Поправянето на грешките може да включва дори и отмяна на вече проведените конкурси и започване на нови.

В писмото Брюксел отбелязва, че условията на проведения преди малко повече от година конкурс за мултиплекс оператори са били така написани, че да  попречат на участието на компании, свързани с телевизионни канали. В текста се подчертава, че "изключения могат да бъдат направени и няма риск от конфликт на интереси, особено в случаите, в които дадената компания е свързана с чуждестранни тв канали" (които при това не се излъчват на българския тв пазар - бел. ред.).

Европейската комисия намира за пресилено и условието, забраняващо "участието на предприятия, притежаващи предавателни мрежи". Противното означава, че дружества без какъвто и да било опит трябва тепърва да започнат да изграждат мрежа -  процес, дълъг и труден. Отчетен е фактът, че четирите телевизии с национално покритие (bTV, "Нова тв", MSAT, TV7) не просто се качват на петте мултиплекса по право, "а на групи по два и три респективно, като по този начин се ограничава без ясни причини броят на кандидатите, които могат да участват успешно", пише в писмото на ЕК.

Институцията изразява и позицията си за проведените конкурси за аналогови честоти при последните месеци от управлението на тройната коалиция на БСП, НДСВ и ДПС. В официалното писмо се казва, че критериите за аналоговите конкурси са "или двусмислени, или променяни в рамките на конкурса. В допълнение свободните честоти бяха изтеглени от конкурса, докато той течеше, без да бъдат уведомени участниците". В заключение ЕК подчертава, че "страните членки дори при наличие на обстоятелства от обществен интерес трябва да прилагат прозрачни критерии, което очевидно не е така в случая".

Какво всъщност има предвид Европейската комисия? Да припомним, че именно заради тези ограничения в закона от конкурса отпадна сериозен играч като австрийската компания ORS поради факта, че е част от обществената телевизия ORF.

В същото време състезанието за изграждане на два от мултиплексите беше спечелено от словашката компания "Тауърком", която беше закупена от "НУРТС България" - джойнт венчър между БТК и Mancelord Limited. Последното предприятие е кипърска компания, представлявана в България от банкера Цветан Василев. "НУРТС България" притежава мрежата, по която в момента се разпространява телевизионният сигнал на всички български ефирни канали.

Цветан Василев е и човекът, който най-вероятно седи зад TV7 (телевизията, която спечели национален ефир при раздаването на последните свободни честоти), и именно това не е убегнало на Европейската комисия.

Министерството на транспорта и съобщенията коментира за "Капитал", че започва анализ на становището и аргументите, изложени в писмото. Ведомството има срок от два месеца, за да подготви позицията си и да предложи действия.

Проверката на ЕК за тв конкурсите и цифровизацията започна в края на миналата година, след като Христо Грозев, съсобственик в дружеството RadioCorp. B.V., изпрати жалба до институцията. Той е и бивш президент на "Метромедия радио груп", която притежава 36 радиостанции в осем европейски страни, и председател на Radiocorp, холандска медийна група, и преди няколко седмици се оказа в центъра на споровете около собствеността на "Медийна група България холдинг" (собствениците на "Труд" и "24 часа").

Тогава той коментира пред "Капитал": "Честно казано, бях вбесен от безпомощността на съда и прокуратурата [в България] и реших да сезирам Европейската комисия, която най-компетентно и безпристрастно може да анализира дали процесът наистина е бил в нарушение на съответните директиви и ако да - да помогне на страната да го ревизира, преди да е станало късно."

Преди да изпрати становището си, ЕК няколко месеца събирашe информация по случая от българските власти. В началото на август 2010 г. главна дирекция "Конкуренция" изпрати писмо до българското представителство в ЕС с искане за повече подробности по провеждането на конкурсите и причините, поради които на сегашните национални телевизии се дава достъп до цифровия ефир без конкурс.

С първото си писмо от лятото на 2010 ЕК обърна внимание на българските власти върху няколко текста от европейски директиви, които може да противоречат на взетите от тройната коалиция решения за медийното лицензиране. "Предоставянето на радиочестоти за електронни съобщителни услуги трябва да се основава на обективни, прозрачни, недискриминационни и пропороционални критерии", припомнят от Брюксел чл.4 от европейската директива за конкуренцията. Същото изискване има и в друга европейска разпоредба - тази за разрешенията. "Права за ползване се предоставят чрез открити и прозрачни процедури, които не допускат дискриминация", се казва в нея.

Европейската комисия припомни в писмото си до българските власти и смисъла от разпоредбите. "Целта [им] е да гарантират, че държавите членки няма да нарушават конкуренцията на тези пазари(...), като дават предимство на определени предприятия, както и да се избегне евентуално използване на управлението на радиочестотния спектър като средство за ограничаване на свободата на предоставяне на услугите по радиоразпръскване", пишат от ЕК.

Според европейските експерти текстовете в директивите имат за цел да поддържат пазарите на електронни съобщителни услуги в ЕС достъпни и конкурентни, така че потребителите да могат да се възползват от свобода на избора си и новаторски услуги.

Ако се съди по хода на комисията, всички тези принципи са били нарушавани. Оттук нататък е интересно как ще отговори българската държава на Европейската комисия в рамките на двумесечния срок. Важно е и дали европейските институции ще упражнят правото си на натиск над институциите, защото практиката показва, че без тяхната намеса в медийния сектор положителна промяна и спазване на правилата няма да има.

По темата работи Христо Ласков