Ецуджи Камеяма: Рекламодателите често не разбират ефекта от разширената реалност

Разширената реалност (augmented reality - AR) работи, когато към истински обекти, заснети с камерата на телефона или компютъра, се добави дигитално съдържание.

AR се използва най-често на мобилни телефони. За целта върху физически обект се поставя т.нар. маркер. Когато камерата на телефона заснеме маркера, AR софтуера зарежда върху екрана дигитално съдържание. Все по-често се появяват AR приложения, които не изискват маркери.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Предвестник на разширената реалност са цифровите данни, които се излъчват в тв студиата около водещите на новините или метеорологичната прогноза. Информацията под формата на допълнителни графики и текст е видима само за зрителите зад екрана.

Един от най-влиятелните експерти в областта на разширената реалност е Ецуджи Камеяма от японската софтуерна компания Knowledge works. Преди месец TheNextWeb го постави на 18-то място в своя списък от 25 влиятелни хора, които пишат в Twitter за разширената реалност. Ето какво ни разказа Ецуджи Камеяма за развитието на технологията в Япония.


Кои са предизвикателствата пред масовото разпространение на AR?

Евентуалните трудности са в три направления:

1. При рекламодателите, които предоставят AR:

Понеже се въвежда за пръв път, често има случаи, в които не се разбира ефекта. Ето защо има сериозни преговори за цената докато не се натрупат реални постижения и ефект, измерени в числа.

2. Във връзка с лицензирането на AR:

В Япония търговските практики са по-различни, но за AR приложенията на Total Immersion, metaio и други дигитални агенции, рекламодателите са длъжни да закупят лиценз. Обаче ако стойността на лиценза за първата година и за последващите години е от порядъка на около 1.5 млн. йени (24 хил. лв.), то тя може да бъде възприета за доста висока. 

Ето защо би било по-лесно AR да се използва от рекламодатели, които разбират добре ефекта, или които боравят с продукти с висока стойност, при които е по-лесно да се набавят разходи за промотиране.

3. Дигитално съдържание, изобразявано с AR:

 Aко рекламодателят не разполага с CAD данни и изображения, смятам, че са необходими значителни разходи за разработване и създаване, когато съдържанието е 3DCG (триизмерни компютърни графики). Има вероятност да бъде проблем подсигуряването на разработващи компании с по-ниски разходи.

В кои обществени сектори в Япония се използват AR приложения?

Ще ви представя няколко известни на мен примера на градове, където AR се използват за привличане на посетители:

- В рамките на Токийския национален музей работи приложение, което показва различна перспектива към изложен обект спрямо местоположението на потребителя. Так се създава нов стил за разглеждане на музея.　

- По време на фестивала на културата на японската обществена медиа NHK има игра за търсене на дигитални животинки, базирана на AR. Tя се играе на iPhone чрез приложението GnG, предлагано от японската компания Koozyt. Щом се заснеме физическия AR маркер, поставен в залата, с iPhone с GnG, на екрана на телефона се показва "животинка". Умелото им хващане води до натрупване на точки.

- AR под формата на състезание за събиране на печати - тези, които успеят да съберат всички виртуални персонажи в общо седем цвята печелят подарък. Надпреварата е организирана от туристическата асоциация на град Таджимa.

По темата работи Весислава Антонова.

Специални благодарности на Албена Тодорова за превода от японски. Благодарим и на Пламен Радински, който ни свърза с Ецуджи Камеяма.