания принципи в групата е регулация на съдържанието независимо от средите на преноса му – по въздух, по кабел, сателит, през интернет или каквото ни чака в бъдеще. Тогава няма никаква логика да събираш регулатора по съдържанието и регулатора по преноса в едно, а и това е получило слаба популярност в страните на ЕС. Има и още нещо – така ще се получи мощна държавна институция, а истинската роля на СЕМ е да функционира като обществен орган. Защото, особено в страните в преход, държавният и общественият интерес невинаги съвпадат.

Реалистично ли е текстът на закона да е готов до 30 ноември - срокът, поставен ви от премиера? Ще се справите ли с него?

От експертна гледна точка е уморително, но не е невъзможно. Тук обаче има едно голямо неизвестно – продуктивността на публичния дебат, а задължителното минаване през него е принцип на работа в групата ни. Засега той по-скоро изявява съпротиви срещу всяка по-радикална промяна от гледна точка на различните интереси. Но и вън от скритите намерения да се пречи на приемането на нов закон, той предполага и нови консенсуси, които във всички случаи се постигнат по-бавно от написването му. Пък и не е толкова важно времето, за което законът ще се създаде, а времето, за което после ще има потенциала да действа.

Асоциацията на частните радио и тв оператори (АБРО) възрази на идеята в новия медиен закон да залегнат текстове за изясняване на физическата собственост на медиите и за избягване на т.нар. конгломератна (диагонална) концентрация. Ще се съобразите ли с техните мотиви?

Не съм чул мотиви, а и не мисля, че може да има такива по отношение на изясняването на фактическите собственици на медии. Има технологична трудност, когато дирите им се губят в глобалния свят, но не е малко да проследим и онова, което се вижда оттук – България, второто десетилетие на ХХІ век.

Не мисля и че точно на нашия малък и беден пазар някой насериозно може да защитава правото на съществуване на медийни империи, които без ограничения да включват електронни медии, вестници, разпространителски фирми, мултиплекси и прочие. Диагоналната концентрация опира до това и ако има спор, то той е дали защитата от нея трябва да е със специални разпоредби в медийния закон или са достатъчни общите в ЗЗК. Давам си сметка, че моите лични предпочитания към първия вариант са стимулирани от спомена за ЦК на БКП. Защото по отношение на свободата на словото медийните империи приличат именно на него.

Мислите ли, че концентрацията на медийна собственост може да се окаже скоро най-сериозният проблем за независимостта на българските медии?

Мисля, тъй като класическата цензура на теми и имена отдавна е отстъпила място на цензурираното от собствеността медийно многообразие. Вижте колко абсурдно се получава: хората от БНР и БНТ, които се борят срещу обединението им, твърдят, че то ще ограничи плурализма им. Измислен довод, тъй като те по закон са длъжни да поддържат тъй наречения вътрешен плурализъм – в рамките от отделната си програма и дори предаване. Към частните медии обаче няма такова изискване и те могат да разчитат само на т. нар. външен плурализъм – на разликата в гледните точки не в рамките на една медия, а между медиите. Което по условие се гарантира именно от разликите в собствеността им, от праговете на концентрацията й. Въобще, както при нас често се случва, страстно спорим, застанали с главата надолу: плашим се да не би обществените ни медии да се слеят, но ако това става с частните, въобще не ни пука.

Профил

Доц. Георги Лозанов е председател на Съвета за електронни медии и председател на работната група, ангажирана с писането на нов медиен закон. Той е бил член на НСРТ (предшестващия СЕМ регулатор) от 1997 г. до 2001 г. и негов председател за една година. Първият му мандат като член на СЕМ е бил от 2001 до 2003 г. Попитахме го кои са важните проблеми, които ще трябва да разреши новият закон за аудио-визуални медийни услуги и какви са настроенията в работната група по ключови теми като обединението на обществените медии БНР и БНТ и прозрачността на медийната собственост.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

10 коментара
  • 1
    leshii avatar :-|
    leshii

    БНТ и БНР не са обществени медии. Ще станат такива когато управлението им и програмите им зависят от органи съставени от множество излъчени от обществото личности,а не както е сега - с 5 назначени от политиците. За съжаление г-н Лозанов никога няма да подкрепи тази най-важна реформа.Просто защото означава да си попише оставката.

  • ukashaka

    Доцент Лозанов е един корумпиран тип, заедно с колегите си от СЕМ - хората, които закриват частните радиостанции с разни нелепи мотиви, за да дадат път на големите медийни лапачи!
    Доцент Лозанов, спрете да се показвате по медиите и подайте оставка!! Всички в Пазарджик сме възмутени от Вас - знаете защо!

  • 3
    tomysbg avatar :-|
    невалиден

    С комедията "Избор на генерален директор на БНТ" , Г.Лозанов засра всичко изговорено и изписано от него през годините . И колкото повече говори,толкова повече се омирисва.

  • yaga

    Самият политически избор на Лозанов е компрометиращ всякакви напъни за обективност и логика. СЕМ трябва да бъде закрит като политически орган, защото представлява политическия елит и няма нищо общо с "обществото".

    Лозанов кога ще зададе важните въпроси към новата директорка на БНТ за корупцията при предишното ръководство (от която и тя беше важна част!!!!!!), за източването но БНТ от лица като Димитър Цонев и целия УС на БНТ? Вместо да разтяга локуми и да философства, да поиска с ясна позиция и публично Сметната Палата да влезе в БНТ.

    Със старите к-и, "новия" бардак ще си кара по инерция, а харантутници като Лозанов ще симулират активност, докато заплатата тече спокойно.

  • 5
    pitashtia2 avatar :-|
    Борис Борисов

    Според мен, каквото и да решат, нищо няма да се промени. Държавата и елита се държат като холдинг и нещата стават отгоре надолу още от 10 ноември.
    В частните медиите не трябва да има мажоритарен собственик било юридическо или физическо лице. Прекалено е голяма властта, която дават, справка Берлускони и неговата империя. Това трябва да е принципа, който трябва да действа в една демокрация, но дали някъде по света е така и защо не е?
    Другият принцип е изграждането на структурите отдолу нагоре с пряка демокрация. СЕМ, ако трябва изобщо да го има, трябва да се избира от журналистическото братство и от потребителите, а не от политическия и икономически елит, защото обратното означава срастване на основните три власти-политическа, икономическа и медийна, духовна.

    Колкото до БНТ и БНР , добре е да се слеят и подмладят значително, в тях да работят инициативни млади хора заредени с идеализъм и здрав гръбнак, а избора да става също отдолу нагоре, не от СЕМкаджиите.

  • 6
    dourmana avatar :-|
    Petko Dourmana

    От Гого Лозанов научих, коя била първата медия :)))
    Това било уискито ...
    каквито са медиите в БГ, такива са и медийните експерти

  • 7
    press avatar :-|
    press

    медийният бърборко лозанов.
    Един ден от живота на шефа на СЕМ
    10:00 часа - Станах. Опитах се да се скарам с жена ми – не иска. Ще се наложи да ходя на работа да се карам на администрацията (много обичам, а и там има кой да ми направи кафе).

    10:10 - Денят ми не започва добре, не съм дал още интервю, никой не ме търси. Обадих се във вестник “Труд” да разкажа за скандала от вчерашното заседание, но те не искат да слушат – вече знаели (ще разбера кой е тоя мръсен предател в Съвета).
    http://22chasa.blogspot.com/2010/07/blog-post.html

  • 8
    ivohammer avatar :-|
    Postmodern Reality

    По отношение на коментиращите - 7 прекрасни коментара! Този тип е като кохортата на Костов от СУ - да не би да си мислите, че Калин Янакиев - PR на Костов иска реформи в образованието? НЯМА ТАКОВА НЕЩО! Бил съм студент през 1996-2001 г. и сталинистките структури във висшето просто се бетонираха.

  • 9
    soft avatar :-|
    soft

    Чудя ви се как е възможно да сте толкова обладани от себе си, не виждате ли че това е един от много малкото интелегентни и честни текстове за медиите у нас. първо му кажете едно браво на човека, че може да мисли, пък после пак си го плюйте за удоволствие.

  • 10
    yaga avatar :-?
    yaga

    До коментар [#9] от "soft":

    "Мисленето" и много удобна кълка, особено ако си на държавна хранилка, с политически герб, извинете гръб. Времето за "мислене" на г-н Лозанов изтече в момента, в който беше пратен в СЕМ. Сега трябва действия и то радикални. Тъй като няма да видим подобно нещо, имам пълни основания да критикувам, а не да мажем с мед.

    Реформите в БНТ и БНР можеше и може за де случат без така рекламиранот "сливане" и доста хора да са в ръцете на Прокуратурата, а други да поработят най-сетне за заплатите си.

    Мога само да кажа, че именно локумите за "реформи чрез сливане" пратени в мъгливото, близкооооо бъдеще са всъщност бягството от самите реформи и неглижиране на престъпленията в двете медии.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK