Кучето, което не хапе
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кучето, което не хапе

Кучето, което не хапе

Европейски граждански организации излизат с обща инициатива срещу медийната концентрация в ЕС

Зорница Стоилова
8109 прочитания

© Добриян Добрев


Автор: Добриян Добрев

Италия. Премиерът Силвио Берлускони контролира 90% от телевизионния пазар в страната и умело използва властта си, за да заглушава гласовете на критикуващите го медии.

Великобритания. Медийният магнат Рупърт Мърдок опитва да придобие пълен контрол върху една от най-големите телевизионни мрежи - BSkyB, за да завърши империята си от вестници, издателска къща, цифрова телевизия.
Унгария. Правителството прие силно ограничаващ медиен закон, с който си позволява да налага солидни глоби на медиите, които не спазват изискването за "балансираност".

България. "Нова българска медийна група" агресивно разраства влиянието си на медийния пазар през печатни издания, печатница, разпространителски фирми, телевизии, мултиплекс, следвайки послушно линията на правителството.

Четири съвсем различни европейски държави със съвсем различни по размер и структура медийни пазари, със специфични законодателства, политически и културни особености, се сблъскват с доста сходни проблеми, възпрепятстващи свободата, прозрачността и разнообразието на медийната среда. Провокирани от невъзможността на държавите сами да се преборят с тези изкривявания, група граждански организации решават да обединят усилия около каузата за приемане на общи европейски решения и мерки в подкрепа на медийния плурализъм и за ограничаване на концентрацията в медиите на страните членки.

Началото на дебата за това къде минава границата между свободното слово и свободния пазар беше поставено миналата седмица на конференция в Европейския парламент в Брюксел. В разговора се включиха неправителствени организации, които защитават правата на медиите, депутати от Европейския парламент, представители на Съвета на Европа и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и журналисти от страните членки. "Целта ни е да изградим инициатива на гражданското общество, която да защитава медийния плурализъм на европейско ниво", обяви още с откриването на събитието Лоренцо Марсили, директор на European Alternatives - организацията, под чиято шапка се реализира проектът.

Дългосрочно идеята е да се сформира паневропейска коалиция от граждански групи, които да лобират пред европейските институции за подобряване на европейското законодателство в областта на медийния плурализъм и за въвеждане на по-ясни и ефективни антитръстови правила, които да регулират медийната концентрация. Освен това те ще се опитат да се въведе инструмент за медиен мониторинг, който да посочва и заклеймява лошите практики на отделните пазари. И не на последно място да се проведе кампания на европейско равнище, която да разяснява значимостта на медийните свободи и плурализъм сред гражданите на Европа.

Идеята за европейски медиен омбудсман

"Казусът с унгарския медиен закон не е проблем, който касае само Унгария. Става дума за това, че медиите в Европа са под натиск", категоричен беше Мортен Локегаард, евродепутат от Алианса на либералите и демократите за Европа (ALDE). Тъкмо скандалът с противоречивия нормативен акт, приет в станата, която председателства ЕС, най-често беше използван като аргумент, че трябва да има инструмент, който да следи и алармира за заплахите за медийния плурализъм на различните пазари.

Всъщност подобен механизъм вече съществува. Изработен е от специалисти от няколко европейски университета и консултантската компания Ernst&Young по поръчка на Европейската комисия. Той се нарича Монитор за медиен плурализъм (MPM), публикуван е през лятото на 2009 г. и представлява подробен преглед на законодателствата в страните членки и анализ на възможните рискове за медийните свободи. Базира се на широка дефиниция за това що е медиен плурализъм, която включва политически, културни, географски, структурни и свързани със съдържанието измерения. Може да се използва и като инструмент за сравнение между различните държави.

"Мониторът за медиен плурализъм е много важна стъпка на Европейската комисия. Политически обаче той е скромен документ. Съставителите му не са написали никакви препоръки към отделните държави. Мониторът осигурява само основен набор от стандарти. Трудното ще е този документ да започне да се прилага", коментира Марк Томпсън, ръководител на медийната програма на институт "Отворено общество".

Въпреки слабостите на MPM и фактът, че голямата част от информацията в него вече не е актуална (подробните доклади за отделните страни са били правени през 2008 г.), участниците в дебата смятат, че той поставя важна основа. Обсъжданията бяха в посока какво е нужно, за да може той да се обновява по-често и да бъде прилаган с реален ефект върху пазарите. "Има няколко важни въпроса, на които трябва да си отговорим - кой ще е отговорен за този медиен мониторинг, какви резултати можем да очакваме от него и как ще ги постигнем", обобщи Лоренцо Марсили от European Alternatives.

Мненията се обединиха около идеята, че Мониторингът за медиен плурализъм трябва да служи като инструмент на независим орган, който да има реална власт да влияе върху отделните държави. "Мисля, че е време да имаме европейски медиен омбудсман. Независимо куче пазач, което да има достатъчно голям авторитет в общността, но да бъде внимателно, когато се бърка в националните законодателства на страните членки", предложи евродепутатът от ALDE Мартин Локегаард.

Патрик льо Хиарик от европейската парламентарна група European United Left/Nordic Green Left (GUE/NGL) пък по-скоро си представя европейска медийна обсерватория, която да следи и да гарантира, че отделните страни членки защитават успешно медийния си плурализъм. "Да не бъде беззъб наблюдател, а да посочва и заклеймява лошите практики и няколко пъти в годината да излиза с конкретни препоръки", уточни той. Друго предложение беше да се мисли в посока как може да се еманципират самите журналисти, например чрез алтернативни начини за финансиране и подпомагане на техни проекти.

В същото време в резолюцията си отпреди месец, посветен на унгарския медиен закон, Европейският парламент поиска от Агенцията за основните права да изготвя годишен сравнителен доклад за свободата, плурализма и независимото управление на медиите в държавите от ЕС.

Ще има ли още регулации

"Ако оставим медийните проблеми на националните законодателства, само даваме възможност на европейските институции да си търсят оправдания, че не правят нищо", категорична е Каетана де Зулуета, представител на Италианската асоциация за защита на свободата на информация Articolo 21.

По дефиниция европейското медийно законодателство на ЕС е мислено така, че държавите членки да вземат важните решения на национално ниво. Голям брой неправителствени организации обаче повдигнаха въпроса дали все пак не са необходими допълнителни общоевропейски антитръстови правила срещу медийна концентрация. Самите европейски депутати нарекоха тази ситуация парадоксална - свободата и плурализмът в медиите да бъдат налагани чрез закони. "Европейското медийно законодателство би следвало да гарантира, че журналистите могат да си вършат работата без политическа намеса. В същото време някои организации на журналисти силно протестират срещу всякакъв тип допълнителна законодателна намеса в медиите", обясни сложността на проблема и евродепутатът Джудит Сарджентини от партията на "Зелените"/Greens (може би помните острите й, но точни въпроси към Румяна Желева по време на изслушването й за еврокомисар миналата година - бел.авт.). Ренате Шрьодер от Европейската федерация на журналистите обаче веднага контрира: "Мисля, че би било по-разумно, ако се придържаме към националните законодателства, но да зададем основните принципи на европейско ниво."

Всъщност въпросите около въвеждането на допълнителни регулации, отнасящи се до медийната концентрация, които поставиха както гражданските организации, така и представителите на европейските парламентарни групи, бяха много повече от отговорите. Гледните точки се оказаха разнопосочни. Мненията - разнообразни. Идеята е до следващата конференция по темата през месец май в Болоня основните тези да бъдат обединени от работна група, съставена от представители на различните организации. Тя ще трябва да излезе с конкретни предложения за промяна пред европейските институции. От European Alternatives обаче са доволни, че поне началото на разговора е поставено...

Националните проблеми

Италия. Семейството на премиера Силвио Берлускони от 30 години контролира трите най-големи частни телевизии в страната, обединени в медийната империя Mediaset. Като глава на правителството, Берлускони държи под контрол и обществения тв оператор RAI. Заедно Mediaset и RAI държат около 90% от аудиторията и рекламните инвестиции в Италия. В същото време през публичните си изяви и чрез законодателни инициативи премиерът систематично се опитва да отслаби критично настроените към правителството италиански медии. Призовава бизнеса да не рекламира в онези печатни издания, които си позволяват да заемат различна позиция. Италианският премиер прокарва законова поправка, чрез която криминализира публикуването на подслушани телефонни разговори, изтекли от държавни агенции. Единствените критики към Берлускони в италианските медии идват от малка група печатни издания и няколко изолирани журналисти, които работят в RAI.

Великобритания. В края на миналата година медийният магнат Рупърт Мърдок поиска да придобие всички дялове в една от най-големите телевизионни мрежи в страната - BSkyB. Така собствеността му в нея би нараснала от 39% на 100%. Гражданското общество в страната алармира, че ако Европейската комисия разреши сделката за BSkyB, това ще пренареди изцяло медийната карта на Великобритания. Държавният секретар Винс Кейбъл, който отговаря за бизнеса, настоя европейските институции да се намесят и възложи на местния медиен регулатор Ofcom да изготви доклад по казуса от гледна точка на това защитен ли е обществения интерес при евентуално придобиване на BSkyB от News Corporation.

Във Великобритания Мърдок притежава още News International, чиито медии имат 37% дял от тиражите на всички британски печатни издания, издателската къща Harper Collins и дял от компанията NDS Group, която се занимава с доставка на платена цифрова телевизия до стационарни и мобилни устройства.

Унгария. На първи януари тази година Унгария прие нов медиен закон, който предизвика острите критики на месните журналисти, неправителствените организации и редица страни от ЕС. Опасенията са, че той цели налагане на цензура. Чрез него правителството засилва контрола си върху частните новинарски компании. То може да налага солидни глоби на онези, които не спазват изискването да бъдат "балансирани" (без да става ясно какво точно означава това). Нещо повече: медиите в Унгария изразиха и притеснения, че новата комисия от правителствени представители, която се учредява по силата на закона, ще ги принуди да предоставят имената на източниците си, ако сметнат, че това е необходимо в интерес на националната сигурност. През март Европейския парламент излезе с обща резолюция, която окончателно заклейми спорния нормативен акт и препоръча той да бъде отменен и преразгледан в съответствие с европейските ценности и стандарти по отношение на свободата, плурализма и независимото управление на медиите.

България. През последните три години "Нова българска медийна група" (НБМГ), управлявана формално от бившия директор на тотото Ирена Кръстева (майка на депутата от ДПС Делян Пеевски) доби размерите и характера на медийна империя. При това симпатизираща на властта. Всичко това се случи с финансовата подкрепа на Корпоративна търговска банка .

Освен печатни издания (сред които макар и не директно е и най-многотиражното седмично издание "Уикенд", както и вестниците "Монитор", "Телеграф", "Политика", "Меридиан мач" и др.), групата има собствена печатница и държи около 80% от пазара на разпространение на вестници в страната. На телевизионния пазар Кръстева и Пеевски държат официално BBT. Свързана с Корпоративна търговска банка е и TV7, както и дружеството "Тауърком", което има лиценз за изграждане на два мултиплекса (устройствата, които смесват сигнала на няколко телевизии в общи дигитален сигнал), които ще имат ключова роля при бъдещата цифровизация на българския ефир. Банкерът Цветан Василев пък разполага и с 50% от НУРТС (дружеството, което разпръсква радио- и телевизионния сигнал) през Mancelor Limited. Досега Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) не е припознала разрастването на медийната империя на НБМГ като заплаха за пазара. Освен това в България липсва нормативна рамка, която да ограничава хоризонталната и вертикална концентрация на медийна собственост.
Автор: Добриян Добрев

Италия. Премиерът Силвио Берлускони контролира 90% от телевизионния пазар в страната и умело използва властта си, за да заглушава гласовете на критикуващите го медии.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

8 коментара
  • 1
    pag avatar :-|
    pag

    У нас медийното куче не само не хапе, ами даже и не лае. Въобще даже и не знае как се хапе или лае, защото е помияр.
    Само върти угоднически опашка, скимти и пуска жълти или розови балончета, според настроението на поредния господар.

  • 2
    berbenkov avatar :-P
    berbenkov

    Не само не хапе и не лае...
    Само да се умилква знае!!

  • 3
    areopagit avatar :-|
    marquis

    Хубави примери с Берлускони и Мърдок, но на тези хора парите им са ясни от къде са за разлика от парите на местните купувачи - Доган ли им ги брои или онова НДСВ отроче в банката.

  • 4
    zbap avatar :-|
    Дива селянка

    Единственото ,което ме интересува в медиите и то електронните е да няма модерация,а не чия собственост са. В този форум има модерация за щяло и не щяло. Ако бяха по-демократични собствениците на Дневник от някаква си друга "нова бълг. медийна група" мога да го разбера единствено по тази разлика.

  • 5
    arri avatar :-|
    ARRI

    Телевизия, радио, интернет...навсякъде има голям обем на дезинформация. Трябва да се научим да отсяваме плявата от житото, колкото и банално да звучи това. Масовоия контрол над нациите се осъществява посредством телевизията. Там показват това, което е изгодно на шефовете.

  • 7
    iskra_fen avatar :-|
    iskra_fen

    Почти съм сигурна, че постъпките на Любомир Павлов и Огнян Донев са продиктувани от политическа зависимост. Вестник Глерия писа, че Другия участник в закупуването на в. "24 часа" и "труд" е свързан с Пеевски, но ако беше така защо ще търси финансова помощ от винпром "Пещера". Така или иначе, Павлов и Донев са компроментирани личности и аз много се страхувам за демократичността и независимостта на четвъртата власт в обществото.

  • 8
    merankol avatar :-|
    Stoyan Tonev Dimitrov

    Ами има нет за тая цел. Единственото за което трябва да се погрижим е да остане свободен. Въпреки, че няма конкретни заплахи които да му пречат да се конкурира с класическа медия на информационния пазар. Виж приз забавния жанр(enterntainment) там вече е друга бира - ис,права и тн.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK