Шум в ефира
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Шум в ефира

Шум в ефира

Европейската комисия проверява раздаването на лицензи за телевизионни честоти и цифровизацията в България

Алексей Лазаров
4755 прочитания

© Shutterstock


После да не кажете, че не сме ви предупредили: историята е сложна и много оплетена. Тя обаче е важна, с големи последствия и може да доведе до нещо много сериозно. В нея се разказва за това кой и как получава достъп до телевизионния ефир и така до къщите и до вниманието на голяма част от нас. Съгласете се, че има значение кого пускате да влиза в хола ви, да ви съобщава новините и избира гледните точки в коментарите.

Това е една многоходова сага, която се развиваше в последните месеци от управлението на тройната коалиция. Тогава след серия експресни промени в два закона, бяха организирани конкурси за издаване на лицензи за ефирни честоти в цялата страна. По-голямата част бяха спечелени от един канал – TV7, който по този начин получи статут на национална телевизия. Това е важно заради предстоящата цифровизация на ефира. Според същите законови промени националните телевизии получават достъп до цифровия ефир без конкурс. Нещо повече – тези от тях, които в момента излъчват в цялата страна като bTV и NOVA, ще имат право да се включат във вече цифровия национален ефир с по още пет програми. Отново без конкурс.

Собствениците на тези телевизии имат своите аргументи в полза на законовите поправки, но резултатът от това не е задължително добър за всички.

Смисълът от цифровизацията

е, че тя дава възможност в националния ефир да се излъчват много повече програми (над 50 канала в зависимост от качеството). Това е хубаво, защото се създава сериозна конкуренция, а зрителите получават разнообразни гледни точки към живота около тях. В последните месеци на тройната коалиция обаче надеждите за повече гласове в ефира бяха стъпкани. Получи се така, че сегашният модел на разпределение на силите ще се пренесе и след цифровизацията.

Новото сега е, че в цялата административно-правна каша се намесва Европейската комисия. В момента тя проверява провеждането на конкурсите за аналогови телевизионни лицензи и задължението сегашните национални телевизии да разпространяват по няколко цифрови канала.

Проверката е образувана по жалба на Христо Грозев от RadioCorp. B.V. Той е бивш президент на "Метромедия радио груп", която притежава 36 радиостанции в осем европейски страни и председател на Radiocorp, холандска медийна група. "Честно казано, бях вбесен от безпомощността на съда и прокуратурата [в България] и реших да сезирам Европейската комисия, която най-компетентно и безпристрастно може да анализира дали процесът наистина е бил в нарушение на съответните директиви и ако да – да помогне на страната да го ревизира, преди да е станало късно", обясни за "Капитал" Грозев.

Писмото може да е първият етап от проверка, която да установи дали текстовете в българските закони, които регламентират спорните моменти, противоречат на европейските директиви. Ако се реши, че това е така, българските закони трябва да се променят, така че да отговорят на общностните разпоредби.

В момента проверката е

В първоначален етап

В него Европейската комисия събира информация по случая от българските власти. В началото на август главна дирекция "Конкуренция" е изпратила писмо до българското представителство в ЕС с искане за повече подробности по провеждането на конкурсите и причините, поради които на сегашните национални телевизии се дава достъп до цифровия ефир без конкурс.

С писмото си ЕК обръща внимание на българските власти върху няколко текста от европейски директиви, които може да противоречат на взетите от тройната коалиция решения за медийното лицензиране. "Предоставянето на радиочестоти за електронни съобщителни услуги трябва да се основава на обективни, прозрачни, недискриминационни и пропороционални критерии", припомнят от Брюксел чл.4 от Директивата за конкуренцията. Същото изискване има и в друга европейска разпоредба – тази за разрешенията. "Права за ползване се предоставят чрез открити и прозрачни процедури, които не допускат дискриминация", се казва в нея.

Европейската комисия припомня в писмото си на българските власти и смисъла от разпоредбите. "Целта [им] е да гарантират, че държавите членки няма да нарушават конкуренцията на тези пазари (...), като дават предимство на определени предприятия, както и да се избегне евентуално използване на управлението на радиочестотния спектър като средство за ограничаване на свободата на предоставяне на услугите по радиоразпръскване", пишат от ЕК. Според европейските експерти текстовете в директивите имат за цел да поддържат пазарите на електронни съобщителни услуги в ЕС достъпни и конкурентни, така че потребителите да могат да се възползват от свобода на избор и новаторски услуги.

От ЕК искат българските власти да обосноват и задължението към бъдещите оператори на цифровия ефир да разпространяват без конкурс по пет програми на националните телевизии. Според европейската директива за универсална услуга разпоредби за "задължителен пренос" "се налагат само когато са необходими за постигането на ясно определени цели от общ интерес и са пропорционални и прозрачни".

Генерална дирекция "Конкуренция" иска да разбере още и причините, поради които

Конкурсите за регионални честоти

са били проведени по този начин в средата на миналата година. Тогава, в последните месеци на предишното управление, бяха гласувани промени в Закона за електронните съобщения и Закона за радиото и телевизията. Преди това част от регионалните телевизионни честоти бяха запазени за бъдещата цифровизация. С промените обаче се даде възможност те да бъдат ползвани до 2012 г.

Дни след гласуването на закона Комисията за регулиране на съобщенията светкавично организира конкурс. Срокът, който тогава беше даден на кандидатите за подготовка и подаване на документи, беше 6 (шест) работни дни. И понеже това очевидно не е било достатъчно сигурно, критериите за кандидатите бяха изключително подробни и включваха много детайлни технически изисквания към оборудването им.

Голяма част от честотите тогава бяха спечелени от TV7. Формално каналът е собственост на кипърска компания, а като неин "консултант" официално се представя мажоритарният собственик на Корпоративна търговска банка Цветан Василев. Със спечелването на конкурсите телевизията получи статут на национална и гарантиран достъп без конкурс до цифровия ефир след 2012 г.

В писмото си до българските власти Европейската комисия припомня, че от кандидатите тогава се е изисквало да предоставят свидетелства за доходи от рекламна дейност, за ползването на цифрово студийно оборудване и техника за директни предавания и за автоматизация на технологичните процеси. "Изглежда гореспоменатите правила ограничават потенциалните кандидати до съществуващите телевизионни оператори със значителни по размер рекламни приходи и пречат на новонавлезли на пазара предприятия да участват в процедурата", констатират експертите на ЕС.

Във фокуса на Европейската комисия е влязъл и друг сюжет от сагата с разпределението на българския ефир през последната година –

Конкурсите за оператори

на мултиплекси. Това са компаниите, които технически ще осъществяват разпространението на сигнала на вече цифровизираните телевизии. Според сегашния план в България ще има шест мултиплекса. След проведени конкурси лицензи за четири от тях получи латвийската компания "Хану про". Другите два мултиплексa са на словашката компания "Тауърком". Тя беше закупена от "НУРТС България" - джойнт венчър между БТК и Mancelord Limited. Последното предприятие е кипърска компания, представлявана в България също от Цветан Василев. "НУРТС България" притежава мрежата, по която в момента се разпространява телевизионният сигнал на всички български ефирни канали.

Цветан Василев е и човекът, който най-вероятно седи зад TV7, и това не е убягнало на Европейската комисия. "Беше публикувана информация за (...) консолидирането на заинтересуваните страни в областта на наземното цифрово радиоразпръскване, водещо до вертикалното интегриране на мултиплекс оператор (притежаващ радиочестотни права) и на предприятие, което е оператор на мрежа за радиоразпръскване и което също може да е свързано с телевизионен оператор", пише в писмото на ЕК.

Ако дотук нещата не ви се струват чак толкова сложни, вижте какво става нататък. Хаотичното разпределение на ефира не е само резултат от дейността на парламента и Комисията за регулиране на съобщенията. В него е намесен и

Конституционният съд

Когато парламентът бързаше да приеме законите, които разпределят картите в цифровизацията на ефира, в тях първоначално имаше една по-особена забрана. Депутатите от тройната коалиция решиха, че не може собственик на мрежа за пренос да участва в конкурсите за оператор на мултиплекс. Целта на забраната тогава беше да се попречи на сделката между БТК и австрийската компания ORS за предавателната мрежа на телекома, известна като НУРТС. По това време ORS искаха да участват в цифровизацията на ефира в България, като се надяваха да получат лиценз за мултиплекс и да използват вече изградената мрежа на БТК. Забраната в закона успя да постигне целта си и ORS (от която австрийската телевизия ORF притежава 60%) се отказаха да участват.

Впоследствие схемата на ORS беше реализирана от компании, свързани с мажоритарния собственик на Корпоративна търговска банка Цветан Василев. Те купиха половината от НУРТС, а на следващ етап - и словашката фирма "Тауърком". Така се оказаха собственици на два от шестте мултиплекса.

Решението на Конституционния съд отмени и други, доста важни текстове от закона, които определяха начина за провеждане на конкурсите. Мултиплексите бяха дадени на три етапа – на първия една компания спечели два лиценза, на втория друга – три, а на третия - един. Начинът на провеждане на конкурса беше записан като задължение в Закона за електронните съобщения.

Конституционните съдии обаче отмениха този текст, защото създава условия за злоупотреба с монополно положение и не стимулира конкуренцията. "То се отразява отрицателно на интересите на потребителите на медийния пазар, дори когато за избор на такова предприятие се проведе конкурс поради това, че ограниченият свободен ресурс – радиочестотен спектър, не е достатъчен за ползване от всички лица, заявили намерение да получат разрешение, щом като избраното ще бъде единствено", пише в решението на Конституционния съд. То обаче до момента беше напразно. Решението на Комисията за регулиране на съобщенията за избор на победители в първите два етапа бяха взети три дни преди отмяната да влезе в сила.

Това също е привлякло вниманието на Европейската комисия. "Решенията са взети в условията на правно разногласие и съдебни спорове", пишат в писмото си от главна дирекция "Конкуренция".

Формалният получател на тази кореспонденция е българското министерство на транспорта. "Официалната позиция на българската държава ще бъде окончателно оформена след получаване на отговорите от всички компетентни институции", казаха за "Капитал" от ведомството. Те чакат отговори от Комисията за регулиране на съобщенията, Съвета за електронни медии, парламента и Комисията за защита на конкуренцията.

Най-важна обаче e

Реакцията на парламента

Според Закона за конституционния съд правните последствия от обявения за неоконституционен акт се уреждат от органа, който го е постановил. Това означава, че Народното събрание трябва да поправи само грешката с провеждането на конкурсите. Транспортното министерство е отправило официално питане към парламента по въпроса, но до момента няма отговор.

"Ако Народното събрание установи наличието на правни последици, които следва да бъдат допълнително уредени законодателно,  държавата ще бъде изправена пред изключително сложен практически казус", се казва в официален отговор на министерството на транспорта до "Капитал". Сложността според държавното ведомство идва оттам, че конкурсите са вече проведени, а евентуалната им отмяна може да заплаши изпълнението на поставения срок за цифровизацията на ефира до 2012 г.

Всъщност този заплетен казус има не само административна, но също морална и политическа страна. В момента цифровизацията в България е започнала по начин, който е официално обявен за противоконституционен. Процедурите са доста съмнителни и от гледна точка на европейското право. Писмото на ЕК може да е първата крачка от неприятна процедура, която да завърши с установяване на противоречие между българското и европейското законодателство.

В този случай България ще бъде задължена да поправи със задна дата не само несъответствията в законите, но и правните последствия от тях. Това ще означава да се направи нов регламент за конкурсите и те да се проведат отначало. Колкото по-късно обаче се направи това, толкова по-големи щети ще бъдат нанесени.

Бездействието на властта до момента може би е оправдана, защото все пак материята (както предупредихме в началото) е доста сложна и трябва време, за да се навлезе в нея. В някакъв момент обаче ще трябва да се вземе решение. Това може да се случи като следствие от добре обмислена политика за подреждане на доста обърканата медийна регулация или под натиска на Европейския съюз. Ако се избере вторият вариант, ще бъде загубено доста ценно време и ще бъдем върнати на първото квадратче от играта с цифровизацията след много и безсмислени усилия в оплитане на крехки мрежи от интриги и тайни договорки.

После да не кажете, че не сме ви предупредили: историята е сложна и много оплетена. Тя обаче е важна, с големи последствия и може да доведе до нещо много сериозно. В нея се разказва за това кой и как получава достъп до телевизионния ефир и така до къщите и до вниманието на голяма част от нас. Съгласете се, че има значение кого пускате да влиза в хола ви, да ви съобщава новините и избира гледните точки в коментарите.

Това е една многоходова сага, която се развиваше в последните месеци от управлението на тройната коалиция. Тогава след серия експресни промени в два закона, бяха организирани конкурси за издаване на лицензи за ефирни честоти в цялата страна. По-голямата част бяха спечелени от един канал – TV7, който по този начин получи статут на национална телевизия. Това е важно заради предстоящата цифровизация на ефира. Според същите законови промени националните телевизии получават достъп до цифровия ефир без конкурс. Нещо повече – тези от тях, които в момента излъчват в цялата страна като bTV и NOVA, ще имат право да се включат във вече цифровия национален ефир с по още пет програми. Отново без конкурс.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    ppopov_67 avatar :-|
    ppopov_67

    КРС продължава да се оглавява от червен шайкаджия, приятелче на експремиера Станишев.
    Не само в КРС, на десетки други ключови места в държавната администрация и в т.нар. съдебна система червените мафиоти така са се окопали, че с топ не можеш да ги помръднеш.
    Е, как тогава да очакваш нещо добро да се случи в нещастната ни Родина?

  • Weingro

    За съжаление през ден имам повод да си спомням едно емоционално изказване на някакъв комунистически кмет по радиото нейде през ранните '90: "Ние каквито сме ги забъркали, сто години няма да ви стигнат да ги оправите!"

    Колко е бил прав, неговата кожа червена! Където и да бръкнеш, затъваш в огромна каца свински, да ме прощавате, черва. Малко като във "Форт Боар", само дето не е никак забавно.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK