Половинчата прозрачност

Илюстрация Увеличаване Автор: Антония Тилева Смаляване

Когато преди три години Съюзът на издателите поиска собствениците на медии да се регистрират в началото на всяка година, основният аргумент беше, че обществото трябва да знае какви интереси защитават те. Тогава издателската група на Ирена Кръстева пазаруваше масово вестници, а търговията с вестникарско влияние набираше все по-голяма скорост.

До неотдавна България беше единствената страна в Европейския съюз, в която нямаше нормативна уредба, която да гарантира прозрачността на медийната собственост и проследяването й до физическо лице. В края на 2010 г. Народното събрание прие поправка в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения (ЗЗДПДП), която да осветлява собствеността в печатните медии. В него бе въведено изискването издателите на периодични печатни произведения (вестници и списания) да подават декларация по образец в Министерството на културата (МК), която идентифицира действителния собственик на изданието.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Справка на "Капитал" в сайта на Министерството на културата тази седмица показа, че издателите на вестници и списания не спазват законовото изискване за деклариране на собствеността.

Изискването

Според закона информацията за издателя на медията трябва да се публикува в първия брой на изданието за всяка календарна година. До пет дни след това собственикът трябва да подаде в Министерството на културата декларация за действителния собственик на медията. Министерството на културата пък е длъжно да го публикува в интернет страницата си в десетдневен срок след получаване на декларацията. Под "действителен собственик" се разбира "физическите лица, които са крайни бенефициенти на собствеността в юридическото лице, което притежава участие в издателя", пише в закона.



Отговорност дали се спазва тази разпоредба носят и производителят, и разпространителят на списанията и вестниците. Контролът за изпълнение на задълженията им се възлага на кметовете на общини. Глобите за нарушение са от 1000 до 2000 лв., а при повторно неспазване на закона - от 3000 до 5000 лв., като приходите от тях трябва да отиват в касите на общините.

"С направеното допълнение в закона се целеше осигуряване на механизъм за гарантиране на прозрачност на собствеността на печатните медии с оглед осигуряването на ефективна защита на основни права на гражданите, каквито са честта и доброто им име", бяха мотивите правителството, когато подготви текста.

Фактите

До редакционното приключване на "Капитал" в сайта на МК имаше регистрирани само 23 издателства, които са спазили закона и са подали декларации, които удостоверяват действителния собственик на медиите в портфолиото им. Закона не са спазили стотици други. Министерството на културата поддържа регистъра за собствеността в печатните медии  от 2010 г., когато влезе в сила поправката в ЗЗДПДП. Ако сравним списъка, изготвен през 2011, с този през 2012, числото на медиите, които не са спазили разпоредбата, сега е в пъти повече. Предишната година декларации са попълнили и подали 110 издателства. Дори през 2010 списъкът включва 105, макар че печатните медии в България са в пъти повече.

От списъка тази година липсват имената на водещи компании: "Стандарт нюз", Медийна група България" ("Труд", "24 часа" и др.), "Нова българска медийна група" ("Монитор", "Телеграф", "Политика" и др.). Не са декларирали собствениците си още "Новинар", "Преса", "Дума"... може да се изрежда още много и в тази група влизат и много от големите издателства на списания (можете да видите списъка в сайта на МК). Причината много от печатните медии да не декларират собствеността е убеждението им, че това се прави само ако настъпи промяна в собствеността в медията. Това показа опитът ни да потърсим коментар от някои от издателите. Единственото възможно обяснение е, че в администрацията им не са прочели внимателно закона.

И тъй като законовият срок за подаване на декларации вече е изтекъл, печатните медии ще трябва да бъдат глобени.

Институциите

От МК все пак обясниха, че въпреки че не са задължени, "в интернет страницата на министерството има информация, която напомня на издателите за законовите им задължения", обясниха от прес офиса. Оттам разясниха още, че със заповед от януари миналата година министърът на културата е възложил на директора на  Народната библиотека да събира информация за медиите нарушители. Причината и библиотеката да участва в процеса е фактът, че печатните произведения, включително вестниците и списанията, се депозират именно там.

Отговорността на производителите и разпространителите на печатни произведения се търси от общинските администрации. "Поискали сме информация от Министерството на културата. След като я получим, общината ще е в състояние да предприеме мерки съгласно изискванията на закона", казаха от пресцентъра на общината.  Причината за това е, че "съгласно закона кметът на общината е административно наказващ орган спрямо производителя и разпространителя на печатни произведения, които предоставят информация. Законът и правилникът за прилагането му не регламентират начин, по който информацията за извършено нарушение да постъпва в общинската администрация. Декларация  за задължителното депозиране на печатни и други произведения се подава в Министерството на културата, а печатните произведения се депозират в Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий". По тази причина общината е изпратила писмо до министъра на културата и директора на националната библиотека с искане на информация за констатирани нарушения", обясниха от Столичната община.

Тези уточнявания обаче навеждат на мисълта, че и органите, които следят за спазването на закона, не са особено активни. Няма информация за това дали има глобени медии за предните две години, през които е действал законът.

От Столична община коментираха, че "глобите имат дисциплинираща роля". Санкциите обаче са само един от начините медиите да свикнат да подават декларациите си навреме и да декларират собствеността си.

Да се знае, кой е действителният собственик на дадена медия е важно, защото прозрачността е част от посланието. През собствеността читателят разбира кой, какво и защо му говори. Именно затова е важно и изпълнителят на закона и издателите да го спазват, защото и двете страни имат интерес от това.