Бодливо медийно кълбо
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Бодливо медийно кълбо

Бодливо медийно кълбо

Пазарът на електронни медии съвсем скоро може да пропадне шумно и болезнено

Алексей Лазаров
8760 прочитания

© Shutterstock/Капитал


Представете си едно оплетено и стегнато кълбо бодлива тел. На това в момента прилича българския ефир. Зад привидното спокойствие и големия избор на канали там се крие сложна схема от интереси и недомислици, толкова объркана през последните десет години, че съвсем скоро може шумно да се срути. А разплитането й ще бъде дълго, трудно и болезнено. Ситуацията прилича много на застрояването край морето. На всяка възможна честота се излъчват малки и големи радиостанции и телевизии. През годините те са получавали разрешения и лицензи при няколко различни режима и въпреки тях. В общи линии всяка администрация е успявала да даде парчета от ефира и резултатът е тотален хаос - правен и не само.

Ето ви един пример - броят на радиостанциите в София и горе-долу равен на тези в Лондон, където населението и рекламният пазар са в пъти по-големи. В България по данни на Съвета за електронни медии има лицензирани и регистрирани около 130 кабелни телевизии и 288 радиопрограми. Практически всяко парче ефир, така както и всяко парче земя покрай морето е плътно заето по същия хаотичен и объркан начин.

Аналогията с презастрояването на крайбрежието е на юриста Радомир Чолаков. Той участва в работната група към правителството, която подготвя нов медиен закон. В края на лятото, за да върви работата по-бързо, групата беше разделена на три. Една част от експертите се занимава с регламентацията на медийната собственост, друга - с обществените медии, а последната – с регулацията на частните и цифровизацията на ефира. Всяка група трябва да изработи анализ на ситуацията в своята област, да определи проблемите и да предложи решения.

Зад кулисите на ефира

Първият готов е на работната група за частните медии и изводите в него са доста неприятни. Те не само описват грозната ситуация към момента, но и предвиждат скоро изключително сериозни проблеми за радио- и телевизионния пазар. Според прогнозите на експертите предстоящият тежък срив на пазара на електронни медии ще лиши зрителите от обективни и честни медии. Ще направи така, че оцеляването на много тв и радиостанции да зависи не от размера на аудиторията им, а от това дали защитават доста по-тесните интереси, които ги финансират.

Според анализа на работната група в момента и телевизионният, и радиопазарът са пренаситени, което създава опасност от нелоялна конкуренция. Последствията от това са "занижено програмно качество, неустойчивост на финансовата ситуация на отделните медии и условия за пораждане на зависимост от непазарни фактори", смятат експертите. Според тях ефектът от това ще бъде, че пазарът ще се стесни след "стихийна" концентрация на собственост, а плурализмът в ефира ще намалее.

Към вече и без това сложното уравнение на медийната регулация скоро ще се появи още едно неизвестно – цифровизацията на ефира. България е поела задължение да дигитализира излъчването на телевизиите си до края на 2012 г. До момента обаче цифровизацията протича по каубойските правила на лицензирането от последните години. Парчетата ефир и ключовите позиции в него се раздават на близки до властта компании, като това е единственият мотив, който движи процеса напред. Така например в последните месеци на предишното управление бяха дадени лицензи на фаворизираната тогава TV7. В тази каша обаче интересите на пазара и зрителите в сложния преход не се защитават от никого и на по-високо ниво координация практически няма.

Цифрова пропаст

Експертите от работната група обръщат внимание в анализа си, че за цифровизацията има организационен, технически, финансов, потребителски и правен риск. Според тях един от проблемите, който може да възникне е, че големият капацитет да се излъчват повече програми в ефира може да не бъде зает заради високите такси за излъчване. Освен това в момента се предвижда преходен период, в който телевизиите трябва да излъчват едновременно аналогово и цифрово. Това е свързано със сериозни допълнителни разходи за каналите. Те ще трябва да плащат доста високи такси за пренос на сигнала и по двата начина.

Проблеми могат да се появят и от самите зрители, които ще трябва да си купуват приставки към телевизорите, за да приемат цифровия сигнал. Това естествено едва ли ще бъде прието добре. Един от възможните варианти за изход от тази ситуация е държавата да субсидира купуването на приставки, но това е скъпа и доста сложна за организиране операция. Тя е и много деликатна по друга причина.

Големият губещ от цифровизацията на ефира са кабелните оператори, защото след нея по ефира (евентуално) ще могат да се приемат няколко десетки канала, и то с много добро качество. Така предимствата на кабелната телевизия ще са по-малко, отколкото в момента. Операторите на такива мрежи естествено следят много внимателно какво се прави и ще използват всяка възможност да попречат на процеса. Така въпросът с държавната помощ за закупуване на цифирови приемници или компенсации за ефирните телевизии, които ще трябва да излъчват едновременно аналогово и дигитално, става много чувствителен. Кабелните оператори, които според работната група "имат право да настояват за максимално добре функционираща конкуренция", ще могат да оспорят цифровия преход.

Насилствена дигитализация

В анализа на ситуацията се засяга и друг интересен момент. Експертите разглеждат хипотезата, в която някои телевизионни канали (например, но не само сегашните национални) биват задължени да разпространяват програмите си през цифровите платформи (мултиплексите). Това е отделен сюжет, който заслужава малко обяснение. При приемането на промените в медийното законодателство в последните месеци от мандата на предишното управление националните телевизии побързаха да си уредят гарантирано качване на по няколко програми на мултиплексите. Това обаче беше преди кризата да удари жестоко по телевизионния рекламен пазар. Сега разходите за разпространение, които ще трябва да плащат, вероятно няма да са толкова безпроблемни. Ако обаче националните телевизии откажат да се излъчват всички канали през цифровата платформа, инвестицията на операторите на мултиплекси започва да става по-рискова. Вероятно това е причината да се появи идеята каналите да бъдат задължени да го направят. "Ако националните ефирни телевизии бъдат силово принудени да се разпространяват чрез мултиплекс, това би ги поставило в неравностойно положение", пише в анализа на работната група за нов медиен закон. Според нея, ако пък всички телевизии бъдат "принудително насочени" към цифровата платформа, това ще ощети сериозно кабелните операторите.

Апокалипсис кога?

Изводът от всички тези констатации не е никак приятен. Според изпратения до правителството документ, ако описаните проблеми не бъдат разрешени, обещаният цифров преход до края на 2012 няма да бъде възможен. Има и по-лош вариант. Ако все пак бъде проведен, без да се поправят дефектите, експертите от работната група предвиждат "колапс на цялата медийна среда, който ще засегне всички без изключение – оператори/продуценти на съдържание, оператори на преносни системи и заетите в медийния сектор".

В анализа до правителството се предлагат мерки за излизане от тази сложна ситуация (вижте допълнителния текст). Те обаче предполагат сериозна координация между различни държавни и политически органи. За да се случи това обаче, трябва да има ясна управленска визия и решителност за разплитане на бодливото медийно кълбо, независимо че процесът ще е болезнен.

Рисковете пред пазара на електронните медии





  • 1. Пренасищането на радио- и телевизионния пазар заедно със сриването на рекламните бюджети през последните години поставя много от каналите на ръба на оцеляването и снижава качеството на програмите им.

  • 2. Намаляването на приходите може да принуди някои радиостанции и телевизии да се издържат не с продажба на реклама, а с продажба на журналистическата си обективност и безпристрастност.

  • 3. Пазарът може да реагира на стихийното пренасищане със свръхконцентрация и така да пострада медийният плурализъм.

  • 4. Предстоящата цифровизация ще увеличи още повече разходите на телевизиите за пренос на сигнала.

  • 5. Кабелните оператори могат да пострадат сериозно от цифровизацията и ако държавата фаворизира и субсидира дигиталното излъчване, могат да оспорят целия преход.

  • 6. Зрителите могат да бойкотират цифровизацията заради цената на устройствата, които трябва всеки да си купи.

     


 

Какви са възможните решения

Експертите, на които правителството възложи да изработят проект за нов медиен закон, предлагат няколко варианта за разрешаване на хаоса в медийния сектор. Според тях се налага да се създаде нов държавен орган, който да се занимава с цифровизацията на ефира. Те предлагат той да е временен, подчинен на правителството и с правомощия, които му позволяват да насочва и ускорява процеса. Според работната група трябва да се изработи нов закон за електронните медийни услуги, който да регламентира създаването и разпространяването на телевизионни и радиопрограми в цифрова среда. Идеята е работата на БНТ и БНР да се регулира от отделен закон.

Предвид по-големия брой програми, които ще могат да се излъчват в дигиталния ефир (те могат да стигнат 60), експертите са на мнение, че лицензирането на електронните медии трябва да да отпадне и да бъде заменено с регистрация. Работната група предлага чуждите програми да получават регистрация само ако се подчиняват на изискванията за предоставяне на право на отговор по европейското законодателство. В анализа се предлага още и да се създадат правила за последващата регулация, които да защитят обществения интерес при евентуални концентрации, като забранят смяната на форматите.

 

Представете си едно оплетено и стегнато кълбо бодлива тел. На това в момента прилича българския ефир. Зад привидното спокойствие и големия избор на канали там се крие сложна схема от интереси и недомислици, толкова объркана през последните десет години, че съвсем скоро може шумно да се срути. А разплитането й ще бъде дълго, трудно и болезнено. Ситуацията прилича много на застрояването край морето. На всяка възможна честота се излъчват малки и големи радиостанции и телевизии. През годините те са получавали разрешения и лицензи при няколко различни режима и въпреки тях. В общи линии всяка администрация е успявала да даде парчета от ефира и резултатът е тотален хаос - правен и не само.

Ето ви един пример - броят на радиостанциите в София и горе-долу равен на тези в Лондон, където населението и рекламният пазар са в пъти по-големи. В България по данни на Съвета за електронни медии има лицензирани и регистрирани около 130 кабелни телевизии и 288 радиопрограми. Практически всяко парче ефир, така както и всяко парче земя покрай морето е плътно заето по същия хаотичен и объркан начин.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

9 коментара
  • 1
    karen_walker avatar :-|
    karen_walker

    Не им се косете на радио и телевизионните станции.

    След дигитализацията много от тях ще фалират (както стана във Великобритания), и ще останат тези, които си бяха и преди, с дребни разчленения около тях, колкото за микс и разнообразие.






  • 2
    boriaz avatar :-P
    Boriaz

    Ам' че то и сега не откривам някакви особени разлики между отделните медии. Като че ли една майка ги е раждала всичките. И 100% от тях да фалират- все ми е тая. аз си имам интернет ;)

  • 3
    b_eco avatar :-|
    б_еко - върнете стария Дневник

    Ефира бил пренаситен, качеството падало,...Какви брътвежи!
    1. Качество никога не е имало.
    2.В ТВ ефира има два гнусни монопола-BTV и NOVA TV. В радио ефира монополите си напазаруваха радиостанции, от което очаквам още по-лошо качество на програмите.
    3. Досега нито една медия не се е интересувала от потребителите. Предаванията им могат да се нарекат ПОМИЯ!

    Това е поръчкова статия на някакви платени "разбирачи" !

    Нищо не е преситено щом се е преборило и е оцеляло! Оставете пазара да се развива. Трябват ясни правила, прости и валидни за всички. За съжаление разни лобисти, подкупни депутати, партии и чиновници постоянно променят закони и наредби, и така пазара постоянно се изкривява. В България нищо не е нормално!

  • 4
    minavasht avatar :-|
    Минаващ

    "по ефира (евентуално) ще могат да се приемат няколко десетки канала, и то с много добро качество"

    "Евентуално", ако раздадат толкова много ефирни лицензи. Досега това не стана, по известни причини. Мисля си, че е много по-вероятно е масовият зрител да остане клиент на кабелните ТВ, ако те продължат да доставят аналогов сигнал за аналоговите телевизори.

  • 5
    ppopov_67 avatar :-|
    ppopov_67

    Всичко това, обаче, не пречи на високо платените ченгета от КРС и СЕМ да продължават да получават тлъстите си заплати.
    Защото последното, което ги интересува, съм аз и вие, т.е. масовите потребители.
    И защото всеки от тях е поставен там от някаква мафиотска структура за да прокарва интересите й. И се отчита за "дейността" си единствено на нея.

  • 6
    cap_shakespeare avatar :-(
    Captain Shakespeare

    След прочитането на статията, наистина остава привкус на ПЛАТЕНА ПУБЛИКАЦИЯ подплатена "с шумолене на банкноти".
    България не е нито първата, нито последната държава която ще се цифровизира съгласно директивите на ЕС.Никъде не се споменава, че всичко това е подплатено със сериозни глоби за неизпълнението.
    Само конкурентното начало може да помогне за разчистване на пазара от разни перачи на пари и мутри.Не забравяйте как монопола МТЕЛ изкриви пазара и ощети милиони потребители с високите си цени.

  • 7
    krummm avatar :-|
    krummm

    "2. Намаляването на приходите може да принуди някои радиостанции и телевизии да се издържат не с продажба на реклама, а с продажба на журналистическата си обективност и безпристрастност." Добро утро, пич! Последните отдавна са продадени - още в началото на 90-те години.

  • Морски

    Защо се плаче на чужд гроб? Нали "качествените" медии ще процъфтяват. На всички ни е ясно че в България зад всеки медиен проект стои икономическо лоби което обслужва своите интереси и интересите на политическите курви които подкрепя в момента.Най лошото е че няма качествена медия, няма журналисти не взели пари от героите на прехода, как очаквате да имат гражданска позиция и да я отстояват.

  • 9
    epoc avatar :-|
    epoc

    В щатите правителството раздаваше ваучери за по 100 долара с които можеше да се купят 2-3 от най-евтините цифрови приемници. Предполагаше се, че останалите вече приемат цифров сигнал. Единственото, което им се случи, беше че цифровизацията се забави с една година. Така че нека не почва смешен плач - цифров ефирен тунер към SCART (каквото почти всеки телевизор, произведен в последните 30 години има) струва 27$ (http://www.dealextreme.com/details.dx/sku.18759). Така че не виждам каква ще е хипер великата субсидия от страна на държавата - спокойно всеки оператор би могъл да я поеме за своя сметка.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK