Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
39 17 дек 2012, 20:36, 9712 прочитания

Медии в тъмносиво

Или защо секторът загърбва правилата за независимост и свобода

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Имате ли усещането, че медиите сякаш са се превърнали в глашатаи на властта? Гръмогласно и самодоволно съобщават факти от една действителност, която не прилича на тази, в която живеем. По-често загърбват проблемите на хората и се крият зад карнавалната маска на забавлението и фриволността. Сякаш всички сме герои от риалити формат и живеем в два паралелни свята. Медиите престанаха да са онова криво огледало, в което се отразяват грешките и недостатъците на властта. Престанаха да са коректив и флагман за позитивна промяна. Все по-рядко са трибуна на гражданското общество. Тъкмо обратно, точно както в света на приказките, медиите позволяват на властта да се чувстват самодоволно и самовлюбено. А от това в крайна сметка губят всички - и хората, и политиците, и самите медии.

Заплахите пред свободата и независимостта на медиите в България са сред най-често дискутираните теми напоследък. Регулацията на медиите е загубила принципните си ориентири: от една страна, всички споделяме убеждението, че свободата на словото и независимостта на медиите са важни ценности, от друга, има конфликтни интерпретации за съдържанието на тези ценности, а какви политики са необходими за постигането им остава съвсем неясно.


До тези констатации са стигнали трима изследователи - Даниел Смилов, Георги Ганев и Ружа Смилова от Центъра за либерални стратегии. На базата на резултатите от международния изследователски проект МЕДИАДЕМ, който анализира медийната регулация в България и в още 13 членки и кандидат-членки на ЕС, екипът на Центъра за либерални стратегии е подготвил доклад с препоръки за насърчаване свободата и независимостта на медиите в България. Той се фокусира върху три основни теми:  държавното финансиране на медии – частни и обществени, етични стандарти на професията, концентрацията и прозрачността на медийната собственост.

Политически влияния


Според авторите на доклада анализът на медийния пазар от началото на 2000 г. до днес показва, че политическите партии преминават през период на криза, която води до забележимо отслабване на прекия политически натиск над медиите. Той бива заменен от по-фини форми на влияние. Политическите партии се опитват да запазят близките си връзки с медиите не чрез пряк контрол върху обществените медии, а най-вече чрез финансиране и даване на лицензи на политически свързани бизнесмени.

За разлика от 90-те години, когато политическите играчи се опитват да доминират медиите, тясната връзка между медии и политика през последните няколко години става чрез взаимно привличане, сложни корпоративно-политически игри, а понякога и с открито сливане между политически играчи и медии - например партия "Атака" – тв предаването "Атака".



Според изследователите формулирането и прилагането на медийни политики е все по-зависимо от политически свързани корпоративни интереси. Това е добре илюстрирано от практиката по издаване на лицензи на медийните регулатори – независимият Съвет за електронни медии (СЕМ) и Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Тази тенденция продължава да се задълбочава и през противоречивия, оспорван и бавен процес на дигитализация, анализиран подробно от изследването в рамките на проекта МЕДИАДЕМ.

Корпоративна зависимост

Като главни структурни проблеми на медиите в България докладът на Центъра за либерални стратегии отчита медийната собственост, нейната непрозрачност и прекомерната й хоризонтална и вертикална концентрация. Авторите на изследването обръщат внимание, че по отношение на всички видове медии няма специални правила срещу прекомерна концентрация на медийния пазар, нито са въведени специални тестове за медиен плурализъм при определяне на злоупотребата с господстващо пазарно положение на медийния пазар. Такава злоупотреба се установява от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която има пълни права да решава, без да прилага никакви специални тестове, отнасящи се специално до медийните пазари, нито е длъжна да се ръководи от някакви специални изисквания към медийната пазарна среда.

Въпреки че медийният пазар в България се характеризира с присъствието на множество медийни компании, липсва истинско разнообразие на съдържание. Това само отчасти се дължи на нарастващата концентрация на медийна собственост и на влиянието на бизнеса и политическите партии върху медиите. Самите медии също имат своята роля в този процес – притиснати от падащите тиражи и от конкуренцията за пазарен дял, различните медийни компании започват все повече да произвеждат повтарящо се съдържание и идентични медийни формати. Нещо повече - то се характеризира и с растяща таблоидизация и с подмяна на сериозните анализи с т.нар инфотейнмънт – поднасянето на информация под формата на забавление.

Силната конкуренция, парадоскално, не повишава качеството на журналистическия продукт, нито е увеличила плурализма и разнообразието на медиите поради широко разпространените и още разрастващи се практики на автоцензура и търговия с влияние. Ниските стандарти оказват влияние не само върху журналистите, но и върху редакторите и издателите - заради спадащите печалби те често се поддават на корпоративен натиск от бизнес кръгове. По-нататъшен източник на натиск върху журналистите са нездравите връзки между пресата и електронните медии в България, от една страна, и ПР и рекламните агенции, от друга, се казва още в доклада.


Препоръките от доклада

1. Осигуряване на по-строг контрол върху информацията за собствеността на печатните медии, която ежегодно се подава в Регистъра на печатните издания, воден от Министерството на културата. Да бъдат въведени и прилагани градирани глоби и други административни санкции за неподаване, както и за подаване на неточна информация към този регистър. Да бъде помислено и за прехвърлянето на този регистър към Министерството на правосъдието, където подобни регистри се водят относително по-добре – с по-добър административен капацитет и експертиза.

2. Препоръчва се въвеждането и прилагането на разпоредби в Закона за защита на конкуренцията, които се отнасят специално за медийния пазар – като ясни прагове на хоризонтална и вертикална медийна концентрация, както и прагове за притежаване на различни видове медии от една компания. Също така да бъде въведен тест за медиен плурализъм, който задължително да бъде прилаган от КЗК при определяне на злоупотреба с господстващо положение, при купуване и сливане на медийни компании.

3.Правила за финансирането на медиите - един от най-проблемните въпроси в българските медии е тяхното финансиране. По отношение на пресата няма ограничения относно източниците или собствеността на капиталите, инвестирани в медийни компании, а непрозрачното финансиране на медиите излага сектора на опасност от навлизане на сенчести капитали, които използват медиите за прокарване на други свои и чужди бизнес интереси, като практикуват търговия с влияние, черен РR срещу конкуренти и т.н. Финансовата криза допълнително усложни ситуацията, като свали тиражите и печалбите, което постави пресата в зависимост от индиректно държавно финансиране (чрез финансирани от държавата реклами) и съмнителни капитали. В резултат на това в пресата се разпространяват практиките на търговия с влияние и все по-благосклонно отразяване на управляващите.

4. Авторите на изследването апелират за въвеждане и на ясна регулация на политическата реклама в медиите и гарантиране честното медийно отразяване на предизборните кампании. В България практически няма никакви ограничения за достъпа на партии и политици до пресата както по време, така и извън предизборни кампании. Частните електронни медии също не са регулирани и макар да има известни изисквания към съдържанието на програмите, те не касаят политическата реч. Това е задача на саморегулаторните механизми като Етичния кодекс на българските медии. Има само някои правила, които касаят политическите кампании, и те са идентични с тези за пресата: рекламата в пресата и ефирното време се предоставят при идентични и предварително заявени условия на всички партии и кандидати.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Ваксина срещу комуникационна криза Ваксина срещу комуникационна криза

6 съвета как компаниите да адаптират комуникационните си стратегии към новата реалност

27 мар 2020, 2264 прочитания

Седмичен бюлетин за маркетинг и реклама (24 март) Седмичен бюлетин за маркетинг и реклама (24 март)

Рекламните фестивали ФАРА и Cannes Lions се отлагат; Telenor лансира кампания с домашни видеа; Призивите за дистанциране на компаниите и др.

24 мар 2020, 1587 прочитания

24 часа 7 дни
Бюлетин

Бюлетин "Маркетинг и реклама"

Всяка седмица най-интересното от света на маркетинга във вашата поща

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Медиа и реклама" Затваряне
Цифровизация след края на света

Започва информационната кампания, която да разясни на хората какво е дигитализация

Още от Капитал
Ваксина срещу комуникационна криза

6 съвета как компаниите да адаптират комуникационните си стратегии към новата реалност

Ричард Грийвсън: Дълбока рецесия е най-вероятният сценарий за региона

Заместник-председателят на Виенския институт за международни икономически изследвания wiiw пред "Капитал"

Масови тестове или карантина без край

България не може да издържи повече от два месеца със спряла икономика, а разхлабване на мерките без масово тестване носи голям икономически и здравен риск

Проф. д-р Коста Костов: Колкото повече знаем за заразата, толкова по-добре ще се справим с нея

Ръководителят на Медицинския експертен съвет към Министерския съвет пред "Капитал"

Емисия "Добри новини"

За конструктивната журналистика и начините да намалим стреса от информационния поток

Голямото гледане 2

Отлични адаптации, талантлива актьорска игра, увлекателни сюжети и великолепно чувство за хумор – някои от сериалите, които си струва да изгледате (ако сте пропуснали)

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10