С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
10 6 авг 2010, 17:02, 5599 прочитания

Георги Лозанов: Съпротивата срещу сливането на БНТ и БНР е алиби на съпротивата срещу реформи

Председателят на Съвета за електронните медии

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Профил
Доц. Георги Лозанов е председател на Съвета за електронни медии и председател на работната група, ангажирана с писането на нов медиен закон. Той е бил член на НСРТ (предшестващия СЕМ регулатор) от 1997 г. до 2001 г. и негов председател за една година. Първият му мандат като член на СЕМ е бил от 2001 до 2003 г. Попитахме го кои са важните проблеми, които ще трябва да разреши новият закон за аудио-визуални медийни услуги и какви са настроенията в работната група по ключови теми като обединението на обществените медии БНР и БНТ и прозрачността на медийната собственост.
Казахте, че всички промени в ЗРТ от 1998 г. досега са го лишили от основна цел. Какво ще преследвате с новия медиен закон?
Не е въпросът само в многото поправки, правени често според противоречива лобистка логика, а и в самия закон. Нека цитирам прочутия теоретичен афоризъм на Маршъл Маклуън за медиите – "средството е съобщението". Е, цифровизацията променя коренно средствата за разпространение на съобщенията и това няма как да не доведе до дълбока промяна в законовото им регламентиране. Настоящият закон беше създаден за и според условията на аналоговата ера под мотото "Една честота, една програма". В цифровата ера, казано метафорично, няма да има нито честоти, нито програми, защото честотният ресурс постепенно ще стане практически неограничен, а програмите ще загубят своята структурираност и ще се превърнат в информационни услуги, подчинени изцяло на волята на този, който ги ползва. Разликата между двете ери е съпоставима единствено с разликата между преди и след появата на масмедиите.

Периодът обаче е преходен, белезите на аналоговата ера все още са устойчиви, а предстоящото се губи в хипотези. И можем с години да се крием от него в нови кръпки върху стария закон. Резултатът ще е, че когато най-после ще сме принудени да напишем нормативен текст с утрешна дата, той ще е трудно и болезнено приложим към заварената медийна среда. Както впрочем стана и със сега действащия закон. Той бе приет след бурното и стихийно развитие на сектора, отключено от падането на комунизма, и бе обект на многопосочни съпротиви и опити за заобикалянето му. За съжаление, нерядко успешни.


За да напишеш обаче изпреварващ или най-малкото своевременен закон на прага между две епохи, за кратко поне трябва сметката на историята да ти е по-важна от твоята собствена. По време на дискусиите в Министерския съвет исках да разбера има ли и колко са сред нас ентусиастите в този смисъл. Не се натъкнах на щастливи изненади.

Кои са трите най-важни проблема, които новият медиен закон трябва да реши?
Първо, разбира се, обществените медии като организация и финансиране, но и като влияние върху дневния ред на обществото. Знам, че от подобни имплицитни оценки много от работещите там се чувстват засегнати и някои от тях с право, защото на ниво персонални качества и воля те наистина се грижат за обществената функция на медията. Но като цяло БНР и БНТ си остават една от най-слабо реформираните сфери у нас – държавата от времето на Тодор Живков заделя по неясни критерии едни пари, дава ги топтан на генералния директор, който ги разпределя надолу по пирамидалната структура. Той и подчинените му гледат на тези пари като на свои и ако дойде отнякъде съмнение в това статукво, започват стръвно да го бранят. БНР напоследък е далеч по-активно в отбранителните действия от БНТ, защото просто е и далеч по-добре с парите в момента.

В резултат на тази битка за хляба, ако можем да я наречем така, през изминалите години никога не се извършиха няколко задължителни стъпки, които да помогнат да двете медии да станат обществени по модел. Най-напред да се дефинира обществената им мисия, като се отчетат социално-политическите особености на страната. После да се въведе тест, с който да се определят предавания, изпълняващи тази мисия и ефективността им, за да може държавна помощ да се отпуска само за тях, след като се изчисли колко средно струва минута програма, съответно в БНТ и БНР. Накрая ясно по закон да се разграничат програмни от административни решения, така че администрацията да не е властова структура, а услуга, която да ползва програмите.



Именно тази, отлагана до пълно изтощение реформа предстои на БНТ и БНР, като не е най-важното дали тя ще стане поотделно във всяка медиа или чрез институционалното (а не програмното) им обединение. Привилегия на последното е, че е доказана добра европейска практика и че е "до дъно" – не може да се използва за маскировка на козметични промени. Защото моето впечатление е, че съпротивата срещу обединението, всъщност, е алиби на съпротивата срещу реформи.

Вторият централен проблем също е добре известен – прозрачността на собствеността. През 1998 г. си бях позволил да кажа, че за да регулираме медиите, първо трябва да извадим собствениците им от джиповете с потъмнени стъкла и да им видим лицата. Днес потъмнените стъкла, общо взето, са на изчезване, но лицата на собствениците – физическите, не юридическите, продължават често да са само смътни силуети. Проясняването им наистина е въпрос на нелека правна технология, но преди всичко на категорична политическа воля. А настоящите управляващи публично я заявиха.

Ако първите два проблема са изостанали до степен на хронично заболяване от аналоговата ера, то третият изцяло принадлежи на цифровата. Трябва ли и по какъв начин предлагането на аудио-визуални медийни услуги в интернет да го "зарази" с регулация?

Със смесени емоции се прие идеята новият медиен закон да регулира и интернет, доколкото е среда за аудио-визуални медийни услуги. Как ще разплетете този възел?
С изравняване на "регулаторното налягане" в двете среди. Така или иначе, колкото по-голяма част от комуникацията минава през интернет, толкова е по-малък шансът му да остане територия, изцяло свободна от право. И съответно, колкото повече можеш да стигнеш в интернет до съдържание, което се разпространява и извън него, толкова по-малко регулация трябва да има в останалите медии. Така че основен принцип на новия закон ще е либерализацията, а основен принцип на либерализацията е равнопоставеността.

На публичния дебат стана ясно, че членовете на работната група са се обединили около идеята за сливане на БНТ и БНР. С какви аргументи?
В групата, както и извън нея, има преди всичко дискусии по темата и е твърде рано да се каже в чия полза ще завършат те. Особено преди да е направен конкретен анализ на финансови резултати от евентуалното обединение на БНТ и БНР. Но тук има нещо, което извежда дебата далеч отвъд аргументите и практически го блокира. Въпреки всички уверения, че става дума за експертна идея, подложена на публично обсъждане, тя предварително бе обявена за свършен факт, и то на ниво политическо решение. А то от своя страна – за опит да се ограничи свободата на словото в обществените медии. Така, протестирайки срещу несъществуващ политически натиск, критиците на обединението оказват реален такъв върху управляващите да не подкрепят идеята.

В средите на БНР за кратко този трик се ползва за втори път. Наскоро по време на конкурса за генерален директор пак беше вдигнат голям шум, че има политическо решение Валерий Тодоров да бъде сменен. Не друго, а тъкмо преизбирането му показа, че това е било именно трик, който най-малко отива на представители на обществена медия.

Чуха се противоречиви мнения и за задействането на обществения фонд "Радио и телевизия". Какви са възможностите той да заработи ефективно според вас?
Просто няма друга възможност. Доколкото сме страна на ЕС, двойното финансиране на БНР и БНТ поставя въпроса за лоялната конкуренция. Ако искаме да запазим рекламата в тях, а засега този подход няма алтернатива, държавната помощ трябва да се отвори и към обществени проекти на частни медии. Което пък може да стане само чрез подобен фонд. Оттам нататък всичко е въпрос на устройството му, което и така е разписано в действащия закон. Нуждае се само от частично модернизиране и детайлизиране. И от малко самосъхранителна лоялност между частни и обществени медии. А не първите да викат "спрете им рекламата", а вторите "държавната помощ си е само наша".

Защо сте против обединение и при регулаторите КРС и СЕМ и мислите ли, че ще надделеят аргументите в посока на сливането им?
Защото един от възприетите без колебания принципи в групата е регулация на съдържанието независимо от средите на преноса му – по въздух, по кабел, сателит, през интернет или каквото ни чака в бъдеще. Тогава няма никаква логика да събираш регулатора по съдържанието и регулатора по преноса в едно, а и това е получило слаба популярност в страните на ЕС. Има и още нещо – така ще се получи мощна държавна институция, а истинската роля на СЕМ е да функционира като обществен орган. Защото, особено в страните в преход, държавният и общественият интерес невинаги съвпадат.

Реалистично ли е текстът на закона да е готов до 30 ноември - срокът, поставен ви от премиера? Ще се справите ли с него?
От експертна гледна точка е уморително, но не е невъзможно. Тук обаче има едно голямо неизвестно – продуктивността на публичния дебат, а задължителното минаване през него е принцип на работа в групата ни. Засега той по-скоро изявява съпротиви срещу всяка по-радикална промяна от гледна точка на различните интереси. Но и вън от скритите намерения да се пречи на приемането на нов закон, той предполага и нови консенсуси, които във всички случаи се постигнат по-бавно от написването му. Пък и не е толкова важно времето, за което законът ще се създаде, а времето, за което после ще има потенциала да действа.

Асоциацията на частните радио и тв оператори (АБРО) възрази на идеята в новия медиен закон да залегнат текстове за изясняване на физическата собственост на медиите и за избягване на т.нар. конгломератна (диагонална) концентрация. Ще се съобразите ли с техните мотиви?
Не съм чул мотиви, а и не мисля, че може да има такива по отношение на изясняването на фактическите собственици на медии. Има технологична трудност, когато дирите им се губят в глобалния свят, но не е малко да проследим и онова, което се вижда оттук – България, второто десетилетие на ХХІ век.

Не мисля и че точно на нашия малък и беден пазар някой насериозно може да защитава правото на съществуване на медийни империи, които без ограничения да включват електронни медии, вестници, разпространителски фирми, мултиплекси и прочие. Диагоналната концентрация опира до това и ако има спор, то той е дали защитата от нея трябва да е със специални разпоредби в медийния закон или са достатъчни общите в ЗЗК. Давам си сметка, че моите лични предпочитания към първия вариант са стимулирани от спомена за ЦК на БКП. Защото по отношение на свободата на словото медийните империи приличат именно на него.

Мислите ли, че концентрацията на медийна собственост може да се окаже скоро най-сериозният проблем за независимостта на българските медии?
Мисля, тъй като класическата цензура на теми и имена отдавна е отстъпила място на цензурираното от собствеността медийно многообразие. Вижте колко абсурдно се получава: хората от БНР и БНТ, които се борят срещу обединението им, твърдят, че то ще ограничи плурализма им. Измислен довод, тъй като те по закон са длъжни да поддържат тъй наречения вътрешен плурализъм – в рамките от отделната си програма и дори предаване. Към частните медии обаче няма такова изискване и те могат да разчитат само на т. нар. външен плурализъм – на разликата в гледните точки не в рамките на една медия, а между медиите. Което по условие се гарантира именно от разликите в собствеността им, от праговете на концентрацията й. Въобще, както при нас често се случва, страстно спорим, застанали с главата надолу: плашим се да не би обществените ни медии да се слеят, но ако това става с частните, въобще не ни пука.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Кампания за тв платформа спечели "Рекламна академия 2020" Кампания за тв платформа спечели "Рекламна академия 2020"

В тазгодишното издание се включиха рекорден брой студенти

18 фев 2020, 1359 прочитания

Седмичен бюлетин за маркетинг и реклама (18 февруари) Седмичен бюлетин за маркетинг и реклама (18 февруари)

Забранена ли е наистина рекламата на хазарт; Новата кампания на "Сердика център"; Unilever спира рекламите за деца на храни и напитки и др.

18 фев 2020, 1060 прочитания

24 часа 7 дни
Бюлетин

Бюлетин "Маркетинг и реклама"

Всяка седмица най-интересното от света на маркетинга във вашата поща

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Медиа и реклама" Затваряне
БНТ има нов Управителен съвет

Бившият заместник финансов министър Атанас Кацарчев ще отговаря за финансите и администрацията в телевизията

Още от Капитал
Драмата с ТЕЦ "Марица-изток 2" - дълга, скъпа и опасна

Каквито и действия да се предприемат, те ще бъдат закъснели, ще струват скъпо и може да доведат до нови проблеми в сектора

Малайзийски полет към село Щръклево

Община Русе даде предварително съгласие да продаде летището си на дружество с малайзийско участие. Проектът на компанията е за 57 млн. лв.

Андон Балтаков: Не искам да звуча като прогноза за облачно време

Генералният директор на БНР пред "Капитал"

Новите дрехи на "Шишман"

Несигурното бъдеще покрай предстоящия ремонт на знаковата улица в центъра на София отново разбуни духовете

Кино: "Ирландецът"

Елегия за човека между доброто и злото

Оскари в преход

На еклектична церемония Академията балансира между сигурността и риска. "Паразит" направи история. Брад Пит, Лора Дърн, Хоакин Финикс и Рене Зелуегър спечелиха при актьорите

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10