До неотдавна България бе сред малкото страни в Европейския съюз, в която нямаше нормативна уредба, която да гарантира прозрачността на медийната собственост и проследяването й до физическо лице. В края на 2010 г. Народното събрание прие поправка в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения (ЗЗДПДП), която да осветлява собствеността в печатните медии. В него бе въведено изискването издателите на периодични печатни произведения (вестници и списания) да подават декларация по образец в Министерството на културата (МК), която идентифицира действителния собственик на изданието.

Справка на "Капитал" в сайта на министерството показа, че издателите на вестници и списания не спазват законовото изискване. Възможно е демотивираността им да идва и от факта, че на практика никой не следи за нарушения и не наказва медиите, които го заобикалят. Поне две години не го правеше. Дългогодишен издател, който не пожела да се споменава името му, коментира, че "властта не иска да санкционира медиите, а да е добре с тях и затова тази норма не работи".

"С направеното допълнение в закона се целеше осигуряване на механизъм за гарантиране на прозрачност на собствеността на печатните медии с оглед осигуряването на ефективна защита на основни права на гражданите, каквито са честта и доброто им име", бяха мотивите на правителството, когато подготви текста.

С днешна дата вече има съставени близо 60 наказателни постановления, съобщиха пред "Капитал" от културното министерство. Очевидно в третата година от съществуването си законът е започнал да функционира. Оттук нататък в правомощията на длъжностните лица от съответните общински администрации е да съставят актове за установяване на нарушение. Дали това се е случило, от Столична голяма община не можаха да отговорят, но поеха ангажимента да се свържат с 24-те общини, за да проверят приведени ли са в изпълнение наказанията.

Генералният секретар на Българския медиен съюз (в който влизат част от печатните издания, включително всички около "Нова българска медийна група", притежавани от майката на депутата от ДПС Делян Пеевски) Гриша Камбуров коментира пред "Капитал", че до момента няма информация дали някой от членовете на организацията е получил наказателно постановление.

Тъй като законовият срок за подаване на декларации вече е изтекъл обаче, печатните медии би трябвало да са глобени. С колко и дали обжалват от общината не можаха да ни отговорят.

Законът

Според закона информацията за издателя на медията трябва да се публикува в първия брой на изданието за всяка календарна година. До пет дни след това собственикът трябва да подаде в Министерството на културата декларация за действителния собственик на медията. Министерството на културата пък е длъжно да го публикува в интернет страницата си в десетдневен срок след получаване на декларацията. Под "действителен собственик" се разбира "физическите лица, които са крайни бенефициенти на собствеността в юридическото лице, което притежава участие в издателя", пише в закона.

Отговорност дали се спазва тази разпоредба носят и производителят, и разпространителят на списанията и вестниците. Контролът за изпълнение на задълженията им се възлага на кметовете на общини. Глобите за нарушение са от 1000 до 2000 лв., а при повторно неспазване на закона - от 3000 до 5000 лв., като приходите от тях трябва да отиват в касите на общините. Регистърът на културното министерство показва, че има достатъчно примери на многотиражни вестници, които вече две години не декларират собствеността си.

В обсъждането на законовата промяна преди време участваха всички издатели на печатни медии. Медийния пазар през 2010 г. стана свидетел на безпрецедентна среща в София на която около една маса седнаха дори и враждуващи помежду си вестникари. Тогава те заявиха желание, освен да подкрепят закона, и да го спазват.

Регистрационен режи

В момента в сайта на МК са регистрирани 100 издателства, които са спазили закона и са подали декларации, които удостоверяват действителния собственик на медиите в портфолиото им. Това е истински напредък в сравнение с началото на годината, когато имаше регистрирани едва 23 издателства. Макар със задна дата, има вестници, които все пак са обявили собственика си. Законът все пак не са спазили стотици други.

От списъка тази година липсват имената на водещи компании:  "Нова българска медийна група" ("Монитор", "Телеграф", "Политика" и др.), които през 2010 все пак са спазили закона. През 2011 и 2012 не са се регистрирали. Не са декларирали собствениците си още "Преса", "Тема", "Дума"... Може да се изрежда още много и в тази група влизат и много от големите издателства на списания (можете да видите списъка в сайта на МК). Причината много от печатните медии да не декларират собствеността е убеждението им, че това се прави само ако настъпи промяна в собствеността в медията. Това показаха коментарите на някои от издателите. Дори и при сменена собственост обаче те често пропускат да декларират този факт. Едно от възможните обяснения е, че в администрацията им не са прочели внимателно закона.

"Практиката по прилагане на определен нормативен текст е един от индикаторите дали той работи и има ли реален резултат от неговото приемане. В този конкретен случай, разписаната от законодателя норма в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения в основната си част се припокрива със задълженията на всяко едно юридическо лице да декларира информация за собствеността си и структурата на капитала в Търговския регистър, който е публичен и общодостъпен", коментира Гриша Камбуров. Според него е добре да се мисли в посока на това двете процедури да бъдат оптимизирани и синхронизирани помежду си, за да не се налага двойното подаване на една и съща информация. В Търговския регистър обаче медийните компании могат да бъдат регистрирани чрез анонимна офшорна компания или акционерно дружество с акции на приносител. Идеята на закона е да се декларира истинския собственик.

Камбуров уточни, че новият медиен съюз планира скоро да публикува "синтезирана информация за собствеността на нашите членове на сайта на дружеството".

Лабиринтът на институциите

В интернет страницата на Министерството на културата в началото на годината винаги има информация, която напомня на издателите за законовите им задължения. Със заповед от януари миналата година министърът на културата е възложил на директора на Народната библиотека да събира информация за медиите нарушители. Причината и библиотеката да участва в процеса е фактът, че печатните произведения, включително вестниците и списанията, се депозират именно там.

Отговорността на производителите и разпространителите на печатни произведения се търси от общинските администрации. Съгласно закона кметът на общината е административно наказващ орган спрямо производителя и разпространителя на печатни произведения, които предоставят информация. Законът и правилникът за прилагането му обаче не регламентират начин, по който информацията за извършено нарушение да постъпва в общинската администрация.

Тези уточнявания навеждат на мисълта, че и органите, които следят за спазването на закона, не са особено активни. Няма информация за това дали има глобени медии за предните две години, през които е действал законът. Ситуацията тази година е същата

Да се знае кой е действителният собственик на дадена медия е важно, защото прозрачността е важна за доверието на хората. През собствеността читателят разбира кой, какво и защо му говори. Именно затова е важно и държавата, и издателите да го спазват. Другото е фасадно лицемерие.