Нели Крус: Европа е загрижена за свободата на медиите в България
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Нели Крус: Европа е загрижена за свободата на медиите в България

Нели Крус

Нели Крус: Европа е загрижена за свободата на медиите в България

Вицепрезидентът на Европейската комисия и комисар по цифровите технологии пред "Капитал Daily"

Юлиян Арнаудов, Весислава Антонова
11728 прочитания

Нели Крус

© Юлия Лазарова


Вицепрезидентът на Европейската комисия и комисар по цифровите технологии и медиите Нели Крус беше в България за конференцията "Цифровата програма на Европа - реалност или все още предизвикателство". Акцентите от визитата са няколко: евросъюзът ще инвестира стотици милиони евро за подкрепа на изграждането на нова телекомуникационна инфраструктура, регулацията върху сектора скоро ще поеме нова посока, а свободата на словото и независимостта на медиите ще продължат да са сред задължителните предпоставки да се гарантират основни човешки права.

Каква е визията на Европейската комисия (ЕК) за единния цифров пазар в ЕС? Какъв е смисълът от него за потребителите и бизнеса?

- Всеки трябва да има досег с дигиталния свят. Днес прекалено много хора в Европа са затиснати в бавната лента на интернет заради все още неразвития единен цифров пазар. Понякога е по-лесно да купиш нещо онлайн от бизнес, базиран в САЩ, отколкото от друга страна - член на ЕС. Много често опитите да се купи нещо през интернет от друга европейска държава се изправят през трудности, като например кредитната карта да бъде отхвърлена, защото идва от "грешна" страна. Друг пример е, че потребителите могат да купят музикални дискове от всеки магазин в Европа, но много често не могат да свалят легално музика от друга европейска държава, защото правата се лицензират за всяка страна поотделно.

Всички само ще спечелим, ако успеем да преодолеем тези бариери. Бизнесът ще може да излезе от рамките на националните граници и това е важно за него, защото все повече пари в бъдеще ще се правят в глобалната мрежа. Хората осъзнават, че вършенето на различни дейности онлайн им спестява време, пари и усилия. Все повече потребители използват по-голямо разнообразие от интернет услуги, като същевременно са готови да платят за тях. По тази причина работим усилено за развитието на европейския единен цифров пазар. Той ще донесе ползи както за всички нас, така и за Европа като цяло.

През юли обявихте, че ще има облекчаване на регулаторната рамка за телеком индустрията в ЕС. Какви конкретно ще са новостите?

- Целта е Европа да намери своето място като конкурентноспособен континент. За целта са необходими инвестиции в следващо поколение мрежи за широколентов интернет. В този смисъл регулаторната политика трябва да създава възможности, а не да поставя ограничения. Нуждаем се от регулация, която е последователна, стабилна във времето и единна за Европа, за да може да насърчи конкуренцията и ефективните инвестиции. Новите планове съдържат три ключови елемента. Първо, по-строги антимонополни правила, които да не позволят на големите оператори да злоупотребяват с позицията си. Второ, стабилни цени на кабелите, така че бившите монополисти да нямат повод да искат по-високи такси от малките оператори за достъп до мрежата си. И трето, повече гъвкавост при продуктите от следващо поколение. Този пакет мерки има за цел да балансира регулацията, като премести фокуса на работно ниво. Той ограничава намесата на институциите до това, което се очаква от тях, като се взема предвид постепенното и трудно преминаване от медни към оптични мрежи.

Как телекомите и ИТ компаниите в Европа ще бъдат стимулирани да инвестират в инфраструктура и иновационни технологии - мобилни мрежи от четвърто поколение (4G), следващо поколение Wi-Fi мрежи и оптични кабели?

- Всичко опира до това да се създаде правилният бизнес климат. Правилната регулация е тази, която създава стимули за инвестиране и същевременно запазва силната конкуренция. Когато се достигне този баланс, оператори, потребители и цялата икономика ще извлекат определени ползи. Мисля, че европейската рамка достигна до подобна фаза и аз ще продължа да работя в тази посока.

Вярвам, че с насърчаване на конкуренцията ще се увеличат и инвестициите. Убедена съм, че регулаторната стабилност и последователност във времето ще се изплати и е важно да спечелим доверието от инвеститорите и операторите. Постоянството в единния пазар е също важна част в уравнението. Нашият подход трябва да се запази, да остане предвидим, надежден в дългосрочен план. Но също така трябва да бъде и достатъчно гъвкав, за да може да се адаптира към новите технологии и променящите се пазарни условия.

Обявихте, че ЕК ще финансира проникването на широколентовия интернет в ЕС. Как точно?

- ЕК представи своя план Connecting Europe Facility (CEF) за финансиране и насърчаване на инвестициите за развитието на мрежите в Европа до 2020 г. Тези инвестиции ще послужат като катализатор за допълнително финансиране от частния и публичния сектор и така ще улеснят изграждането на инфраструктурни проекти и ще намалят техния рисков профил. Въпреки че публичният сектор ще помогне, основната тежет трябва да бъде поета от частните инвеститори. Поради това от ключово значение е предсказуемата възвращаемост на инвестициите. Парите трябва да се формират основно от дялово финансиране, дълг или гаранции. Това впоследствие ще привлече капитал от инвеститори. ЕК и международни институции като Европейската инвестиционна банка ще поемат част от риска и така ще подобрят кредитните оценки на проектите. Самите проекти ще могат да бъдат предложени и изготвени както от съществуващи и установени телекоми, така и от нови играчи като алтернативни оператори, съвместни инвестиционни проекти или фирми за изграждане на инфраструктура. Много е вероятно голяма част от проектите да включват няколко от тези различни видове инвеститори, които да работят заедно. ЕК също така очаква и държавите да се включат в подобни разработки чрез публично-частни партньорства. Целта е да се насърчат инвестициите в инфраструктурни проекти, които на пръв поглед не са толкова атрактивни, особено тези извън градските райони и в слабо населените места. Целта е достъпът до CEF финансиране да ускори инвестициите. И да се засили натискът върху телекомите да влагат средства в подобряване или разширяване на мрежите си.

Каква е визията на програмата за развитие на широколентовия интернет в отдалечените райони (т.нар. селски интернет) и как ЕС ще избегне финансирането на доминиращите играчи за сметка на малките местни оператори?

- Загрижени сме от вероятността Европа да се раздели дигитално на две, да се задълбочи разликата в развитието между отделните райони на ЕС. Една от целите на цифровата програма на Европа е да осигури високоскоростен интернет за всички. Дори за тези, които живеят в изолирани райони. Знаем, че високите разходи за изграждане на нова инфраструктура спират телекомите от създаването на нови мрежи за широколентов интернет, особено в условията на финансова криза. За да се справим с този проблем, Брюксел работи със страните членки да засилят и насочат регионални и други финансиращи програми, за да насърчат инвестициите.

В България има инвестиционен проект за развитие на широколентов интернет в определени селски райони, като се изгражда основната мрежа, без да се свързват потребителите. Той е съфинансиран по оперативна програма "Регионално развитие". Целта на проекта е да се осигури адекватно покритие в региони без никакъв достъп до високоскоростен интернет и така да се достигне 100% географско покритие в България до 2013 г. Силно вярвам, че успехът на това начинание ще форсира икономическото и социалното развитие на тези райони и ще повиши качеството на живота на гражданите там. Това е предпоставка за създаване на нови работни места и цялостен икономически растеж в тези области.

Въпреки това високите скорости не са достатъчни, за да се преодолеят проблемите, пред които са изправени хората в отдалечените райони. Преди няколко месеца представихме новия план за действие на ЕК за развитие на електронната търговия в Европа. С увеличаването на потребителското доверие в електронната търговия се надяваме да дадем на жителите на отдалечените райони възможност за достъп до повече национални и европейски пазари както като потребители, така и като потенциални предприемачи.

България е една от водещите държави в Европа по скорост и качество на интернет връзката, съчетани с ниска цена. Как страната може да се възползва икономически от това?

- Скоростният интернет е абсолютно задължителен за растеж през XXI век. Новите приложения - от е-здравеопазване, през "облачните" услуги до интернет телевизята, могат да донесат големи ползи за българските граждани и бизнеса, както и да засилят икономиката на страната. Бързият достъп до глобалната мрежа може да отключи потенциал за значително увеличение на продуктивността в малките и средните предприятия, като им даде достъп до модерен софтуер, съхранение на данни и др. Освен това се отваря възможността за дистанционна работа, така че фирмите да могат да използват най-добрите служители независимо от тяхното местоживеене. За обикновените хора пък дистанционната работа ще улесни съчетаването на служебния и личния живот. Достъпът до широколентов интернет за гражданите означава и да могат да пазаруват, учат, създават, комуникират и взаимодействат онлайн по много нови начини. Глобалната мрежа предоставя радикални решения и на различни социални проблеми в области като здравеопазване и демографски промени, енергийна и ресурсна ефективност и др. Например в здравеопазването скорости над 50 Mbps ще позволят дистанционни диагностични прегледи. Това означава, че пациентът ще може да се консултира със своя лекар, без дори да се налага да напуска дома си.

В България 84.8% от фиксираните мрежи предоставят скорости от поне 10 Mbps (36.4 пункта над средните за ЕС 48.4%). Така че основната инфраструктура е вече изградена и това е добрата новина. Но за да има потенциал за развитие, тя трябва да бъде използвана от хората. Поради тази причина сега България трябва да се фокусира върху увеличаване на проникването на фиксираните мрежи, които в момента обхващат едва 16% от населението (11.7 пункта под средните за ЕС 27.7%). Допълнително броят на българите, които използват редовно мрежите, трябва да се увеличи до степен, която пък би обосновала допълнителните инвестиции в дигиталната икономика и електронната търговия.

Планира ли комисията да приеме хармонизирани стандарти за електронно управление и образование?

- Електронното правителство е ключов инструмент в нашите усилия за създаването на единен пазар. Искаме да се изградят безпроблемни, съвместими и устойчиви трансгранични услуги, които да накарат предприемачите да започват и да развиват своя бизнес навсякъде в Европа независимо от географското си положение. Искаме гражданите да могат да учат, да работят, да живеят и да се пенсионират навсякъде в Европейския съюз. Днес бизнесът и гражданите са изправени пред непреодолими препятствия, когато става въпрос за наднационални административни услуги. Това трябва да се промени.

Какви са инструментите, с които разполага ЕК, за да окаже влияние на българското правителство по отношение на проблемите с медиите?

От правна гледна точка зависи от самите държави членки да осигурят свобода на медиите и плурализъм в своите страни. Тези въпроси се регулират на европейско ниво от директивата AVMS. Тя засяга някои аспекти, свързани със съдържанието при аудио-визуалните медийни услуги (например реклама, европейски въпроси, защита на малцинствата и др.).

Но ЕК е наистина загрижена относно ситуацията с медийната свобода и плурализъм в България. Намираме някои от последните развития в сектора за смущаващи. България е на последно място в ЕС в индекса на "Репортери без граница" за свобода на пресата за 2011-2012 г. и това е притеснително. Загриженост предизвиква и увеличеното насилие над журналисти, за което беше съобщено от представителя на ОССЕ за свобода на медиите. Насилието няма място в демокрацията. ЕК призова българското правителство да гарантира, че журналистите могат да работят безопасно.

Свободата на медиите и плурализмът са ключови елементи в свободата на словото, което се счита за основополагащо в ЕС. През октомври 2011 г. аз формирах група на високо ниво за свобода на медиите и плурализъм, която се ръководи от бившия президент на Латвия, професор Вике Фрайберга. Тази група в момента изследва всичките видове рискове за свободата на плурализма на медиите и работи върху евентуални решения и действия, които да бъдат предприети, за да ги защити. Очаквам доклада на групата, който ще бъде представен в края на ноември. Надявам се, че той ще бъде от полза на всички, които искат свобода на медиите в Европа.

Срещу България има активирана съдебна процедура относно начина на дегитализация на телевизионния ефир. Ще се намесите ли и как?

- Мога да потвърдя, че комисията е започнала наказателна процедура срещу България заради евентуални нередности в процедурите по определянето на честоти за цифрово телевизионно разпространение през 2009 г. Преминаването от аналогово към цифрово излъчване е една от целите на политиката на ЕС за осигуряване на по-ефективно използване на радиочестотите и пренареждането на честотния спекър за нови услуги. За комисията тези процедури са от голямо значение, защото преминаването към цифрово излъчване предоставя уникалната възможност на гражданите на ЕС да имат достъп до повече телевизионни канали. Вярваме, че наситеният и конкурентен пазар на мултиплексите ще доведе до по-ниски такси за излъчване, ще позволи вкарването на нови канали и ще допринесе за медийния плурализъм.

През март тази година Европейската комисия изпрати писмо до българското правителство, то е под формата на изразено мнение, което е втората стъпка по наказателните процедури в ЕС. В него комисията представя своите опасения относно съответствията с европейските правила за телекомите и конкуренцията при предоставянето на пет честотни ленти в два търга. ЕК е загрижена, че в тръжната процедура от 2009 г. има ограничаващи условия, което води до изключването на потенциални кандидати. Българските власти едва наскоро отговориха на изразеното мнение. В момента комисията анализира случая и обмисля евентуалното предприемане на следващите стъпки по прцедурата.

Смятате ли, че цифровата телевизия ще остарее като технология заради навлизането на интернет базираното разпространение на съдържание?

- Докато традиционното телевизионно разпространение играе ключова роля, бъдещото му развитие ще е подложено на интензивен дебат. Например във Великобритания има дискусия дали цифровото ТВ излъчване ще може да бъде напълно заменено от предоставяне на съдържанието през интернет. От една страна, кабелното и сателитното разпространение на цифрови ТВ услуги предоставя огромен капацитет и значително намалява разходите за предаването в сравнение с аналоговото разпръскване. От друга страна, 90% от широколентовия капацитет вече се използва за пренос на аудио-визуално съдържание и все повече телевзионни устройства могат да се свържат с интернет. Но традиционната телевизия като начин на разпространение все още расте и е номер едно в пазарната ниша, докато интернет все още прохожда. Поради тази причина тя ще продължи да играе важна роля още известно време.

Следим отблизо развитието на свързаните с интернет телевизори и искаме да знаем как бизнесът, организациите и гражданите мислят за бъдещето на телевизията като цяло. Поради тази причина комисията планира да започне публични консултации по тези въпроси и да изготви политика за интернет телевизорите и свързаните устройства до края на тази година. Надяваме се да се получи конструктивен дебат, който ще помогне да се подобри телевизионният пазар в Европа.

Вицепрезидентът на Европейската комисия и комисар по цифровите технологии и медиите Нели Крус беше в България за конференцията "Цифровата програма на Европа - реалност или все още предизвикателство". Акцентите от визитата са няколко: евросъюзът ще инвестира стотици милиони евро за подкрепа на изграждането на нова телекомуникационна инфраструктура, регулацията върху сектора скоро ще поеме нова посока, а свободата на словото и независимостта на медиите ще продължат да са сред задължителните предпоставки да се гарантират основни човешки права.

Каква е визията на Европейската комисия (ЕК) за единния цифров пазар в ЕС? Какъв е смисълът от него за потребителите и бизнеса?


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

22 коментара
  • 1
    unrealll avatar :-P
    unrealll

    Че за кога? Ние отдавна не ги четем... само коментираме. :)

  • 3
    hypopotam avatar :-|
    Хипчо
  • 4
    daskal1 avatar :-P
    daskal1

    boby1945: САЩ не са и в пълномощията. Виж за Франция може.

  • 5
    bi_u avatar :-|
    Sofia Markarian

    До коментар [#3] от "Хипчо":

    Това са хората, които държат в ръцете си властта да контролират медиите - "специални" много богати хора, за които няма закони, които трябва да спазват, а само безкраен поток от пари, които се изливат в джобовете им докато слугуват на властта, самозабравили се хора без морал и без чувство за отговорност към каквото и да е, да не говорим за отговорността, която би трябвало да имат към обществото.

  • 6
    santa_claus avatar :-|
    Santa_Claus

    и как интернетът на село ще увеличи работните места? Тази не знае какво говори.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 7
    greenhrast avatar :-|
    greenhrast

    тази гърла е гола вода.
    дрънка общи приказки на едро.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 8
    leon12 avatar :-P
    leon12

    [quote#7:"greenhrast"]дрънка общи приказки на едро.[/quote]
    Щото попита Блъсков къде му е паметника?

  • 10
    eskimos avatar :-|
    Курт Деликуртев 662 галерии плюс X

    Бабето комисар що не пита издателите какво става със свободата на мненията във форумите му?

    Как да има свободни медии, като още в ученическа възраст на децата им оряват "крилцата" с тотална цензура! А те са бъдещите журналисти, издатели и т.н.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.