На медийния пазар всичко се превръща в парадокс
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

На медийния пазар всичко се превръща в парадокс

Според Георги Лозанов: "Цифровото тв разпространение е труден бизнес, на който трябва да се помага"

На медийния пазар всичко се превръща в парадокс

Председателят на СЕМ Георги Лозанов пред "Капитал"

Весислава АНТОНОВА
7604 прочитания

Според Георги Лозанов: "Цифровото тв разпространение е труден бизнес, на който трябва да се помага"

© Надежда Чипева


Доц. Георги Лозанов е председател на Съвета за електронни медии и председател на работната група, ангажирана със създаването на нов медиен закон. Той е бил член на НСРТ (предшестващия СЕМ регулатор) от 1997 г. до 2001 г. и негов председател за една година. Първият му мандат като член на СЕМ е бил от 2001 до 2003 г.

Решихме да направим интервю с председателя на СЕМ, защото преценихме, че през последните месеци се натрупаха редица важни въпроси за медийния пазар. От отговорите му прозира каква е позицията на медийния регулатор и каква посока е възможно да поеме правителството за разрешаването на най-важните въпроси за бизнеса. Най-важният от тях остава писането и приемането на нов медиен закон. В началото на мандата си ГЕРБ пое ангажимент да даде на бизнеса модерен текст на закон. Днес две години след управлението на кабинета този ангажимент изглежда трудно осъществим.

Как оценявате приключилите радиоконкурси за двете ефирни честоти в София? Имаше ли опити за натиск върху СЕМ?

Тези радио конкурсите бяха особено важни, защото столицата е голямата сцена на радиото и на медиите въобще. Тук е и основният пазара и респективно и интересите са по-големи – и към обявените две ефирни честоти. На едната работеше програма с временно разрешение – радио Melody, а другата честота бе освободена от Би Би Си преди години. В крайна сметка взехме решение, радиото което работи, да запази ефира си. И защото такова е принципното разбиране на СЕМ – да не разпилява вече вложени ресурси, и защото документите му бяха сериозно разработените, и защото предлагаше нови програмни моменти, и защото има не малка социологически доказаната вярна аудитория. Преценихме, че нямаме право и основание я да радиото, което предпочита да слуша.

По-интересен в случая обаче е кандидатът, който спечели втората честота – съвсем новото радио "Антена". На софийския пазар от години не се беше случвало да влезе нов играч. Радва ме, че ние успяхме да отворим тази доста твърдо самовъзпроизвеждаща се среда и то към едно културна по същество програма. Особеното в нея е, че е само за филмова музика. Което е незаета ниша в музикалните формати и при това е логически свързана с предвижданото културно съдържание в "говорещата част". Няма съмнение, че това бяха най-добрите документи като възглед. Има шанс да се задоволи една стара и не само моя мечта – в София да имаме радио за култура, включително и за градска култура.

Финансово стабилен ли е този проект и или скоро и той ще се окаже продаден на някоя от големите радиовериги?

Кандидатът има продуцентски опит и в момента прави телевизионна програма, както и други проекти в областта на комуникациите. Така че се надявам това радио да оцелее. Аз разбирам, че именно финансирането е най-сериозния проблем и затова на пазара не влизат нови играчи, но дори и да влезе такъв бързо го поглъщат старите утвърдени радио вериги. Защото не е тайна, че радиопазарът е в тежко състояние по отношение приходите от реклама. Близко до акъла , че за да се издържаш в такава ситуация, трябва да имаш колкото се може по-голяма аудитория. В тази връзка ние водим разговор с Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) да се направи препланиране на незаетите честотите в радиоефира, така че те да могат да обхващат по-големи територии, а от там и по-големи части от населението. Защото дори да дадем на една смела симпатична малка местна програма лиценз както обикновено става тя после поради факта че не може сама да си осигури необходимите приходи от собствена дейност, е принудена да се продаде на някоя от големите радиовериги, която възпроизвежда една и съща програма. Искам да се опитаме до колкото е възможно да преподредим малко радио пространстовто в България, така че да има повече икономическа стабилност за субектите, а от и на техните програмни политика. От това зависи плурализма на медийната среда. Защото е вярно, че радио веригите са модерно направени и съвременно звучащи, но така или иначе водят до известна тафтологичност в картината.

Кога ще обявите конкурс и за честота на радио "Дойче веле"?

Вероятно до края на годината. Интересът към софийския ефир действително е голям, ако се съди по приключилия конкурс. Появиха се тенденции, които засега не намериха реализация, но с заслужава да помислим в бъдеще. Например, телевизиите, които искат да правят и радио Имаше двама такива кандидати – bTV и ВВТ, които предлагаха своеобразни съдържателни конвергенции. Вероятно в това има някаква перспектива. Още подобно програмно дублиране изглежда твърде разхитително, радиото си остава някаква протеза на телевизионната програма. Но вероятно, когато идеите се избистрят, това може да се окаже бизнес перспектива за стагнирания радио пазар.

Иска ми се обаче този път така да обявим конкурса за честотата на "Дойче веле", че този който спечели по някакъв начин да съхрани нещо от характера на програмата. Тя се отличаваше с много качествени коментари и с позиция и си бе създала собствена аудитория, макар и малка, но много просветена.

Наблюдавам с голяма тъга изчезването на големите чужди радиостанции, с които свързвахме навремето гласа на свободата и които така или иначе хем бяха част от новата ни медийна среда, хем бяха нейна алтернатива. Там имаше възможност да говориш неща, които местният контекст по някакъв начин ограничава. Нещо от това ми се иска да остане и при следващия, който ще спечели правото да работи на честотата на "Дойче веле". Съжалявам, че късно стигнах до тази идея, защото това можеше да бъде заложено като изискване и към кандидатите за бившата честота на Би Би Си. Надявам се обаче с победителя да се окаже, че мислим попътно.

Каква е вашата позиция като председател на СЕМ по отношение предупредителното писмо на ЕК, че срещу България ще бъде образувана наказателна процедура, заради начина по който бяха проведени конкурсите за мултиплекс оператори и принципа, на който програмите по право ще могат да се качат на мултиплекс платформите?

От България не се очаква да извърши някакви радикални ходове ориентирани назад във времето. Трябва да се опитаме да коригираме посочените отклонения от европейските норми, но без да унищожим направеното. Защото някои от конкурсите за мултиплексите, така или иначе, са минали и поне след първия вече са вложени внушителни средства за изграждане на мрежата. Оспорва се критерият, който ограничава т.нар. вертикална концентрация – ако имаш телевизия, да не можеш да имаш мултиплекс, който да разпространява телевизионни програми. Независимо обаче от забележките към конкретните резултати от възприемането на този принцип, на а мен ми се струва, че той отразява устойчиви ценности.

Изчистването на този въпрос не минава ли и през въпроса за създаване на критерии за прозрачност на собствеността в медиите? Собствеността в медиите лесно може да се скрие и на пръв поглед да не изглежда, че между мултиплекс оператора и тв канала има връзка, а всъщност те да са собственост на едно и също лице, което е нарушение, но през офшорните компании не се доказва лесно...

Да така е. Аз си спомням, че преди години имаше сериозен дебат дали ако си собственик на кабелна мрежа, имаш право да си собственик на телевизия. В началото на медийната регулация ние разрешихме това, защото въобще нямаше ресурс да се правят нови телевизионни програми. Преценихме, че така даваме възможност на онези, които събират такси да ги влагат в генерирането на програмно съдържание. Още тогава обаче бяхме със съзнанието, че това е един компромис по отношение на принципа да има равнопоставеност. Защото като имаш и мрежа, и телевизия, естествено е да даваш предимство на собствените си програми през тези на конкурентите, да не ги допускаш или ги избутваш назад по каналите.

Сега излиза, че точно защото ние сме радикализирали един принцип – този да не можеш да имаш мултиплекс, ако имаш телевизия, който сам по себе си е европейски и от ценностна гледна точка трябва да бъде защитаван, всъщност са създадени условия за дискриминация и сме критикувани от ЕК. Не знам защо,но при нас всичко се усложнява и се превръща в парадокс. Изходът е, ако въобще нещо се прави по този въпрос, да е с поглед към бъдещето и в никакъв случай да не се отказваме от принципа, а но да го прилагаме след задължителен анализ от КЗК за това кой от кандидатите доколко и как би повлиял на пазара ако той има някаква медийна дейност.

Другият, впрочем и вътрешно обсъждан въпрос е прекалено голямата възможност, която законодателя е дал за програми със задължителен пренос или т. нар. must carry. По този начин е задължил е мултиплекс оператора да пренася много програми, с които не може да се договаря изцяло от комерсиални позиции. Това е направено съвсем ясно защо, за да може да се осигури със съдържание цифровизацията.

Това не пречи ли на мултиплекс оператора да развие собствения си бизнес модел като запълни честотите си със задължителни програми?

От една страна е така, но друга се подтикват тези, които в момента създават съдържание, по-бързо да влязат в цифров режим. Защото ето какво отново се получава? Хем на много сме дали привилегията задължително да бъдат разпространявани от мултиплекс оператора, хем като че ли никой не иска да се възползва от нея. Всички, които можаха, взеха must carry, но същевременно никой още няма мотив да тръгне към двойно разпространение – аналогово и цифрово. Така че мултиплекс оператора в България е в сложно положение в момента. Той трябва да успее да убеди и да привлече най-после производителите на телевизионно съдържание да се качат на развитата от него платформа, за да започне и цифровизацията, и собствения му бизнес.

Битката около тези конкурси е повече шумна и някак си изглежда като че ли кой знае какъв е залога, а това по-скоро е един труден бизнес в България, на който повече трябва да му се помага, отколкото много да се санкционира.

Разбира се, и по двата въпроса – и за мултиплексите, и за задължителното разпространение на телевизионните програми на всяка цена трябва да имаме позиция съобразена с изискванията на ЕК. Условието за задължителен пренос (must carry) не е во век и веков. Примерно след две години трябва да се преразгледат програмите, които са качени на мултиплекса в този режим. Дали са се възползвали от привилегията, а и дали в крайна сметка не са се появили програми, за които е обществено по-необходимо да стигат до аудиторията. Това преразглеждане трябва да стане обаче на базата на обективни критериите, заложените в закона.

Далеч по-драматичния въпрос е, че в България няма мотивация за телевизиите да се разпространяват цифрово. Те с право не искат върху тях да падне основната икономическа тежест на този процес. Държавата също няма такава възможност. Всичко за сега пада върху мултиплекс оператора, но и той в какви граници може да понесе тежестта на цифровизацията не е ясно. Именно тези икономически трудности правят работата на принципите много по-сложна, често обръщаща се срещу тях самите.

Възниква и трети важен въпрос. За една ефирна честота в София, която бе предвидена за БНТ. Преди това пък е имало идея тя да бъде дадена с една процедура без конкурс по документи на търговски оператор, което евентуално би му привилегията за задължителен пренос ( must carry) от мултиплекс оператора. Това също е сложно като позиция, защото няма съмнение, че БНТ е трябвало да разширява своите програми, за да може да осигури за обществения мултиплекс със съдържание – на него трябва да бъдат качени четири програми. Така БНТ е трябвало да направи още една програма – софийска. Заедно с това е нормална претенцията на тези, които са искали тогава честотата и са отговаряли на условията да я получат, но са отпаднали заради разширяването на обществения оператор. Този въпрос трябва да се разреши така, че максимално да удоволетвори изискванията на европейската комисия, но при всички случаи това е битка на прага на музея, когато аналоговото разпространение ще се използва не повече от две-три години до завършването на процеса на цифровизация. Тук остава един голям въпрос, че ние никога не направихме конкурс за регионални телевизии и всичко в тази сфера е на гърба на временни разрешения, неясно по какъв начин взети честоти и т.н. Тук може много да се рови и си заслужаваше да се направи, ако не идваше цифровизацията да помете всичко това, защото влизането в цифровото разпространение става през други регламенти и заради това цялата тази предистория, която е доста объркана, губи смисъл.

Тоест, дали тази аналогова честота ще остане на БНТ или пък ще бъде върната според старата процедура и ще я вземе операторът, който според тогавашната процедура е излизал на второ място – телевизия "Европа", сякаш има все по-малко значение. Просто, защото скоро ще трябва да я освобождава за нуждите на цифровизацията. Тази битка днес е много повече на честолюбия, отколкото на аргументи.

Да но получава правото задължително програмата му да бъде качване на мултиплекс....това не е малък залог и очевидно пак се цели някой да бъде облагодетелстван.

Да така е, но пък този регламент също е под въпрос и предстои да се преразглежда. Изисква го ЕК. Хубавото е, че няма смисъл от кой знае какви решения, защото идва края на аналоговата ера и това от самосебе си ще подреди пасианса. Това ако не успокоение, е поне утеха.

Мина година откакто вяра Анкова и екипът и управляват БНТ какви са впечатленията ви от промените в медиата. Започнахте ли да виждате положителна промяна?

Първо програмата започна да се развива в много отношения. Моята чисто професионална молба или апел в началото към екипа беше: влагайте в програма, нека на екрана да стане друга визията за БНТ. Най-общо ръководството на телевизията пое две основни задачи: да направи нови предавания и да вкара нови елементи в програмата и втората – да започне максимално радикално структурна и кадрова реформа. Може да има спорове докъде са стигнали нещата, на и в двете посоки се усеща движение в БНТ.

За мен беше много важно в обществената медиа да има сериал и то качествен.. Мисля, че с това телевизията се справи. Като тематика кой как го приема това е отделен въпрос. Важното е, че такъв сериал се появи, защото след "Дунав мост" беше останало едно тягостно чувство, че БНТ не може да се справя с това традиционно телевизионно упражнение. Появиха се и други предавания, има качествени и отговарящи на обществената функция на телевизията, но има и предавания, които са много спорни от гледна точка на техния комуникативен резултат. За мен ще е много важно да видя в отчета на БНТ за едногодишното управление, не само че са се появили нови програми, но да видя какъв е зрителския интерес към тях. Към обществени медии, каквато е БНТ, не може да има такъв рейтингов интерес, какъвто е към частните телевизии, но трябва да има един комуникативен праг, под който да не се слиза интересът. Работа на програмният директор и програмният съвет е да го определи за отделните часови пояси. В противен случай няма никакъв смисъл от комуникацията, каквото и да правиш.

В БНТ обаче се случва нещо, което е достойно за Гинес. В медиата върви реформа свързана с намаляването на състава, което е задължително, а мисля че за първи път няма остри профсъюзни реакции и битки. Сякаш това ръководство успя да влезе в диалог със синдикалните организации и със хората, които работят в БНТ, и реформата върви по един относително консенсусен начин. Това за мен е голям успех. Защото в противен случай реформите чисто и просто не стават.

Какво е отношението ви към промените в медийния закон, които целят да освободят праймтайма на БНТ и да и позволят продуктово позициониране? Не е ли това една лицемерна частична помощ от страна на държавата, която отказва да реши генерално въпроса с финансирането на БНТ. Вместо това и дава частични свободи, които я правят уязвима и лесна мишетна на частните телевизии?

Тези текстове, които се предлагат са всъщност опит да паднат няколко аксесоарни ограничения за БНТ. Аксесоарни защото същинското ограничение, което е 15 минути реклама на денонощие, което коренно различава БНТ от частните телевизии, те имат право на 12 минути на час. Тази фундаментална разлика съдържа в себе си гаранциите, че между медиите има относителна равнопоставеност, заради това, че БНТ има някаква форма на финансиране от държавния бюджет. Тези допълнителни аксесоарни ограничения бяха възприети от законодателя навремето, когато БНТ беше абсолютния монополист на пазара. Частниците едвам се появяваха от единия край и се опитваха да се научат да дишат и ходят. Тогава трябваше да им се дадат допълнителни възможности като се ограничи БНТ, за да влязат в играта. Сега вече не само са влезли, но са мощни играчи, а БНТ е по-скоро в маргинализирана позиция. И е абсолютно логично сега законодателя да се откаже от този допълнителен ограничителен инструментариум. Но винаги съм трябва, че трябва де се намери един по-добър начин за баланс в тази посока. Механизмите са заложени в сега действащия закон, но не работят. Според мен, когато държавата дава пари за обществени медии, трябва да има механизъм, по който може да се кандидатства пред този фонд и с частни проекти. Разбира се, в някаква пропорция, примерно в рамките на 10 или 15%. Няма значение. И за тях да могат да кандидатстват частни радио и телевизионни оператори, които се ангажират да изпълняват в отделни предавания или програми обществената мисия, определена за медиите в България. Това е логичния баланс, който достига до дълбочината на проблема, а не води до разправии "на парче".

Медийният закон сякаш отново е на трупчета. Какво се случи с плановете да има нов модерен текст на закон?

Работната група към Министерският съвет си свърши работата. Предстои да има дебат по текста, който написахме. Той е фундамента на базата на който да започне да се пишат отделните разпоредби на новия закон. Стана ясно обаче, че има много сериозни противоречия по оста обществени медии – частни медии, частни медии – независими продуценти, носители на права – ползватели на права и т.н. От тук нататък, на всичко трябва да се търси политическо решение, а политическото във всички случаи ще трябва да намери компромис между различните интереси т.е. има да се извърви още дълъг път от чисто комуникационно естество. Да се намерят консенсуси по основни въпроси, за да може законът да не се усети като регресия към един или друг. Експертно идеите вече са ясни, въпросът е да намерят конкретната с подкрепа. Този закон в никакъв случай не трябва да е плод на силово решение, а да създаде и да е плод на един нов професионален разум. Не трябва обаче и много да се бави процесът, защото ще свърши мандата и на това правителство и то ще е поредното, което не е успяло да приеме медиен закон. Модерен, какъвто сектора отдавна очаква. А все пак правителството изрази воля да има закон и на мен много ми се иска да успеем да се възползваме от нея. Ясно е обаче че ако по основните въпроси не се постигнат относителни консенсуси, няма да има кой с огън и меч да налага нови разпоредби в медийната среда. А и няма защо.

Доц. Георги Лозанов е председател на Съвета за електронни медии и председател на работната група, ангажирана със създаването на нов медиен закон. Той е бил член на НСРТ (предшестващия СЕМ регулатор) от 1997 г. до 2001 г. и негов председател за една година. Първият му мандат като член на СЕМ е бил от 2001 до 2003 г.

Решихме да направим интервю с председателя на СЕМ, защото преценихме, че през последните месеци се натрупаха редица важни въпроси за медийния пазар. От отговорите му прозира каква е позицията на медийния регулатор и каква посока е възможно да поеме правителството за разрешаването на най-важните въпроси за бизнеса. Най-важният от тях остава писането и приемането на нов медиен закон. В началото на мандата си ГЕРБ пое ангажимент да даде на бизнеса модерен текст на закон. Днес две години след управлението на кабинета този ангажимент изглежда трудно осъществим.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    xon2003 avatar :-|
    Starsky

    Ха, не можело да се правят промени в минало време, защото едни хора били вече дали едни пари...
    Значи принципът на равнопоставеност - да не притежаваш едновременно инфраструктурата и мултиплекс - няма нужда да бъде спазван, но не може да имаш мултиплекс и телевизионна програма, пък била тя и националната програма на друга държава, нямаща никакво отношение към местния телевизионен пазар!
    Капитал, защо го оставяте да се измъкне този с мазни приказки?! Защо не го попитахте как е възможно собствениците на НУРТС Б-я да притежават и мултиплексите на Тауърком?! А чрез свързани лица притежават и ТВ7!?
    Този г-н е просто перфектният слуга на статуквото! С тежка зависимост от алкохола! Той дълго време се мота низвергнат и сега естествено е готов на всякакви компромиси, за да запази сладката позицийка!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.