С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
192 2 мар 2011, 14:41, 29161 прочитания

Защо телевизията стана по-скучна

Кризата на рекламния пазар е основната причина качествените програми да намаляват, може ли това да се промени

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Видео

Инфографика

Инфографика



Вземете дистанционното и да се разходим заедно по сергията - телевизиите все повече започват да напомнят на мърдащи таблоиди. Праймтаймът е окупиран от турски сериали. Политиците бръщолевят из сутрешните блокове и имитират смисъл в дружелюбни разговори с водещите. Екранът се задушава от постоянното присъствие на едни и същи публични личности, които предъвкват изтъркани послания. Публицистиката все по-често подава микрофона на шоубизнеса, вместо да задава остри и критични въпроси на властта. Жанрът на интервюто измести разследванията, превръщайки телевизиите в сцена за изява на силните на деня вместо в коректив на управляващите. В новините пък протестите в арабския свят се редуват с авторекламите на шоупроектите на тв каналите.

Доскоро това не беше така. Помните ли времето, когато телевизорът се включваше не толкова по навик и за убиване на скуката, колкото с онова приятно нетърпение да видиш нещо интересно. Нещо, за което утре ще си говориш с приятели и колеги.


Разбира се, усещането, че телевизията става по-скучна, е доста субективно. Няма как да измериш дали шегите в "Шоуто на Слави" са станали по-плоски, нито да сравниш "Дързост и красота" с "Листопад". (Между другото България е вторият най-голям вносител на турски сериали след Казахстан). Естествено също, че в ефира има и интересни предавания. Въпросът е дали те не стават все по-малко?

Въпреки че се измерва трудно, качеството на телевизионната продукция се подчинява на определена логика. То е следствие на сложните отношения между самите телевизии, рекламния пазар, от който те се финансират, интересите на собствениците им за високи нива на печалби и капацитета на независимите продуценти да произвеждат смислено съдържание. Всички тези фактори в момента се пресичат по начин, който не предполага много добро качество.

Рекламният пазар през последните три години се сви значително. Това ограничава възможностите на телевизиите да инвестират в собствено, качествено съдържание. В същото време двата най-големи канала - bTV и "Нова тв", смениха собствениците си сравнително скоро. И двете компании, които дойдоха в България (особено MTG, която плати немислимата сега сума от 620 млн. евро за "Нова тв"), имат интерес да възвърнат инвестициите си и това е по-голям приоритет за тях от високото ниво на програмите. Освен това през последните години се наложи практиката телевизиите да се конкурират през едно и също съдържание и това допълнително прави синия екран повече сив.



Засега най-големият губещ от това е аудиторията, която привиква да занижава стандартите и изискванията си към телевизионната журналистика. Дългосрочно обаче от тази политика ще изгуби целият телевизионен пазар, който вече започна да се сбогува с една важна част от своята аудитория - младите и активни хора, които избират да се информират и забавляват онлайн.

Това доказват и данните от пийпълметричните и маркетинговите агенции, според които общата телевизионна гледаемост не спада, но все повече намалява времето, което прекарваме пред малкия екран. Според Market Test/TGI България това е най-видимо през почивните дни. Така например в неделя средното време пред телевизора е спаднало от 4 часа 20 мин. на 3 часа и 25 мин. за последните четири години. "Паралелно с това непрекъснато намалява процентът на хората, разчитащи на телевизията да ги информира - от 62% през 2006 до 50% в края на 2010", обяснява Ивайло Богомилов, изпълнителен директор на Market Test/TGI България.

И още нещо – националните канали вече осезаемо губят модерните градски хора в посока на интернет и алтернативните, нишови телевизии. "Ако погледнем чистата статистика, няма особена промяна в общата гледаемост на телевизия, но определено има спад сред по-активното и най-вече градско население", констатира и Лили Георгиева, управляващ директор в медийна агенция Mindshare и добавя, че тъкмо тази аудитория е най-интересна на рекламодателите.

Телевизионен таблоид
"Проблемът със съдържанието е въобще един от централните проблеми на българската медийна среда и той е свързан с начина, по който медиите се разгърнаха в хода на прехода", коментира доц. Орлин Спасов, преподавател във Факултета по журналистика към Софийския университет и ръководител проекти във фондация "Медийна демокрация". По думите му хибридизацията на сериозното и популярното съдържание е започнала първо в пресата, но след това се е прехвърлила отчетливо и в телевизията. Според него тази тенденция е най-видима в сутрешните предавания, които все по-категорично се оформят като зони на таблоидната телевизия в България. Това минава през преекспонирането на скандала, търсенето на сензация, доближаването на всяка цена и по всяка тема до социалното, до гледната точка на средния българин. Вместо журналисти на преден план излизат инфотейнърите, специализирани в смесването на популярното съдържание и чистата информация. При тях отсъства експертността и задълбочената подготовка по определени теми, а разговорите са управлявани от спонтанното любопитство на водещия.

В изследванията на фондация "Медийна демокрация", фокусирани върху взаимоотношенията медии и власт, се вижда, че интервюто в българския ефир доминира като жанр над разследванията. Още, че повечето публицистични предавания се захващат с теми, които не са чак толкова конфликтни, а тв интервютата с публични личности се разгръщат на принципа един-два по-остри въпроса, после един-два по-меки за баланс. Според Орлин Спасов, ако една публицистика бъде сведена само до интервюто, това е сериозен проблем. По този начин телевизиите остават единствено трибуна на политическия елит, без да навлизат в дълбочината на важните теми и да бъдат критични. 

В подбора на новини и теми в тв предаванията от "Медийна демокрация" наблюдават два противоречащи си процеса – от една страна, умора от прекаленото политическо присъствие и, от друга страна, невъзможност да се избяга от него. "След идването на ГЕРБ на власт има много активна ре-политизация на публичния живот", обръща внимание ръководителят проекти във фондацията Орлин Спасов. Данните от анализа на "Медийна демокрация" сочат, че има възход на политическото в медиите. Те са централната сцена, през която властта се упражнява.

Според съсобственика на продуцентската компания No Frame Media и водещ на политическо токшоу по TV 7 Емил Кошлуков друг сериозен недостатък на тв публицистиката е липсата на позиция. "Счита се, че е проява на лош вкус или нарушение на всички правила, ако имаш мнение. Бягството от позиция на водещите се наложи в България. Произходът на това е да не си партийно пристрастен, но това не означава, че не можеш да имаш идеологически ценности. По света е тъкмо обратното", аргументира се той. По думите му, както телевизиите, така и пресата са се отдалечили от функцията си да редактират, да обясняват света на своите аудитории. "Целта на повечето разговори в публицистичните предавания е или скандалът, или да се избута на преден план определена теза. Не се прави анализ, водещите не се готвят за разговорите. Сриването на образованието в България е най-видимо на екран", коментира Кошлуков.

Медийният консултант и бивш програмен директор на "Нова телевизия" Олга Лозанова поставя и друга тежка диагноза на българските телевизии, извлечена от опита: "В българския ефир досега "оцеляват" само най-прости и крайни жанрове и форми. Ако ще е риалити, ще е или музикален формат, или "Биг брадър", ако ще е хумор, ще е на ръба, а често и отвъд, ако ще е сутрешен блок, ще е с двама водещи и тежки политически теми и.т.н ." По думите й остро се усеща липсата на по-фини, междужанрови, самоиронични или общо казано - по-сложни предавания.

Една от много болезнените липси в ефира е на силна и качествена документалистика по важни теми. Телевизиите са предпазливи, когато решат да инвестират в подобни проекти, тъй като те са скъпи и изискват много време за реализация. Почти няма и предавания, посветени на култура и изкуство. В ефира отсъстват и икономически предавания, които да обясняват на достъпен език какви са ефектите от икономиката върху реалния живот на хората и които да ги съветват как да си управляват парите. "Предлагали сме на телевизиите около десет различни идеи за предавания за популярна икономика. Всички казват: "Не сега, дай през септември ще помислим", констатира собственикът на продуцентската компания Old School Productions Никола Тупарев.

Гледната точка на телевизиите обаче е по-различна. По мнението на Люба Ризова, директор "Новини и актуални предавания" в bTV Media Group, икономическите теми не би трябвало да се отделят в специализирани предавания, тъй като са неделима част от новините и другите актуални предавания, където проблемите се коментират общодостъпно. "Специализираното звучене и високото ниво на говорене по икономика имат своето място в интернет и може би в някои новинарски канали", смята Ризова.

От всички тези дефицити и изкривявания на телевизионната медийна среда губят зрителите. Но губи и целият пазар, който спъва възможностите си да се развива. "Големият ощетен е зрителят, който получава нискокачествен продукт и трайно възпитание към невзискателност към съдържанието, което му се предлага", коментира програмният директор на БНТ Севда Шишманова.
Искам да получавам маркетинг бюлетина
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Приходите на "БТВ медиа груп" растат и през второто тримесечие 1 Приходите на "БТВ медиа груп" растат и през второто тримесечие

Печалбата на групата продължава дa се увеличава със значителни темпове

23 юли 2019, 1209 прочитания

Седмичен бюлетин за маркетинг и реклама (23 юли) Седмичен бюлетин за маркетинг и реклама (23 юли)

КЗК ще разследва Apple по искане на БТК; Трусовете на продуцентския пазар; ГЕРБ вкара още един свой човек в СЕМ; Нова кампания със стари реклами и др.

23 юли 2019, 1113 прочитания

24 часа 7 дни

Кариерен клуб: Финанси »

Кой спечели конкурса за стипендии на ARC Academy

Петимата финалисти ще получат 50% от стипендията за магистърската програма "Реклама и бранд мениджмънт"

"Кариерен кошер" привлича обратно българите с опит и образование от чужбина

Събитието на 4 септември се очаква да събере над 1500 висококвалифицирани кандидати

"Юбер България" помага на студенти за първата им среща с работодатели

Компанията организира две лекции преди кариерния форум във Факултета по математика и информатика на СУ "Св. Климент Охридски"

Да си изградиш професия

В Института по строителство на Santa Fe College са едни от най-перспективните специалности във Флорида

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Медиа и реклама" Затваряне
Какво искат жените...

...Или как телевизиите все по-настойчиво ухажват дамите

Канабисът ли е новият bitcoin

Легализацията в Канада и САЩ създаде пазар за милиарди. Инвестицията обаче е все още доста рискова, но интересна

Кой взима летище София

Изненадващо обединението между фонда Meridiam и Strabag беше обявено за концесионер. Победителят предложи най-ниската инвестиционна оферта

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Арх. Стефка Георгиева и елегантният брутализъм

Виена се запознава с наследството на една изключителна българска архитектка. Ние също.

Бързи, смели, бременни

За остарелите представи и новите проучвания, които доказват ползите от физическата активност и по време на беременността