О, спомняте ли си, другарко

500 - 600 списания... Може и толкова да са.
Реалната картинка обаче каква е?
Около две трети от тези списания са "самиздат" - много нишово ориентирани, с минимален екип и тираж. Тях не ги броим.
Остават 150 - 200 реални издания с тираж от над 2000 - 2500 бройки и разпространение в страната.
От тях, по неоще 2/3 са изкуствено създадени от близки до големите рекламни агенции за да се превъртат парите по-ефективно.
Схемата е елементарна - рекламната агенция на теория трябва да взима около 30% от цената на рекламите които пласира. Но защо да не взима 100%, като създадеш на името на третия си братовчед ООД, което после купи лиценза на някое лъскаво западно издание. Тиража е минимален, но на кой му дреме - името продава.
Така, че в България реално има не повече от 50 списания, които реално се издържат от дейността си.
Двете най-продавани списания у нас са Космополитън и Нешънал Джеографик. Продават (реално!!!!) около 10 - 12 хиляди бройки. Лятото и малко повече.
Пентхауз, който излезе в няколко броя (издател - синът на Тошо Тошев) едвам направим 1500 продадени броя и пусна кепенцата на третия месец.
Повечето списания в България с мъка продават над 3 - 5 хиляди парчета, което е никакъв приход за истинско списание. Истината е в рекламите, а тях никакви ги няма вече.
Аз лично се радвам, че кризата ще разкара огромното количество изкуствено създадени списания, които реално никой не чете, а само празно превъртат някаква реклама. В един момент на пазара имаше близо 10 издания за пътешествия и ала-бала. Реално пазар има за 3 - 4 макс.
Всъщност обаче огромния проблем на повечето списания в България е, че няма какво да се чете в тях. Продават ти едно кило гланцирана хартия, която може да се прочете за половин час (макс!)

Колкото до "Лада", от една страна се радвам, че навлиза българска марка на пазара.
От друга страна с тази ужасяващо фотошопена снимка на Лили Иванова се чудя това да не е списание "Млад герантофил"...
:)

До коментар [#2] от "1951":

Хах, и аз си помислих същото. Като се поразмислих, обаче, може би ще се окаже, че баба Лили е единственият все още жив човек, който се е появявал в списанието и през... 1959 г ;)
Не че изобщо бих си го купила това списание, де - "истории за драми, любови и житейски перипетии на известни и обикновени хора" са последното нещо, с което бих искала да ме занимават.

До коментар [#1] от "1951":

цифрите ти са малко завишени... реално има 10-на списания , които продават повече от 1000 броя месечно. Тук не броя няколко жълти парцалчета дето струват по 1-2 лева и обикновено са седмични - те продават, говоря за стандартно месечно списание на цена 5 лева. Дори някои от известните западни имена продават по 500-1000 бройки. Всички разбира се печатат по 5-10 хиляди и повече, защото рекламодателите имат достъп до данни за тиражите, но не и за реално продадените бройки.

Абсурдно е, но повечето списания в БГ се списват от .... ЕДИН човек. Един човек прави цялото списание - пише половината текстове, превежда други, тук-таме някой външен автор пусне един текст. Разбира се , статиите са подписани с различни имена - нашият приятел, правейки сам списание, си е докарал сериозна шизофрения и разпетоения на личността :)

Както и ти казваш, доста списания се правят от рекламни агенции, герговци и т.н., за да се въртят едни пари. Улавите са рекламодателите, които са съгласни да плащат по 2-3 хиляди лева, за да публикуват реклама в списание, което се чете от един трамвай хора.

забравих да добавя нещо по темата - как може така да твърдиш, че си "наследник" на някакво списание само защото си си сложил същото име??? Каква е връзката на сегашното със старото - пак ли министерството на търговията го издава? Или екипът е същия?