На заден ход

На заден ход

Рекламният пазар продължава да се свива. Само инвестициите в интернет рекламата растат

Мария Манолова
7374 прочитания

© Надежда Чипева


Ръстът на рекламния пазар в България е привиден. Нетният му обем се е свил с 6% през 2011 г., стана ясно от годишния форум на Българската асоциация на комуникационните агенции (доскоро Асоциацията на рекламните агенции). От организацията очакват през 2012 г. инвестициите все пак да нараснат с 3 до 4%. По-оптимистична оценка получава единствено онлайн рекламата, която се очаква да порасне с до 8%.

Според изнесените вчера данни през 2011 г. единствено инвестициите в интернет реклама се се увеличили в сравнение с предходната година - с 11.4% (при отчетени 15% ръст по брутни данни). През 2011 г. за този канал са били отделени 8% от медиа микса, като за пръв път интернет е задминал радиото по инвестирани рекламни бюджети, твърдят от БАКА. Управителят на медиа агенция "Пиеро 97" Иво Цеков определи 2011 г. като "годината на Facebook на нашия пазар". Той коментира, че е възможно инвестициите във Facebook и Google да са достигнали 10 млн. лв., с което интернет да се нарежда на трето място в медиа микса след телевизия и преса. Презентираните данни са част от годишния доклад на БАКА.

Пазарът в числа

В брутна стойност рекламният пазар (телевизия, преса, интернет, радио, външна реклама) за 2011 г. е почти един милиард лева. Телевизията остава с най-голям дял и над 700 млн. лева брутни приходи. Приходите в пресата (вестници и списания) са над 150 млн. лева (бруто), радиото отчита над 72 млн. лева, а външната реклама - 70 млн. лева.

Реалната картина на медийния бизнес обаче дават нетните приходи от реклама, които по традиция са между поне 30 и 40% надолу от обявената брутна сума и не включват, бонусите, отстъпките и нерегламентираните договорки между рекламодателите и медиите.

Надолу, надолу

Най-големи понижения на приходите са отчетени в радио (-7.2% на база нетни приходи) и външната реклама (-21%), като данните за първия сектор са прогнозни и силно усложняват анализирането му, признаха за поредна година от БАКА. Според Иво Цеков спадът при външната реклама пък се дължи на "безконтролното и търговски необосновано раздаване на бонусни локации" и антипазарно поведение от страна на някои аутдор медии. Честа практика е продажбата на външна реклама на цени под себестойността й.

С 4.7% са се свили нетните бюджети за телевизионна реклама, казаха още от БАКА. Това цифра противоречи на мониторинговите данни на Be Media Consultant, които отчитат ръст от 8.4% в телевизионния рекламен пазар. "Тенденцията за повече реклама срещу по-малки бюджети продължава с пълна сила", коментира Иво Цеков. Той обясни разминаването в нетните и брутните данни с предлагането на дъмпингови тарифи, извънтарифни бонуси и отстъпки от страна на медиите. 

Реалният спад на рекламните инвестиции в преса за изминалата година е 3.6% и почти съвпада със засеченото чрез мониторинг свиване от 4%. Иво Цеков обаче уточни, че вестниците бележат ръст от 5% спрямо 2010 г. Инвестираните в списания рекламни бюджети обаче са намалели с 15%, на което се дължи и отрицателната осреднена стойност. От рекламната асоциация прогнозират, че през 2012 г. пазарът ще порасне с 3-4%. Като основна причина за това председателят на БАКА Красимир Гергов изтъкна няколко предстоящи големи обществени поръчки, както и Европейското първенство по футбол.

Ръстът на рекламния пазар в България е привиден. Нетният му обем се е свил с 6% през 2011 г., стана ясно от годишния форум на Българската асоциация на комуникационните агенции (доскоро Асоциацията на рекламните агенции). От организацията очакват през 2012 г. инвестициите все пак да нараснат с 3 до 4%. По-оптимистична оценка получава единствено онлайн рекламата, която се очаква да порасне с до 8%.

Според изнесените вчера данни през 2011 г. единствено инвестициите в интернет реклама се се увеличили в сравнение с предходната година - с 11.4% (при отчетени 15% ръст по брутни данни). През 2011 г. за този канал са били отделени 8% от медиа микса, като за пръв път интернет е задминал радиото по инвестирани рекламни бюджети, твърдят от БАКА. Управителят на медиа агенция "Пиеро 97" Иво Цеков определи 2011 г. като "годината на Facebook на нашия пазар". Той коментира, че е възможно инвестициите във Facebook и Google да са достигнали 10 млн. лв., с което интернет да се нарежда на трето място в медиа микса след телевизия и преса. Презентираните данни са част от годишния доклад на БАКА.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Маркетинг и реклама

Получавайте най-важното и интересно от маркетинга: новини, рекламни кампании, обяви за работа


5 коментара
  • 1
    cipisec avatar :-|
    cipisec

    Към автора: Иво Цеков каза, че 10М са инвестициите в Гугъл и Фейсбук, не само във Фейсбук. Има разлика

  • 2
    mariaman avatar :-|
    Мария Манолова

    Изслушах записа и сте прав. Текстът вече е коригиран.
    Хубав ден,
    Мария

  • 3
    bpm avatar :-P
    bpm_inmymind

    До коментар [#2] от "Мария Манолова":

    Това коментиращите 1 статия да поправят автора говори много за медиата :)

  • 4
    flakes avatar :-|
    P.

    Е, хайде сега, грешки се допускат.

  • 5
    pradinski avatar :-|
    pradinski

    Пълна каша е с тези анализи на рекламния пазар.Прави се мониторинг на рекламата в медиите на база няколко наблюдавани медии, изчисленията се извършват на база базови цени, и наистина никой не знае какви са другите подробности- отстъпки, бартери и др. Например- рекламата е фактурирана, осъществена, но неплатена. След време такава фактура се "отписва". Или рекламата е за бартер- почивки, събития, автомобили- тук кашата е още по- голяма.

    Интересно е кога може да се направи одит на рекламния пазар по счетоводни документи на медиите и другите играчи с рекламни площи. Това ще даде много по- реална представа. Особено лесно това може да стане за телевизионната реклама- медиите там са краен брой. Същото може да се случи и за радиата- и там има списък на лицензираните оператори.

    За вестниците, списанията и външната реклама- може да се постигне удовлетворителен резултат ако се обработят резултатите на водещите отново.

    И остава интернет рекламата. Като за нея е важно да се даде определение какво влиза в тази категория- да се отделят само средствата, които са за реклама, спонсорство, промоция и други рекламни форми, и да не смесват с други парични потоци които циркулират в Интернет.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал