"Все още сме в етапа, в който рекламодателите казват: "хубаво е да имаме digital" и "нека влезем в социалните мрежи", но не знаят как. По-лошото е, че и рекламните агенции все още не знаят как." Така започва разговорът ни с Иван Иванов, изпълнителен директор на Zed Digital Cybermark, една от първите агенции в България, които специализират в интернет маркетинг. Опитваме се да си сглобим картина на пазара на дигитална реклама. Да разберем къде са българските рекламодатели в усилията си да развиват марките си онлайн. Краткият отговор е - някъде между експеримента и осъзнатата необходимост да се инвестира по-целенасочено и стратегически в интернет.
По ред причини България не изживя прогнозираният бум на интернет рекламата. По оценката на Иван Иванов най-тежката година за този сектор е била 2009 г., когато вместо прогнозите за 50% ръст, инвестициите са се задържали около нулата. Затова пък през 2010 г. компаниите и рекламните агенции са заложили пред себе си по-постижими цели и са успели да ги достигнат. "Критичният минимум от бюджета за маркетинг, който следва да се насочва за дигитални активности, е около 10-15%. Тук той се движи между 2% и 5%", обръща внимание изпълнителният директор на Zed Digital Cybermark.
Всъщност според експертите България не е нито по-назад технологично, нито по-назад в консумацията на интернет, но растежът на дигиталния маркетинг изостава в пъти в сравнение с този в Западна Европа. Според данни на глобалната медийна агенция Zenith Optimedia във Великобритания в телевизионна и интернет реклама през 2010 г. са били вложени почти еднакви суми.
Въпреки че финалните данни не са ясни все още по оценка на рекламните експерти, до които "Капитал" се допита, ръстът на интернет рекламата през 2010 г. е около 10%. "На фона на спада, който търпят останалите медийни канали, това означава, че ако са рязани пари, то те не са били от интернет. Но със сигурност този ръст не оправдава интересите и апетитите на бизнеса, който се е насочил към тази сфера", коментира Венцислав Костов, изпълнителен директор на онлайн рекламната мрежа Httpool, а преди това директор на отдела за интернет реклама в медиашопа Piero 97. Той добавя, че в същото време са се покачили разходите за специалисти и производство на съдържание.
Свършихме ли с експериментите
"През последните две години в България, а и в страните около нас - Румъния, Сърбия, Македония - рекламодателите правеха вложения в интернет като експеримент. Допускаха се грешки. Внимателно се анализираха резултатите и е хубаво, че някои рекламодатели си направиха важни изводи от тях", проследява развитието Венцислав Костов. Той отбелязва, че през 2011 г. сумите, които клиентите на Httpool са заделили за дигитален маркетинг, са значително по-големи, но и че рекламодателите са станали много по-внимателни към възвращаемостта им.
Според оценките на дигиталните агенции секторът на услугите, банките и автомобилните вносители са активни инвеститори в интернет. В бързооборотния и ритейл сектор, където битката е ценова, а целта да облъчиш колкото е възможно по-голяма аудитория, пък печели телевизията, а интернет страда.
"Има марки със стратегическо присъствие онлайн, но те са много малко. Масово се работи на кампаниен принцип, без стратегия за цялата година", обобщава наблюденията си Иван Иванов от Zed Digital Cybermark. И обяснява защо това не е правилен подход: "Интернет е среда, която позволява непрекъснат диалог. Потребителите оценяват, когато влагаш усилия, когато ги гъделичкаш, приобщаваш. Това е пътят за изграждане на лоялна аудитория онлайн."
Какво планират рекламодателите
Попитахме и някои от големите рекламодатели как планират да подкрепят марките си онлайн през 2011 г. Въпреки че отказаха да посочат конкретните суми или дялове от маркетинговите си бюджети, които са насочили за дигитални активности, всички бяха категорични - увеличават инвестициите си в онлайн реклама.
Росен Петков, маркетинг мениджър на единствената българска компания в топ 5 на инвеститорите в реклама "Фикосота синтез", казва, че сумата, която ще вложат в интернет реклама, ще зависи от договорките, които постигнат с основния за техните марки медиен канал - телевизията, но увеличението със сигурност ще е двойно. Тоест интернет ще е втората за тях медия по стойност на вложенията.
Петков обясни още, че са сключили договор с една от компаниите за измерване на онлайн пазара, за да проследяват ефективността на всички свои дейности онлайн. От дивизията им с препарати за дома и грижа за тялото с най-активно присъствие онлайн са марките Semana, Milde, Everbell и Puffies, a от снакс дивизията - Maretti и Kubeti. За Maretti например в момента тече Facebook кампания, към която отвежда банерна реклама, а Kubeti са реализирали успешна (по оценката на маркетинг директора) онлайн игра, която е привлякла повече потребители, отколкото от самата компания са очаквали.
"Тази година сме планирали значителен ръст в нивата на онлайн инвестициите си поради няколко много важни фактора", коментира и Ивайло Найденов, маркетинг мениджър на бързооборотния гигант Kraft Foods. "Онлайн пенетрацията в България бележи чувствителен ръст за последните години с нестихващи темпове и по настоящем. Интернет средата се превръща в основна комуникационна платформа за голяма част от нашите потребители. Освен това, активностите на нашите марки изискват все по-интерактивни подходи, които най-ефективно могат да бъдат реализирани именно в онлайн пространството", обяснява той. Найденов обръща внимание, че важна за тяхното решение да увеличат инвестициите си в онлайн реклама е и измеримостта в интернет средата, която им позволява да отчитат резултати в реално време. Kraft Foods планират интернет активности за всички свои марки, но най-активна подкрепа ще получат Milka и Jacobs.
Александър Костадинов, директор маркетинг и продажби в "Мото-Пфое", вносител на Ford, Volvo, Jaguar и Land Rover също декларира увеличен бюджет за дигитален маркетинг за 2011 г., но изразява съмнение, че скоро тези инвестиции ще надвишат тези за телевизия, тъй като самият дигитален пазар е недостатъчно развит. "Предвид бизнеса ни и начина на покупка на автомобил, в крайна сметка всички наши продукти и марки са в интернет по един или друг начин", казва Костадинов. И дава пример: "През изминалата 2010 г. имахме предпремиера на модел изцяло по улиците на големите градове и в интернет и резултатите отговориха на целта ни. С недигитална кампания едва ли щяхме да имаме такъв успех и да сме в контакт с толкова потребители."
Залезът на банера, възходът на Facebook
Изпълнителният директор на Zed Digital Cybermark Иван Иванов обяснява, че в България т.нар. display реклама (банери, брандирания и т.н.) представлява около 80-85% от всички инвестиции в интернет реклама. Докато в Западна Европа например т.нар. search реклама я надвишава в пъти. Според Иванов причината за това е в самите агенции, които предлагат предимно такъв тип реклама на клиентите си.
Рекламодателите, до които се допитахме обаче дават заявка, че присъствието в социалните мрежи ще им е далеч по-интересно, а за някои и приоритетно през 2011 г. При все че там измеримостта на ефекта е по-труден, изисква натрупване във времето. "Банерната реклама е на практика като традиционните медии - купуваш място и получаваш познаваемост. Но ако имаш желание и ресурс, си струва да излезеш от целия рекламен шум и да се опиташ да ангажираш аудиторията си онлайн", казва Росен Петков от "Фикосота синтез".
Досега обаче българските рекламодатели като че ли по-скоро само слушаха разговорите в социални мрежи като Facebook или Twitter, за да се ориентират в тази нова среда. Но вече са готови да действат. Според Венцислав Костов от Httpool трудно ще можем да измерим дали по-голямата част от инвестициите в дигитален маркетинг ще се насочат към социалните мрежи или ще останат в класическите форми на интернет рекламата. Но признава, че наблюдава засилен интерес към Facebook от рекламодателите. "В България не можем да говорим за социални мрежи в множествено число. Тя е само една", усмихва се той и добавя: "Facebook не е достигнал още максимумът тук и най-вероятно това ще се случи тази година", заключава той. Включително от гледна точка на маркетинга.
Директорът "Маркетинг и продажби" в "Мото-Пфое" Александър Костадинов заявява, че през тази година ще засилят активностите си в социалните мрежи и ще насочат усилията си повече към алтернативи на банерната реклама - вирусен маркетинг, работа с блогъри и т.н. "Глобализацията и социалните мрежи започват да правят не толкова ефективни традиционните реклами и съобщения", коментира Костадинов. И пита: "Кое е първо - масовизирането на Twitter (Facebook вече е факт) и блоговете и тогава компаниите да се включат или обратното?" После сам отговаря, че те например срещат проблем с намирането на качествени блогове и Twitter акаунти, тоест хора, които са лидери на мнение, които са иновативни и които са интересни на по-широката публика.
По-напредничавите и смели рекламодатели вече гледат и към разработването на собствени (за конкретни свои марки) приложения за мобилни телефони и апликации в социалните мрежи. Някои надничат с любопитство и към услуги, базирани на местоположение като Foursquare например. Според Венцислав Костов от Httpool обаче засега можем да говорим по-скоро за запитвания, отколкото за реален интерес. Освен това рекламодателите очакват тук активната страна да са самите агенции, които да им предлагат подобни нестандартни идеи, които обаче да бъдат заплащани само при техническа реализация. "Много малко хора ползват все още Foursquare, а и компанията не предлага още бизнес опцията за България, но тази нова вълна вероятно ще ни залее за няколко месеца, не за години", казва Костов.
В Zed Digital Cybermark наскоро са оформили специален отдел, който да се занимава само с разработване на мобилни приложения, но изпълнителният й директор казва, че бюджетите на рекламодателите за дигитален маркетинг засега не позволяват използването на подобни инструменти. "Те все още излизат скъпо, особено като ги разделиш на броя на хората, които ще ги използват", аргументира се Иван Иванов. И добавя, че допълнително затруднение в развитието на този сектор от интернет рекламата внася и липсата на адекватна статистика за това колко хора в България ползват смартфони или таблети.
Mаркетинг мениджърът на Kraft Foods Ивайло Найденов обобщава ситуацията така: "Мобилното сърфиране, а оттам и мобилният маркетинг предстои да се развиват. В момента ние дори не сме в началната му фаза. Смятаме, че това е сфера с огромен потенциал, който трябва да се има предвид и който успее да изпревари времето, ще спечели."
* Poke me (от англ. сръчкай ме) - една от леееко странните опции, които Facebook ти предлага като възможност да се шегуваш с приятелите си там, за да напомниш за себе си
Рекламна, дигитална или PR агенция?
Дигиталният маркетинг освен всичко останало е и апетитно парче, за което се борят всички агенции, ангажирани в рекламния бизнес в България. От една страна, класическите рекламни агенции, които предлагат цялостно обслужване активно изграждат свои дигитални отдели, за да не изостанат от общата тенденция. От друга - PR агенциите се подготвят да управляват репутацията на марките онлайн. От трета - появяват се агенции, създадени специално, за да обслужват търсенето на дигитални маркетингови дейности. А от четвърта - уеб студиата, които довчера са били посветени на изработката на интернет сайтове, вече твърдят, че могат да дават и стратегически съвети на своите клиенти как да развиват марките си онлайн и да планират кампании. Как се ориентират рекламодателите в тази ситуация?Александър Костадинов, директор маркетинг и продажби в "Мото-Пфое" казва например, че за момента рекламните агенции, с които работят обслужват и дигиталните им дейности. "Ако те не направят бързо дигитална революция в организациите си, твърде е възможно да прибегнем и до специализирани бутикови агенции за дигитален маркетинг. Работата с твоята рекламна агенция означава по- ниски разходи, установен път на комуникация, един контакт, но ако липсва качество, тези предимства избледняват", преценява той плюсовете и минусите.
В Kraft Foods се доверяват на дигитални студиа за своите онлайн проекти с аргумента, че всеки е най-добър в това, в което е специализирал бизнеса си. "Фикосота Синтез" работят с няколко дигитални агенции, които обслужват различните им марки. Отговорността за поддържане на непрекъснат диалог с потребителите онлайн пък се поделя между бранд мениджърите и човек от агенцията, натоварен с този ангажимент. Според маркетинг мениджъра Росен Петков не е изключено скоро и медийното планиране в интернет да се прехвърли към дигиталните агенции. "Установихме в няколко поредни кампании, че това би довело до подобрения в резултатите, а и така отговорността ще е съсредоточена на едно място", обръща внимание той.
Рекламодателите засега не разкриват нови позиции за хора, които да са посветени изцяло на онлайн активностите им. Някои от тях разчитат на блогъри на свободна практика да ръководят тези проекти, а други - на експертите в рекламните/дигитални агенции. "Автомобилната индустрия е може би видимо най- ударена от кризата. Изгубили сме 65% от пазара спрямо 2008 година. Затова и пренастройваме наличният ресурс, така щото да покриваме и дигиталните медии, но занапред да - бихме открили и нови позиции, ако искаме да продължим да бъдем иновативни и ефективни", коментира Александър Костадинов от "Мото-Пфое".
"Все още сме в етапа, в който рекламодателите казват: "хубаво е да имаме digital" и "нека влезем в социалните мрежи", но не знаят как. По-лошото е, че и рекламните агенции все още не знаят как." Така започва разговорът ни с Иван Иванов, изпълнителен директор на Zed Digital Cybermark, една от първите агенции в България, които специализират в интернет маркетинг. Опитваме се да си сглобим картина на пазара на дигитална реклама. Да разберем къде са българските рекламодатели в усилията си да развиват марките си онлайн. Краткият отговор е - някъде между експеримента и осъзнатата необходимост да се инвестира по-целенасочено и стратегически в интернет.
По ред причини България не изживя прогнозираният бум на интернет рекламата. По оценката на Иван Иванов най-тежката година за този сектор е била 2009 г., когато вместо прогнозите за 50% ръст, инвестициите са се задържали около нулата. Затова пък през 2010 г. компаниите и рекламните агенции са заложили пред себе си по-постижими цели и са успели да ги достигнат. "Критичният минимум от бюджета за маркетинг, който следва да се насочва за дигитални активности, е около 10-15%. Тук той се движи между 2% и 5%", обръща внимание изпълнителният директор на Zed Digital Cybermark.
10 коментара
Определено ще бъде интересна година.
Преди 4 години написах статия за маркетинг бюлетин издаван от фирмата на Иван Иванов. Там писах за това, че банер рекламата, като директно копиране на похватите от офлайн рекламата не е съобразена със спецификите на медията и е непродуктивен формат. Писах и че бъдещето е в search engine marketing. Тогава Иван Иванов "Джако" с пяна на устата ми разправяше как това било глупост и разбира се не публикува статията. Неговата фирма тогава предлагаше само реклама чрез банери.
Сега се радвам, че най-накрая са открили топлата вода. Междувременно съм му благодарен за онзи случай - тогава ми открехна очите, че "големите" рекламни агенции са тромави, мудни, назадничави и т.н. и че няма нищо магическо в имена като публисис, саачи и т.н.
нищо чудно, че почти целият интернет маркетинг в БГ , а и навсякъде, минава през малки специализирани независими агенции. В интернет за да имаш успех трябва да си технологично и идейно една крачка пред другите, всеки рекламен формат спира да бъде ефективен в момента , в който всички почнат да го ползват.
п.с. Харесва ми мисленето на Александър Костадинов - радващо е , че има маркетинг мениджъри , които са "в час".
п.п.с. Росен Петков се хвали, но сегашната им игра предивзвиква вълна от негативни реакции във фейсбук, да взимат мерки :)
Изключително натрапващо и неумело използване на понятието "дигитален" като синоним на дейностите в Интернет. И това, че нито веднъж не се сетихте, да преведете "дигитален" като "цифров" не е най-големия проблем.
Не може да разделяте рекламата и маркетинга на дигитални и недигитални. Цифровите технологии са просто техническо средство. Като говорите за транспорт да не би да го делите на бензинов, дизелов и метанов? Не - делите го на автомобилен, железопътен, самолетен и корабен.
А статията ви става ли цифрова щом я пишете на компютър и разпространявате в Интернет? Че на кого му пука? Пътят от монитора до очите ми е аналогов. Дали ще оставя коментар в сайта или ще пиша до редакцията с хартиено писмо не променя смисъла на комуникацията.
Особено пък тази глупост с "дигиталните студия". Ами то аналогови студия вече няма. За потребителя на цифрова телевизия рекламата заснета с цифрова камера също е "дигитална". От първия дубъл на снимките, през монтажа и постпродукцията до излъчването - все по цифров път минава сигналът. По какво се различава от банерната реклама? По нищо. Важно е съобщението, а не технологията с която се изработва.
В печатните медии също - от заснемането на даден кадър, та чак до печатницата картинката все е цифрова. Начинът на разпространение при печатните медии не ги прави аналогови. И те не се различават от банерната реклама. Особено имиджовата. Целта е съобщението да облъчи определена група и то я облъчва. А по какъв път е стигнала до потребителя няма никакво значение.
А по какво рекламата в социалните мрежи се различава от BTL в кварталния супермаркет? Пак по нищо. Отиваш там където се събират потребителите, представяш им продукта, коментираш го с тях, после те го коментират помежду си и накрая решават да го купят или не.
Ползата от Интернет рекламата е, че процесът става по-бърз, но това че е в цифрова среда не променя принципа на водене на потребителя. Да, по-евтино е да отделиш човек за поддържане на профила във Фейсбук, отколкото да пращаш представители по магазините, но и в двата случая дефинираш себе си като търговец или производител. Клиентът свиква с присъствието ти и вниманието му намалява... до следващата кампания.
А междувременно дали ще слагаш линкове по сайтовете или ще лепиш стъпки по пода на магазина не променя нищо. Номерът е да докараш клиента до твоята стока. И в единия случай влиза шум в канала (заради многото конкурентни рекламни съобщения) и в другия - също (заради многото стоки на рафта).
Ама едното било дигитално. И какво от това?
А може би различното на цифровата технология е че дава възможност да се определят целевите групи? Да, ама то и преди беше възможно. На човека от маркетинга са му необходими същите умения, както и преди 50 години: да събере информация за потенциалните клиенти (по легален и нелегален начин), да подготви по-конкретно съобщение за тях и да им го прати в тяхната среда, а не по националната телевизия. Което се прави с листовки по пощенските кутии от ДЕСЕТИЛЕТИЯ насам.
Преди повече от десет години всички бяха толкова възхитени от Интернет, че го обявиха за нова икономика. Тогава Дракър предупреди, че това е просто нов канал за реклама и продажба. По-бърз и по-евтин, но е просто средство, а не икономическа революция. После дойде дот ком кризата и се оказа, че е прав.
Сега Вие допускате същата грешка, като смятате, че рекламата може да е "дигитална".
До коментар [#3] от "tamada":
предефинирайки или по-скоро "раздефинирайки" digital, се поставяте в контролирана от вас понятийна среда, която обаче е чужда на поставения от статията дневен ред.
digital не е цифров, когато се говори за реклама и маркетинг.
digital е различна парадигма, друг начин на мислене. не нова медиа, чрез която да се опитвате да продавате продуктите си по стария начин.
ако имате желание да заринем четящите с аргументите на моята и вашата теза, съм насреща.
но едва ли. най-малкото, това, че за вас рекламата в социалните мрежи не се различава от промоутърка по пола в кварталния супермаркет, в крайна сметка се свежда единствено да личната ви непригодимост към тази нова парадигма. което, разбира се, е поправимо.
Интернет е и си остава канал за комуникация, включително и маркетингова - тук съм съгласна с @tamada. Съдържанието е това, което е различното и естествено ползва възможностите на канала - да се води диалог между страните. Ясно е, че ако нашите потребители или потенциални такива са в мрежата, и ние трябва да бъдем там и то не само за да продаваме, а за да слушаме, да общуваме, да даваме обратна връзка и т.н. А това е новият начин на мислене, за който говори @cut:eater. Така го разбирам.
Вероятно все още няма т.нар. "бум" в ползването на социалните мрежи, тъй като е по-трудно да измериш възвръщаемостта. Но както при всички комуникационни дейности, и при тази зависи каква отправна точка си поставяш - какви цели са определени, какви срокове са определени, какви ресурси са заделени, доколко са обвързани с други дейнсоти и колко реалистични са очакванията. Ако организациите са наясно с очакванията си, ще им бъде лесно да измерят и резултатите. А не да се получава нещо като "Направи ми един ПР!"!
До коментар [#3] от "tamada":
И да, и не. "Цифровите" канали съм съгласен. Би било добре да избягваме чуждиците, когато това е възможно като в случая.
Обаче смятам, че "Цифровите" канали са далеч по-ефективни. Въпросът е от на чие поколение гледната точка се гледа (ако мога така да се изразя).
В никакъв случай не може да се спори с постулата: "Новите медии не убиват старите, а само ги допълват" - иначе отдавна радиото да е унищожило вестниците; телевизията да е убила радиото и т.н.
И все пак нивото на фрагментация на таргет групите, до колкото ми е известно, е основен инструмент в постигането на по-висока ефективност.
Ерго цифровите канали (не говоря до толкова за банерите) като социалните мрежи, блог постранствата, дори и платените линкове в динамичните резултати на търсенията са много сериозно допълнение и то доста по-ефективно в много случаи пред масовите стари рекламни канали.
Разбира се , че цифровата телевизия е част от диждитал медиите. Не обаче във варианта , в който се появява в БГ, тук няма никаква интерактивност , никакви бонуси освен просто по-доброто качество на картината.
Диджитал обозначава новият начин за предаване на съдържание, където потребителят има обратна връзка, тоест може сам да контролира съдържанието , а не просто приемник, който получава фиксиран еднопосочен сигнал.
по нова година в моловете обикаляха едни дядомразовци и снежанки от тошиба. ако се снимаш с тях и качиш снимката във фейсбук, участваш в томбола за компютър тошиба. детето се излъга, че може да спечели, и заради него се снимахме, качих снимката във фейса, но трябва и да стана приятел на тошиба, и да си ъпдейтна статуса - предполагам идеята е била всичките ми приятели да ме видят и белким решат и те да си купят компютър тошиба. на мен ми стана неприятно, че искат аз да им правя рекламата вместо те самите, и изтрих цялата работа. това хич не ме накара да си купя компютър тошиба.
не знам дали са отчели реклманата кампания като успешна - вероятно да, щото е много модерна и "дигитална".
До коментар [#4] от "cut:eater":
Самата статия е чужда спрямо поставения от нея дневен ред. Например анализът наречен "Залезът на банера". Това е тема по която се говори от години: банерите умират, обаче рекламните агенции са мързеливи, а работодателите са изостанали... дрън-дрън... затова в България банерната реклама все още била предпочитана. Сега отново някой (в случая Иван Иванов) бил казал, че в Западна Европа рекламата от търсачките била в пъти по-голяма от банерите.
Добре, ама само преди 6 месеца Борислав Кандов написа (в същия този "Капитал" и в същия този раздел "Медия и реклама") статия наречена "Банерът е жив". Текстът е от 17.06.2010 и цитира изследвания на Internet Advertising Bureau (IAB), на comScore и Eyeblaster. които изцяло опровергава глупостите написани тук.
Според comScore, които изследвали 139 кампании "виждането на банерна реклама увеличава склонността на потребителя да посети сайта на рекламодателя." С около 46%. Забележи, че казвам "виждането", а не "кликането".
Eyeblaster потвърждават. Изследваните от тях 1300 рекламни кампании показали, че 72% от действията на потребителите са дошли от виждането на дисплейна реклама и само 23% от реклама в търсачки. А защо казвам "дисплейна реклама"? Защото пък Internet Advertising Bureau (IAB) установили, че потребителите взаимодействат с 10% от интерактивните банери, докато кликват на само 0.4% тях.
Тоест банерите не само, че не залязват, ами и работят предимно като картинка. Не като интерактивен инструмент.
Добре де! Аз на IAB, Eyeblaster и comScore ли да вярвам или на Иван Иванов? Ами Зорница Стоилова не е ли чела статиите на "Капитал" и не се ли е сетила да пита рекламните агенции откъде си вадят данните за умиращия банер?
* * *
Не разбрах, как така: "digital не е цифров, когато се говори за реклама и маркетинг". Digital означава цифров. Все едно да кажеш, че social network не е социална мрежа, когато се говори за обществени връзки. То това е единственото характерно за този клон на маркетинга. Че влиза по-лесно в обкръжението на потребителя, а не че е "дигитален", защото потребителят все още е аналогов. Емоционален. Ирационален.
Хайде сега ми обясни къде е това което наричаш "различна парадигма, друг начин на мислене"! Кое е принципно различното на маркетинга в социалните мрежи освен, че е по-бърз и обхваща повече хора? Ами това е същия директен маркетинг, който се практикува от поне 50 години. Правиш група, вадиш комплект "Цептер" и казваш: "Следвай ме!".
Вече хиляди години откакто съществува разделението на труда, производители и търговци правят едно и също нещо. Следят къде се събират големи групи хора и пращат там свой човек. Ако може да продава, а ако не може - да убеждава. Само че тогава е имало панаири от време на време, а сега панаирът ти е достъпен всеки ден с няколко натискания на мишката.
Но сега, разбираш ли, имало нов начин на мислене, защото можело да се води диалог с потребителя. Ами че този диалог го има всеки ден на Женски пазар в София. Ако си пенсионер и имаш свободно време, обикаляш си "социалната мрежа"; избираш коя сергия да "следваш"; обсъждаш клюките с продавача или с познати; научаваш къде какво има по-евтино... и най-важното - интерактивен си. Можеш да напълниш "кошницата" с продукти, но после да се откажеш от покупката и да отидеш на друга сергия.
Какви нова отношения очакваш от търговеца и клиента? Та те са едни и същи откакто има търговци и клиенти. Те двамата никога не са били приятели и никога няма да станат. Не Facebook, ами ако ще и Brainbook да се появи, винаги ще има една-единствена цел: да предизвикаш акта на покупката. Останалото са подробности и ако чак толкова не ни стигат думите, по-добре да ги наричаме "цифрови" и "мрежови", а не "дигитални".
покат ли покат рекламодателите. Ужас