Да убиеш вестоносеца
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Да убиеш вестоносеца

Shutterstock

Да убиеш вестоносеца

За БНБ, "Биволъ" и правото на хората да знаят

16961 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Ако през 90-те години услужливи прокурори имаха навика да образуват дела срещу журналистите, дръзнали да критикуват статуквото, днес способите за запушване устата на неудобните са далеч по-перфидни. Механизмите на наказателното правораздаване са оставени настрана и на тяхно място се използват лостовете на държавната регулация - разгласяване на лични данни, нелоялна конкуренция, а от последната седмица - и уронване на доброто име на финансовите институции.

Миналите две седмици напомниха за една разпоредба от Закона за кредитните институции (ЗКИ), която предвижда глоба от 2 до 150 хил. лв. за този, който "разпространява невярна информация или обстоятелства за банка, с което се уронват доброто име на банката и доверието към нея". Всичко започна, след като през август в Българската народна банка (БНБ) е била получена жалба от четири български банки: Първа инвестиционна банка, Корпоративна търговска банка, Централна кооперативна банка и Инвестбанк,  в която се твърди, че в поредица от статии на сайта "Биволъ" е публикувана невярна информация и обстоятелства, с които се уронва доброто им име и доверието във всяка от тях. Според банките публикациите на сайта нарушават ЗКИ и на собствениците му трябва да бъде наложена санкция. Като резултат от жалбата БНБ кани собствениците на "Биволъ" на разговор. От сайта отказват срещата и настояват ако има разговор, той да е публичен.

Претенциите срещу "Биволъ" са заради публикувана на сайта дипломатическа грама, изтекла през Wikileaks и вероятно последвалите многобройни публикации, в които се използва изразът от документа. Става дума за доклад на посланик Байърли от 2006 г., в който се анализира банковият сектор в България, а четирите банкови дружества, които са подали сигнали, са представени в тъмна светлина и определени като гнили ябълки. Ако БНБ тръгне да глобява сайта "Биволъ" (който е българският партньор на Wikileaks), санкцията може да достигне до 150 хил. лв.

Законът

Текстът присъства още от приетия през 1997 г. Закон за банките, в който се предвиждат санкции срещу, този който "разпространява невярна информация или обстоятелства за банка, с което се уронват доброто име на банката и доверието към нея". Те са три вида - срещу физическо лице - от 0 до 5000 хил. лв., за физическо лице чрез медиа - от 5 до 20 хил. лв. и от юридическо лице чрез медия - от 50 до 200 хил. лв. Нормите са буквално пренесени в Закона за кредитните институции, който замества Закона за банките, след като България влиза в ЕС през 2007 г. През лятото на миналата година Министерският съвет внася проект за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции. Основният мотив на промените са реформите "в европейското законодателство, засягащи институционалната рамка на банковия и финансовия надзор", като с текста се транспонира европейска директива в тази посока.  Сред текстовете от правото на ЕС обаче Министерски съвет предлага и цялостна промяна на санкциите за "уронване доброто име на банката".  Мотивите за промените са половин изречение: "Предвидени са промени в административнонаказателните разпоредби на закона, като са въведени диференцирани санкции по отношение на банките и другите юридически лица, различни от банки, и са увеличени размерите на някои от санкциите с цел повишаване на тяхната ефективност."

Промяната e приета без абсолютно никакво обсъждане както в пленарната зала, така и в бюджетната комисия. Така се въвежда минимум на наказанието от 2 хил. лв., като санкцията става двойна при повторно нарушение - до 10 хил. лв. В нито една от правно-информационните системи не се откри съдебна практика по жалби срещу наложени по тази разпоредба наказания, а от БНБ не отговориха конкретно дали е имало други подобни случаи.

В случая се събират няколко проблема и намирането на баланс между тях е сложно. Забраната наистина може да ограничава правото на хората да получават обективна информация за това какво се случва с банките и респективно с парите им. Ако почтеността, професионализмът и етичността на българските медии бяха на добро ниво, подобно ограничение би им навредило много. Да не забравяме обаче, че причината да бъде въведена тя бяха серия от случки около банковата криза през 96-та. Тогава информация в "Труд", по това време близък до групата фирми около ТС Банк доведе до масово теглене на депозити от Първа частна банка. Съответно "24 часа", по това време близък до ПЧБ, отговори и опашките се появиха и пред ТС Банк.

Дали сега всички български медии са по-независими и не биха допуснали да се използват за мръсна война срещу конкурентите? Да приемем обаче, че винаги ще има некоректни вестници, телевизии и сайтове. Това не означава, че заради тях трябва да страдат и добрите. Забраната сама по себе си не би била проблем, ако преценката за санкциите се прави от качествен и професионален орган. В случая това е БНБ. Политиката на регулатора е ключова - той може да защитава правото на хората да получават достоверна и полезна информация или по-скоро да скрива под килима на мълчанието евентуални проблеми. Над БНБ има и още едно ниво на контрол - съдът.  Иначе казано, в случая с ограниченията за публикуване на определени информации за банките се преплитат професионализмът на медиите, обективността на БНБ и качеството на съдебната система. Ако някои от тях дават дефекти, резултатът ще е, че повечето хора няма да имат обективна информация какво се случва. Съответно възможностите за злоупотреби с техните пари, а също и с публични средства ще са много по-големи.

Случаят с "Биволъ" е важен именно защото е един от малкото тестове за политиката на БНБ по отношение на медиите. Той ще позволи да се изпробва сега действащият регламент и от реакцията на централната банка ще зависи дали законът ще има нужда от промяна.

Важният баланс


Конкретните ограничения, заложени в чл.152а от ЗКИ, поставят въпроса дали нормата и преди всичко нейното приложение може да наруши стандартите на свободата на словото.  Според адвокат Александър Кашъмов от Фондация "Достъп до информация" в случая е приложим член 10, параграф 2 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, според който свободата да се получава и разпространява информация може да бъде ограничавана за защита на националната или обществената  сигурност и предотвратяване на безредици. "Макар че ограничението не може да се прилага за защита на икономическото благосъстояние на страната, защитата на банковата система е допустимо основание. Разпространението например на неверни данни за състоянието на дадена банка лесно може да доведе до застрашаване на обществената сигурност, паника и безредици", обясни Кашъмов.  По конкретния казус обаче адвокат Кашъмов е на мнение, че въпросът е на съвсем друга плоскост: "Дали случаят с публикуването на грами на сайта "Биволъ" може въобще да се окачестви като разгласяване на невярна информация."

Той припомни, че в сайта се твърди единствено, че американският посланик е казал определени неща за няколко български банки. Поначало никой не твърди, че казаното от посланика е непременно истина. Просто се представя документът. "Несъмнено съобщената от представител на голяма държава като САЩ информация за важни събития в страната ни е от обществен интерес. Информацията се съдържа в официален документ, а източникът на съдържанието на документа е WikiLeaks. Известен е фактът, че сайтът "Биволъ" е ангажиран с преводите и публикуването на документи, оповестени от  WikiLeaks. Следователно няма как изобщо да става въпрос за неистинска информация или обстоятелства", каза Кашъмов.  Според него трябва да се има предвид, че дори според нашия Закон за достъп до обществена информация в случаите на "надделяващ обществен интерес" не се прилагат търговска тайна и ред други ограничения на правото на информация. 

Дебатът за публикациите от WikiLeaks е на съвсем друга плоскост, тъй като става въпрос за класифицирана информация на САЩ. "Според нашето право обаче това не може да породи никакъв казус. Остава само един голям въпрос - как въобще е хрумнало на някого да третира думите на американски посланик като "невярна информация" и дори ако имат такива съмнения, защо не си го търсят него", коментира Кашъмов.

Думите се подкрепят и от съдебната практика, като още през 1996 г. Конституционният съд приема, че "свободата на словото представлява един от фундаменталните принципи, върху които се гради всяко демократично общество, и е едно от основните условия за неговия напредък и за развитието на всеки човек. Тя важи не само за информация или идеи, които намират благоприятен прием или не се считат за обидни или са приемани с безразличие, но също така и за тези, които обиждат, шокират или смущават държавата или която и да е друга част от населението. Такива са изискванията на плурализма, толерантността и търпимостта, без които едно "демократично общество" не би могло да се нарече такова".

През седмицата в подкрепа на "Биволъ" застанаха от базираната в Париж организация "Репортери без граници": "Екипът на "Биволъ" има нашата подкрепа. Във времена, когато Европа преминава през безпрецедентна финансова криза, е изключително важно банките да се държат прозрачно. Разследващото отразяване на подозрения за корупционни практики в банковия сектор повече от всякога служи на обществения интерес - на международно и на национално ниво."

Американският опит

Преди няколко години в Америка срещу  Wikileaks беше заведено дело от швейцарската банка Julius Baer, заради публикуването на далеч по-чувствителна информация от грамата на полковник Байърли - данни за преводи на клиенти в офшорни зони. Достъпът до домейна wikileaks беше прекъснат с разпореждане на съда. В същото време атаката срещу wikileaks предизвика международна реакция в тяхна подкрепа, от която банката се намери в губеща позиция и се принуди да оттегли иска си.

"Капитал" изпрати въпроси до Първа инвестиционна банка, Инвестбанк и Корпоративна търговска банка, но не получи коментар. От БНБ официално коментираха, че "централната банка никога не си е позволявала да се намесва в какъвто и да е спор между каквито и да е страни и категорично заявява, че това правило ще бъде спазвано и занапред".

Проблем има обаче

От Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) в България уточниха, че автоцензурата е част от работната среда на българските журналисти. Те допълват, че в скорошно изследване на организацията за свободата на словото има данни както за политически, така и за икономически натиск върху изданията. От АЕЖ споделят позицията на "Репортери без граници", че задължение на медиите е да разследват начина, по който обществото и финансовите институции функционират. Пред "Капитал" от асоциацията уточниха, че проучват регулацията относно журналистите, които отразяват работата на финансовите институции в 33 европейски държави и подготвят официална позиция по случая.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

48 коментара
  • 2
    vox.populi avatar :-|
    FlyingDutch

    Тази зима вестниците на Пеевски ще обстрелят поне една чужда банка. Най-вероятно гръцка, но може и по-западно ;) Облог?

  • 3
    bz avatar :-|
    bz
    • -125
    • +26

    Взе да им пари под краката на Капитал май ?
    С тези статии през ден колко лоша била КТБ досега да са заработили няколко глоби по 150000 лв.

  • 4
    kihano avatar :-|
    kihano
    • -15
    • +191

    Видяхте ли до къде я докарахме, да не можеш да кажеш, че някоя банка е скапана и мощеническа. Как комунистите на времето не бяха се сетили, щяха да забранят оплакването от москвичите и ладите. И как можеш да развалиш нещо, дето го няма, щото банките имат добро име само в собствените им ПиАр листовки. Банковата мафия е най-голямата и най-гнусната от всички. Банкерството е узаконено мошеничество. Банките са на второ място по обществена вредност единствено след рекламните агенции.

  • 5
    ok avatar :-|
    ok
    • -11
    • +227

    До коментар [#1] от "moloko_":

    За мен Бивол има доста по-голям авторитет от ТВ7 например.

  • 6
    tougherty avatar :-|
    tougherty

    До коментар [#5] от "ok":

    За мен също. Както и от БиТиВи. Да ме прощава Емо Чолаков, ама като кажат по ТВ7 или БиТиВи, че утре ще грее слънце и си приготвям чадъра. Толкова е голямо доверието ми в тези слагачески медии.

  • 7
    franzela avatar :-|
    franzela

    Доколкото си спомням, сайтът "Биволъ" цитира френския вестник "Монд", даже приложи сканирано копие на статията. Защо БНБ не изпрати писъмце за среща "на кафенце" и на френската преса?

    Мисля, че е крайно време да се прави разлика между разпространяване на невярна информация и неразпространяване на никаква информация. Историята е доказала, че при втория вариант в един прекрасен момент излиза наяве прекалено много информация и ситуацията се оказва неприятна за мнозина. В повечето случаи и за самите цензори.

    "Репортери без граници" са декларирали черно на бяло (според Европейската конвенция за човешките права) : "напълно незаконно е БНБ да се опитва да решава случай, засягащ медии, тъй като не може да даде гаранции за независимост, безпристрастност..."

    Атанас Чобанов ("Биволъ") пише, че има и много случаи на натиск по телефона от страна на БНБ на издатели и журналисти, за да не пишат по някои въпроси.

    Няма ли някой да поиска обяснения от БНБ по въпроса?

  • 8
    jogy avatar :-|
    Jogy

    "За банките - или добро, или нищо"

  • 9
    bivolbivol avatar :-|
    bivolbivol

    Важно уточнение. Биволъ нямаше как да откаже срещата, защото писмото беше получено в същия ден, в който БНБ предлагаше среща. Веднага изпратихме отговор, в който поискахме да се запознаем с жалбата на четирите банки. До момента няма отговор. По принцип не сме против да проведем среща, но настояваме тя да е публична.
    Още на следващия ден в. Стандарт публикува една лъжа, че БНБ се била свързала с Биволъ седмица преди да се получи писмото по телефона. Изпратихме писмо до Стандарт и до БНБ, за да разберем кой е подал тази невярна информация, която очевидно цели да дискредитира Биволъ и настояхме за право на отговор в Стандарт. Отговор от БНБ и Стандарт няма и до момента. Обърнахме се към Етичната комисия за печатните медии с жалба срещу Стандарт.

  • 10
    bivolbivol avatar :-|
    bivolbivol

    Ето публикацията в Стандарт. Никой от БНБ не е водил разговор с издателите по телефона преди да се получи писмото.

    http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=427429

    Именно заради възможността от такива манипулации не желаем да се срещаме с БНБ на закрити врати.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.