Медии в тъмносиво
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Медии в тъмносиво

shutterstock

Медии в тъмносиво

Или защо секторът загърбва правилата за независимост и свобода

Весислава Антонова
9995 прочитания

shutterstock

© shutterstock


Имате ли усещането, че медиите сякаш са се превърнали в глашатаи на властта? Гръмогласно и самодоволно съобщават факти от една действителност, която не прилича на тази, в която живеем. По-често загърбват проблемите на хората и се крият зад карнавалната маска на забавлението и фриволността. Сякаш всички сме герои от риалити формат и живеем в два паралелни свята. Медиите престанаха да са онова криво огледало, в което се отразяват грешките и недостатъците на властта. Престанаха да са коректив и флагман за позитивна промяна. Все по-рядко са трибуна на гражданското общество. Тъкмо обратно, точно както в света на приказките, медиите позволяват на властта да се чувстват самодоволно и самовлюбено. А от това в крайна сметка губят всички - и хората, и политиците, и самите медии.

Заплахите пред свободата и независимостта на медиите в България са сред най-често дискутираните теми напоследък. Регулацията на медиите е загубила принципните си ориентири: от една страна, всички споделяме убеждението, че свободата на словото и независимостта на медиите са важни ценности, от друга, има конфликтни интерпретации за съдържанието на тези ценности, а какви политики са необходими за постигането им остава съвсем неясно.

До тези констатации са стигнали трима изследователи - Даниел Смилов, Георги Ганев и Ружа Смилова от Центъра за либерални стратегии. На базата на резултатите от международния изследователски проект МЕДИАДЕМ, който анализира медийната регулация в България и в още 13 членки и кандидат-членки на ЕС, екипът на Центъра за либерални стратегии е подготвил доклад с препоръки за насърчаване свободата и независимостта на медиите в България. Той се фокусира върху три основни теми:  държавното финансиране на медии – частни и обществени, етични стандарти на професията, концентрацията и прозрачността на медийната собственост.

Политически влияния

Според авторите на доклада анализът на медийния пазар от началото на 2000 г. до днес показва, че политическите партии преминават през период на криза, която води до забележимо отслабване на прекия политически натиск над медиите. Той бива заменен от по-фини форми на влияние. Политическите партии се опитват да запазят близките си връзки с медиите не чрез пряк контрол върху обществените медии, а най-вече чрез финансиране и даване на лицензи на политически свързани бизнесмени.

За разлика от 90-те години, когато политическите играчи се опитват да доминират медиите, тясната връзка между медии и политика през последните няколко години става чрез взаимно привличане, сложни корпоративно-политически игри, а понякога и с открито сливане между политически играчи и медии - например партия "Атака" – тв предаването "Атака".

Според изследователите формулирането и прилагането на медийни политики е все по-зависимо от политически свързани корпоративни интереси. Това е добре илюстрирано от практиката по издаване на лицензи на медийните регулатори – независимият Съвет за електронни медии (СЕМ) и Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Тази тенденция продължава да се задълбочава и през противоречивия, оспорван и бавен процес на дигитализация, анализиран подробно от изследването в рамките на проекта МЕДИАДЕМ.

Корпоративна зависимост

Като главни структурни проблеми на медиите в България докладът на Центъра за либерални стратегии отчита медийната собственост, нейната непрозрачност и прекомерната й хоризонтална и вертикална концентрация. Авторите на изследването обръщат внимание, че по отношение на всички видове медии няма специални правила срещу прекомерна концентрация на медийния пазар, нито са въведени специални тестове за медиен плурализъм при определяне на злоупотребата с господстващо пазарно положение на медийния пазар. Такава злоупотреба се установява от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която има пълни права да решава, без да прилага никакви специални тестове, отнасящи се специално до медийните пазари, нито е длъжна да се ръководи от някакви специални изисквания към медийната пазарна среда.

Въпреки че медийният пазар в България се характеризира с присъствието на множество медийни компании, липсва истинско разнообразие на съдържание. Това само отчасти се дължи на нарастващата концентрация на медийна собственост и на влиянието на бизнеса и политическите партии върху медиите. Самите медии също имат своята роля в този процес – притиснати от падащите тиражи и от конкуренцията за пазарен дял, различните медийни компании започват все повече да произвеждат повтарящо се съдържание и идентични медийни формати. Нещо повече - то се характеризира и с растяща таблоидизация и с подмяна на сериозните анализи с т.нар инфотейнмънт – поднасянето на информация под формата на забавление.

Силната конкуренция, парадоскално, не повишава качеството на журналистическия продукт, нито е увеличила плурализма и разнообразието на медиите поради широко разпространените и още разрастващи се практики на автоцензура и търговия с влияние. Ниските стандарти оказват влияние не само върху журналистите, но и върху редакторите и издателите - заради спадащите печалби те често се поддават на корпоративен натиск от бизнес кръгове. По-нататъшен източник на натиск върху журналистите са нездравите връзки между пресата и електронните медии в България, от една страна, и ПР и рекламните агенции, от друга, се казва още в доклада.

Препоръките

от доклада

1. Осигуряване на по-строг контрол върху информацията за собствеността на печатните медии, която ежегодно се подава в Регистъра на печатните издания, воден от Министерството на културата. Да бъдат въведени и прилагани градирани глоби и други административни санкции за неподаване, както и за подаване на неточна информация към този регистър. Да бъде помислено и за прехвърлянето на този регистър към Министерството на правосъдието, където подобни регистри се водят относително по-добре – с по-добър административен капацитет и експертиза.

2. Препоръчва се въвеждането и прилагането на разпоредби в Закона за защита на конкуренцията, които се отнасят специално за медийния пазар – като ясни прагове на хоризонтална и вертикална медийна концентрация, както и прагове за притежаване на различни видове медии от една компания. Също така да бъде въведен тест за медиен плурализъм, който задължително да бъде прилаган от КЗК при определяне на злоупотреба с господстващо положение, при купуване и сливане на медийни компании.

3.Правила за финансирането на медиите - един от най-проблемните въпроси в българските медии е тяхното финансиране. По отношение на пресата няма ограничения относно източниците или собствеността на капиталите, инвестирани в медийни компании, а непрозрачното финансиране на медиите излага сектора на опасност от навлизане на сенчести капитали, които използват медиите за прокарване на други свои и чужди бизнес интереси, като практикуват търговия с влияние, черен РR срещу конкуренти и т.н. Финансовата криза допълнително усложни ситуацията, като свали тиражите и печалбите, което постави пресата в зависимост от индиректно държавно финансиране (чрез финансирани от държавата реклами) и съмнителни капитали. В резултат на това в пресата се разпространяват практиките на търговия с влияние и все по-благосклонно отразяване на управляващите.

4. Авторите на изследването апелират за въвеждане и на ясна регулация на политическата реклама в медиите и гарантиране честното медийно отразяване на предизборните кампании. В България практически няма никакви ограничения за достъпа на партии и политици до пресата както по време, така и извън предизборни кампании. Частните електронни медии също не са регулирани и макар да има известни изисквания към съдържанието на програмите, те не касаят политическата реч. Това е задача на саморегулаторните механизми като Етичния кодекс на българските медии. Има само някои правила, които касаят политическите кампании, и те са идентични с тези за пресата: рекламата в пресата и ефирното време се предоставят при идентични и предварително заявени условия на всички партии и кандидати.

Имате ли усещането, че медиите сякаш са се превърнали в глашатаи на властта? Гръмогласно и самодоволно съобщават факти от една действителност, която не прилича на тази, в която живеем. По-често загърбват проблемите на хората и се крият зад карнавалната маска на забавлението и фриволността. Сякаш всички сме герои от риалити формат и живеем в два паралелни свята. Медиите престанаха да са онова криво огледало, в което се отразяват грешките и недостатъците на властта. Престанаха да са коректив и флагман за позитивна промяна. Все по-рядко са трибуна на гражданското общество. Тъкмо обратно, точно както в света на приказките, медиите позволяват на властта да се чувстват самодоволно и самовлюбено. А от това в крайна сметка губят всички - и хората, и политиците, и самите медии.

Заплахите пред свободата и независимостта на медиите в България са сред най-често дискутираните теми напоследък. Регулацията на медиите е загубила принципните си ориентири: от една страна, всички споделяме убеждението, че свободата на словото и независимостта на медиите са важни ценности, от друга, има конфликтни интерпретации за съдържанието на тези ценности, а какви политики са необходими за постигането им остава съвсем неясно.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

39 коментара
  • 1
    bz avatar :-|
    bz

    Точно пък Капитал да тръби че имало "Медии в тъмносиво" !
    Сякаш забравихте какви ги пишехте преди 4 години как Борисов и ГЕРБ бяха спасители слезнали от небето и целите в бяло. И след като шефът Ви не му дадоха парче от държавната баница се врътнахте на 180 градуса и ББ и ГЕРБ станаха изчадия от ада.
    Сега наблюдаваме същото сервилно отношение към Кунева/Пръмова и формацията и от номади-кариеристи - с очакваното продължение след изборите ако не си получите обещаните държавни блага.

  • 2
    5ar avatar :-|
    5ar

    По рекламите ще ги познаете ...

  • 3
    walco avatar :-P
    walco

    До коментар [#1] от "bz":Недей тъй щот свободата на словото да не свътши за теб в тази медия. Хвали ги , тук не се допускат инакомислещите.Да е жив и здрав бащицата Задокеански.Ура Ура.

  • 4
    4itatel avatar :-|
    4itatel

    Добра статия.

  • 5
    jackdaniels avatar :-|
    jackdaniels

    много статии в медиите пълни с доклади и анализи на медиите. имам чувството че медиите са недоволни че нямат влиянието което биха искали да имат и вадят оправдателни причини и постоянно повтарят колко са несвободни и колко са зависими. все едно някой да вземе да обяснява колко е тъпа държавата и как всеки го тъпче и той за това не е богат и красив и уважаван колкото смята че трябва да е. Отношенията между медиите, политиците и обществото са като отношенията в семейството. Единия командва, другия манипулира, третия го е страх да не го набият, четвъртия нищо не го интересува, петия си мисли че знае всичко защото е стар. Който не е доволен от позицията си в семейството трябва да покаже че баланса в отношенията не трябва да е такъв и трябва да си извоюва нова позиция с реални и убедителни действия и в случая подходяща мотивация. "да са коректив и флагман за позитивна промяна" звучи прекрасно, но за съжаление май все по често медиите са флагман на някой, който иска позитивна промяна за него си и трябва ние читателите да му я осигурим. не е добре да се лъже в семейството, доверието изчезва и уважението също

  • 6
    linasda avatar :-|
    Lili Nikolova

    За жалост, така е!Медиите вече губят своята индивидуалност...Да не говорим за качеството на журналистите - та някои не могат дори да говорят граматически правилно !В писането също има пълни трагедии...Сякаш се свършиха кадърните журналисти - дали не са забегнали и те в чужбина?Или им се позволява да пишат само в блоговете си?

  • 7
    unsworth avatar :-|
    unsworth

    Задавам си въпроса защо сега установеното статукво на "Капитал" не му се струва като позитивна промяна. За мен намирането на национален приоритет (нещо, което нямахме в периода 2007 - 2009 г.) в лицето на инфраструкторнити проекти, повишената усвояемост на еврофондовете, разумното бюджетиране са все позитивни промени. Играете опасна и неравна "канадска борба". Изборът е ваш, свободата ви е осигурена, но заемането на която и да е политическа страна ще струва много. Опозиционната журналистика е също необективна.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 8
    kvisko avatar :-P
    kvisko

    До коментар [#1] от "bz":

    Ти пък все първ се обаждаш. Само чакаш да стане дума за свободата на словото и веднага подскачаш като ощипана лелка :) Даже и Тиквата може да ти завиди на бързата ти спам реакция:)))

  • 9
    okoto avatar :-?
    Окото

    До коментар [#1] от "bz":

    Колко ти плаща Ирена?

  • 10
    okoto avatar :-|
    Окото

    До коментар [#7] от "unsworth":

    Личи си, че не следиш нещата. От Брюксел обаче се виждат отлично. На кое място бяхме по свобода на словото? Някъде 85-то май...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK