С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 20 апр 2012, 16:07, 6220 прочитания

Апостол Пенчев: Телевизията е големият продуцент на пазара

Програмният директор на bTV пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Защо бяха прекратени отношенията между bTV и Global Vision?

Спорът между bTV и Global Vision е чисто търговски. Той засяга телевизията и две предавания, които са в ериферията на програмната схема. Изобщо не засяга целия пазар. Продуцентът направи нарушения в договора си. Като резултат от тях  "Господари на ефира" и "Пълна лудница" понижиха качеството на съдържанието си през последната година, включително поради неизпълнение на договорните задължения по отношение на лицата на предаването. Факт е, че медията инвестира десетки милиони в продукциите. Заради стремежа на продуцента за по-голяма печалба обаче рейтингите спаднаха трайно и телевизията започна да работи на загуба с тях. Ние поискахме договорът да бъде спазен и изправен. Те поискаха да го прекратят. В крайна сметка предаванията бяха свалени с изричното съгласие на bTV въпреки последвалите опити на продуцента да запази договора с телевизията за двете програми.


В казуса с Global Vision бих казал, че подобно ниво не подхожда на хора, които по някакъв начин формират светогледа на хората през ефира. Поведението на тази компания показва само едно - че тя не би трябвало да продуцират предавания и няма да продуцират за bTV никога повече.

Продуцентите ви обвиняват
в цензура.

Не става дума за никакво налагане на цензура. Продуцентите злоупотребиха с тази дума, за да отклонят вниманието от същинския проблем - че са неудовлетворени финансово след прекратяване на договора им с bTV. В предаванията не се даваше право на отговор и мненията на засегнатите страни бяха цензурирани от редакторите на "Господари на ефира" въпреки настояването на bTV да им се обърне внимание в интерес на обективността. Това е и въпрос на спазване на етичните стандарти от едно предаване, което има претенции да прави разследвания. То трябва да показва всички гледни точки.

Кой ще заеме нишата, която се освобождава в bTV с оттеглянето на Global Vision? С какъв тип продуцент искате да работите оттук нататък?



Много преди тази сделка да започне да се прекратява, аз разполагах с поне 25 проекта на различни продуценти. Те са интересни, ярки и запомнящи се и само чакат да бъдат реализирани. През последните години толкова много компании се появиха на пазара. Аз смятам , че оттук нататък продуцентите ще се борят основно и преди всичко на полето на идеите, защото техническото осъществяване на проектите става все по-евтино, все по-достъпно и в един момент хората, които имат идеи, винаги ще са добре дошли в телевизията.

Какви са особеностите на българския продуцентски пазар?

Телевизията е големият продуцент на пазара, защото ние сме в ролята на студиото. Ние контролираме, финансираме, излъчваме, носим отговорност във всеки един момент от производството на едно предаване. Екипът на телевизията не се занимава просто с програмирането на едни квадратчета. Ние намираме първо идеите. Следим всички международни форуми и след това ги предлагаме.

По-голяма част от продуцентите произвеждат по поръчка на телевизията. Обявяват се конкурси, но те невинаги са видими за външната аудитория. На конкурсите обикновено се канят няколко продуцентски компании и се избира една от тях. bTV e инкубатор за продуценти, защото винаги сме следили развитието на пазара и очакванията на аудиториятa и сме им отговаряли през различни проекти. Идеята за създаване на телевизионното кино е изцяло на bTV. А за реализирането на тази идея наши стратегически партньори бяха продуцентите Димитър Гочев, Димитър Митовски и Росен Цанков. Ние заедно успяхме да формулираме и развием пътя, по който да се развие телевизионното кино.

Има ли случаи, в които продуцентът ви дава идея и вие решавате да я подкрепите?

В повечето случаи телевизията много добре знае от какво се нуждае и какво точно иска да работи. На база на нашите насоки продуцентите могат да разработят нещо, да ни го предложат, ние да го одобрим и то евентуално да излезе в ефир. Естествено има и предавания като "Шоуто на Слави", което си е чисто авторски проект.

Как се разви пазарът на продуцентски услуги?

Ако се фокусираме върху последните десет години, първите пет от последното десетилетие бяха доста слабо развити. Съществуваше "Шоуто на Слави" и още няколко авторски предавания, но реално нищо от големите формати не беше развито. Едва след 2005 г. в България навлязоха първо големите формати, а преди две години навлезе и българското телевизионно кино. Това е реалният пазар. По света картината е следната: около 80% от продукцията е кино и 20% формати.

Ние нямаме никакъв интерес да зависим от чуждестранни компании, които да ни продават техните формати. Желанието на bTV е да развива оригинални български идеи. Да има повече български предавания и тв продукти. В момента не можем да направим толкова оригинални идеи като "България търси талант" и "Гласът на България", които все пак са форматни предавания, но в областта на сериалите нашето желание и политиката, която следваме, е създаване на 100% оригинален продукт. Направено на български, от българи, за българи.

Какви бъдещи тенденции в продуцентския бизнес се очакват?

Не може да се каже, че сериалите в България в момента са в пика си. Сега просто се поставят основите на една добра традиция. Нашият пазар няма как да изостава от тенденцията за създаване на локална продукция, която премина като вълна през последните две години през цяла Централна и Източна Европа. В момента големите чуждестранни компании, които продават готово съдържание, срещат все повече и повече затруднения да продават продукция. Това е така, защото пазарите се преориентират в създаването на местно съдържание. Така е в Централна и Източна Европа, на Балканите и България естествено не прави изключение от тази вълна. Оттук нататък нещата ще се фокусират върху развитието на локалната продукция и продуцентите и телевизиите ще трябва да търсят начини да създават съдържание, за да могат да отговорят на очакванията на аудиторията. Турските сериали постепенно се заместват от български и това ще ни е дългосрочната стратегия. В един момент в праймтайма на българските телевизии най-вероятно ще гледаме само българска продукция.

Как се отразиха на работата ви с продуцентите кризата на пазара и свитите рекламни бюджети?

Кризата можеше да ни повлияе много зле, ако бяхме подходили по консервативния начин. Нашата мисия беше да убедим ръководството на компанията, че компромиси с качеството и съдържанието не може да се правят, защото е криза. Естествено, че заради нея приходите са драстично свити.
Ситуацията изобщо не е същата като преди три години, но истината е, че ние започнахме да инвестираме все повече и повече, защото това са очакванията на аудиторията. Ние никога не сме имали такова разнообразие като това в момента. Имаме четири сериала. В момента се подготвят още пет. Имаме минимум по два формата на сезон. Факт е, че вече много внимателно гледаме проектите, които приемаме. Следим изключително стриктно как се изразходва бюджетът за форматите. Дисциплината е много по-стегната, но е факт, че сега произвеждаме повече, отколкото в периода на пик на икономиката.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Глътка надежда за БНР 1 Глътка надежда за БНР

Изненадващо медийният регулатор реши да даде шанс на Андон Балтаков, който има опит в доказани медийни компании като "Асошиейтед прес" и CNN.

24 яну 2020, 1574 прочитания

Реклама за слушане Реклама за слушане

Чрез подкаст рекламите компаниите могат да достигнат до нишова аудитория, фокусирана върху съдържанието.

24 яну 2020, 1118 прочитания

24 часа 7 дни
Бюлетин

Бюлетин "Маркетинг и реклама"

Всяка седмица най-интересното от света на маркетинга във вашата поща

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Медиа и реклама" Затваряне
25-ият кадър

Какво остава скрито за зрителите от взаимоотношенията между телевизиите и продуцентите

Още от Капитал
Реклама за слушане

Чрез подкаст рекламите компаниите могат да достигнат до нишова аудитория, фокусирана върху съдържанието.

Пътеводител на кандидат-програмиста

Какво е добре да се знае за академиите, които предлагат подобни обучения

Маневрите на Путин: Той си тръгва, за да остане

Руският президент не мисли да изпуска властта през 2024 г., а да си запази лостове за влияние и да си намери друга силна роля в новата политическа схема

Възраждането на "Пирогов"

В болницата бяха открити нови клиники и приходите я нареждат на първо място в София

Цветан Тодоров - човекът на чужда земя

Две нови издания хвърлят светлина върху личността и идеите на родения в България философ

20 въпроса: Блажка Димитрова

Един от основните двигатели зад сдружението "Нулев отпадък - България" и създателка на първия отдаден на каузата ресторант у нас

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10