Речник на политическото празнословие

Речник на политическото празнословие

Кои бяха клишетата и PR гафовете по време на изминалите избори

Весислава Антонова, Зорница Стоилова
9249 прочитания

© Инна Павлова


"Градим България." "Създаваме по-добро бъдеще." "Силен президент за достойна България." Призрачно кухите слогани от изминалите избори още ни преследват. Лепкави са и дълго кънтят в тъпанчетата ни. Не предполагат избор, защото нищо не казват.

А комуникацията в политиката е почти толкова важна, колкото самата политика. Тя би следвало да облича в образи и послания идеите, да дава плътност на обещанията, да проследява изпълнението на ангажиментите и да обяснява действията на политиците. Добрата комуникация увлича и вдъхновява (спомнете си Обама), лошата (мислете за избори 2011) увеличава броя на песимистите.

Попитахме няколко специалисти в PR бранша (такива, които работят по политически кампании, и хора, които избягват да го правят) какви бяха слабостите по време на кампанията от гледната точка на политическия маркетинг, кои уроци не бяха научени от предишни избори и кои грешки се повториха. Равносметката, независимо какви са резултатите от вота, е, че съдържанието липсваше. А то би трябвало да е нещото, което в крайна сметка мотивира хората да отидат до урните.

Къде отидоха истинските послания

"Тази кампания беше вяла, без идеи и каузи. Липсваха програми, които да се обсъждат, и избирателите бяха лишени от правото си да вземат информирано решение", категорична е Десислава Бошнакова, управител на ROI Communication.

За PR експертите публичните дебати между кандидатите и личните срещи с избирателите имат най-голяма тежест в кампанията. Според тях фактът, че в тях отсъстваха сблъсък на идеи и енергия, е един от най-сериозните недостатъци. Управляващият мениджър на V+O Communication България Светлана Савова задава поредица от риторични въпроси: "Имаше ли въобще спор и с каква дълбочина? Спор ли е, ако се повтарят едни и същи послания, които дори понякога стоят странно в устата на говорещите?"

А когато отсъстват качествен разговор и послания, хората избират свой представител по косвен признак - лична симпатия, за или против Бойко Борисов и т.н. "Ако попитате редовия избирател с какви идеи дойдоха на власт избраните кметове и президентската двойка, дълбоко се съмнявам, че ще получите конкретни отговори", коментира управляващият директор на IntelDay Solutions Деница Сачева. Според нея е погрешно схващането цялата политика да се насочва към малкото – една дупка, едно куче, една детска градина, едно дърво, един човек. "Едното е работа на всеки един от нас – наш ангажимент. На политиците работата им е цялото", убедена е Сачева.

Тя дава пример със столицата, тъй като работеше за кандидата за кмет на "Синята коалиция" Прошко Прошков. "Дебатите за София отново бяха забити в дупките и кучетата. А кметът на София управлява град, в който се движат 2 милиона души и почти 2 млрд. лева. Ако кметът на София не говори визионерски, ако няма политика в главата си, ако не говорим за това как управлява парите на града – дупки и кучета ще има още 100 години", отсича Сачева. Според нея иначе избираме не политици, а хора, които заемат длъжности.

Управляващият директор на Intel Day Solution насочва вниманието и към друг проблем, който опорочи смисъла на самата кампания - платените медии. В този период те са не просто трибуна за посланията на политиците, а имат пряко влияние върху решенията, които хората вземат. Затова медиите би трябвало да са отговорни и да не публикуват PR съобщения, маскирани като журналистически текстове. Всъщност бяхме свидетели тъкмо на това. "Платените медии бяха най-големият кошмар на тези избори", коментира Деница Сачева. Тя е категорична, че редакционното съдържание не трябва да се продава, а само рекламата.

Върволица от клишета

Скуката и посредствеността в комуникацията си проличаха най-добре при подбора на думите - от слоганите и лозунгите в предизборните клипове до езика, с който си служеха кандидатите по време на медийните си изяви. Попитахме PR експертите кои от клишетата, които чухме, дотолкова са се изтъркали от употреба, че вече ама-съвсем-нищо не казват на избирателите и можем да ги съберем в своеобразен речник на политическото празнословие. И те изброяват: "ние сме алтернативата за по-добро бъдеще", "нуждаем се от промяна", "работим в условията на прозрачност", "нулева толерантност към корупцията", "европейска столица" и "евроатлантически партньори" и т.н. Светлана Савова от V+O Communication България обръща внимание, че някои от тези фрази биха могли и да имат значение, но когато в тях няма съдържание, няма аргументи, няма отговор на въпросите как и защо, те просто звучат като "да живее международното положение".

Върволицата от клишета всъщност издаде, че предизборната кампания не се опита да мотивира хората да отидат до урните, не им предложи истински избор. Неслучайно почти никой от политиците не се опита да адресира в изказванията си нямото мнозинство от активни и мислещи хора, които не гласуват, защото не вярват нито в автентичността на лидерите, нито във възможността за промяна. "Впечатлението ми е, че националните кампании се правеха за хората, които вече са решили за кого да гласуват – сякаш бяха създадени по-скоро да "мобилизират електората", отколкото да привлекат нови хора към каузата", коментира Ралица Жикова, зам.-управляващ директор на Publicis Consultants.

А Деница Сачева, която е натрупала доста опит в политически кампании, признава, че негласуващите са група, от която политиците странят. Причините, разбира се, се крият в това, че това са хората, чието привличане изисква систематични усилия, сериозно изследване и картографиране. Освен това по думите й пропастите между поколенията в момента са толкова големи, че да измислиш едно политическо послание, което да е валидно за всички, е невъзможно. "Младите имат нужда от свобода, по-старите - от сигурност", дава пример тя.

И все пак, ако имаше опит да се адресират онези, които не мислят в традиционната опозиция ляво-дясно, то това се случи в кампаниите на Меглена Кунева и Светльо Витков. Но докато образът на последния провокира непукистите, бунтарите и тези с цинично отношение към политиката и живота като цяло, то Кунева се заигра в комуникацията си с онзи тип избиратели, които възприемат промяната и като лична отговорност. "Тя положи основите на една по-различна кампания и се надявам примерът й да зарази и други политици", коментира Десислава Бошнакова, управител на ROI Communication.

PR експертите са единодушни, че в комуникационно отношение това беше една от най-слабите кампании. Не че българската политика има сериозни постижения в областта на политическия маркетинг, но като че ли след тези скучни избори стана ясно, че експлоатацията на гнева на хората не е устойчива платформа. И по пътя към следващата кампания различните кандидати ще са тези, които ще вдъхновяват, вместо да ни карат да избираме между голямото и малкото зло.

Кой беше най-големият PR гаф на изборите?

"Че Росен Плевнелиев ще топли нечий стол за 5 години. Изказването на Сергей Станишев, че се чувства победител. След подобни изказвания минава доста дълго време в изясняване какво точно "е искал да каже авторът". Но остава резултатът: в първия случай - политическа арогантност, във втория - проява на лош вкус."

Светлана Савова, управляващ директор на V+O Communication

"Липсата на истински дебат за градовете и за президентския пост. Такъв просто не се състоя. И мисля, че е време изборният закон да се преразгледа по отношение на медиите, които сега на практика са лишени от това да представят обективно кампанията, освен чрез платени публикации и реклами. Мнението на журналистите отсъстваше."

Десислава Бошнакова,управител на ROI Communication

"Изказването на Цветан Цветанов за подкупа на Плевнелиев. От гледна точка на политическата комуникация това беше поведение на човек, който е отритнат, който се е разсърдил, че не е получил поста, който е очаквал. Много малко хора смятат, че изказването му е било случайно. Повечето смятат, това беше несръчно отмъщение като политическа реакция. Това изказване показа, че в ГЕРБ нещата не са единни. Всъщност те никъде не са - просто само в Синята коалиция най-много си го показваха."

Деница Сачева, управител на IntelDay Solutions

"Изненадващо беше, че държавните медии не дадоха свободен достъп на всички кандидати – или поне хората останаха с такова впечатление. Поведението на спечелилите и изгубилите изборите на заключителните пресконференции беше на границата, ако не и отвъд добрия вкус."

Ралица Жикова, зам.-управляващ директор на Publicis Consultants


 

"Градим България." "Създаваме по-добро бъдеще." "Силен президент за достойна България." Призрачно кухите слогани от изминалите избори още ни преследват. Лепкави са и дълго кънтят в тъпанчетата ни. Не предполагат избор, защото нищо не казват.

А комуникацията в политиката е почти толкова важна, колкото самата политика. Тя би следвало да облича в образи и послания идеите, да дава плътност на обещанията, да проследява изпълнението на ангажиментите и да обяснява действията на политиците. Добрата комуникация увлича и вдъхновява (спомнете си Обама), лошата (мислете за избори 2011) увеличава броя на песимистите.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Маркетинг и реклама

Получавайте най-важното и интересно от маркетинга: новини, рекламни кампании, обяви за работа


4 коментара
  • 1
    gt avatar :-P
    гт

    Заглавията се вписват чудесно в текста на статията!

    :-)

  • 2
    unsworth avatar :-|
    unsworth

    До коментар [#1] от "гт":

    Не по-малко празнословие, а? ;)

  • 3
    omniam avatar :-?
    omniam

    Категорично смятам, че слабата политическа отговорност и силната институционална корупция забавят нашата евроатлантическа интеграция и са заплаха за европейското развитие на силна България, като посягат върху националното самочувствие на достойните българи.

    Хубава статия, момичета.

  • 4
    danailov avatar :-|
    danailov

    Добри и аналитични оценки на предизборната кампания, в която наистина добрия тон и култура на посланията липсваше. Всъщност тя е просто проекция на политическото ни ежедневие и нивото на така наречените ни политици. За съжаление тенденцията ще се запазва, промяната в нагласите ще бъде по - скоро имитация на политическата действителност.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал