Поправителен за цифровизацията
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Поправителен за цифровизацията

Преди българските граждани да започнат да гледат цифрова телевизия, държавата има да свърши много работа

Поправителен за цифровизацията

Европейската комисия даде два месеца на България, за да гарантира открит и недискриминационен достъп до дигиталната телевизия

Весислава Антонова
7342 прочитания

Преди българските граждани да започнат да гледат цифрова телевизия, държавата има да свърши много работа

© Надежда Чипева


Във вече не толкова близката 2009 г. управляващата тогава тройна коалиция предприе серия изключително спорни действия (виж карето в края на текста), които определиха как ще се случи цифровизацията на телевизионното излъчване в България. По принцип дигиталният преход даваше възможност за отваряне на пазара и създаване на сериозна конкуренция, от която щяха да спечелят най-вече зрителите. Вместо това тогавашното правителство прокара ударно нов закон и промени няколко други, които заедно с последвалите действия на Комисията за регулиране на съобщенията картелираха ефира. Те гарантираха достъпа до него на близки до властта олигарси, като елиминираха служебно потенциалните им конкуренти. Правителството на ГЕРБ до момента не направи нищо, за да промени тази ситуация. Сега, три години по-късно, то ще бъде задължено да го направи от Европейската комисия, която следи казуса отблизо.

Тази седмица ЕК предприе следващата стъпка от наказателната процедура срещу страната ни във връзка с достъпа до наземно цифрово радиоразпръскване. Причината - България не се е съобразила с правилата на Европейския съюз и е ограничила без основание броя на компаниите, които могат да навлязат на този пазар.

Това е втора фаза от наказателната процедура, която ЕК започна през май 2011 г. Причината за стартирането й са нередности около конкурсите за избор на фирми, които ще изградят платформите за цифрово разпространение на радио- и телевизионни програми - т.нар. мултиплекси. Според ЕК определянето на компаниите се случва необективно и непрозрачно. Решението на Брюксел този път идва в комплект с мотивирано становище, а България има 60 дни срок, за да съобщи какви мерки взима за отстраняване на нарушенията. В противен случай казусът може да бъде отнесен към Съда на ЕС и да се стигне до налагане на глоба.

От Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС) с неохота коментираха пред "Капитал", че тъй като документът от ЕК не е получен във ведомството, не могат да изразят официално мнение само на базата на прессъобщение. "Ще коментираме, когато се запознаем с пълния текст на писмото, което по принцип е по-голямо и с много повече детайли от изпратеното до медиите съобщение. Можем само да уточним, че двумесечният срок започва да тече чак от момента, в който получим документа", казаха от МТИТС. От ведомството поясниха, че становището им ще бъде координирано с Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), преди да бъде представено официално.

По всичко личи, че институциите се опитват да печелят време, за да обмислят реакцията си. "ЕК не може да отмени вече обявени конкурси, защото това е набъркване във вътрешната политика на страната", казаха все пак от МТИТС. Причина за това уточнение е надеждата на някои участници на тв пазара, че спорните конкурси ще бъдат отменени и ще се проведат отново, този път по нормални правила.

Защо са гневни в Брюксел

Според ЕК страната ни не се е съобразила с изискванията в Директивата за конкуренцията, когато през 2009 г. е предоставила наличните пет обхвата от радиочестотния спектър за наземно цифрово радиоразпръскване (т.нар. мултиплекси) чрез две конкурсни процедури, и по този начин е ограничила броя на кандидатите.

Основният упрек е, че критериите за подбор в конкурсните процедури са били непропорционални. На кандидатите не е било разрешено да бъдат свързани с доставчици на съдържание (т.е. до конкурса не са допускани собственици на телевизионни канали), включително оператори, извършващи дейност само извън България, както и с оператори на мрежи за радио- и телевизионно разпръскване, пише в документа на еврокомисията. Това според Брюксел са дискриминационни условия. Именно заради тези ограничения от конкурса отпадна сериозен играч - австрийската компания ORS. Тя не можа да участва поради факта, че е част от обществената телевизия ORF.

В същото време състезанието за изграждане на два от мултиплексите беше спечелено от словашката компания "Тауърком". Тя от своя страна беше закупена от "НУРТС България" - джойнт венчър между БТК и офшорната фирма Mancelord Limited. Последното предприятие е кипърска компания, представлявана в България от банкера Цветан Василев, който е мажоритарен собственик на Корпоративна търговска банка (КТБ). "НУРТС България" от своя страна притежава и мрежата, по която в момента се разпространява телевизионният сигнал на всички български ефирни канали.

Цветан Василев е и човекът, който най-вероятно стои зад канала TV7 (телевизията, която спечели национален ефир при раздаването на последните свободни честоти). Официално той твърди, че е само финансов консултант на австрийския фонд, който е собственик на канала.

Как да избегнем санкциите

През декември 2011 г. България прие изменения на законодателството си, с които да позволи провеждането на нов конкурс за мултиплекс оператор преди 1 септември 2013 г. Брюксел очаква София да оповести условията на процедурата възможно най-скоро, така че потенциалните нови участници да имат възможност да подготвят съответната документация, да се определят победители, които да навлязат на пазара преди датата, определена за край на аналоговото разпръскване.

"Ще направим всичко възможно заедно с КРС до няколко месеца да бъде проведен конкурса за нов мултиплекс оператор", коментираха пред "Капитал" от МТИТС. Тези намерения фигурират и в проекта на цифров план, който транспортното министерство публикува преди две седмици на сайта си. Срокът за предложения и корекции по текста на документа е 4 април, след което той трябва да бъде одобрен от Народното събрание.

Друго нарушение, което ЕК отчита, е, че държавата не е имала право да резервира софийския ефир за БНТ, при положение че към този момент тя не е имала регионален програмен лиценз. Заради отпадането на софийската честота от конкурса ощетена се оказа телевизия "Европа". През януари тази година обаче БНТ сама се отказа от софийската си честота, с което държавата изпълни препоръката на Брюксел.

Третото притеснение на Брюксел е, че има телевизионни канали, които задължително трябва да бъдат качени на мултиплексите - bTV, bTV Action, "Нова тв", ТВ7, Bulgaria On Air (част от групата "Химимпорт"), "Дарик радио" и ВВТ. Според европейските правила това се прави само по изключение и е допустимо за обществените оператори. По този казус държавата още няма решение. До редакционното приключване на "Капитал" каналите "Нова тв", bTV и БНТ не изпратиха свои коментари по темата.

Наказателната процедура срещу България до момента не предвижда глоби. Държавата имаше на разположение повече от девет месеца, за да поправи грешките си. От "аргументираното становище" на ЕК в момента обаче излиза, че основните проблеми около цифровизацията още са на дневен ред. От действията на държавата до момента изглежда, че тя се опитва да провери ще мине ли номерът само с провеждането на конкурса за седми мултиплекс оператор и с върнатата честота на БНТ.

Интересно е също така откъде ще се вземат честотите за новия мултиплекс оператор. Според експерти те трябва да бъдат дадени от военните. Те от своя страна искат голяма сума, за да освободят спектъра, а държавата не разполага с тези пари (от порядъка на 200 - 300 млн. лв.), за да покрие претенцията. Потенциални участници в предстоящия конкурса пък твърдят, че от навлизането на нов играч вече няма смисъл, защото той ще стъпи на вече разпределен пазар, което би обезсмислило инвестицията му.

При всички положения обаче България ще трябва да представи пред ЕК солидни аргументи и гаранции, че пазарът на дигиталното радио- и тв разпръскване ще се развива по правилата на лоялната конкуренция. На местна почва обаче заплетените и сложни политико-икономически схеми на цифровизацията вероятно са унищожили вярата и на последния оптимист.

 

Хроника на дигитализацията

2009

Март: БТК изтегля от КРС документите за продажба на своите тв- и радиопредаватели и отлага сделката за продажбата на подразделението си, което ги управлява - НУРТС на австрийската компания ORS.

Април: Медийната и транспортната комисия в парламента одобряват на първо четене спорния законопроект за публичното радиоразпръскване (ЗПР)

Април: Срокът за внасяне на промени в ЗПР след приемането му на първо четене от парламента е сведен до рекордните 72 часа вместо 7 дни

Април: КРС обявява началото на конкурса за аналогови честоти из цялата страна, а срокът за подготвяне на документите е шест работни дни

Май: Приет е скандалният ЗПР. Той предвижда създаването на нова национална компания "Обществено цифрово радиоразпръскване", изграждането на нова преносна мрежа, а с преходните му и заключителни разпоредби се увеличава съставът на КРС от пет на девет членове

Юни: Пет компании печелят нови лицензи за излъчване на аналогови честоти: TV7 (печели 58 лиценза, които осигуряват квазинационално ефирно покритие и статут да бъде качена по право на бъдещите цифрови мрежи още на първия етап от цифровизацията). Разрешения печелят и TV2 (с мажоритарен, но неявен собственик тогава Красимир Гергов), М Сат (част от групата компании около "Химимпорт"), софийската "Евроком" и телевизия "Европа"

Юни: "Тауърком България" ЕАД печели конкурса за изграждането на двете търговски цифрови мрежи в първата фаза на цифровизацията

Юни: Конституционният съд определя като противоконституционни част от текстовете от Закона за електронните съобщения, които поставят ограничението мултиплекс операторите или свързани с тях лица да не притежават мрежи за разпространение на сигнал. Решението обаче няма значение, тъй като конкурсите са приключени броени дни преди произнасянето на съда

Октомври: БТК подновява преговорите за продажба на НУРТС, като към сделката този път проявява интерес не само ORS, но и посредникът "Инкомс телеком холдинг", финансиран от Корпоративна търговска банка

Ноември: ORS подновява офертата си към БТК за придобиването на НУРТС, но този път участва еднолично

Ноември: Министерството на транспорта предлага отмяна на Закона за публичното радиоразпръскване, приет от предишното правителство

2010

Април: Офшорната компания Mancelord Limited, чийто представител чрез своя компания е Цветан Василев, придобива 50% от НУРТС от БТК

Май: Става ясно, че НУРТС планира да придобие "Тауърком България", която преди време печели конкурса за изграждане на двата търговски мултиплекса

Юни: КРС дава зелена светлина на сделката между БТК и Mancelord Limited за 50% от НУРТС, като в решението си постановява, че няма нужда от проучване на същата предвид факта, че оборотите на засегнатите предприятия са под праговете, при които се изисква предварително разрешение от КЗК

Септември: Европейската комисия образува проверка по раздаването на аналогови телевизионни разрешения и даването на достъп до цифровия ефир без конкурс

Ноември: Правителството преразглежда позицията си за спиране на аналоговото наземно телевизионно радиоразпръскване на 31 декември 2012 г. Създава се работна група със задача в срок до 31 януари 2011 г. да подготви проект на план за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване и необходимите предложения за законодателни промени, които да обезпечат цифровизацията. От работната група се очаква да посочи реалистичен срок за спиране на аналоговото излъчване, но не по-късно от 01 януари 2015 г.

2011

Май: Европейската комисия започва наказателна процедура срещу България по подозрение, че процедурата по избор на мултиплекс оператори нарушава общностното право

Юли: БТК продава своите 50% от НУРТС на Bluesat Partners Ltd.

Ноември: Промени в управлението на "НУРТС България" - в борда вече влиза бившият член на КРС Свилен Попов, който става и изпълнителен директор на дружеството

Декември: Народното събрание приема промени в Закона за електронните съобщения, които определят крайната дата за изключване на аналоговото тв разпръскване – 1 септември 2013 г. В приетите текстове се казва, че до три месеца следва да бъде приет и план за прехода, а след него да бъде стартирана и информационна кампания

2012

Март: Министерството на транспорта публикува за обществено обсъждане план за въвеждането на цифровото телевизионно излъчване

Във вече не толкова близката 2009 г. управляващата тогава тройна коалиция предприе серия изключително спорни действия (виж карето в края на текста), които определиха как ще се случи цифровизацията на телевизионното излъчване в България. По принцип дигиталният преход даваше възможност за отваряне на пазара и създаване на сериозна конкуренция, от която щяха да спечелят най-вече зрителите. Вместо това тогавашното правителство прокара ударно нов закон и промени няколко други, които заедно с последвалите действия на Комисията за регулиране на съобщенията картелираха ефира. Те гарантираха достъпа до него на близки до властта олигарси, като елиминираха служебно потенциалните им конкуренти. Правителството на ГЕРБ до момента не направи нищо, за да промени тази ситуация. Сега, три години по-късно, то ще бъде задължено да го направи от Европейската комисия, която следи казуса отблизо.

Тази седмица ЕК предприе следващата стъпка от наказателната процедура срещу страната ни във връзка с достъпа до наземно цифрово радиоразпръскване. Причината - България не се е съобразила с правилата на Европейския съюз и е ограничила без основание броя на компаниите, които могат да навлязат на този пазар.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    vasil_j avatar :-|
    vasil_jordanov

    Преди българските граждани да започнат да гледат на живота като нормални човешки същества, държавата има да свърши много работа, но най-вероятно изобщо няма да я свърши!

  • semdimovistz

    Дано скоро оправят бакиите за да тръгне цифровизацията в ефира и така да се оттървем от сателитните и кабелни печалбари!

  • 3
    milmarcho avatar :-|
    milmarcho

    А в Албания вече има 21 цифрово рапространявани тв програми.

  • 4
    mishon avatar :-|
    mishon

    Съвсем основателно, наказателната процедура на ЕК срещу България за непрозрачните конкурси за цифровизация на телевизионния сигнал си върви. Преди време Цв.Василев си изплете кошницата, а сега правителството да сърба попарата.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK