С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 10 дек 2010, 14:17, 6589 прочитания

#интернет етикет

Репутацията е още по-крехко понятие онлайн, където всеки е лидер на мнение

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Максим Бехар е управител на PR агенция M3 Communications Group, Inc.и председател на Българската асоциация на PR агенциите (БАПРА). Автор е и на книга "111 правила във Facebook". Казва, че за него социалните мрежи са бизнес и начин на живот. Но че като всички все още се учи как да общува в тази нова среда. Неотдавна името  на Максим Бехар попадна в буря от гневни забележки на потребители на микроблогинг платформата Twitter заради остра и груба негова реакция срещу коментар, насочен към него.

Хаштагът (символът, обединяващ общи смислови теми в Twitter) с името на Бехар беше сред най-често употребяваните в разговорите в Twitter поне седмица. След това... дойде Иво Сиромахов. Сценаристът на "Шоуто на Слави" също беше подложен на "социална вълна" от провокативни реплики, след като блогър демонстрира как той присвоява статуси на хора от микроблогинг платформата и ги пуска от свое име във Facebook.


Казусите, заради които Максим Бехар и Иво Сиромахов влязоха в дневния ред на новите медии, са съвсем различни. Реакциите им спрямо онлайн атаките и поведението им в мрежата по принцип - също. Двете истории обаче се превърнаха в повод за няколко важни извода.

Онлайн общностите постоянно и в движение създават неписани правила за общуване в социалните мрежи и бързо и единно наказват онези бизнеси или публични личности, които ги нарушават (или просто не са автентични). Нещо повече, разговорите, които те водят помежду си рядко остават незабелязани от традиционните медии и се превръщат в източник на новини за тях. "Социалните вълни" срещу определени личности пък все по-често прескачат офлайн и оказват ефект върху репутацията и бизнеса им.  Освен това онлайн всички са публични личности и могат да попаднат в центъра на разговора. 

Следвай нетикета

Максим Бехар е извадил за себе си някои поуки от Twitter атаките срещу него: "Оценявам много внимателно всяко негативно мнение към мен и когато то има дори един-единствен аргумент, за мен е сто хиляди пъти по-полезно, отколкото един милион хвалебствия, които по принцип не понасям." Той обяснява, че когато каузата си струва, е склонен да спори разгорещено с други онлайн потребители. "В повечето случаи отговарям на нападки, които не са верни веднага. Имам аргументи, слагам ги "на масата", в случая в мрежата. Дискутираме и ако съм сгрешил или има мискомуникация - се извинявам. Като в реалния живот. Или поне не правя разлика между реалния и виртуалния, когато става дума за честност", коментира той. 



Въпреки упоритите опити на редакцията да се свърже с Иво Сиромахов за коментар, той продължи да пази мълчание по темата. Всъщност единственото място, на което той коментира обвиненията в плагиатство беше във Facebook кореспонденция: "Знам, че има хора, които живеят в мрежата, и единствената им радост е да наплюят някого, ако е известен човек - още по-добре. Но тяхното мнение не ме интересува", заявява той в тези съобщения.

Поведението му засили негативната вълна срещу него, тя продължава и до днес. Защото също като ятото птици, символ на микроблогинг платформата Twitter, дигитално свързаните индивиди действат като единен жив организъм и гласовете им са силни, защото притежават силата на многото.

Любомир Аламанов, управляващ директор на PR агенция APRA Porter Novelli и активен потребител на Twitter коментира, че в казуса "Иво Сиромахов" потребителите на социалната мрежа са демонстрирали, че който не зачита техните правила, не е добре дошъл в тази среда. Той припомня, че сценаристът, открил силата на телевизията като канал, е подценил значимостта на интернет. "Свидетели сме на създаването на правила в един бранш от самата общност. Също както в PR бизнеса в България навремето", коментира Аламанов, който не приема делението на традиционни и нетрадиционни медии. "Интернет не е място на анонимни хейтъри, а на реални хора и понятието репутация има същото значение онлайн, каквото и офлайн. Процесът на изграждането и поддържането й е дълъг и игнорирането на проблема не го решава", отсича той.

Д-р Десислава Бошнакова, зам.-ректор по PR и международни отношения на НБУ, PR практик и издател, също е на мнение, че спецификата на Twitter не позволява липса на реакция. Тя обаче трябва да бъде премерена и в никакъв случай да не повтаря типа поведение, породило вълната, уточнява тя. "В офлайн средата е общоприето да се снижим, докато лошото отмине. В онлайн средата лошото не отминава – остава си и ще седи там достъпно за всички, докато има интернет", припомня Бошнакова.

Мускулите на новите медии

Реакцията на публичните личности спрямо това, което се коментира за тях онлайн, е важна и защото, по думите на д-р Орлин Спасов, преподавател във факултета по журналистика и масови комуникации и ръководител проекти във фондация "Медийна демокрация", "социалните сайтове все по-често започват да произвеждат дискусии, които се превръщат в новини".

За д-р Десислава Бошнакова тази промяна е по-скоро позитивна, тъй като показва, че монополът на старите медии да определят темите, за които се говори в обществото, е приключил. "Много от традиционните медии вече нямат онази сила на влиянието, която имаха, когато ние – читателите, слушателите и/или зрителите – бяхме безмълвни получатели и напълно зависещи от тях, казва тя и продължава: Забелязва се спад в уменията да се влияе в традиционните медии и покачване на силата на влияние на социалните мрежи."

Това не означава непременно, че ефектите, които произвежда дискусия във Facebook и публикация в традиционна медия върху имиджа на дадена личност, са еднакви, но границата между тях става все по-размита. Според д-р Орлин Спасов обаче още е рано да говорим за изравняване на авторитета помежду им, тъй като, ако към онлайн сюжетите не проявят интерес вестниците, телевизията и радиото, те си остават затворени за широката публичност.

"Изразяването на отношение към публични личности в социалния интернет засега може да има по-сериозен ефект само когато отделни случаи привлекат вниманието на традиционните медии и бъдат "усилени" от тях", смята д-р Орлин Спасов. Той припомня позабравената история с любителския видеоклип, документирал през 2009 нашумялото изказване на лидера на ДПС Ахмед Доган в село Кочан, където той заяви "Властта е в моите ръце". След появата на видеото в YouTube, то бързо се разпространи из останалите социални мрежи и скоро бе показано и в телевизионните канали.

Ръководителят "Проекти" във Фондация "Медийна демокрация" обръща внимание, че за постигане на сериозно влияние върху публичността е необходимо информацията да премине през филтъра на редакционната журналистика. "Дори Wikileaks се нуждае от посредничеството на най-авторитетните медии, за да постигне търсените ефекти", добавя той.

Сцена за компромати

Максим Бехар казва, че дели светът на две - f-Generation, поколението на тези, които са във Facebook и h-Generation (от hate - мразя). По думите му вторите се подвизават там, където анонимността позволява тази омраза да живее по-добре. "В това няма нищо нередно и това е част от свободата на словото", коментира Бехар. Той обаче вярва, че бъдещето принадлежи на "откровените, персонализирани, етичните и аргументирани дискусии".

Едва ли. Защото макар нападките към определени публични личности в социалните мрежи засега да са насочени срещу тези, които нарушават правилата на онлайн общностите, с наближаването на изборите е твърде възможно новите медии да се превърнат в поприще за компромати и черни PR тактики.

Директорът на "Центъра за развитие на медиите" Огнян Златев смята, че в малки общества като нашето социалните мрежи все повече стават арена за омаскаряване. "С наближаването на изборите партийните PR специалисти ще има с какво да ни "изненадат". При всяка кампания сме свидетели на нови подходи и стремителното разрастване на аудиторията на новите медии и практически неограничените им възможности за предоставяне на информация ще мотивират допълнително изборните стратези", смята той.

Както обаче са чувствителни към онези бизнеси и личности, които не умеят да общуват в тяхната среда, онлайн общностите реагират бързо, когато усетят неискреност и опит за манипулация. За професионалните специалисти по комуникации примерите от последния месец демонстрират, че репутацията е още по-крехко понятие онлайн, където всеки може да бъде лидер на мнение.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Могат ли БНТ и БНР да останат без реклама Могат ли БНТ и БНР да останат без реклама

Това е едно от ключовите предложения за промени в Законът за радиото и телевизията, които сектора обсъжда

21 фев 2020, 1202 прочитания

Кампания за тв платформа спечели "Рекламна академия 2020" Кампания за тв платформа спечели "Рекламна академия 2020"

В тазгодишното издание се включиха рекорден брой студенти

18 фев 2020, 2389 прочитания

24 часа 7 дни
Бюлетин

Бюлетин "Маркетинг и реклама"

Всяка седмица най-интересното от света на маркетинга във вашата поща

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Медиа и реклама" Затваряне
Кажи си, ще ти олекне

Рекламодателите изпратиха нота на издателите за одита на тиражите

Още от Капитал
Шопинг в Ямбол

Двама бизнесмени от региона строят ритейл парк за 12 млн. лв. с финансиране от банка и еврофондове

Могат ли БНТ и БНР да останат без реклама

Това е едно от ключовите предложения за промени в Законът за радиото и телевизията, които сектора обсъжда

Валдис Домбровскис: В България виждам опит да се реши несъществуващ проблем

Изпълнителният заместник-председател на Европейската комисия пред "Капитал"

Борбата с престъпността каквато можеше да бъде

Държавата предлага адекватна стратегия за наказателна политика, която обаче няма намерение да спазва

Имало едно време в "Червената къща"

Какво се случи в "Червената къща" и какво е бъдещето на сградата с дълга история на "Любен Каравелов" 15

Нова книга: "Математика на живот и смърт" от Кит Йейтс

Истории за ключовата роля на математиката от съдебната зала до медицината и изборите ни в живота

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10