Колко е трудно да бъдеш свободен
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Колко е трудно да бъдеш свободен

Колко е трудно да бъдеш свободен

Пет неща, които трябва да знаете за местната преса в България

8576 прочитания

Четири дни преди местните избори 2011, в една октомврийска вечер, журналистите в един от големите регионални вестници в България си тръгват от работа учудени. Минути преди печат управителят на изданието сам променя водещата статия на петъчния брой на изданието.

В новата публикация бясно е атакуван един от кандидатите за кмет на града. Той не е потърсен за становище и в крайна сметка така и не успява да се защити преди вота.

Любопитното в случая е, че атакуваният кандидат все пак печели кметското място. Негативното: описаният случай е симптоматичен за начина на работа в българската регионална преса.

"Около избори не правим вестник, а агиттабло", казва един главен редактор на регионален вестник. Неговото издание е зависимо от предизборните политически публикации, които само понякога са маркирани като платени. С тях вестникът гарантира издръжката си за месеци напред. Главният редактор намира този модел за събиране на средства за "напълно нормален".

Това отношение на журналистите в българската местна преса е притеснително. В серия от 12 анонимни интервюта, проведени в края на 2011 г. с представители на регионални вестници, повечето от тях се примиряват с факти като изборния клиентелиъм. Или този, че издателят и главният им редактор нерядко са един и същ човек. Както и че, ако не собствениците, то техните приятелски кръгове имат интереси, далеч отвъд издаването на качествен медиен продукт.

Всичко това се отразява на новините и анализите, които ние четем. Ок, не ние, читателите на "Капитал", които освен това сме и постоянно в интернет и търсим различни източници на информация. Но 62 процента от хората извън София нямат достъп до интернет. А тези хора гласуват, пазаруват, взимат решения за бъдещето ни.

В този смисъл 162-та вестника, които се издават в провинцията (за сравнение, в София има 191 издания; данните са на НСИ), и това какво се появява с тях е важно и за нас. Техните тиражи може да са ниски – средно по 2900 копия, но консуматорите им са представители на застаряващото поколение. To традиционно има по-голямо доверие в пресата. Според социологическата агенция MBMD 25 процента от хората между 19 и 40 години вярват на вестниците. Делът при възрастовата група над 40 години е 36 процента.

Ако вече сте разбрали защо пресата извън София трябва да ви интересува, прочетете пет ключови факта за нея надолу. В тях ще намерите и (логично анонимизирани) цитати на журналисти, които работят в местните вестници. Помислете по тези факти, предайте ги нататък и се замислете дали и други медии, които ползвате, не работят по подобен начин.

Общинските пари

В България почти не са останали вестници, собственост на общината. Въпреки това местната власт има масивен принос за финансовото оцеляване на регионалните вестници. Общините имат бюджет за публикуване на задължителните рекламни карета (например такива, че се отдават три сергии на пазара). Моделите за разпределение на тези средства са различни – някъде кметът дава по равно на всички издания в града, другаде пуска реклама само в любимия си вестник. Понякога той може временно да дръпне финансирането на дадено издание, за да го накаже за някоя твърде критична статия. "Бюджетът ни е силно зависим от рекламните договори с общината", казва ми един редактор в регионален вестник. Той избягва да пише критично за кмета. Все пак кой би искал да се заяжда с човека, който му плаща заплатата?

Фирмите

Други хора, които плащат заплати в регионалната преса, са местните големи и малки предприемачи. Сред техните характерни особености са, че, първо, те обикновено са близки до кмета, и, второ: че не обичат да си плащат просто за директна реклама. С рекламни карета фирмите по-скоро си купуват положителното отразяване на своите дейности. "Големите рекламодатели си осигуряват информационна защита. Никой не се занимава с тях", казва един заместник главен редактор на вестник в един от най-големите български градове. Най-често самите издатели на регионалната преса имат свой бизнес. Това на практика прави подписването на рекламни договори за медийна подкрепа (или за атаки към конкурентите) ненужно.

Кръговете на влияние

Корпоративният и дори политическият натиск върху по-малките медии може не е уникален за България. Това, което прави ситуацията в местната преса тук по-особена, са тесните приятелски връзки между влиятелните хора, както и ролята на медиите в тези отношения. "Дори не мога да кажа кой с кого действа. Те всички са оплетени", казва ми една регионална журналистка, когато я питам как е разпределено влиянието в града й. Емблематичен е казусът "Пловдив". Във втория по големина град в България дълги години имаше само един местен всекидневник – "Марица" (за сравнение, дори във Враца те са два, което също може да изглежда странно). Журналисти от Пловдив обичат да разказват митове за уменията на неговите издатели да използват влиянието си, за да държат потенциалните конкуренти далеч от пазара. "Марица" е и един от примерите за много успешно регионално издание, което в силните си години има тираж, по-голям от повечето софийски вестници. От 2008 г . в Пловдив излиза и вестник "Новият глас". Той се издава от Георги Гергов - също влиятелен бизнесмен и областен шеф на БСП, който едва

Ще стане ли фактор "Нова българска медийна група"

Текстът е част от проекта на "Отворено общество" - "Повече плурализъм по време на криза".

Четири дни преди местните избори 2011, в една октомврийска вечер, журналистите в един от големите регионални вестници в България си тръгват от работа учудени. Минути преди печат управителят на изданието сам променя водещата статия на петъчния брой на изданието.

В новата публикация бясно е атакуван един от кандидатите за кмет на града. Той не е потърсен за становище и в крайна сметка така и не успява да се защити преди вота.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

8 коментара
  • 1
    trezven avatar :-|
    Трезвен

    Ами затова много хора твърдят, че демокрацията, истинската демокрация вирее само в определени времена и богати държави. Тъжно, но реалния живот го потвърждава.

  • 2
    kardinalat avatar :-?
    kardinalat

    Интересно!

  • 3
    peshokev avatar :-|
    peshokev

    нищо ново не прочетох...картинката е дори по-грозна...
    тези медии се четат, за да разбереш, кой кои и кой какви интереси защитава, а не да се информираш чрез обективни новини.

  • 4
    dusty avatar :-|
    dusty

    Понеже стана дума във статията... Във Враца доскоро имаше не два, дори 3 ежедневника. Отделно има и няколко седмичника. С времето, някои от изданията преминаха само в онлайн вариант (както се случи със Дневник).

    Но да не забравяме, и влиянието на телевизията и радиото. Във Враца има 3 телевизионни канала и 3 местни радиостанции и всичките имат новинарски емисии :)

    В общи линии тук има изключително разнообразие от медии. Винаги съм се чудел как има хляб за всичките.

  • 5
    senski avatar :-|
    Асен Ненов

    Един вестник..., някакви журналисти..., един редактор, и в общи линии "чух да казват..."

    Публикувано през m.capital.bg

  • 6
    ysc33375808 avatar :-|
    Deyan Todorov

    До коментар [#5] от "Асен Ненов":

    Никой няма да тръгне да си рита трудовата книжка и да излезе с името си, естествено.

    Повторете упражнението в националните вестници. Резултатите ще бъдат доста подобни, само мащабите са различни.

    Но от подобни "интервюта", които и аз съм правил с поне три-четири редактори, бих могъл да ви го потвърдя. Дори това да не бях правил, като отворя вестниците и всичко се разбира.

  • 7
    nedyalkodonev avatar :-|
    nedyalkodonev

    Привикването на онлайн медиите да бъдат безплатни за своите читатели, ги прави изцяло зависими от рекламодателите.

    Големите безплатни онлайн медии, обслужват в повечето случаи имат подмолни цели, и се захранват с капитали, целящи прокарването на определени интереси - геополитически, икономически, властови.

    Блоговете, подържани със собствени средства са единствената и истинска алтернатива.

    Когато съзнанието на хората достигне до прозрението, че зад качествените статии стоят журналисти и пожелаят да платят за техния труд, за да може пишещият да продължи със своята мисия - да информира, алармира, възпитава, насочва - тогава и качествената журналистика ще процъфтява. За целта, журналистите трябва да осигурят платени платформи за достъп до статиите и да имат смелостта най-вече да го направят. Да си Журналист е призвание, а не платен драскач на заплата.

    Съвест, морал, чест, достойнство, дълг, кураж, смелост, твърдост - за всичките тези качства на журналиста е хубаво да се научим да плащаме.

    Иначе писанията, които четем в медиите, в най-добрият случай ще са неволно подвеждащи.

    Големите пари, подържащи безплатните медии убиват журналиста професионалист. От друга страна, професионалиста винаги намира начин да бъде професионалист. Непокорния му Дух е неговия движещ мотив.

    Да живеят независимите медии и истинските журналисти.



  • 8
    veny_g avatar :-|
    Вени Г.

    В тазши ситуация според мен има работещ модел за местните свестни журналисти, които се чувстват с вързани ръце - да работят практически като кореспонденти за национални, т.е. софийски вестници, но не под собственото си име. Това ще е добре и за националните вестници.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK