Предателството на медиите
Масовата продажба на редакционно съдържание е един от най-тъжните феномени в тази предизборна кампания
Според закона До 12-ти септември телевизии, радиостанции, вестници и електронн ииздания трябваше да изпратят до Сметната палата тарифите си за отразяване на предизборната кампания. Това са направили: 51 радиостанции, 61 телевизии (вкл. кабелни), 65 вестници и списания, 50 електронни сайта. |
Равносметка В предизборната кампания през 2009 г., средствата, които са дадени за телевизионна и печатна реклама са общо 55% от предизборните бюджети на всички партии – от тях 9% за БНТ и БНР, 34% за частни телевизии и радиостанциии 12 % за печатни издания. Цифрите за тази година предстои да изчисли Сметната палата след сегашните избори, които са две в едно за президент и за кметове. |
Резултатът от нея обикновено е режисирана публичност, в която събитията се представят така, както на някого му е удобно, а не такива, каквито са всъщност. Тези дефекти в медийната публичност най-ясно се виждат по време на избори.
Да гледаш клип или рекламни карета във вестниците на някой политик е напълно в реда на нещата. Проблемът идва, когато медиите получават пари, за да публикуват съдържание, което не е обозначено като платено. Точно това се случва в тази предизборна кампания. Учудващо голяма част от медиите продават редакционното си съдържание и практически лъжат своите читатели/зрители, че отразяват тези "събития", защото са интересни и важни. Всъщност те са рекламен пълнеж. В предишния брой на "Капитал" разказахме за няколко такива случаи и за това как медиите имат дори официални тарифи за нещо, което е грубо нарушение на елементарни етични и професионални правила. Тази седмица продължаваме темата, защото вярваме, че честните медии са изключително важни за това държавата да работи правилно.
Етика на ръба
Мръсната тайна в тези избори, която я знаят и щабове, и медии, е, че дописките и репортажите, които са част от платеното отразяване на изборите, изобщо не са маркирани. "Нашата идея е простичка. Отбелязвайте всяко едно платено съдържание с маркер "това съдържание е платено". Нека това да стане във вестниците и електронните медии. Тогава това е честно към тези, които потребяват това съдържание", коментира пред "Капитал" Антоанета Цонева, директор на Института за развитие на публичната среда. Организацията е една от най-активната в борбата за прозрачно финансиране и отразяване на предизборните кампании. В допълнение Цонева каза: "Всички, които се занимават с маркетинг, обаче знаят, че платените съобщения се ползват с много ниска степен на доверие от потребителите, що се отнася до корпоративната реклама. Предполагам, че подобно е и положението с политическата реклама. Затова партиите нямат интерес от маркера "платено съобщение". Неофициално дори от няколко политически централи признават, че е така, но публично отказват да го коментират.
В потвърждение на това е и коментарът на главния редактор на "Стандарт" Славка Бозукова, която обяснява, че медиите имат тарифи за директна реклама и отделно за PR отразяване. "Тарифите за директна реклама включват каретата с плакатите на политическите партии или т.нар. агитационни материали. В пакета за РR отразяване много точно е описано какви дописки, интервю или представяне на кандидата са включени." Тя обясни, че когато подписват договор за PR отразяване обаче, политическите партии или кандидатите изрично искат в текста на договора с медията да е записан текст, че "няма да се обозначава или упоменава, че става дума за платена публикация".
Главният редактор на "Стандарт" отбелязва, че "тази година кандидатите почти не искат да използват формата на класическото интервю. Те предпочитат да сключват договори за съботно неделните ни издания и приложения, които да им гарантират по човешко представяне". Че това е основна тенденция го доказва и фактът, че издателство "Санома-Блясък" (издателите на Cosmopolitan, Elle, Story, "Блясък", "Журнал за жената" и др.), която е в бизнеса с лайфстайл издания, също има "Тарифа - "Избори 2011". Търговският директор на издателството Богдана Черногорова обясни, че до подготовка на тарифата се стигнало след като няколко политици проявили интерес да се появят с PR-публикации във светските им издания "Блясък" и Story. "До подписване на договори не се стигна, защото ние държахме задължително текстовете да са обозначени като платено съобщение. Това обаче не устрои политиците. така, че ние не сме използвали тарифата си", обясни Черногорова.
На въпроса дали е редно да се публикува съдържание, без да се обозначава, че е платено, Антон Кутев, секретар по медийната политика на БСП, отговори: "Това не е проблем на партиите. А питам защо в България предизборните кампании са платени? Етично ли е медиите да получават изобщо пари? Например във Великобритания предизборните кампании не са платени." От пресофиса на Меглена Кунева коментираха, че медиите не трябва да загубват обективността си по време на кампания. "Съдържанието им не трябва да се променя на принципа който плати повече, той определя облика на изданието. Това важи изключително много за печатните и онлайн медии, където журналистическите материали директно се заменят с PR публикации, без това да е ясно обозначено. От това страдат и журналистиката, и гласоподавателите, тъй като журналистите губят своя облик, а на хората е отнето правото да направят своя информиран избор."
От ГЕРБ категорично не пожелаха да коментират
Още по темата
Как сайтовете "Пик" и "Блиц" се превърнаха в калната артилерия, която стреля по репутацията на всички
27 авг 2015Гражданите не вярват на медиите
Едва 14% е доверието в българската журналистика - най-ниската оценка от демократичните промени до сега, сочи изследване на фондаците "Медийна демокрация" и "Конрад Аденауер"
4 фев 2014Управляващите направиха промени за по-голяма откритост на медиите по време на предизборната кампания, но не им позволиха да проработят
19 май 2013Неприятната страна на истината
В навечерието на изборите медиите избягват да разграничават ясно журналистическото и платеното съдържание
19 апр 2013Тарифата, по която партиите ще заплащат предизборните предавания по БНТ и БНР, предизвика реакциите на гражданския сектор
22 мар 2013Привидна ли е съпричастността на телевизиите към протестите на гражданите
1 мар 2013Вместо да решават проблемите на пазара, два издателски съюза ги увеличават
17 фев 2012Кои са хората зад фалшивите новини и какво искат да ни кажат
27 яну 2012Лицата, които най-често гледаме от телевизионния екран и историите, които ни разказват
13 яну 2012Речник на политическото празнословие
Кои бяха клишетата и PR гафовете по време на изминалите избори
4 ное 2011Вече над 20 години Сашо Диков пази образа на истинската питаща журналистика
28 окт 2011Защо тези президентски избори се превърнаха в обидно-посредствен спектакъл вместо в сблъсък на визии за бъдещето
14 окт 2011Как отразяването на политиката се превърна в сериозен източник на приходи за медиите преди избори и защо това е много вредно
7 окт 2011Четвъртата власт има нужда от много сериозна промяна, за да мине на страната на хората
9 окт 2009
Кои са най-големите комуникационни компании в България и как се променят през последната година
13 дек 2019, 924 прочитания
13 дек 2019, 10315 прочитания
13 дек 2019, 5331 прочитания
13 дек 2019, 2891 прочитания
13 дек 2019, 2386 прочитания
13 дек 2019, 1887 прочитания
Съдебен изпълнител влезе във фирмата, издаваща "Труд" и "24 часа"