Маски долу
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Маски долу

"Свободата на словото е и право, и стока. И капиталите, които нямат прозрачност, са в противоречие с правото", смята председателят на работната група за писане на новия медиен закон и председател на СЕМ Георги Лозанов.

Маски долу

Работната група за ремонт на Закона за радиото и телевизията иска да се бори с концентрацията на пазара

Весислава АНТОНОВА
5043 прочитания

"Свободата на словото е и право, и стока. И капиталите, които нямат прозрачност, са в противоречие с правото", смята председателят на работната група за писане на новия медиен закон и председател на СЕМ Георги Лозанов.

© Надежда Чипева


Понякога, всъщност в доста случаи, българската публичност прилича на бал с маски. Чува се какво казват медиите, но не е особено ясно кой всъщност ти говори. По различни конспиративни причини истинските собственици на вестници и телевизии предпочитат да не стоят директно на сцената. Вместо това те се настаняват удобно в суфльорната, откъдето пускат ластуните на сложните си интриги. Тази позиция е удобна и по друга причина - прави концентрацията на медийна собственост по-лесна. Това е мечтата на амбициозния бг схемаджия, защото му дава възможност да дирижира цял хор, който при добре подбран репертоар току-виж успее да заблуди някого.

Това, разбира се, е вредно. Сивите собственици и медийните концентрации изродяват публичността - мястото, където всички ние се събираме, за да си говорим как да решим общите ни проблеми.

Това е и причината в подготвяния нов медиен закон да се мислят текстове, които да регулират собствеността и концентрацията на телевизии и радиостанции.

Необходима промяна

Председателят на Съвета за електронни медии (СЕМ) Георги Лозанов, който е и ръководител на работната група за писане на нов медиен закон към правителството, обича да припомня:  "Свободата на словото е и право, и стока. И капиталите, които нямат прозрачност, са в противоречие с правото. Преходът е среда, в която се появяват капитали "от другаде". Ако на един вестник не пише истинският собственик, това е не само непрозрачно, но и далеч от правото. Прави словото манипулативно."

Другата му основна теза е, че са необходими мерки срещу съсредоточаване на собствеността на медиите. "Това не е някаква самоцел, търсене на истината заради самата истина, макар че и това е важно. А е свързано със спецификата на медиите, там собствеността, капиталите са част от посланието и тази неизвестна величина трябва да стане известна - за да знаеш кой и защо точно това ти говори", каза Лозанов. Според него все повече става ясно, че "цензурата не е основният проблем. Основният проблем е нелоялната конкуренция. Нелоялните играчи фактически деформират пазара на информация, оттам манипулират аудиторията. Затова е необходим закон и не просто Закон за радиото и телевизията, а закон за цялостната аудиовизуална медийна среда", добави той.

И сега, когато е ясно, че има още време и представянето на проекта на медийния закон се отлага за следващата година, подобни текстове имат шанс да станат реалност. Какви са стъпките в тази посока?

Предложения

Още преди две седмици Лозанов е изпратил писмо до Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), с което я моли да даде становище във връзка с въвеждането на допълнителна регламентация относно медийната концентрация. Работната група за писане на медийния закон предлага въвеждане на отделна дефиниция за пазара за аудио-визуални услуги в медийния закон, различна от съществуващите до момента определения на отделните пазари в бранша. Предвижда се още в новия медиен закон да има разпоредба, според която при получено уведомително писмо за концентрация в КЗК комисията да е задължена да поиска становище на СЕМ дали дадена концентрация е допустима, дали влияе върху свободата на словото и медийното многообразие.

За да гарантира плурализма и свободата на словото, работната група за писане на медийния закон предлага и въвеждането на ограничения по отношение на собствеността в различни медии на отделно лице или свързани лица (по смисъла на Търговския закон). Като примери за подобни рестрикции се посочват подобни разпоредби в Италия, Унгария и Хърватия. Отново с цел осигуряване на свободата на мненията се предвижда въвеждане на регламентация по отношение на независимите продуценти. По този начин продуцент, който е свързано лице (по смисъла на Търговския закон) с доставчик на медийни услуги, няма да може да бъде наеман като външен продуцент от същия доставчик.

Решение

В средата на седмицата след двуседмична работа КЗК публикува решението си относно запитването на Георги Лозанов и работната група, подготвяща новия медиен закон.

Относно предложението на работната група, която пише новия медиен закон, за легално дефиниране на пазар в специален нормативен акт, което да е задължително за КЗК, комисията смята, че това противоречи на националното и европейското конкурентно право. Предложението за налагане на ограничения, свързани със собствеността в различни медии от страна на отделно лице или свързани лица по Търговския закон, би могло да има място в специалната уредба, в случай че не противоречи на гарантирането на свободната конкуренция, смятат от антитръстовия регулатор.

Относно налагането на ограничения в отношенията между независимите продуценти и телевизиите, мнението на комисията е, че този проблем няма пряко отношение към Закона за защита на конкуренцията и може да стане част от от специалната регулация за медийния плурализъм.

В заключение КЗК обещава, че "по повод бъдещия проект на Закон за електронните медии, ще извърши по-обстоен анализ на цялостното отражение на конкретно предложени регулаторни мерки в медийния сектор относно тяхната съвместимост с правилата по конкуренция".

Бизнесът

Изпълнителният директор на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО) Гриша Камбуров обясни, че подкрепя решението на КЗК, защото "то дава еднозначен, силно отрицателен отговор на предложението за въвеждане на допълнителна регламентация по отношение на концентрациите. Много компетентно е мотивирано становището, що се отнася до предложението за обособяване на дефиниран пазар на аудиовизуалните медийни услуги, че освен класическа грешка в конкурентното право това предложение противоречи и на националната и европейска нормативна уредба". Неговата позиция представлява мнението само на една част (по-голямата) от пазара, а именно на търговските медии. Според Камбуров е "важно да подчертаем, че предложението не е на цялата група, а само на двама нейни членове. Нелогично е да се измества компетентност по отношение на концентрациите от КЗК към СЕМ". Според изпълнителния директор на АБРО "в рамките на конкурентното право не следва да се търсят решения, които да влияят пряко или косвено на програмното съдържание и/или програмната политика. Това следва да стане чрез други методи, по които групата вече мисли".

Председателят на СЕМ Георги Лозанов, чиято лична кауза в последните години е да защитава най-трудните медийни казуси и текстове в закона, е на мнение, че, "откакто съществува медийна регулация в България, се прави опит за някакъв тип по-голяма регламентация на прозрачността плюс някаква форма на концентрации. Досега това никога не е успяло и винаги заварената ситуация, отношенията, която тя формира, се смятат за най-добрата практика. Има едно оттегляне на законодателя от този проблем". Според него всички регламенти на прозрачността и на концентрациите "така, както биха били формулирани, спазвайки принципа на либерализация на регулацията, в никакъв случай няма да са някакви зловещи, променящи из основи пазарните отношения в момента в този сектор. Не си представям, че ние ще търсим някакви нови, които ще се забият в съществуващите пазарни отношения и ще ги разсекат, травмират или нещо подобно. По-скоро ще е един общ регламент, който да дава обща посока на развитие на средата", каза Лозанов.

Във връзка с концентрациите и съответно плурализма председателят на СЕМ даде следния пример: "От гледна точка на журналистиката: ако от една медия уволнят един журналист, което е възможно да се случи, той трябва да има шанс да почука на вратата на съседната медия. Въпросът е от тази врата на съседната да не му отвори същият човек, който го е уволнил в предишната. След това да почука на съседната врата и оттам да излезе пак същия човек, който го е уволнил от предишната. И така на пет от десетте врати. Това пряко ощетява свободата на словото. От тази гледна точка стои въпросът за концентрацията. А не от гледна точка на това, че е лошо собствениците на медии да имат големи дялове и големи капитали в една сфера".

Не ни остава друго освен да проследим дали секторът е в ситуация да приема здравословни за медийния сектор решения. Така или иначе писането на медийния закон е отложено за догодина. През февруари можем да чакаме експертен доклад на работната група, която ще каже в каква посока да се промени медийният закон. Окончателното му изготвяне ще е чак след това.

Понякога, всъщност в доста случаи, българската публичност прилича на бал с маски. Чува се какво казват медиите, но не е особено ясно кой всъщност ти говори. По различни конспиративни причини истинските собственици на вестници и телевизии предпочитат да не стоят директно на сцената. Вместо това те се настаняват удобно в суфльорната, откъдето пускат ластуните на сложните си интриги. Тази позиция е удобна и по друга причина - прави концентрацията на медийна собственост по-лесна. Това е мечтата на амбициозния бг схемаджия, защото му дава възможност да дирижира цял хор, който при добре подбран репертоар току-виж успее да заблуди някого.

Това, разбира се, е вредно. Сивите собственици и медийните концентрации изродяват публичността - мястото, където всички ние се събираме, за да си говорим как да решим общите ни проблеми.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK