Експерти: Повечето медии загърбиха етичните норми по време на изборите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Експерти: Повечето медии загърбиха етичните норми по време на изборите

Експерти: Повечето медии загърбиха етичните норми по време на изборите

На медийния терен се появи явление, което е аналогично на търговията с гласове, смятат медийните наблюдатели

Красимира Карамфилова
7431 прочитания

© Юлия Лазарова


По време на изборите медиите не нарушиха Закона за радиото и телевизията за редакционното си съдържание. Етичният кодекс обаче не функционира добре и има страни на кампанията, които трябва да бъдат уредени, а не да бъдат оставени на саморегулацията. Това може да стане с промени, заложени в новия медиен закон. Тези изводи са част от анализа на приключилата предизборна кампания, извършен от Съвета за електронни медии (СЕМ).

В този тон са и анализите, базирани върху данни на Лабораторията за медиен мониторинг към фондация "Медийна демокрация" (ФМД). Заключенията им определят отразяването на предизборните кампании като скучно, банално, рутинно, но доходоносно. Според доклада на ФМД, политическа партия ГЕРБ е доминирала над всички останали в медиите, представена от министър председателя Бойко Борисов и бъдещия президент Росен Плевнелиев.

Двата анализа

В изследването на Съвета за електронни медии са включени само телевизионните и радио предавания в страната, докато Лабораторията за медиен мониторинг към ФМД включва също печатните медии и онлайн комуникацията на кандидате по време на отминалите изборите в социалните медии. Методологията на проучванията, проведени от СЕМ и Фондация "Медийна демокрация" е напълно различна и не може да се сравнява, но дава основа за анализ.

Меглена Кунева бе представена основно като постфеминистична, семейна жена. Ивайло Калфин заложи на кандидата си за вицепрезидент - актьора от "Стъклен Дом" Стефан Данаилов. Росен Плевнелиев неволно потъна в сянката на премиера Бойко Борисов, което анализаторът Тодор Тодоров от Фондация "Медийна Демокрация" обясни с близкия до публиката език на министър председателя и "харизматичната му аура". "В края на политическата си кариера, премиерът може да води собствено телевизионно предаване, по подобие на професор Вучков", шеговито коментира той.

Въпреки проучването на ФДМ и заключението, че ГЕРБ доминират, ако разглеждаме изследването на СЕМ, Българската социалистическа партия е превзела малкия екран по време на предизборната кампания. Това се наблюдава в частност в Българската национална телевизия (БНТ), където БСП доминират, следвани от РЗС, Атака и едва след това, ГЕРБ. Подобно е положението и в частните телевизии като bTV и Nova. Трябва да се има предвид обаче, че мониторингът на СЕМ стъпва на количествени данни, тоест броя на различните форми на медийно отразяване: клипове, дебати, визитки, репортажи и други, а не ефирното време, което конкретната политическа партия е заемала.

Какво се случи с журналистическите принципи?

По подразбиране, медиите трябваше да дадат възможност за равнопоставеност на кандидатите, като по този начин помогнат на избирателите да вземат информирано решение по време на изборите. Според Георги Лозанов, председател на СЕМ, обаче те са се провалили в това начинание.

Твърдението е подкрепено и от заключенията на Лабораторията за медиен мониторинг към ФМД, за които вместо коректив на властта, информационно-развлекателните компании са заприличали по-скоро на бизнес структури в търсене на печалба. Медийният специалист и преподавател Орлин Спасов коментира: "На медийния терен се появи явление, което е аналогично на търговията с гласове. Това е прякото купуване на влияние по време на избори. Говорим за сива медийна икономика, която търгува с послания".

Изборите са огледало на медийното отношение към кандидатите

Изборните резултати са като огледало на отношението на медиите към кандидатите. "Колкото по-негативно е то, толкова по-малко гласове е събрал кандидатът", коментира Орлин Спасов.

Заключението е особено валидно за печатните медии, където по анализ на независимата структура се наблюдават осезаеми разлики в отношението към кандидатите. Най-добронамерени ежедневниците са били спрямо ГЕРБ, отчитат данните на ФМД. Интересното е обаче, че позитивното отношение е било разпределено предимно в полза на премиера Бойко Борисов, а не толкова на бъдещия президент Росен Плевнелиев. Следва го президентската двойка на Ивайло Калфин и Стефан Данаилов. А на трето място се нарежда независимата кандудатура на Меглена Кунева, която обаче е понесла и обявената война срещу нея на таблоидни издания като "Всеки ден".

Според Георги Лозанов тонът на кампанията в отделните медийни канали е бил различен. Традиционните медии и по специално радиото и телевизията, които са регулирани от закона, водят сравнително балансирана кампания, докато печатните и новите онлайн канали тъкмо обратното, са водели агресивна политика към кандидатите. Това създаде усещането за два паралелни медийни свята, които отразяват изборите по различни правила и закони. Сблъскаха се спокойния тон на радиото и телевизията, с агресивния тон на печатните и онлайн медиите. Това е ключово, защото в крайна сметка се оказа, че нетрадиционните медии имат по-силно влияние. Основата, на която стъпи кампанията в радиото и телевизията, и която е основен код и за анализа на СЕМ е: саморегулация и платен достъп с равни цени.

Тези недостатъци на кампанията обаче далеч не са най-опасни за независимата журналистика в страната. Според доц. Орлин Спасов, който заедно с доц. Георги Лозанов основава Фондация "Медийна Демокрация", 50% от журналистите в страната са декларирали политически натиск преди началото на изборната кампания. Той се позовава на изследване, извършено в периода август – септември 2011 г. от Асоциацията на европейските журналисти.

Това допълнително увеличава съмненията за нарушаване правото на свобода на словото на българските медии, които по думите на доц. Спасов, и без това са загубили ценностните си ориентири. През май тази година американската неправителствена организация Freedom House отново постави страната ни в жълтата зона на частично свободни медии, като дори изпадна позиция надолу. Тяхната позиция се затвърди и през изминалите избори, по време на които според Орлин Спасов медиите са се ръководели от краткосрочните и средносрочни изгледи за печалба, извлечени от властта. Той допълва, че вместо на журналистика, това явление наподобява работата на бизнес структури, като превръща медиите в брокери на медийно съдържание.

"На тези избори беше плащано за видима политическа реклама, за скрита политическа реклама, която отчасти ще бъде отчетена и за черен пиар, за антикампании, средствата, за които изобщо няма да бъдат отчетени". Той сравнява това явление с купуването на гласове описвайки го като "паралелна сива икономика, която търгува с медийни послания и влияние" и го обяснява с икономическата зависимост на медиите.

По думите на доц. Георги Лозанов, за да се прекратят порочните практики, е нужна ясна дефиниция на политическата реклама и ефирното време, отсъдено за нея. За целта преди следващите избори, в медийния закон трябва да настъпят промени, чиято цел ще бъде защитаването на независимата журналистика по време на политически кампании.

По време на изборите медиите не нарушиха Закона за радиото и телевизията за редакционното си съдържание. Етичният кодекс обаче не функционира добре и има страни на кампанията, които трябва да бъдат уредени, а не да бъдат оставени на саморегулацията. Това може да стане с промени, заложени в новия медиен закон. Тези изводи са част от анализа на приключилата предизборна кампания, извършен от Съвета за електронни медии (СЕМ).

В този тон са и анализите, базирани върху данни на Лабораторията за медиен мониторинг към фондация "Медийна демокрация" (ФМД). Заключенията им определят отразяването на предизборните кампании като скучно, банално, рутинно, но доходоносно. Според доклада на ФМД, политическа партия ГЕРБ е доминирала над всички останали в медиите, представена от министър председателя Бойко Борисов и бъдещия президент Росен Плевнелиев.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    unsworth avatar :-P
    unsworth

    Четейки това, човек може да стигне до извода, че медиите са не четвърта, а първа власт. Според мен (най-вече съдейки по мен) медиите не могат да накарат никого да гласува за когото и да било.

    А и докато в цивилизования свят демокрация се прави от 2-3-4 партии с ясни цели и идеи, тук имаме по 20 кандидатски двойки само за президент и над 200 партии. Ами нормално е медиите да отразяват повече ГЕРБ и БСП и по-малко Бирената партия, Интернет партията и Партията на ямболските филателисти :) Поне така ми се струва, но на Орлин Спасов и на Георги Лозанов друго им се струва...

  • 2
    malkiat_muk avatar :-|
    malkiat_muk

    Медиите наистина оформят общественото мнение. Не е случайно, че ги наричат "четвърта власт"! По един или друг начин, давайки гласност на едно или на друго, отразявайки непроверена информация и слухове те влияят на всички нас. Ако някои хора го виждат, за съжаление по голямата част от народа не е толкова прозорлив. Истината е, че именно популярните медии не са особено обективни при представянето на информацията и това трябва да се промени някак. Те като "власт" трябва да се подчиняват на определени принципи и да спазват определени правила, за да оправдаят съществуването си и ролята си в една претендираща (но не достигнала) нормалността държава!

  • 3
    omniam avatar :-|
    omniam

    Рекламите са си добре - плащаш, рекламират те. Дали си политик, шоколад или Опел, няма значение.
    Дразнещото е, че медиите обявиха "това са основните кандидати" и игнорираха останалите. Два репортажа видях на "останалите", и те бяха в секцията "платени репортажи", докато времето, в което ГЕРБ, БСП и Кунева кръстосваха ефира, сякаш бе безусловна привилегия - само за тия тримата. Е, тук не сме Афганистан с 200 кандидати за президент - имаше 18, а се говореше за трима. Останалите пет шести просто бяха отчетени като нереални. Така че проблемът бе в отразяването, а не в рекламите. И в социологическите проучвания, които зачеркнаха всяка надежда за промяна на резултата.
    И другото, което свърши черната работа, бяха "медиите", създадени специално за изборите. Примерно sevlievonews.net, където много хора набраха срещу предишната власт.

  • 4
    ace avatar :-?
    ace

    Проблемът не е ли малко и в политиците. Всъщност това наистина ли са политици или някакви групи по интереси, които се стремят към власта, да - за лично облагодетелстване? Каква е въобще мотивацията на политиците? Работата е неблагодарна, вие вярвате ли, че те наистина правят това от алтруизъм, че имат "визия" или просто осребряват позициите си? Медиите не са глупави, имат и разходи. Те просто искат своето. Играта на демокрация води до игра на медии. Те не са никаква първа власт, те са си точно четвъртата власт. Предоставят услуги, от които някой печели и си искат дела в пари, това е. Време е за нов десети ноември, да не мислите, че подкрепям тази порнография, но тя е съвсем логична.

  • 5
    jamm avatar :-(
    jamm

    Просто на всички репортажи, интервюта и дебати трябваше да пише "ПЛАТЕНО", за да се потвърдят опасенията и на най-наивните зрители, читатели, слушатели.
    Това за "основните трима" също беше изключително дразнещо. Всички анонси за тях бяха пропити с такова убеждение, сякаш не слушаш за 3 посредствени партийни пионки, а за кандидати за Белия дом.

  • 6
    bigman avatar :-P
    BGman1

    Пазарна икономика...който си плаща за него пишат...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK