Обрат в цифровизацията

Повече от десет години, откакто има свободен медиен пазар, той се развива хаотично и при системно нарушаване на правилата, записани в европейските директиви и българския медиен закон. По-тъжното е, че тази констатация вече не учудва никого. Критиките от ЕС много рядко трогват българските институции и пазарът се развива единствено в интерес на корпоративните интереси на шепа медийни играчи. А институциите влизат в ролята на техен съучастник.

През тази седмица Европейската комисия (ЕК) започна наказателна процедура срещу България. В писмо до транспортното министерство (МТИТС) комисията критикува процедурата по избор на мултиплекс оператори в България, защото нарушава две европейски директиви. Освен това ЕК смята, че критериите, по които бяха раздадени аналоговите честоти, са неясни и неустойчиви.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Засега наказателната процедура не предвижда глоби. България има два месеца, за да поправи грешките си. В случай че правителството не свърши нищо, в следващия етап ЕК ще изпрати свое "аргументирано становище". При повторно бездействие Брюксел може да заведе дело срещу България в Люксембург. От транспортното министерство уточняват, че целият процес може да отнеме до осем месеца.

Поправянето на грешките може да включва дори и отмяна на вече проведените конкурси и започване на нови.

В писмото Брюксел отбелязва, че условията на проведения преди малко повече от година конкурс за мултиплекс оператори са били така написани, че да  попречат на участието на компании, свързани с телевизионни канали. В текста се подчертава, че "изключения могат да бъдат направени и няма риск от конфликт на интереси, особено в случаите, в които дадената компания е свързана с чуждестранни тв канали" (които при това не се излъчват на българския тв пазар - бел. ред.).



Европейската комисия намира за пресилено и условието, забраняващо "участието на предприятия, притежаващи предавателни мрежи". Противното означава, че дружества без какъвто и да било опит трябва тепърва да започнат да изграждат мрежа -  процес, дълъг и труден. Отчетен е фактът, че четирите телевизии с национално покритие (bTV, "Нова тв", MSAT, TV7) не просто се качват на петте мултиплекса по право, "а на групи по два и три респективно, като по този начин се ограничава без ясни причини броят на кандидатите, които могат да участват успешно", пише в писмото на ЕК.

Институцията изразява и позицията си за проведените конкурси за аналогови честоти при последните месеци от управлението на тройната коалиция на БСП, НДСВ и ДПС. В официалното писмо се казва, че критериите за аналоговите конкурси са "или двусмислени, или променяни в рамките на конкурса. В допълнение свободните честоти бяха изтеглени от конкурса, докато той течеше, без да бъдат уведомени участниците". В заключение ЕК подчертава, че "страните членки дори при наличие на обстоятелства от обществен интерес трябва да прилагат прозрачни критерии, което очевидно не е така в случая".

Какво всъщност има предвид Европейската комисия? Да припомним, че именно заради тези ограничения в закона от конкурса отпадна сериозен играч като австрийската компания ORS поради факта, че е част от обществената телевизия ORF.

В същото време състезанието за изграждане на два от мултиплексите беше спечелено от словашката компания "Тауърком", която беше закупена от "НУРТС България" - джойнт венчър между БТК и Mancelord Limited. Последното предприятие е кипърска компания, представлявана в България от банкера Цветан Василев. "НУРТС България" притежава мрежата, по която в момента се разпространява телевизионният сигнал на всички български ефирни канали.

Цветан Василев е и човекът, който най-вероятно седи зад TV7 (телевизията, която спечели национален ефир при раздаването на последните свободни честоти), и именно това не е убегнало на Европейската комисия.

Министерството на транспорта и съобщенията коментира за "Капитал", че започва анализ на становището и аргументите, изложени в писмото. Ведомството има срок от два месеца, за да подготви позицията си и да предложи действия.

Проверката на ЕК за тв конкурсите и цифровизацията започна в края на миналата година, след като Христо Грозев, съсобственик в дружеството RadioCorp. B.V., изпрати жалба до институцията. Той е и бивш президент на "Метромедия радио груп", която притежава 36 радиостанции в осем европейски страни, и председател на Radiocorp, холандска медийна група, и преди няколко седмици се оказа в центъра на споровете около собствеността на "Медийна група България холдинг" (собствениците на "Труд" и "24 часа").

Тогава той коментира пред "Капитал": "Честно казано, бях вбесен от безпомощността на съда и прокуратурата [в България] и реших да сезирам Европейската комисия, която най-компетентно и безпристрастно може да анализира дали процесът наистина е бил в нарушение на съответните директиви и ако да - да помогне на страната да го ревизира, преди да е станало късно."

Преди да изпрати становището си, ЕК няколко месеца събирашe информация по случая от българските власти. В началото на август 2010 г. главна дирекция "Конкуренция" изпрати писмо до българското представителство в ЕС с искане за повече подробности по провеждането на конкурсите и причините, поради които на сегашните национални телевизии се дава достъп до цифровия ефир без конкурс.

С първото си писмо от лятото на 2010 ЕК обърна внимание на българските власти върху няколко текста от европейски директиви, които може да противоречат на взетите от тройната коалиция решения за медийното лицензиране. "Предоставянето на радиочестоти за електронни съобщителни услуги трябва да се основава на обективни, прозрачни, недискриминационни и пропороционални критерии", припомнят от Брюксел чл.4 от европейската директива за конкуренцията. Същото изискване има и в друга европейска разпоредба - тази за разрешенията. "Права за ползване се предоставят чрез открити и прозрачни процедури, които не допускат дискриминация", се казва в нея.

Европейската комисия припомни в писмото си до българските власти и смисъла от разпоредбите. "Целта [им] е да гарантират, че държавите членки няма да нарушават конкуренцията на тези пазари(...), като дават предимство на определени предприятия, както и да се избегне евентуално използване на управлението на радиочестотния спектър като средство за ограничаване на свободата на предоставяне на услугите по радиоразпръскване", пишат от ЕК.

Според европейските експерти текстовете в директивите имат за цел да поддържат пазарите на електронни съобщителни услуги в ЕС достъпни и конкурентни, така че потребителите да могат да се възползват от свобода на избора си и новаторски услуги.

Ако се съди по хода на комисията, всички тези принципи са били нарушавани. Оттук нататък е интересно как ще отговори българската държава на Европейската комисия в рамките на двумесечния срок. Важно е и дали европейските институции ще упражнят правото си на натиск над институциите, защото практиката показва, че без тяхната намеса в медийния сектор положителна промяна и спазване на правилата няма да има.

До ноември ще има нов план Дни преди да пристигне писмото от ЕК, "Капитал" изпрати въпроси до транспортното министерство, за да научи какво е свършено от ведомството след отлагането на цифровизацията за 2015 г: Какво е свършено от януари насам и какво предстои в близките месеци? Подготвената Концепция за преразглеждане на Плана за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVB-T) в Република България има за цел да очертае общата рамка и да постави основните отправни точки, необходими за изготвянето на реалистичен план за осъществяване на прехода към наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване. Направените предложения целят да постигнат разумен баланс между интересите на всички участници в процеса, при отчитане на фактическата обстановка. Върху кои точки от програмата на работната група има най-много дискусии? Между участниците в работната група досега не е постигнато разбирателство по въпроси, касаещи крайната дата за изключване на аналоговото наземно телевизионно радиоразпръскване, началната дата и периода, в който ще работят съвместно аналоговите и цифровите предаватели, цените за излъчване и др. Как се работи върху проблема с военните честоти? Сроковете за освобождаване на съответните канали ще бъдат определени в зависимост от реализацията на концепцията на прехода, според която се предвижда до 01.11.2011 г. да се изготви план за радиочестотното разпределение и последователността за реализиране на пълния преход от наземно аналогово към наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване. Какви законови поправки се обсъждат? Измененията в нормативната ще бъдат подготвени след постигане на съгласие по основните въпроси от концепцията.

По темата работи Христо Ласков