Double-click for Action
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Double-click for Action

Shutterstock

Double-click for Action

Пет тенденции, които оформят пазара на онлайн реклама, и ефектите от тях

21437 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Отличник в клас на слаби ученици. Така изглежда секторът на онлайн рекламата в общата минорна картина на рекламния пазар. Докато другите се представят все по-неубедително, той изненадва с резултатите си. Но попива и от лошите влияния на общата рекламна среда и не се развива с темпото, което очакват от него, макар и да му чертаят светло бъдеще и очакванията са големи. Така, когато наближи декември и бизнесът започне прави планове за следващите 12 месеца, най-вълнуващият въпрос за всички участници на рекламния пазар е какво ще правят компаниите онлайн.

През последните години интернет е единственият медиен канал, който има ръст на привлечените рекламни инвестиции. И бавно, но последователно, увеличава дела си в бюджетите за маркетинг на компаниите. За разлика от развитите пазари обаче в България интернет все още е просто част от рекламния микс. Той е комуникационният канал с най-малък дял от пазара. Оценява се на около 44 млн. лв. за 2011 г. според официалните данни на агенция "Пиеро 97", които се базират на тарифите на медиите, но не отчитат отстъпките и бонусите, които са закономерност. Тенденцията обаче продължава да е възходяща. Според медия директорите за миналата година реалните (т.е. нетните) вложения в онлайн реклама са били по-големи от тези в радиореклама. А прогнозата им е, че до три години интернет ще бъде вторият по привлечени приходи канал след телевизията.

Не случайно пазарът на онлайн реклама е един от най-конкурентните и динамични сектори в момента. Това е поле, резервирано за иновациите. Към него са насочени голяма част от творческите усилия на всички рекламни, PR и уебагенции. В същото време интернет секторът също е превил гръб под тежестта на общата унилост, обхванала пазара. Компаниите реално не разполагат с повече средства за реклама. Просто ги пренасочват, съкращавайки парите за други канали (предимно радио и преса), за да могат да общуват с потребителите, които са онлайн (почти 50% от българите). За въпросните бюджети пък се борят не само утвърдените онлайн групи, които притежават сайтове за новинарско и друго съдържание, а и постоянно появяващи се нови фирми с апетити към безкрайните възможности, които предлага интернет пространството. Това явление раздробява пазара и намалява приходите на всеки един от играчите.

През последната година местните онлайн играчи все повече се задъхват под натиска на глобални конкуренти от калибъра на Facebook и Google. На ценово ориентиран пазар, какъвто е българският в момента, ключовото предимство на гигантите е, че предлагат по-прецизно насочена и по-евтина реклама. И макар да не е ясно каква част от инвестициите в интернет изтичат към тях (компаниите не подават такава информация), играчите на пазара са категорични, че потокът е значителен и тъкмо това е причината приходите на онлайн издателите да се свиват. Част от медийните групи отговарят на тази тенденция с агресивна търговска политика, в основата на която е практиката на бонусите. Резултатът е постоянен натиск за сваляне на цените, който засяга всички играчи. Същата тази диктатура на временните решения в комбинация с кризата обаче вече тласна останалата част от рекламния пазар към ръба на пропастта. За да се справят със силната конкуренция на глобалните играчи, на онлайн медиите им е нужно друго - да мислят няколко стъпки напред, да експериментират, да инвестират в съдържание и развитие на нови рекламни формати.

Събитие, което подчертава както малките мащаби на пазара, така и неговите особености, е оттеглянето на метриката Nielsen от България. Това е една от двете компании за изследване на интернет пазара. Тя прекрати дейността си в страната в началото на ноември с обяснението, че не е намерила добри партньори в лицето на българските онлайн издатели. Участниците на пазара прогнозират, че отсъствието на Nielsen ще доведе до увеличаване на цените на останалия единствен играч на това поле - полската компания Gemius.

Как Facebook и Google влияят на пазара на онлайн реклама, каква е стратегията на онлайн издателите за справяне с конкуренцията на гигантите, какво търсят рекламодателите от своите инвестиции в интернет, как агенциите се стремят да им отговорят и какви са възможностите за ръст на сектора през следващата година? В следващите няколко текста ще се опитаме да разкажем за тези най-важни процеси, които оформят пазара на интернет реклама и да проследим ефектите от тях. През обяснението им минава отговорът на въпроса как ще бъдат разпределени парите за реклама през 2013 г. и защо.

Предимството на големите

Facebook и Google стремглаво увеличават своето влияние на онлайн пазара в България

Ако има нещо, около което всички участници в онлайн бранша се обединяват, това е твърдението, че Facebook е на мода в българската реклама през 2012 г. "Всички рекламни агенции са влюбени във Facebook", коментира Любомир Леков, председател на борда на директорите на "Инвестор.БГ", една от водещите онлайн групи на българския пазар. Самите агенции пък казват, че почти няма рекламодател, който да не иска "нещо във Facebook".

Ключът към атрактивността на социалната мрежа е, че в нея присъстват повече от 2.2 млн. българи, като немалка част от тях я посещават всеки ден, и то по няколко пъти. В допълнение цената на рекламата там се определя на принципа на аукциона и обикновено е значително по-ниска от тази при традиционните играчи онлайн. 

"Делът на Facebook тази година ще порасне спрямо миналата, като ще намали бюджетите за останалите медии, защото нямаме впечатления рекламодателите да са вдигнали като цяло инвестициите си", прогнозира Лилия Апостолова, изпълнителен директор на "Икономедиа" (издател на "Капитал" и "Капитал Daily"). И действително агенциите разказват, че често се случва изработването на едно Facebook приложение да изяжда почти целия медиен бюджет, заделен от рекламодателите за реклама в интернет. И вече все по-често банерните кампании в сайтовете не водят към корпоративен сайт, а към Facebook страницата на марката или компанията.

Въпреки че браншът се обединява около позицията, че през тази година все повече рекламни пари се пренасочват към социалната мрежа, към момента няма официална информация относно техния точен обем. Това важи с пълна сила и за Google.Според различни изчисления, ако пазарът на реклама онлайн, който се разделя между българските компании, възлиза на около 44 млн. лв. годишно в брутни обеми, във Facebook и Google отиват още между 20% и 40% от тази сума, или между 8 млн. лв. и 16 млн. лв. Това обаче са изцяло косвени данни. 

Facebook е предпочитан канал за реклама от малките и средни бизнеси, като причина за това са достъпността, ниската цена и широката аудитория. Към Google проявяват интерес рекламодатели, които преследват конкретни резултати (като брой регистрации например) или целят директни продажби. "Достигаш до хора, които активно търсят твоя продукт или нещо в твоята ниша. Показваш рекламата на хора, които вече проявяват интерес към нея. Съответно загубите са много по-малко, защото щом човек търси това, е много по-вероятно да кликне, а после и да купи нещо", обяснява предимствата на рекламата в Google и партньорските им мрежи Дилян Величков, медиа директор в Publicis Modem. Той допълва, че за определени категории рекламодатели това е и най-ефективният модел в ценово отношение. Най-активни при инвестициите в този тип реклама са електронните магазини за продажба на техника и финансовите компании, предлагащи бързи кредити.

Големите онлайн медийни групи в България смятат (или се надяват), че засиленият интерес към Facebook в момента е временно явление, което още от следващата година ще започне да отшумява и преливането на пари в тази посока ще е значително по-малко спрямо тази година. "Според мен пренасочването на бюджети към Facebook няма да продължи със същите темпове като сега", коментира изпълнителният директор на "Дарик Уеб" Людмил Кърджилов и настоява, че тепърва ще се направи анализ дали влагането на всички усилия там са били ефективни.

Стари играчи. Нови правила

За най-големите онлайн медии ръстът на пазара не значи по-голяма печалба

"След опиянението дойде махмурлукът." Това е метафората, с която изпълнителният директор на "Дарик уеб" Людмил Кърджилов обяснява състоянието на онлайн медиите в момента. По думите му след бума на интернет рекламата през 2008 г. компаниите в сектора са били принудени да изтрезнеят и да осъзнаят няколко неща. Например, че ръстът от 30-40% на година няма да продължи вечно или поне трябва да бъде забравен за години напред. Също така, че желаещите да спечелят от най-бързо развиващата се медия ще се умножават, а тя може и да не се развива с очакваната скорост. А също така, че зад ъгъла винаги може да дебне някой по-голям, който да ти изяде обяда. 

На пръв поглед игралното поле на онлайн рекламата не се е променяло драстично през последните няколко години. Според мениджъра интернет проекти в "Пиеро 97" Петър Симеонов в десетте най-големи медийни групи и днес продължават да се инвестират около 80% от бюджетите, a дисплей рекламата (интернет банерите) съставлява почти 87% от всички средства, давани за реклама в мрежата. Това би трябвало да са положителни индикатори за онлайн издателите, чийто основен бизнес модел е продажбата на CPM (Cost per mille - цена на хиляда показвания) реклама, подходяща за имиджови кампании на големи клиенти. Въпреки това през октомври трите публични онлайн компании официално декларираха спад на приходите - 6.6% за деветмесечието при "Инвестор.БГ", 20% при "Уеб медиа груп" и 40% в отчета на "Дир.БГ". Повечето медийни групи очакват оборотите през 2012 г. да са много близки до тези от миналата година. Според Людмил Кърджилов обаче в последните две-три години приходите на компаниите успяват да покриват тяхното съществуване, но не им позволяват да се развиват. В медиите, както и във всеки друг бизнес, за да инвестираш в служителите си, да правиш нови продукти и да се развиваш, трябва да си на печалба. 

Facebook срещу всички

При непроменени бюджети от миналата година и растящи очаквания на рекламодателите към интернет средата медийните групи трябва да се справят и с няколко новопоявили се фактора. Фактът, че на пазара има над десет големи онлайн групи, означава силна конкуренция, малки маржове на печалба и затруднен избор от страна на рекламодателите. По-малките сайтове пък се обединяват и продават пространството си в рекламни мрежи като Google AdWords или местните httpool и EasyAds. Макар и да не е алтернатива на банерите, PPC рекламата (цена на клик, рекламодателят заплаща само когато някой кликне върху неговия банер) привлича сериозни инвестиции заради ниската си цена и очакваната висока ефективност. 

Третият фактор е Facebook. PPC позициите не са единственото нещо, което най-голямата социална мрежа в света предлага. "Докато преди някои рекламодатели са давали бюджети за дисплей кампания в български сайтове, сега цялата тази сума може да отиде за една Facebook кампания, която включва приложение", обяснява медия директорът в Publicis Modem Cybermark Дилян Величков. 

Изпълнителният директор на рекламната мрежа HTTPool Венцислав Костов обяснява и друг индиректен ефект, който performance рекламата има върху бизнеса на онлайн медиите. "Начинът на продаване в Google и Facebook - чрез наддаване, се отразява и на онлайн групите, но с обратен знак. Рекламодателят обявява бюджет, звънва пет телефона и който обяви най-ниска цена, печели", споделя той. Така раздробеният местен пазар и тежестта на големите външни играчи като Facebook и Google натискат цената на традиционната онлайн реклама, коментира и Лилия Апостолова, изпълнителен директор на "Икономедиа" (издател на "Капитал" и "Капитал Daily").

Защитна реакция 

Реакцията на онлайн медиите към променящата се среда засега е основно в търговската им политика. Уебмедиите стават по-гъвкави или по-агресивни в продаването на реклама, като това обикновено се изразява в директна връзка с клиенти и предлагане на пакетни и бонусни оферти. Според Любомир Леков, председател на борда на директорите на "Инвестор.БГ", подобно поведение може да се обясни и с позатихналата работа на агенциите, които според него изпълняват с 20 до 40% по-малко поръчки тази година, отколкото през 2011 г. "Българските онлайн групи променят единствено средствата си за продажба, а не и техниките за реклама," пък смята Венцислав Костов. И допълва, че докато компаниите тук инвестират в търговски екипи, Facebook и Google развиват "технология, трикове, оригиналност, а не просто огромни банери, от които не се вижда брандът на медията". 

Търговският директор на "Нетинфо" Ирина Поррузян все пак коментира, че засилената конкуренция мотивира тяхната група да "работи усилено по разработването на нови решения и предложения към клиентите и потребителите". Всички онлайн медии регистрират повишен интерес към нови и нестандартни рекламни формати. Според Дилян Величков и Христо Ласков от Publicis Modem Cybermark обаче това крие опасност от прекаляване. Понякога сайтовете са претрупани с агресивни банери, но многото кликове в такива моменти невинаги значат успешна реклама, смятат те. Има трикове като прозрачен фон или трудно затваряне на рекламата, които водят до висока посещаемост и ниска ефективност. "Трябва да се използва софтуер за сервиране, който дава информация например колко време потребителят е взаимодействал с рекламата, дали е пуснал дадено видео и колко време от него е изгледал", обяснява Дилян Величков. 

Людмил Кърджилов от "Дарик уеб" пък предлага трети механизъм, чрез който онлайн групите да защитават бизнеса си. Според него интернет медиите трябва да ограничат споменаването на Facebook и използването на мрежата за контакт с читателите и да върнат комуникацията с потребителите на собствените си интернет страници. "По този начин ще насочим вниманието на тези хора към нашите брандове, а не към бранда Facebook, което не е в наш интерес", коментира той. 

Догодина 

Големите интернет медии не правят възторжени прогнози за 2013 г. Лили Апостолова коментира, че тенденциите от тази година ще се запазят, което означава още по-трудни моменти за компаниите. Според специалистите в отдел "Продажби" на bTV Media Group онлайн издателите ще се стремят да дефинират все по-убедително различната полезност, която те предоставят на рекламодателите. От медията допълват, че очакват размествания сред ключовите играчи на пазара на премиум онлайн реклама през 2013, като вероятно имат предвид продажбата на най-голямата уебгрупа "Нетинфо". "Много е трудно да се гадае как ще се развие сделката", коментира Любомир Леков, но се съгласява, че продажбата може да окаже ключово влияние на бранша.

"Бъдещето според мен е медиите да измислят начин да капитализират по-добре инвентара, който остава празен", смята Петър Симеонов от "Пиеро 97". Именно това може да се окаже основната линия на развитие на групите догодина заедно с факта, че всички групи имат собствени мобилни сайтове и приложения. Най-важно обаче ще остане развиването на техните брандове и качеството на съдържанието, защото именно марките и аудиторията, която стои зад тях, са най-силният им коз.

Какво искат клиентите

За да дават повече пари за онлайн реклама, компаниите се нуждаят от по-прецизни инструменти за проследяване на резултатите

Каква част от маркетинговите бюджети отиват за онлайн и какъв трябва да е ефектът от вложените средства? "Капитал" се допита до компании в топ 20 на най-големите рекламодатели в интернет според секторната асоциация IAB Bulgaria. "През последните 5-7 години делът на интернет рекламата ни бележи ръст всяка следваща година в сравнение с предходната", увери ни маркетинг директорът на бързооборотния гигант Kraft Ивайло Найденов. Рекламният мениджър на Unicredit Bulbank Ясен Димитров пък коментира, че банката насочва около 10% от общия си рекламен бюджет онлайн и желанието на цялата група е този процент да расте. А маркетинг директорът на Renault и Dacia в България Калина Йорданова споделя, че компанията отделя втория най-голям дял от медийния си бюджет за инвестиции в интернет реклама. 

Споменатите рекламодатели са компании, които вече активно са тествали възможностите на онлайн пространството и които имат много ясни отговори на въпроса защо си струва да се рекламира там, както и защо бюджетите им за дигитална комуникация оттук нататък ще вървят само нагоре. Бързите темпове, с които расте аудиторията в интернет, възможността на компаниите да достигнат до различни групи активни и платежоспособни хора, които "бягат" от традиционните канали като телевизията, както и безкрайният набор от техники и начини за взаимодействие между марките и потребителя, са предимствата на интернет, които всички участници на пазара подчертават. 

През последните няколко години маркетинг директорите все по-трудно успяват да защитават смисъла от инвестиции в реклама пред мениджмънта на компаниите си. Затова възможността да представят бързи и ясни резултати преди, по време на и след всяка една кампания се превърна в ключов аргумент при разпределянето на бюджета за комуникация. А като се има предвид, че липсата на прецизна и прозрачна информация е един от хроничните недостатъци на българския медиен пазар, по този показател интернет е с много обиколки пред останалите комуникационни канали. "Много важен за нас стимул е възможността кампаниите да се проследяват, актуализират и оптимизират в реално време, както и възможността за измерване на ефективността от инвестицията", обобщава Калина Димитрова от Renault. 

Всъщност в нейните думи е скрит и ключът за преодоляването на бариерата от 5%, какъвто в момента е делът на интернет в общия медиен микс при повечето рекламодатели. Или с други думи, за да инвестират повече онлайн, компаниите се нуждаят от по-ясно отчитане, по-прецизни инструменти за проследяване на резултатите, по-подреден и дисциплиниран бранш,  както и от оригинални идеи, които максимално ефективно използват новата среда. Така например Ясен Димитров от Unicredit Bulbank отбелязва, че реклами от други канали много често се рециклират (например слайдове от TV клип се адаптират за банери), вместо да се създават иновативни решения, вдъхновени от възможностите на интернет и технологиите.  

Добрата новина е, че тези изисквания на рекламодателите вече са ясни поне за отбора на утвърдените онлайн издатели. Според Любомир Леков от "Инвестор" ключовите думи, срещу които те могат да получават повече средства от компаниите, са две: доверие и резултати. "Нишово таргетиране и по-ефективни цени", добавя към формулата Лилия Апостолова от "Икономедиа". 

Рекламните агенции пък припомнят, че за да се изпълнят очакванията за ефективност на инвестициите, е необходимо и самите рекламодатели да залагат по-ясни цели при планирането на кампаниите си. Дилян Величков, медия директор в Publicis Modem, признава, че все още са малко компаниите, които знаят какво точно искат да постигнат с комуникацията си онлайн. Той разказва, че нерядко се случва да има дисплей кампании, които водят към страница на марка или компания, но там не се случва нищо. Тоест, ако потребителят кликне на банера и отиде на съответното място в интернет, бързо си тръгва разочарован. "Как в такъв случай можеш да очакваш, че тази кампания е ефективна?", реторично пита Величков.  

Агенции 2.0

Кандидатите за посредници между онлайн медиите и рекламодателите са разнородни

Проблемът за едни, бизнес възможност за други. Фрагментацията на пазара на интернет реклама може и да е пречка за развитието на онлайн групите, но и бизнес ниша за нов вид комуникационни агенции. Така свиващата се рекламна среда все пак успява да отгледа нов продукт. Функцията на дигиталната агенция, колкото и различни форми да заема тя, е да ориентира рекламодателите в множеството форми на онлайн комуникация и огромното поле от сайтове. 

За ролята на медиатор между онлайн групите и рекламодателите се борят различни състезатели. Според изпълнителния директор на All Channels Communication Group (част от която е и дигиталната All Channels Interaction) Александър Дурчев, те се делят на три основни вида. Първите управляват съдържание в социалните мрежи, вторите  създават платформи като приложенията за Facebook или мобилни устройства, а третите се занимават с медия купуване в интернет. За титлата експерт в дигиталната област обаче се състезават както традиционните рекламни агенции, така и PR компании, уебстудиа, специално създадени за целта фирми и дори рекламни мрежи в интернет.  

Добавената стойност, която предлагат агенциите на рекламодателите, е очевидна. Управлението на интернет реклама, като Google AdWords например, е толкова просто, че всеки може да го направи. Същевременно може да е и изключително сложно. Ефективното управление на необятните онлайн възможности е своеобразна наука, обяснява медия директорът в Publicis Modem Cybermark Дилян Величков. И допълва, че "рекламата в Google не е просто да пуснеш един линк в един сайт и реките от пари да потекат". 

Ключът според Величков е в управлението - следене на показателите, оптимизиране на цените, корекции в съдържанието на заглавната страница. Целта е по-високо качество на рекламата, което при Google означава също така, че получаваш по-добра цена. "Медия агенциите имат цялостна картина за възможностите, които имат платформи, сайтове и канали, както и за ефективността на дадените медии", обобщава директорът продажби и бизнес развитие в Think Digital България Лиза Василева. И допълва, че "планирането на една добре издържана кампания отнема голям ресурс, който самите клиенти трудно могат да отделят".

Еднозначната оценка на този пазар е трудна, защото играчите са разнообразни. Според председателя на съвета на директорите на "Инвестор.БГ" Любомир Леков например рекламните агенции са по-слабо активни през 2012 г., отколкото през предходната година, като оценката се отнася предимно за занимаващите се с медия купуване. Агенциите, с които "Капитал" разговаря, обаче са настроени оптимистично. Според Лиза Василева, чиято компания продава рекламното пространство на Facebook, MS Windows Live и Mediamind, "бизнесът се развива отлично". 

В сектора обаче не липсват и притеснения. "Повечето рекламодатели гледат на PPC кампаниите като на част от общия медия план - обикновено работим на една обобщена комисиона за всичко", коментира Дилян Величков. Според него такъв тип кампании изискват много повече усилия и постоянна работа, затова би следвало да се заплаща по различен начин. Александър Дурчев пък смята, че и на този пазар играчите са повече, отколкото той може да поеме. Дурчев коментира, че агенциите работят в херметична среда, където рядко попадат външни специалисти,  и това забавя развитието. "Копиране без иновация" е основният проблем, който според него би попречил на агенциите. 

Новият арсенал

Видеосъдържанието и мобилната реклама са следващите възможности за развитие на пазара

Въпреки сложните и противоречиви процеси, които протичат на пазара на онлайн реклама, прогнозите за следващата година са категорични - ръст ще има. Според мениджъра интернет проекти в медия шопа "Пиеро 97" Петър Симеонов е възможно делът на интернет в медия микса да достигне 10% през 2014 г. Сигурно е, че ще се запази и повишеният интерес към Facebook като инструмент за управление на репутацията и за директно общуване с потребители. По данни на Мediscope Europe 2012 около 39% от българите са по-склонни да купят продукт или услуга на бранд, който следват в социални мрежи, казва Лиза Василева, директор продажби и бизнес развитие в "Think Digital България". Заедно с това ще нараснат и очакванията на рекламодателите, които ще търсят нови и нестандартни рекламни формати, които дават повече възможности за взаимодействие с аудиторията, а и такива, които правят резултатите от кампаниите по-лесно измерими.

Според рекламните агенции 2013 г. се очертава като годината на видеосъдържанието. Тази тенденция ще даде шанс на големите онлайн издатели да се борят достойно с конкуренцията на глобалните играчи Facebook и Google и да подчертаят още веднъж предимствата на дисплей рекламата.    

Другото нещо, на което онлайн медиите ще заложат през 2013 г., е мобилната реклама, чието ураганно развитие през тази година отново не се случи. Според Петър Симеонов обаче то вече няма как да не се случи, защото вече са се натрупали необходимите за него предпоставки: големите медии имат мобилни сайтове и приложения за смартфони; появиха се първите смели рекламодатели, които експериментират в тази среда; а българите, които използват умни телефони, вече са над 1 млн. "Това означава, че милион души най-малко могат да видят добре един сайт на мобилен телефон или друго мобилно устройство", казва Симеонов, който прогнозира поне 200% ръст на мобилната реклама през 2013 г. Базата обаче е толкова ниска, че дори и да бъде реализирано такова повишение, то едва ли ще се отрази значимо върху общия обем на пазара.

Отличник в клас на слаби ученици. Така изглежда секторът на онлайн рекламата в общата минорна картина на рекламния пазар. Докато другите се представят все по-неубедително, той изненадва с резултатите си. Но попива и от лошите влияния на общата рекламна среда и не се развива с темпото, което очакват от него, макар и да му чертаят светло бъдеще и очакванията са големи. Така, когато наближи декември и бизнесът започне прави планове за следващите 12 месеца, най-вълнуващият въпрос за всички участници на рекламния пазар е какво ще правят компаниите онлайн.

През последните години интернет е единственият медиен канал, който има ръст на привлечените рекламни инвестиции. И бавно, но последователно, увеличава дела си в бюджетите за маркетинг на компаниите. За разлика от развитите пазари обаче в България интернет все още е просто част от рекламния микс. Той е комуникационният канал с най-малък дял от пазара. Оценява се на около 44 млн. лв. за 2011 г. според официалните данни на агенция "Пиеро 97", които се базират на тарифите на медиите, но не отчитат отстъпките и бонусите, които са закономерност. Тенденцията обаче продължава да е възходяща. Според медия директорите за миналата година реалните (т.е. нетните) вложения в онлайн реклама са били по-големи от тези в радиореклама. А прогнозата им е, че до три години интернет ще бъде вторият по привлечени приходи канал след телевизията.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

20 коментара
  • 1
    todor.musev avatar :-|
    todor.musev

    Ако ви трябва синоним на балон в маркетинга - сетете се за Фейсбук.
    Странно ми е как в тази толкова дълга и уж професионална статия не се споменава кой знае какво за проследяването на резултатите от рекламите по канали.

  • 2
    mima2 avatar :-|
    Горгона Медуза

    Отличник в клас на слаби ученици. - много добро сравнение, искрено ме разсмя!

  • 3
    bestbuy avatar :-|
    За да останат ХОРА в България.

    "Cost per mille - цена на хиляда показвания)" - молиа ви, не пишете глупости !!

    Казва се "Cost per million" or .. Cost per Thousand в интернет рекламата.

  • 4
    the_core avatar :-|
    The Core

    Като изчетох всичката тази простотия, с претенция за почти дисертация, реших да отворя страницата с IE, за да видя рекламите...
    Ами то е истински ужас! Святкащи прозорчета, виолетови фонове, летящи картинки... Дразнещо!
    Продължавам да си ползувам "лисицата" с филтрите! :-)
    Не искам да им гледам рекламите!
    Много здраве на рекламистите!

  • 5
    momchi avatar :-|
    Момчил Милев

    До коментар [#3] от "bestbuy":

    http://en.wikipedia.org/wiki/Cost_per_mille

    Предполагам, че четете английски. Поздрави.

  • 6
    taliks avatar :-|
    Наталия Кирилова

    За да се развива пазарът на интернет реклама е необходимо маркетинг и рекламните мениджъри да познават и разчитат какво стои нея, а не откровено да признават, че не знат "какво значат тези цифри" от отчетите.
    Медийните групи да инвестират в обучение на собствените си служители, за да не просто продавачи на банерна реклама, за които думи като контектуална, пърформанс и т. н. звучат непонятно. А Фейсбук да не е панацеята за всеки начинаещ интернет спец.
    Масовият БГ рекламодателят да спре да разсъждава, че където влиза той, там влизат и клиентите му и че Google Adwords може да си го прави сам.
    А за рекламните агенции - бюджетът за телевизия е за предпочитане - оправдава по-лесно и е повече.

  • 7
    bestbuy avatar :-|
    За да останат ХОРА в България.

    [quote#5:"Момчил Милев"]http://en.wikipedia.org/wiki/Cost_per_mille

    Предполагам, че четете английски. Поздрави. [/quote]

    Чета, но наложеното е " cost per thousand "

    http://www.marketingterms.com/dictionary/cpm/

  • 8
    virakocha avatar :-|
    EU defender

    До коментар [#7] от "bestbuy":

    Поне млъкни, всички видяха как се осра

  • 9
    yankee avatar :-|
    Yankee

    Double click for Action казвате...

    А ето какво ми казва Гостерито, само щом влезна на вашата страница:

    Ghostery found
    the following:

    Facebook Connect
    Gemius
    Google +1
    Google Analytics

    Еваларка за маркетинговото проучване. Доста нахално, като за обществена медия, не мислите ли?

  • 10
    dbx38614149 avatar :-?
    dbx38614149

    Що е до рекламата в интернет, най-сигурна инвестиция си остава рекламата в Google. Поне плащаш на клик и имаш гъвкам бюджет. А като гледам и много агенции са свалили цените. Например http://www.ad4you.eu


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK