С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
10 3 окт 2012, 19:05, 6773 прочитания

Година преди крайния срок за цифровизация на телевизиите: Мъгла в кристален ефир

По-важно от технологията все пак е съдържанието в медиите, подчерта президентът Росен Плевнелиев

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


По-малко от година преди да изтече крайния срок за цифровизация на телевизионния ефир в България, натоварените с процеса институции все още нямат отговор на основните въпроси как той ще се случи. И ако изобщо нещо е ясно по тази тема, то единственото е, че нищо не е ясно. Камо ли пък на крайните потребители на телевизионната услуга.

Това са основните изводи от дискусията за цифровизацията, озаглавена "Година преди старта: дигитална България", организирана от Съвета за електронни медии (СЕМ) в сряда. Целта на мероприятието бе да се срещнат гледните точки на всички участници в процеса: държавните институции, доставчиците на съдържание и операторите на мултиплексите. Сред може би най-важните неща, които трябваше да разберем по темата, са: готова ли е България за прехода, ще приключи ли той навреме, колко ще струва на държавата, ще има ли прозрачност при харченето на тези пари, какво ще е поведението ни под стриктния надзор на Брюксел.

Може би да, а може би не



Според Закона за електронните съобщения (ЗЕС) на 1 септември 2013 г. аналоговият телевизионен сигнал ще спре окончателно и ще се премине към цифров. Шест месеца преди тази дата ще има едновременно и аналогово, и цифрово излъчване, за да може гражданите по-лесно да се адаптират към промяната. Стартът на този преход бе отлаган няколко пъти и ако се наложи нова промяна, България много вероятно я очакват глоби. А и по пътя към дигиталния си преход няма много с какво да се похвалим - срещу страната ни има наказателна процедура в Европейската комисия за начина, по който бяха дадени лицензите на мултиплексите. При посещението си в София преди две седмици ресорният по медиите комисар Нели Крус потвърди това, добавяйки, че в момента комисията обмисля как да продължи процедурата.

Единадесет месеца преди същинския преход трябваше да стане ясно има ли готовност страната ни да проведе дигитализацията безпрепятствено и съобразено с всички важни страни на пазара. Вместо това обаче по-скоро стана очевидна несигурността по тази тема.

Главният експерт в Министерството на транспорта, информационните технологи и съобщенията Никола Манчев беше категоричен, че не очаква ново отлагане на датата за преход към цифрово излъчване. Председателя на СЕМ Георги Лозанов обаче далеч не изглежда толкова сигурен. На въпроса ще има ли цифровизация той отговори лаконично "Дай Боже!". И очевидно той е по-голям реалист. Особено на фона на изявлението на вицепремиера и финансов министър Симеон Дянков, че държавата няма пари за дигитализацията. Макар че то беше преди близо два месеца, нова информация по темата няма.



"Дойде последният момент и ако се чувстваме европейска държава и част от ЕС, догодина по това време, трябва да гледаме цифрова телевизия. Процесът трябва да завърши през септември 2013 г.", коментира председателят на СЕМ.

Ако все пак цифровизацията не бъде въведена на 1 септември 2013 г., тогава страната ни остава встрани от международното развитие. "Честотната политика в България и около страната ще бъде трудна, защото всички съседни държави ще са въвели цифровия ефир и когато една държава остава назад, спира развитието на съседките си", каза Валтер Бернер, технически директор на медийния съвет в Баден-Вюртемберг.

По германски или по български

СЕМ вече е издал цифрови лицензи на 20 предприятия (медии - бел. ред.), които имат право да разпространяват 27 програми. За да приемат новия тип сигнал, по-старите телевизори ще имат нужда от монтирането на специални set top box устройства, за които държавата е отделила 7.5 млн. лв. За да се постигне обаче крайният ефект от цифровизацията (по-добро използване на наличните честоти и по-добро качество и разнообразие на програмите), има да се свърши много работа. А на този етап като че ли никой не иска да признае това.

Именно за да се ползва чужд опит по темата, като специален гост на събитието бе поканен Валтер Бернер, технически директор на медийния съвет в Баден-Вюртемберг и експерт по цифровизация. И ако се проследи изложението му, факт е, че процесът може да бъде проведен доста организирано, професионално и в диалог със заинтересованите страни. Както и да се установят фундаменталните разлики с хода на събитията в България.

"Дигиталната телевизия носи предимства не само за гражданите, но и за медиите, които ще плащат по-ниски такси на собственика на цифровата мрежа от тези, които сега плаща за аналогово излъчване. Ще спечели и държавата, която ще има предимства, защото чрез дигитализацията ще се освободят честоти, които тя да пусне на пазара за по-съвременни технологии, коментира Бернер. По думите му дълго преди старта на дигитализацията в Германия темата се е дискутирала, за да може още в началото да бъдат минимизирани съпротивите.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

31 октомври 2019
София Ивент Център

Конференция HR & Leadership Forum 2019


Кои са ключовите тенденции, които ще трансформират работата на бъдещето?
Включете се във форума на Капитал, за да разберете повече за възможностите от използването на новите технологии на работното място и начините хората да останат ценни в технологичната ера. Ще проследим какви качества ще трябва да притежават на лидерите от бъдещето и кои ще са търсените умения при наемане на служители.

Сред лекторите на събитието ще бъдат:


  • Даниел Съскинд, Balliol College, University of Oxford
  • Джои Прайс, Jumpstart
  • Судир Сасийдаран, LEGO Workplace Design

Конференция HR & Leadership Forum 2019 Запазете билет

Прочетете и това

Най-важните бизнес новини: всяка сутрин и вечер в мобилното приложение "Kапитал PRO" Най-важните бизнес новини: всяка сутрин и вечер в мобилното приложение "Kапитал PRO"

Четете бизнес, икономическа, международна и политическа информация в нов удобен формат на своя телефон

10 окт 2019, 1325 прочитания

СЕМ започна процедура за отстраняване на директора на БНР Светослав Костов 1 СЕМ започна процедура за отстраняване на директора на БНР Светослав Костов

Това е първата стъпка за разрешаване на кризата в БНР, следващата седмица се чака окончателно прекратяване на мандата

9 окт 2019, 1797 прочитания

24 часа 7 дни
Бюлетин

Бюлетин "Маркетинг и реклама"

Всяка седмица най-интересното от света на маркетинга във вашата поща

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Медиа и реклама" Затваряне
"Капитал" на 19 години

На 4 октомври 1993 г. излиза първият брой на вестник "Капитал"

Фандъкова, когато не е кмет

Желанието на настоящата кметица е да се еманципира от ГЕРБ и да спечели на своя страна "умните и красивите"

Борис Бонев: между гражданите и политиката

Единственият непартиен кандидат се бори за гласове с малък бюджет и без подкрепа от партийни структури

Предизборният "Route 66" на арх. Игнатов

Според кандидата на "Демократична България" електронното управление на София ще реши два ключови проблема - с бюрокрацията и с корупцията

Кеч с корупцията

За близо две години съществуване антикорупционната комисия не само не постигна резултати, но и създаде корупция

Надежда за "Ирина"

Режисьорката Надежда Косева преплита темите за женската сила и клаустрофобията на малкия град в новия си филм

Другари срещу "хулигани"

Изложба изследва хомосексуалността в България по време на комунизма