Людмил Христов: След три месеца ще има нов план за цифровизацията
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Людмил Христов: След три месеца ще има нов план за цифровизацията

Засега мултиплексите на "Тауърком" излъчват тестово bTV и PRO.BG

Людмил Христов: След три месеца ще има нов план за цифровизацията

Техническият директор на "Тауърком" разказва за бизнес модела на мултиплексите

Андриан Георгиев
9914 прочитания

Засега мултиплексите на "Тауърком" излъчват тестово bTV и PRO.BG

© Надежда Чипева


Профил

Людмил Христов участва в няколко интересни проекта на българския телекомуникационен пазар. Той има 12-годишен опит в техническите служби на БТК, преди да поеме изграждането на клетъчната мрежа на "Мобиком" през 1993 г. Десетилетие по-късно отговаря за строежа на мрежата на мобилния оператор "Вивател". През 2005 г. напуска бившия държавен телеком, за да се присъедини към Ericsson. От март 2010 г. е технически ръководител на "Тауърком".

На един от последните етажи на телевизионната кула в софийската Борисова градина са инсталирани две странни устройства, наречени мултиплекси. Това са системите, които ще излъчват част от цифровата ефирна телевизия в България след 2015 г. В телевизионната кула се срещаме с Людмил Христов, техническият директор на "Тауърком" - компанията, която поддържа двата мултиплекса. Разговаряме за бизнес модела на операторите, които ще управляват въпросните устройства и какво предстои да бъде свършено до 2015 г.

Преходът към цифрова ефирна телевизия отново се върна на дневен ред, след като миналата седмица правителството реши да измести изключването на аналоговия тв сигнал от 2012 г. за началото на 2015 г. Причината е, че част от честотите, заделени за дигиталните предаватели, все още са заети от военните. Държавата трябва да отдели стотици милиони левове, за да купи ново оборудване за нуждите на военните, което да работи с други честоти. Нещо, което българският данъкоплатец в момента не може да финансира.

"Все още анализираме и засега няма да променяме своята стратегия за развитие. Ще участваме с "Хану про" (другият оператор, който ще поддържа четири мултиплекса) в работна група на Министерски съвет. До края на януари 2011 г. тя трябва да излезе с нов план за цифровизацията", коментира Людмил Христов. Гинтарс Кавацис, изпълнителен директор на латвийската "Хану про", заяви, че компанията все още анализира решението на правителството. "Хану про" е лицензирана да излъчва дигиталния сигнал на БНТ и БНР, за които според Кавацис няма да има промяна въпреки отлагането на процеса с 3 години.

Цифровизацията е полезна за крайните абонати на телевизия, защото ще им даде по-голям избор от безплатни телевизии в ефира с по-добро качество от сегашното.

"Една аналогова телевизия има честотен ресурс, достатъчен за излъчване на 8-10 цифрови програми", разказва Людмил Христов. Той обяснява бизнес модела на цифровите ефирни телевизии по следния начин: "Телевизиите генерират приходи основно от реклама. Ние, операторите на мултиплекси, сключваме договори с телевизиите, според които те заплащат излъчването. Тогава медиите подават сигнал към нас и оттук нататък

ние поемаме цялата отговорност

за излъчването и поддръжката на оборудването. Така за тях отпадат лицензионни разходи за заетите честоти към държавата и инвестициите в инсталирането и поддръжката на аналоговите предаватели, както и разходите по осигуряване на свързаността до тях. Но чисто механичната преценка, че техните разходи би трябвало да спаднат 8-10 пъти, не е вярна." Допълнителното преимущество на цифровизацията е, че в градовете с над 30 хил. души цифровата телевизия ще може да се приема в движение със съответните приемници, добавя той.

"Тауърком" е изпратила своите оферти до някои от телевизиите, които по закон трябва да се разпространяват в цифровия ефир - bTV, Nova и PRO.BG. В момента има преговори и затова Людмил Христов не пожела да коментира за каква сума става въпрос.

Ето в какво се състои работата на мултиплекса от гледната точка на "Тауърком": "Една тв програма пристига при нас със скорост 250 мегабита/сек, но ние излъчваме един канал на около 2.5 мегабита/сек. Най-популярно казано, това е работата на мултиплексора - да преобразува тв сигнал, намалявайки скоростта му, но запазвайки качеството. Компресирането е динамично, тъй като един спортен канал изисква по-висока скорост, отколкото друг канал. Скоростта, която излиза от мултиплекса, се осреднява и така телевизиите се тарифират. Един мултиплекс по лиценз излъчва тв сигнал с обща скорост около 20 мегабита."

"Тауърком" иска да таксува телевизиите по около 1 млн. лв. на мегабит годишно, твърди източник на "Капитал" от медийните среди. По време на преходния период, когато телевизиите ще излъчват едновременно аналогов и цифров сигнал, те ще настояват "Тауърком" да ги излъчва безплатно, продължава нашият източник. Ако телевизията иска да излъчва цифрово втори канал, тя ще иска 20% отстъпка. Людмил Христов и представителите на телевизиите не пожелаха да коментират сумата, тъй като тя все още е въпрос на преговори.

Въпреки че "Тауърком" е самостоятелно юридическо лице, то е 100% собственост на "НУРТС България". Тази компания е поравно собственост на "Виваком" и Mancelord Limited - кипърска офшорна фирма, представлявана в България от Цветан Василев, основен акционер в "Корпоративна търговска банка". "НУРТС България" държи единствената мрежа в България, която може да излъчва ефирна телевизия в национален мащаб. Затова "Тауърком" и "Хану про" няма да имат алтернатива при разпространението на цифрова ефирна телевизия.

"Засега точките, където разполагаме оборудване, съвпадат на 100% с НУРТС. Нейните точки са едни от най-добрите за телевизионно излъчване. Стараем се максимално да използваме техните обекти. Мобилните оператори и електроразпределителните дружества също имат собствена инфраструктура, която при необходимост след договаряне бихме могли да използваме. Възможно е да

поделим разходи за съоръжения и с "Хану про"

Предполагам, че на места в страната, където липсва съществуваща инфраструктура, ще изградим около 20-30 нови обекта", споделя Людмил Христов.

Относно разпределението на инвестициите техническият ръководител на "Тауърком" обяснява, че "всичко, което касае инфраструктурата на мрежата, се поема от "НУРТС България" (електрическо захранване, антенни системи). "Тауърком" инвестира в предаватели, преноса до обекта и свързаното с него оборудване (GPS, свързаност, отдалечен контрол и управление)."

Един от проблемите, които трябва да бъдат решени до 2015 г., е подменянето на всички антенни-фидерни системи (фидери – кабели, свързващи предавателите с антените) с хоризонтална поляризация. Според изискването на Световния телекомуникационен съюз операторите трябва да излъчват с вертикална поляризация - инвестиция, която трябва да бъде направена от "НУРТС България".

Или казано накратко, все още сме в началото на прехода към цифрова телевизия и скоро няма да усетим нейните предимства. Целият процес се нуждае от квалифициран персонал - хора, които според Людмил Христов са ограничен брой на пазара. Причината е, че "последните десетилетия много малко е правено в НУРТС и на пазара няма много подготвени кадри, които разбират от ефирно излъчване". Въобще сериозната работа предстои и преимуществата от целия процес все още изглеждат твърде далечни.

Профил

Людмил Христов участва в няколко интересни проекта на българския телекомуникационен пазар. Той има 12-годишен опит в техническите служби на БТК, преди да поеме изграждането на клетъчната мрежа на "Мобиком" през 1993 г. Десетилетие по-късно отговаря за строежа на мрежата на мобилния оператор "Вивател". През 2005 г. напуска бившия държавен телеком, за да се присъедини към Ericsson. От март 2010 г. е технически ръководител на "Тауърком".

На един от последните етажи на телевизионната кула в софийската Борисова градина са инсталирани две странни устройства, наречени мултиплекси. Това са системите, които ще излъчват част от цифровата ефирна телевизия в България след 2015 г. В телевизионната кула се срещаме с Людмил Христов, техническият директор на "Тауърком" - компанията, която поддържа двата мултиплекса. Разговаряме за бизнес модела на операторите, които ще управляват въпросните устройства и какво предстои да бъде свършено до 2015 г.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    redjy avatar :-|
    Redjy

    И какво излиза, хем е скъпо, хем е гадно, хем почти нищо не може да се направи. Особрнно след толкова години на инвестиране в нееферни проекти. А от другата страна стои Виваком тв за 5 лв over DSL среда... ;-)

    Публикувано през m.capital.bg

  • 2
    ppopov_67 avatar :-|
    ppopov_67

    Една лъжа, повторена 100 пъти, става истина!
    Така е с мита за стотиците милиони, необходими за освобождаването на ефира от отбраната. Създаден от шапкаджиите на МО и повтарян безброй пъти от корумпираните и некадърни чиновници.
    Направете проста сметка - ако в момента разполагаме с 5 аналогови канала, при цифровизацията те могат да осигурят най-малко 30 програми (а според статията от 40 до 50).
    Така че проблемът, както винаги напоследък в нещастната ни Родина, е в безбройните замесени интереси на всякакви (най-вече жълто-червени, т.е. лайняни) медии, кабеларки, както и на обслужващите ги комисари и агенти (началници на агенции).

  • 3
    a_tanas avatar :-?
    a.tanas

    И на края каква е позицията на тлевизиите:
    хубаво/лошо ли е за тях цифровото излъчване?
    евтино/скъпо ли е?
    Каква конкуренция ще бъдат латвийците на Тауър про, след като НУРТС само имат инфраструктура?
    Какъв голям проблем е да се подменят антенно-фидерните системи, след като мобилните оператори са инсталирали хиляди за 1 година (да има разлика в мащаба на една базова станция с няколко W и Тв-кула с 30 kW предавател, но те не са повече от 10-20...). Сигурно има поне 10-20 фирми подизпълнители, които биха се заели с тази дейност.
    Трябва ли да се запазят такива мощностти - дестки kW? Ако не - това би трябвало да свали цената на поддръжката.
    Дали няма поготвени кадри за ефирно излъчване или няма добри условия такива кадри да бъдат привлечени? Мобилните оператори не се оплакват от липса на кадри. НУРТС до приватизацията на БТК беше фирма със доста държавно/бюрократични черти и отърсването от тях е трудно. След като Тауърком е 100% на НУРТС - всъщност говорим за НУРТС.

  • 4
    objective avatar :-|
    objective

    Съгласно новоприетия Закон за електронните съобщения, Министерският Съвет се задължава да осигури в страната след около две години преход от наземно аналогово към наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване. Като IT мениджър с дългогодишен международен опит в производството, преноса и разпръскването на телевизионна информация, считам за свой граждански дълг да информирам Правителството за следното:
    Цифровизацията на телевизионното разпръскване у нас, за съжаление, предстои да се осъществи на базата на морално остаряваща технология DVB-T, която водещи Европейски държави се отказват да развиват в полза на въвеждането на далеч по-перспективната интерактивна IP телевизионна технология ! По-конкретно:
    1. Поради морално остаряване на технологията за наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване DVB-T/DTT, Правителството на Великобритания /което първо в Европа внедри тази технология/ е взело решение - разпространението на всички локални и частни ТВ програми да бъде качено на IP телевизионна технология. С други думи, по технология DVB-T ще остане разпръскването само на държавните национални ТВ програми !
    2. В колаборация с You Tube, INTEL, SONY, SAMSUNG, LG, VIZIO и др., GOOGLE вече разработи GOOGLE IP телевизионна платформа, която се очаква да залее скоро световния ТВ потребителски пазар. На предстоящото през Януари 2012 г. световно изложение в Лас Вегас ще бъде демонстрирана поредица от интелигентни интерактивни ТВ приемници, съобразени с IP TV платформата на GOOGLE.
    3. На българския пазар има също голямо раздвижване. Наред с МТЕЛ
    /в партньорство с НЕТЕРА/ , през Януари 2012 г. ВИВАКОМ също така пуска в редовна експлоатация до своите абонати набор от интерактивни ТВ услуги с пакети от и над 150 ТВ програмни канала плюс внушителна видеотека с архивни ТВ материали изцяло на база на IP телевизионна технологична платформа.
    Повече информация по тия въпроси може да намерите на: http://www.viewtvgroup.com/local-tv-is-made-for-iptv-and-web-television/ http://www.fierceiptv.com/story/does-google-tv-have-horsepower-outrace-iptv/2010-05-25
    http://www.wethegamerz.com/2011/06/10/e3-microsoft-announcing-iptv-service-ahead-of-sonys-google-t-v/
    http://www.webpronews.com/ces-2012-google-tv-coming-to-a-lot-more-tvs-2012-01
    http://googletv.blogspot.com/2012/01/from-las-vegas-strip-to-your-living.html
    http://www.dnevnik.bg/pazari/2011/08/30/1147516_vivakom_puska_ip_televiziia_do_kraia_na_godinata/ или http://www.dnevnik.bg/tehnologii/2011/08/30/1147195_vivakom_puska_ip_televiziia_do_kraia_na_godinata/
    Моето разбиране е, че когато си закъснял твърде много с внедряването на една технология, свързана с големи капиталовложения (каквато е DVB-T), най-добре е да заложиш развитието на страната си на последната и най-перспективна технология. А в случай, че процесът на изграждане на морално остаряващата технология вече е започнал, какъвто е нашия случай, най-добре е да бъдат ревизирани плановете за нейното развитие в посока към възможно най-скромното и евтино проектно решение, например - внедряване на един-два мултиплекса, които да осигурят радиоразпръскване най-вече на държавните национални телевизионни и радиопрограми !


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK