Колко е трудно да бъдеш свободен

Ами затова много хора твърдят, че демокрацията, истинската демокрация вирее само в определени времена и богати държави. Тъжно, но реалния живот го потвърждава.

Интересно!

нищо ново не прочетох...картинката е дори по-грозна...
тези медии се четат, за да разбереш, кой кои и кой какви интереси защитава, а не да се информираш чрез обективни новини.

Понеже стана дума във статията... Във Враца доскоро имаше не два, дори 3 ежедневника. Отделно има и няколко седмичника. С времето, някои от изданията преминаха само в онлайн вариант (както се случи със Дневник).

Но да не забравяме, и влиянието на телевизията и радиото. Във Враца има 3 телевизионни канала и 3 местни радиостанции и всичките имат новинарски емисии :)

В общи линии тук има изключително разнообразие от медии. Винаги съм се чудел как има хляб за всичките.

Един вестник..., някакви журналисти..., един редактор, и в общи линии "чух да казват..."

Публикувано през m.capital.bg

До коментар [#5] от "Асен Ненов":

Никой няма да тръгне да си рита трудовата книжка и да излезе с името си, естествено.

Повторете упражнението в националните вестници. Резултатите ще бъдат доста подобни, само мащабите са различни.

Но от подобни "интервюта", които и аз съм правил с поне три-четири редактори, бих могъл да ви го потвърдя. Дори това да не бях правил, като отворя вестниците и всичко се разбира.

Привикването на онлайн медиите да бъдат безплатни за своите читатели, ги прави изцяло зависими от рекламодателите.

Големите безплатни онлайн медии, обслужват в повечето случаи имат подмолни цели, и се захранват с капитали, целящи прокарването на определени интереси - геополитически, икономически, властови.

Блоговете, подържани със собствени средства са единствената и истинска алтернатива.

Когато съзнанието на хората достигне до прозрението, че зад качествените статии стоят журналисти и пожелаят да платят за техния труд, за да може пишещият да продължи със своята мисия - да информира, алармира, възпитава, насочва - тогава и качествената журналистика ще процъфтява. За целта, журналистите трябва да осигурят платени платформи за достъп до статиите и да имат смелостта най-вече да го направят. Да си Журналист е призвание, а не платен драскач на заплата.

Съвест, морал, чест, достойнство, дълг, кураж, смелост, твърдост - за всичките тези качства на журналиста е хубаво да се научим да плащаме.

Иначе писанията, които четем в медиите, в най-добрият случай ще са неволно подвеждащи.

Големите пари, подържащи безплатните медии убиват журналиста професионалист. От друга страна, професионалиста винаги намира начин да бъде професионалист. Непокорния му Дух е неговия движещ мотив.

Да живеят независимите медии и истинските журналисти.

В тазши ситуация според мен има работещ модел за местните свестни журналисти, които се чувстват с вързани ръце - да работят практически като кореспонденти за национални, т.е. софийски вестници, но не под собственото си име. Това ще е добре и за националните вестници.