Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
8 4 май 2012, 15:25, 8322 прочитания

Колко е трудно да бъдеш свободен

Пет неща, които трябва да знаете за местната преса в България

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Четири дни преди местните избори 2011, в една октомврийска вечер, журналистите в един от големите регионални вестници в България си тръгват от работа учудени. Минути преди печат управителят на изданието сам променя водещата статия на петъчния брой на изданието.
В новата публикация бясно е атакуван един от кандидатите за кмет на града. Той не е потърсен за становище и в крайна сметка така и не успява да се защити преди вота.

Любопитното в случая е, че атакуваният кандидат все пак печели кметското място. Негативното: описаният случай е симптоматичен за начина на работа в българската регионална преса.


"Около избори не правим вестник, а агиттабло", казва един главен редактор на регионален вестник. Неговото издание е зависимо от предизборните политически публикации, които само понякога са маркирани като платени. С тях вестникът гарантира издръжката си за месеци напред. Главният редактор намира този модел за събиране на средства за "напълно нормален".

Това отношение на журналистите в българската местна преса е притеснително. В серия от 12 анонимни интервюта, проведени в края на 2011 г. с представители на регионални вестници, повечето от тях се примиряват с факти като изборния клиентелиъм. Или този, че издателят и главният им редактор нерядко са един и същ човек. Както и че, ако не собствениците, то техните приятелски кръгове имат интереси, далеч отвъд издаването на качествен медиен продукт.

Всичко това се отразява на новините и анализите, които ние четем. Ок, не ние, читателите на "Капитал", които освен това сме и постоянно в интернет и търсим различни източници на информация. Но 62 процента от хората извън София нямат достъп до интернет. А тези хора гласуват, пазаруват, взимат решения за бъдещето ни.



В този смисъл 162-та вестника, които се издават в провинцията (за сравнение, в София има 191 издания; данните са на НСИ), и това какво се появява с тях е важно и за нас. Техните тиражи може да са ниски – средно по 2900 копия, но консуматорите им са представители на застаряващото поколение. To традиционно има по-голямо доверие в пресата. Според социологическата агенция MBMD 25 процента от хората между 19 и 40 години вярват на вестниците. Делът при възрастовата група над 40 години е 36 процента.

Ако вече сте разбрали защо пресата извън София трябва да ви интересува, прочетете пет ключови факта за нея надолу. В тях ще намерите и (логично анонимизирани) цитати на журналисти, които работят в местните вестници. Помислете по тези факти, предайте ги нататък и се замислете дали и други медии, които ползвате, не работят по подобен начин.

Общинските пари

В България почти не са останали вестници, собственост на общината. Въпреки това местната власт има масивен принос за финансовото оцеляване на регионалните вестници. Общините имат бюджет за публикуване на задължителните рекламни карета (например такива, че се отдават три сергии на пазара). Моделите за разпределение на тези средства са различни – някъде кметът дава по равно на всички издания в града, другаде пуска реклама само в любимия си вестник. Понякога той може временно да дръпне финансирането на дадено издание, за да го накаже за някоя твърде критична статия. "Бюджетът ни е силно зависим от рекламните договори с общината", казва ми един редактор в регионален вестник. Той избягва да пише критично за кмета. Все пак кой би искал да се заяжда с човека, който му плаща заплатата?

Фирмите

Други хора, които плащат заплати в регионалната преса, са местните големи и малки предприемачи. Сред техните характерни особености са, че, първо, те обикновено са близки до кмета, и, второ: че не обичат да си плащат просто за директна реклама. С рекламни карета фирмите по-скоро си купуват положителното отразяване на своите дейности. "Големите рекламодатели си осигуряват информационна защита. Никой не се занимава с тях", казва един заместник главен редактор на вестник в един от най-големите български градове. Най-често самите издатели на регионалната преса имат свой бизнес. Това на практика прави подписването на рекламни договори за медийна подкрепа (или за атаки към конкурентите) ненужно.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

ПРОФОН ще подпомогне изпълнители и продуценти с авансови възнаграждения ПРОФОН ще подпомогне изпълнители и продуценти с авансови възнаграждения

Към българските правоносители ще бъдат насочени близо 1 млн. лв.

1 апр 2020, 420 прочитания

Седмичен бюлетин за маркетинг и реклама (31 март) Седмичен бюлетин за маркетинг и реклама (31 март)

Комуникационни съвети по време на криза; InGlobo вече е с нов издател; IAB - САЩ: Коронавирусът ще повлияе рекламните инвестиции повече, отколкото кризата през 2008 г. Рекламите на CNN и IKEA и др.

31 мар 2020, 1393 прочитания

24 часа 7 дни
Бюлетин

Бюлетин "Маркетинг и реклама"

Всяка седмица най-интересното от света на маркетинга във вашата поща

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Медиа и реклама" Затваряне
Натискът над медиите става и чрез юридически инструменти

Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на "Програма Достъп до информация"

Още от Капитал
Какво правят другите държави за бизнеса

Какви мерки са предприели правителствата на Гърция, Румъния, Северна Македония и Унгария, за да се справят с икономическото въздействие от разпространението на коронавируса

Ваксина срещу комуникационна криза

6 съвета как компаниите да адаптират комуникационните си стратегии към новата реалност

Експериментална ваксина за икономиката

Обявените от правителството икономически мерки за 2.2 млрд. лв. от бюджета изглеждат тромави и недостатъчни за фирмите, а без промени схемата за субсидирана заетост няма да проработи

Ричард Грийвсън: Дълбока рецесия е най-вероятният сценарий за региона

Заместник-председателят на Виенския институт за международни икономически изследвания wiiw пред "Капитал"

Кино: "Двамата папи"

Дуел на възгледи за ценностите във време на изпитание

Голямото гледане 2

Отлични адаптации, талантлива актьорска игра, увлекателни сюжети и великолепно чувство за хумор – някои от сериалите, които си струва да изгледате (ако сте пропуснали)

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10