България. "Нова българска медийна група" агресивно разраства влиянието си на медийния пазар през печатни издания, печатница, разпространителски фирми, телевизии, мултиплекс, следвайки послушно линията на правителството.

Четири съвсем различни европейски държави със съвсем различни по размер и структура медийни пазари, със специфични законодателства, политически и културни особености, се сблъскват с доста сходни проблеми, възпрепятстващи свободата, прозрачността и разнообразието на медийната среда. Провокирани от невъзможността на държавите сами да се преборят с тези изкривявания, група граждански организации решават да обединят усилия около каузата за приемане на общи европейски решения и мерки в подкрепа на медийния плурализъм и за ограничаване на концентрацията в медиите на страните членки.

Началото на дебата за това къде минава границата между свободното слово и свободния пазар беше поставено миналата седмица на конференция в Европейския парламент в Брюксел. В разговора се включиха неправителствени организации, които защитават правата на медиите, депутати от Европейския парламент, представители на Съвета на Европа и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и журналисти от страните членки. "Целта ни е да изградим инициатива на гражданското общество, която да защитава медийния плурализъм на европейско ниво", обяви още с откриването на събитието Лоренцо Марсили, директор на European Alternatives - организацията, под чиято шапка се реализира проектът.

Дългосрочно идеята е да се сформира паневропейска коалиция от граждански групи, които да лобират пред европейските институции за подобряване на европейското законодателство в областта на медийния плурализъм и за въвеждане на по-ясни и ефективни антитръстови правила, които да регулират медийната концентрация. Освен това те ще се опитат да се въведе инструмент за медиен мониторинг, който да посочва и заклеймява лошите практики на отделните пазари. И не на последно място да се проведе кампания на европейско равнище, която да разяснява значимостта на медийните свободи и плурализъм сред гражданите на Европа.

Идеята за европейски медиен омбудсман

"Казусът с унгарския медиен закон не е проблем, който касае само Унгария. Става дума за това, че медиите в Европа са под натиск", категоричен беше Мортен Локегаард, евродепутат от Алианса на либералите и демократите за Европа (ALDE). Тъкмо скандалът с противоречивия нормативен акт, приет в станата, която председателства ЕС, най-често беше използван като аргумент, че трябва да има инструмент, който да следи и алармира за заплахите за медийния плурализъм на различните пазари.

Всъщност подобен механизъм вече съществува. Изработен е от специалисти от няколко европейски университета и консултантската компания Ernst&Young по поръчка на Европейската комисия. Той се нарича Монитор за медиен плурализъм (MPM), публикуван е през лятото на 2009 г. и представлява подробен преглед на законодателствата в страните членки и анализ на възможните рискове за медийните свободи. Базира се на широка дефиниция за това що е медиен плурализъм, която включва политически, културни, географски, структурни и свързани със съдържанието измерения. Може да се използва и като инструмент за сравнение между различните държави.

"Мониторът за медиен плурализъм е много важна стъпка на Европейската комисия. Политически обаче той е скромен документ. Съставителите му не са написали никакви препоръки към отделните държави. Мониторът осигурява само основен набор от стандарти. Трудното ще е този документ да започне да се прилага", коментира Марк Томпсън, ръководител на медийната програма на институт "Отворено общество".

Въпреки слабостите на MPM и фактът, че голямата част от информацията в него вече не е актуална (подробните доклади за отделните страни са били правени през 2008 г.), участниците в дебата смятат, че той поставя важна основа. Обсъжданията бяха в посока какво е нужно, за да може той да се обновява по-често и да бъде прилаган с реален ефект върху пазарите. "Има няколко важни въпроса, на които трябва да си отговорим - кой ще е отговорен за този медиен мониторинг, какви резултати можем да очакваме от него и как ще ги постигнем", обобщи Лоренцо Марсили от European Alternatives.

Мненията се обединиха около идеята, че Мониторингът за медиен плурализъм трябва да служи като инструмент на независим орган, който да има реална власт да влияе върху отделните държави. "Мисля, че е време да имаме европейски медиен омбудсман. Независимо куче пазач, което да има достатъчно голям авторитет в общността, но да бъде внимателно, когато се бърка в националните законодателства на страните членки", предложи евродепутатът от ALDE Мартин Локегаард.

Патрик льо Хиарик от европейската парламентарна група European United Left/Nordic Green Left (GUE/NGL) пък по-скоро си представя европейска медийна обсерватория, която да следи и да гарантира, че отделните страни членки защитават успешно медийния си плурализъм. "Да не бъде беззъб наблюдател, а да посочва и заклеймява лошите практики и няколко пъти в годината да излиза с конкретни препоръки", уточни той. Друго предложение беше да се мисли в посока как може да се еманципират самите журналисти, например чрез алтернативни начини за финансиране и подпомагане на техни проекти.

В същото време в резолюцията си отпреди месец, посветен на унгарския медиен закон, Европейският парламент поиска от Агенцията за основните права да изготвя годишен сравнителен доклад за свободата, плурализма и независимото управление на медиите в държавите от ЕС.

Ще има ли още регулации

"Ако оставим медийните проблеми на националните законодателства, само даваме възможност на европейските институции да си търсят оправдания, че не правят нищо", категорична е Каетана де Зулуета, представител на Италианската асоциация за защита на свободата на информация Articolo 21.

По дефиниция европейското медийно законодателство на ЕС е мислено така, че държавите членки да вземат важните решения на национално ниво. Голям брой неправителствени организации обаче повдигнаха въпроса дали все пак не са необходими допълнителни общоевропейски антитръстови правила срещу медийна концентрация. Самите европейски депутати нарекоха тази ситуация парадоксална - свободата и плурализмът в медиите да бъдат налагани чрез закони. "Европейското медийно законодателство би следвало да гарантира, че журналистите могат да си вършат работата без политическа намеса. В същото време някои организации на журналисти силно протестират срещу всякакъв тип допълнителна законодателна намеса в медиите", обясни сложността на проблема и евродепутатът Джудит Сарджентини от партията на "Зелените"/Greens (може би помните острите й, но точни въпроси към Румяна Желева по време на изслушването й за еврокомисар миналата година - бел.авт.). Ренате Шрьодер от Европейската федерация на журналистите обаче веднага контрира: "Мисля, че би било по-разумно, ако се придържаме към националните законодателства, но да зададем основните принципи на европейско ниво."

Всъщност въпросите около въвеждането на допълнителни регулации, отнасящи се до медийната концентрация, които поставиха както гражданските организации, така и представителите на европейските парламентарни групи, бяха много повече от отговорите. Гледните точки се оказаха разнопосочни. Мненията - разнообразни. Идеята е до следващата конференция по темата през месец май в Болоня основните тези да бъдат обединени от работна група, съставена от представители на различните организации. Тя ще трябва да излезе с конкретни предложения за промяна пред европейските институции. От European Alternatives обаче са доволни, че поне началото на разговора е поставено...