С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
49 30 яну 2013, 13:51, 15958 прочитания

Българските медии - все по-несвободни

За година страната е пропаднала с още седем позиции в световния индекс на "Репортери без граница", в ЕС сме на абсолютното дъно

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Инфографика



България се срива с още седем места в годишния "Индекс на медийната свобода" на международната неправителствена организация "Репортери без граница". Според оповестения в сряда доклад за една година страната е "скочила" от 80-а до 87-а позиция в света и според резултатите от изследването дори държави като Намибия, Кабо Верде, Гана и Суринам я изпреварват. 
Индексът обхваща 179 държави, като Финландия продължава да е с най-свободните медии, а на последно място е Еритрея в Източна Африка.

Най-ниската точка 

Това е най-ниското класиране на България от създаването на класацията през 2002 г., когато стартира на 38-а позиция. В сегашния доклад на "Репортери без граница" лаконично се коментира, че "обещанията за реформа не се сбъднаха, а интернет е престанало да бъде безопасно място за журналистите на свободна практика". 

Сред страните от Европейския съюз България е на абсолютното дъно, тъй като дори Унгария, чието правителство беше сериозно критикувано за ограничаване на свободата на словото, е изгубила цели 16 позиции, но и при тези условия заема далеч по-приемливото 56-о място в света, а Румъния пък се е придвижила с пет места напред и вече е на 42-ро място - с два пъти по-добър показател за състоянието на медиите. 

Само наш ли е проблемът

Класирането на България не е учудващо. През есента на 2012 г. еврокомисарят по цифровите технологии Нели Крус обяви, че следи медийната среда тук отблизо заради многобройните индикации за проблеми. Тогава тя изпрати писмо до премиера Бойко Борисов, с което изрази притесненията си относно зачитането на свободата на словото. През януари обаче Крус обяви, че Европейската комисия няма да се намесва в справянето с медийните проблеми в България, "въпреки че разбира тяхната острота". Нейният говорител обясни, че Крус е получила задоволителен отговор от Борисов на критичното си писмо от октомври и "можем да приемем думите му само като чиста монета".

Проблемът със състоянието на медиите в страната обаче все по-често започна да присъства в изказванията на посланиците на евроатлантическите партньори на България. Германският посланик Матиас Хьопфнер например, който лично беше цензуриран от български всекидневник, нееднократно коментира, че българската медийна среда страда от сериозни недостатъци, откроявайки концентрацията на собствеността, автоцензурата и "купените публикации" като основни проблеми. За проблеми с автоцензурата  споменава и посланикът на САЩ Марси Рийс. След публичната си лекция в сряда в Атлантическия клуб в София  Рийс отново коментира в отговор на въпрос, че свободата на медиите е "особено важна в година на избори, когато трябва да има диалог по политическите проблеми".

Пътят надолу 


Най-добра оценка България е получила през 2003 г. и 2006 г. - 35-о място, а оттогава е изгубила общо 52 позиции. През 2007 г. страната беше една от двете членки на Европейския съюз заедно с Полша, която не попадна в Топ 50 на класацията. Тогава "Репортери без граници" констатираха, че "в София е възможно журналисти да бъдат обект на физическа атака заради своята работа", както и че климатът се е влошил допълнително след снемането на обвиненията срещу полицаи, които са били журналист през май 2007 г.

Година по-късно България фигурираше в доклада като "лошия пример", отново последна сред държавите от ЕС, който напомня, че "няколко конституционни гаранции не са достатъчни, за да осигурят ефективна свобода на медиите", През 2010 г. "Репортери без граници" предупреди, че пропастта между северноевропейските и южноевропейските държави се задълбочава. Тогава България отново беше на последното за ЕС 70-о място заедно с Гърция.

В доклада от 2011-2012 г. експертите на "Репортери без граници" коментираха, че държавата продължава да не обръща внимание на нарушаването на свободата на словото "най-вече заради липса на политическа воля", както и че "свободата на медиите е проблем, на който трябва да се обърне внимание повече отвсякога". 

Реакции:

Яна Бюрер Тавание, директор на програма "Кампании и комуникации" на Българския хелзинкски комитет:

Вече не трябва да се изненадваме, а да се запитаме какво правим?
От години наблюдаваме процесите, които текат в българските медии и резултатът няма как да е друг. През 2012 г. БХК и фондация "Медийна демокрация" направиха изследване на състоянието на свободата на изразяване в българските медии. Направихме десетки анонимни интервюта с журналисти, които доказаха, че мащабът на манипулацията, наречена български медии, е вече наистина огромен. Брутални икономически и политически обвързаности, позитивни и негативни списъци за хора и компании (за тези пишем само добро, за тези само лошо), писане на лъжи с пълното съзнание, че са лъжи, могъща автоцензура, нонстоп дегизиране на платени материали като редакционно съдържание, натиск, чиито пипала стигат до личния живот на журналистите - тези неща се повтаряха отново и отново в интервютата. Крайно време е да престанем да се изненадваме, а да се запитаме какво правим.

Асен Величков, управител на Център за развитие на медиите:


Вместо глас - глашатаи
Основната роля на медиите в демократичното общество е да информират управляваните за дейността на избраните от тях управляващи и да ориентират управляващите за настроенията на онези, които са ги избрали временно да защитават техните интереси. Медиите помагат и на едните, и на другите "да бъдат в час". Но за тази цел те трябва да имат собствен глас, различен от този на управляващите. В противен случай ще загубят доверието на публиката и ще причинят криза на демократичния ред. 
Изглежда, че точно това се случва напоследък у нас и то не убягва и на международните наблюдатели. Хората, които напоследък напазаруваха вестници и телевизии (не без усмивката на управляващите), не бяха хора от медийните среди и не го направиха, за да ги развиват като такива. Не го направиха, за да бъдат глас - иначе не биха се държали като обикновени глашатаи. Резултатите са очевидни и са вредни както за аудиторията, така и за журналистите. Освен това не са в интерес нито на медийните собственици, нито на самите управляващи, макар и в краткосрочен план това да не е очевидно. И едните, и другите утре ще се сменят, но средата ще остане и ще продължава да връща лошите практики като бумеранг, а потребителите отдавна ще са емигрирали в интернет. Докато този порочен кръг не се разчупи, на никого не няма да му е верен часовникът.

Асоциацията на европейските журналисти - България:


Да се осветят публичните средства за медии

Поредният спад на България в международната класация за свободата на словото показва, че българските журналисти продължават да имат усещането за засилващ се политически и икономически натиск върху тях. Въпреки уверенията на управляващите и лично на премиера, че в страната няма проблеми със свободата на словото, очевидно мнението на работещите в медиите е различно. Класацията на "Репортери без граници" се изготвя на базата на допитване до представители на сектора в съответната страна, по тази причина тя отразява по-скоро тяхното до голяма степен субективно усещане. Това вероятно обяснява и защо България изостава от страни с много увредена медийна среда.

Опасяваме се, че ситуацията може допълнително да се влоши с наближаването на изборите и предвид факта, че все още няма адекватна регулация на политическата реклама в медиите. Стъпка към по-голяма прозрачност може да бъде направена, ако правителството обяви публично какви средства от държавния бюджет и от еврофондовете са били разпределени към медии в последните четири години. Важно е статистиката да е за всяка институция поотделно, както и да се посочват кои точно медии са се ползвали от тези средства за какви услуги и по какъв начин са били избрани. 

Тази година за пореден път непрозрачно се разпределят 14 млн. евро по оперативните програми за реклама в медии. Притесняващо е, че това се случва в годината на парламентарни избори. От друга страна, предвид съществуващите подозрения, че банки стоят зад опит да се създаде господстващо положение на медийния пазар, призоваваме държавните институции -да публикуват актуална статистика за депозитите, които имат в различните търговски банки. 




  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Агенции на промяната Агенции на промяната

Кои са най-големите комуникационни компании в България и как се променят през последната година

13 дек 2019, 785 прочитания

Новата разменна валута Новата разменна валута

Комуникационният пазар през годината

13 дек 2019, 870 прочитания

24 часа 7 дни
Бюлетин

Бюлетин "Маркетинг и реклама"

Всяка седмица най-интересното от света на маркетинга във вашата поща

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Медиа и реклама" Затваряне
БТК сменя PR агенцията си

Вместо "Актив Груп" на Моника Йосифова, за комуникациите на телекома ще отговаря Broks Vision

Още от Капитал
Любимата пица на София

Успехът на малката пицария Franco’s в центъра на града се крие в качествените продукти, добрата цена и бързото обслужване

"Светкавична война" увеличи отново парите за партиите

Увеличението на държавната субсидия ще разхлаби финансовата примка за опозицията

Походът на електробусите

През 2020 г. се очаква доставката на близо 300 превозни средства на ток за градския транспорт в големите градове

Дигиталният фронт на търговската война: Шампанско и данъци

Франция е първата, но не единствената държава, която планира данък върху тех компаниите въпреки заплахите на САЩ от ответни мерки

20 книги в навечерието на 2020

Списък с книги от последните месеци и все още непреведени световни заглавия

Яра Бубнова: Връзката между изкуството и обществото е скъсана

Директорът на "Национална галерия" за проблемите пред музея и възможните решения

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10