Война на сергията
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Война на сергията

Война на сергията

Конфликтът между вестникарските разпространители напомни за проблемите на този пазар

Весислава Антонова
9071 прочитания

© Надежда Чипева


Проблемът с разпространението на вестници и списания в България е толкова стар, колкото е и самият издателски пазар. През годините, почти на равни интервали, неведнъж са избухвали скандали заради начина, по който печатни издания стигат до читателите. Толкова открита и свирепа битка, колкото разразилата се през тази седмица, обаче не се беше случвала от много време насам. Последната подобна война се случи през 1996 г., когато тогавашната мутренска групировка СИК се опита да завземе повечето вестникарски сергии в София. 

В края на миналата седмица първият залп отекна от страниците на "24 часа" и "Труд", чиито собственици притежават и разпространителската компания "Стрела". Конкурентите от "Национална агенция разпространение" (близки до собствениците на "Монитор", "Телеграф", "Всеки ден", "Уикенд" и др.) също отговориха на атаката в своите издания 

Какво се случи

Войната избухна миналата събота, когато вестниците "Труд", "24 часа" и "България Днес" липсваха на много места в цялата страна. Те не бяха доставени от мрежата на  "Национална агенция разпространение". Причината беше, че издателите им намалиха рязко тиражите, които дават на разпространителската фирма, с аргумента, че тя е натрупала много големи задължения - взимала е вестници, но след като ги е продала, не е платила за тях. Всичко това се случва на фона на много активно противопоставяне между собствениците на "Труд" и "24 часа" (Огнян Донев и Любомир Павлов) и медиите, свързани с депутата от ДПС Делян Пеевски и косвено с мажоритарния акционер на Корпоративна търговска банка Цветан Василев. Двете групи водят активни бойни действия един срещу друг и повечето предположения бяха, че конфликтът в разпространението е част  от нея. В същото време според хора от този бизнес дистрибуторските фирми около Пеевски (депутатът преди време беше избран за председател на асоциация на разпространителите, която обединяваше контролираните от него фирми) са се опитвали да договорят и по-изгодни отстъпки за изданията на някогашната пресгрупа и са забавили плащания, за да използват това като инструмент за натиск при преговорите.

Ти на мене, аз на тебе

Докато хората недоумяваха защо не намират по сергиите вестниците, които обичайно четат, враждуващите компании "Стрела" и "Национална агенция разпространение" (НАР) излязоха с отворени писма, обвиняващи се взаимно в нелоялна конкуренция.

В обръщение до КЗК, читатели и медии от "Медийна група България холдинг" предупредиха, че "от няколко месеца насам НАР и няколко други разпространителски фирми, които всяка вечер получават десетки хиляди екземпляри на вестниците "Труд" и "24 часа", просто спряха да ги плащат, сякаш са се наговорили помежду си. Взимат вечерта вестниците, но "забравят" да платят".

В петък срещу събота (миналата седмица ) издателите на "Труд" и "24 часа" решават да спрат да дават вестници на НАР, докато дружеството не погаси задълженията си. Към други фирми доставките не са прекратени. "Всички местни фирми бяха поканени да получат необходимите им вестници директно. Например "Варна прес", "Бургас прес","Ди прес" и др", пише в писмото на  "Медийна група България холдинг" . Въпреки това във Варна, Бургас и морските курорти тези два вестника ги няма.

От НАР отговориха: "Агенция Стрела" спря доставките на вестниците "24 часа", "Труд", "168 часа" и "България Днес" за Национална агенция "Разпространение", без каквото и да било предварително уведомление и/или каквато и да било основателна причина. Нещо повече, на страниците на "24 часа" бе публикувано съобщение, съдържащо уронващи доброто име и репутацията на нашата дистрибуторска фирма твърдения, които за пореден път доказват, че притежаваната от Павлов и Донев дистрибуторска фирма "Агенция Стрела" грубо нарушава принципите на добросъвестността и лоялната конкуренция".

В четвъртък, изглежда, ледовете се пропукаха и от "Стрела" обявиха: "Някои от разпространителските фирми от кръга на Делян Пеевски погасиха част от задълженията си към "Агенция Стрела" ЕООД. Гледаме на това като на правилна стъпка за излизане от сегашната кризисна ситуация". В същия ден имаше и среща между двете враждуващи фракции. До редакционното приключване на "Капитал" не стана ясно какво са се споразумели НАР и "Стрела". Нито Любомир Павлов, съсобственик в "Стрела", нито Владимир Гергински, изпълнителен директор на НАР, отговаряха на мобилните си телефони.

От "Медийна група България" чрез отвореното си писмо обявиха, че нещата могат да се решат трайно и справедливо само на базата на писмени договори за доставка на печатни произведения при ясни, публично обявени и равнопоставени условия. "Липсата на такива документи, в които точно да са разписани механизмите за доставка, отчитане и плащания, създава предпоставки за некоректност. А при търговията с вестници некоректността между търговците, освен че носи огромни щети на изправната страна, се отразява пряко върху правото на българските граждани на свобода на словото и на достъп до информация", пише в писмото.

Намесата на КЗК

Потребителят не се интересува как всекидневникът, бирата или сладоледът например стигат до магазина - той иска да ги намира там, където е свикнал. Затова за читателя е важно вестникът му да е на сергията. Ако липсва, може да направи усилие да го потърси на друго място, може да се откаже или да си купи друго издание.

Общото между дистрибуцията на различните продукти е, че трябва да има лоялна конкуренция. Голямата разлика е, че контролът върху разпространението на медии позволява и ограничаване на свободата на словото.

Преди близо една година Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) обеща да направи проучване на разпространителския пазар, за да провери има ли нелоялна конкуренция и опасност от монопол или пък картелни споразумения в сектора. В Закона за защита на конкуренцията не е записан срок за приключване преписката и резултатът е, че докладът все още не е готов. Вестник "Труд" публикува през седмицата съобщение, че антимонополната комисия организира на 6 юли среща по въпросите на разпространението.

Секторният анализ трябва да включва изясняване на позициите на пазара на различните играчи. В случай че бъдещият секторен анализ покаже отклонения от нормалното функциониране на разпространителския пазар (злоупотреба с господстващо положение на даден играч, нелоялни търговски практики или заблуда на потребителите), КЗК може да образува производство за нарушение.

Проблемите на бизнеса

"Капитал" се опита да се свърже с няколко разпространителски компании, но единствен на въпросите ни отговори изпълнителният директор на "Разпространение на печата"  Виктор Налбантов. Според него "в момента на пазара на печатни издания няма някакъв установен монопол. Напротив, в сектора има множество издатели и голямо количество разпространителски фирми от различен калибър, което изключва възможността за установяване на монопол". 

Според него възникналите в последно време конфликти между издатели и разпространители оказват влияние главно върху читателите и тяхното доверие в пресата. "По този начин се повлияват и продажбите. Влияние върху пазара се оказва и от някои директни действия на противопоставящите се страни. Недостигът на едни или други издания при определени търговци също се отразява на продажбите. В обобщение може да се каже, че подобни вражди се отразяват определено негативно на пазара и на всички участници в него", каза Налбантов.

От "Лагардер сървис България", собственост на френската "Лагардер", се въздържаха от коментар по темата. "Малко встрани сме от тази тематика, тъй като нашата компания е ритейлър, а не дистрибутор", каза директор маркетинг и продажби на компанията Александрина Христова.

Надеждата за законова регулация на пазара

Неофициално разпространители твърдят, че са жертва на конфликт между издателите. Някои от тях нямат особени очаквания за резултатите от проверката на КЗК. Според други играчи на пазара е по-правилно да се говори не за монопол на разпространителския пазар, а за "съгласувани практики, които водят до фактическо установяване на господстващо положение в полза на някои разпространители".

Според изпълнителния директор на "Разпространение на печата" Виктор Налбантов, когато говорим за намеса на държавата в бизнес взаимоотношения, би трябвало да бъдем особено внимателни. "Държавата не би трябвало да бъде търсена като съдник, като налагащ рамки фактор. По-скоро от нея би следвало да се очаква да подпомага в създаването на добри условия и среда за развитие на бизнеса, а не пряка намеса." 

Според Налбантов това, което би могла да направи държавата за печатните медии и тяхното разпространение, е "да се изработят програми за подпомагане на разпространителския бранш като част от политиката за подпомагане на свободата на словото и конституционното право на всеки гражданин за достъп до информация".

Изводите от историята

Трудно е да се каже коя е основната причина за едноседмичната (до момента) война между двете медийни групи. Най-вероятното обяснение е, че напрежението се е натрупало по няколко направления. От една страна става дума за чисто търговският спор за отстъпките и натрупаните задължения, а от друга - за силното противопоставяне между собствениците на двете медийни групи.

Истинският проблем обаче е доста неприятната ситуация на разпространителския пазар. Сериозна част от него в момента се контролира от един център, който е близък с медийната група около Пеевски/Цветан Василев. Съмненията за монопол сами за себе си са достатъчно притеснителни. Когато обаче прибавим към това и факта, че той се управлява от политик и собственик на банка, зависима от държавно финансиране, ситуацията става опасна.

Държавата има един работещ начин да докаже, че не се опитва да контролира разпространението на вестници - сериозно разследване от КЗК. В същото време разпространението на вестници страда от тежки хронични проблеми, които, ако бъдат решени, могат да помогнат за подреждането на този пазар. Отговорността за това е основно на общинските власти. От години сергиите за вестници в София съществуват на ръба на законността - с временни разрешения (понякога и без тях), както и без никакъв план къде какви съоръжения трябва да има. Отчетността в този бизнес също е на ниво от средата на 90-те. Липсата на ясни договори (както се разбра от декларациите на воюващите страни тази седмица), отсъствието на касови апарати на сергиите са предпоставка разпространителският пазар да е обгърнат от не много приятна мъгла. Всички тези проблеми имат разрешение и то може да дойде от различни държавни органи. Стига, разбира се, мътните води да не служат за прикриване на интереса на държавата или нейните конюнктурни любимци.

 

По пътя на вестника

Разпространителският пазар е сложен, защото на него има смесени модели, с които вестниците достигат от печатницата до сергиите на улицата. Една част от компаниите притежават и разрешителни за маси и павилиони. Някой от най-големите дистрибуторски фирми пък са свързани с големи издателски компании. Така например "Стрела" е собственост на "Медийна група България холдинг", издател на "Труд" и "24 часа". Подобна е и "Национална агенция разпространение", която индиректно е свързана с печатницата ИПК "Родина", контролира билзо 15 дистрибуторски компании и освен това е издател през друго дружество на вестниците "Монитор", "Телеграф", "Политика", "Уикенд", "Всеки ден" и др. Т.е. има издатели, които притежават фирми за дистрибуция и места за продажба. Те разнасят не само своите, но и чужди издания.

Така в последния случай, управлявайки целия процес - от печатницата до сергията - няма пречки да ограничаваш разпространението на конкурентни издания. Тоест изобщо да не извадиш за продажба пакетите с определени вестници и да ги върнеш обратно на издателя като брак (непродадени копия).

Има и друг вид компании, които доставят изданията и притежават будки. Такива са "Разпространение на печата", "Булгарпрес", "Добипрес" и др. Все още има и много малки играчи, които само държат сергии. Техният бизнес модел е  най-рискован, защото те зависят от разрешителния режим на общините и от конюнктурата в тях. Разрешителните, които общинската администрация им дава, са за една година, което не ги мотивира да правят инвестиции в по-добра сергия, тъй като шансът да загубят разрешителното си следващия сезон е голям.

Повечето маси се зареждат от големи компании, които са успели да договорят по-сериозни отстъпки с издателите заради количествата, които взимат от тях. Те взимат вестниците от рампата и ги разпределят по направления - София и страната. Дистрибуторите на едро с малки изключения са административно позиционирани в  София. Те осъществяват разпространението на печатните издания чрез собствени депа за продажба и посредством контрагенти, собственици на крайни пунктове за продажба.

Проблемът с разпространението на вестници и списания в България е толкова стар, колкото е и самият издателски пазар. През годините, почти на равни интервали, неведнъж са избухвали скандали заради начина, по който печатни издания стигат до читателите. Толкова открита и свирепа битка, колкото разразилата се през тази седмица, обаче не се беше случвала от много време насам. Последната подобна война се случи през 1996 г., когато тогавашната мутренска групировка СИК се опита да завземе повечето вестникарски сергии в София. 

В края на миналата седмица първият залп отекна от страниците на "24 часа" и "Труд", чиито собственици притежават и разпространителската компания "Стрела". Конкурентите от "Национална агенция разпространение" (близки до собствениците на "Монитор", "Телеграф", "Всеки ден", "Уикенд" и др.) също отговориха на атаката в своите издания 


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    ozd05563707 avatar :-P
    ozd05563707

    Кой го интересуват защо липсват или се тепат всички тия парцали, които са добри единствено намачкани, за кафява употреба?

  • 2
    lady_bug avatar :-|
    nelly

    Дълга и тежка статия, но много ясна и обективна за мен.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK