Да платиш за интервю, или друг вид отразяване в медиите е толкова разпространена практика, че когато в "Капитал" отказваме подобно нещо, най-честата реакция е искрено и неразбиращо учудване.
Това, че много медии го правят обаче, не означава, че е правилно. Публикуването на платени публикации, без това изрично да е посочено, е много груба злоупотреба с доверието на техните читатели/зрители. В краткосрочен план от тях се печелят пари, но подмяната на журналистическата преценка за важни и интересни новини с тази на хората, които плащат, в крайна сметка винаги се усеща. Това води до сериозна загуба на доверие, което се отразява на всички медии.
Платеното отразяване на изборни кампании показва и друг тежък дефект. Медиите са връзката между политиците и хората. Политиката се случва в публичността и ако входът към нея е платен, цялото общуване се изкривява по особено уродлив начин.
Цената на истината
През седмицата срещу тази практика публично реагира кандидатът за кмет на София от партия "Българска демократична общност" Йордан Василев. Според предложените му тарифи от различни медии той е изчислил, че ще са му нужни поне 250-300 хил. лв., за да стигнат посланията му до избирателите през медиите.
Василев написа открито писмо, в което обясни, че медиите освен финансов имат етичен и морален ангажимент да информират обективно хората. "Общественият интерес не може да бъде обект на стоково-парични отношения", заяви той.
Според офертите, предоставени на неговия щаб, интервю в "национална информационна агенция" струва 1900 лв. без ДДС, а в "софийски всекидневник" - 5000 лв. + 30% утежнение за политическа реклама. В отвореното писмо изрично се уточнява, че това са цени не за клипове или рекламни карета, тоест за ясно обявени рекламни материали, а за съдържание, което се представя за редакционно.
"За мен не е приемливо да съществува тарифа за обективно представяне на различните кандидати, защото този подход предпоставя "СЪМ" да бъде подменено от "ИМАМ!", заявява Василев. Според него това слага сериозна финансова бариера пред създаването на алтернатива на политическото статукво. Което е точно така. По-притеснителното е, че Василев беше единственият, който се осмели да протестира.
От разговорите на репортери в "Капитал" с няколко щаба, които не пожелаха да бъдат назовавани, си направихме извода, че цената за цялостното отразяване на една кампания може да варира от 15 хил. лв. в по-малко влиятелни медии до 150 хил. за пакетно отразяване в по-влиятелни. Има примери за медии, в които цената само на едно интервю може да достигне 28 хил. лв.
По закон
Изборният кодекс регламентира, че кампанията на един кандидат президент е до 2 млн. лв. (което е два пъти повече от предишни години), а на кандидата за кмет на партии или коалиции до 8 хил. лв. Електронните медии с национално покритие или лиценз са задължени да депозират тарифите си в Централната избирателна комисия (ЦИК). За останалите медии това "е пожелателно, но не и задължително", обясни пред "Капитал" говорителят на комисията Бисер Троянов. Депозираните тарифи обаче не са достъпни и затова не са качени и на сайта на ЦИК. "Не ги публикуваме, защото са част от търговската политика на медията. Изискваме ги, за да може, ако някой от кандидатите реши да обжалва тарифата и е недоволен, че при него може да е завишена, ние да я извадим и да сравним и ако се наложи, да се стигне до санкции", обясни Троянов.
И трите големи ефирни телевизии са публикували специални текстове на сайтовете си, които да обясняват как са формирани цените за излъчване на предизборни хроники, клипове и дискусии. "Ползваме официалната си рекламна тарифа - както към всички рекламодатели, така и към кандидат-президентите", обясни Красимира Кръстева, директор продажби в "Нова тв". Същото е и обяснението на bTV. От медията допълниха: "Третираме всички кандидати идентично с цел да не дискриминираме нито един от тях. Същият принцип важи и за тарифите на радиостанциите и интернет медиите ни." И двете медии обаче не посочват конкретни цени специално за изборните материали, но уточняват, че тарифите им за излъчване на 30-секундни клипове и платени репортажи извън новините имат 15% отстъпка. На официалната си тарифа залага и TV7, обяснява Дима Кирова, изпълнителен директор на 7 Media Sales & Consulting, търговската къща на TV7. Тя допълни, че "TV7 разработи и специални пакетни предложения, обявени на сайта на телевизията, които дават допълнителни отстъпки на кандидатите". Например така нареченият "Златен пакет" на телевизията, който включва множество опции за отразяване, сред които участие в хроника - централна новинарска емисия, и много други активности освен в ефира и на сайта на медията, е 272 080 лв. без ДДС, което е цена с 20% отстъпка. Само участието в дебата за кмет на София например е 5 хил. лв.
В изборния регистър на Сметната палата, който отразява и коя партия с кои социологически и рекламни агенции работи, TV7 присъства като "рекламна агенция" на партия ГЕРБ. Управляващите се радват на директно обявената подкрепа и на "Вестникарска група "България", "Нова медийна група", "Черно море прес" ЕООД, "Черноморски фар" ЕАД, "Хасковска Марица" и "Смолян днес" ООД. Всички те са обозначени в графата "връзки с обществеността" на ГЕРБ. "Не работим като рекламна агенция на ГЕРБ, ние сме телевизия. Партията си е купила от нас само пакет за политическа реклама. Пакетите ни са обявени на сайта", коментираха от PR отдела на TV7. Информацията в регистъра на Сметната палата по принцип се подава от отделните партии.
Програмният директор на "Канал 3" Сашо Диков не говори за цени. Как се формира тарифата за отразяване на изборите коментира така: "Собственикът определя цените - всичко си има цена, регистрира се в ЦИК. Който е пожелал да прави кампания, каквото е пожелал да се излъчва, го излъчваме. Плащат си по тарифата и толкова", категоричен е Диков.
Най-ниски са цените в БНР и БНТ. Те като натоварени с обществени функции са и най прозрачни. Пет минутно интервю по БНР е 800 лв., докато 15-минутно интервю в частното национално "Дарик" е 4500 лв. Програмният директор на медията Константин Вълков обясни: "Тарифите на Дарик се определят по чисто търговски принцип и в основната си част не се променят от 2003 г."
Проблемът с публикуването на платени новини не е свързан само с вестниците и телевизиите. Според официалната оферта на агенция "Фокус", която се предлага на кандидатите за различни позиции на изборите, публикуването на една новина (до 1500 знака) в сайта на агенцията струва 400 лв. Взимането на удобно интервю струва 1200 лева. В последната седмица от кампанията цените се увеличават и стават 600 лева за новина и 1900 за интервю. Всички цени са без ДДС.
(За да разберете за какво става дума, вижте откъс от следното интервю във "Фокус" с кандидат за общински пост:
Въпрос: Прагматичност, екипност, човещина, обезпеченост, всичко това очевидно са Вашите насоки за работа?
Отговор: Посоки на работа.Въпрос: Не само посоки, а колони, на които стъпвате. Това са Вашите темели, върху които надграждате.)
Законът не изисква от печатните и електронни медии да обозначават и да разграничават платените информации от другите. Това е оставено на добрата воля на хората, които ги управляват. В някои случаи - както са например предизборните хроники, това е донякъде ясно. В много други обаче се премълчава, че публикуваното/излъченото интервю всъщност е платено. Това прави услуга за бюджета на медиите и за политиците. Така те могат да продават по-скъпо доверието, което читателите имат към техния избор. Но като не казват истината, журналистите нарушават собствените си правила и морални стандарти. Да разделят редакционното съдържание от платените публикации е едно от категоричните изисквания в етичния кодекс на българските медии. "Ясно ще разграничаваме редакционното съдържание от платените публикации, рекламните или спонсорираните материали", пише в него. Обещание, което е особено важно преди избори и по някакъв странен парадокс най-често нарушавано точно тогава.
Весислава Антонова
Да платиш за интервю, или друг вид отразяване в медиите е толкова разпространена практика, че когато в "Капитал" отказваме подобно нещо, най-честата реакция е искрено и неразбиращо учудване.
Това, че много медии го правят обаче, не означава, че е правилно. Публикуването на платени публикации, без това изрично да е посочено, е много груба злоупотреба с доверието на техните читатели/зрители. В краткосрочен план от тях се печелят пари, но подмяната на журналистическата преценка за важни и интересни новини с тази на хората, които плащат, в крайна сметка винаги се усеща. Това води до сериозна загуба на доверие, което се отразява на всички медии.
19 коментара
Простете невежеството ми, но всичко това не се ли равнява на имуществен ценз който ограничава свободата да се изразяваш политически, да бъдеш демократично избиран, и да направиш информиран демократичен избор? И не е ли в противоречие с констиутицята и международното право в областта на основните човешки права?
Подмяната е "АЗ СЪМ" срещу "ИМАМ". Базирано на това, че изборът всъщност трябва да е оценка на "АЗ СЪМ" на кандидата, излиза че оценяваме "ИМАМ" на кандидата. Парите на миришат и са едни и същи. Сега разбрах защо всички кандидати ми изглеждат еднакви :)
Проблем има когато се измислят новини. Платени новини. Не виждам нищо лошо в плащането на предизборен клип или някакъв друг вид агитационен материал. Няма да им дават безплатно време я. Виж въпрос на чест за една телевизия е да организира поне един официален дебат между кандидатите без да бъде заплащан от тях, а да бъде финансиран от реклами.
Ъм, "Илюстрация: Shutterstock" и отдолу: "Автор: Капитал" ?
До коментар [#1] от "Павел Антонов":
Какво "невежество" ??? Абсолютно сте прав! От първата до последната дума!
Тъжно е наистина обаче, че " ...Василев беше единственият, който се осмели да протестира. ..."
Това може би означава, че всички останали кандидати (Колко бяха?) ги устройва статуквото. Че за тях парите не са важни - имат ги в достатъчно количество и се въздържат от протести...
Просто не знам какво да кажа ... Не познавам Василев, иначе единственото, което ми хрумва, е да препоръчам в София да гласуват за такъв човек.
Дано Капитал не се продава ...
До коментар [#6] от "tishinata":
Ами да видим ...
До коментар [#1] от "Павел Антонов":
Ми не е в абсолютно никво нарушение на никви конституции и никви човешки права.
Реалността е, че политиците са подкрепяни от определени бизнес интереси и така е навсякъде по света.
Просто при нас нещата са минали разумната граница.
Прочее, изразяването на политическа позиция не е необходимо да става непременно в най-тиражните вестници - доколкото имам наблюдения Светльо Витков например прави доста нискобюджетна, но забележима кампания онлайн.
Нещата се решават лесно - две думи написани с ясно над материала: "Платена публикация" или "Корпоративно събитие". От пробутването под масата на скрита политическа реклама печелят краткосрочно медиите, но губят дългосрочно всички - аудиторията, защото не е информирана коректно, медиите - защото губят доверие и тираж, и политиците - защото спират да ги четат. Аз лично вече не чета политическите материали в нито един ежедневник, защото знам, че вероятността да бъда манипулиран е 90%. Само гледам как са направени снимките. Много мои приятели ми казват "аз вече не си купувам вестници и почти не гледам телевизия". От друга страна - издателите си мислят "ни сми достатъчно жълти, затова не ни купуват, то жълтото продава". А истината е, че жълтото просто е една по-добре разработена жанрова ниша от няколкото въможни такива за медиите. Но за да те търсят извън жълтото, не бива да премълчаваш и лъжеш. Хубаво е да се промени нещо по въпроса, че иначе ще почнат да фалират медиите, и ние фоторепортерите ще останем без хляб...
Много интересна тема се повдига в статията. Политиката у нас си има послушни медии, които просто си слагат тарифата и публикуват хвалби и оди за управляващите. Интереснотое , че при ГЕРБ в това отношение нещата станаха направо отблъскващи. Виждаш, че Боко акъл за 5 пари няма, прави гаф след гаф. Цвъцко е даже по-зле, но медиите пак ги хвалят и така им поддържа рейтинга. Просто машината за промиване на мозъци е в действие. А гражданите трябва да са по-внимателни в избора на медия. Аз затова чета Дневник и Капитал.