Изгубени в ефира
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Изгубени в ефира

Изгубени в ефира

Веднъж допуснала монопол при цифровата телевизия, държавата трудно би го разбила

Поли Михайлова, Весислава Антонова
10814 прочитания

© Надежда Чипева


Представяте ли си конкурс за GSM оператор, без да се допускат компании, които имат фиксиран телеком, верига магазини или интернет мрежа някъде по света. Щяха да са изолирани, кажи-речи, всички от бранша, а единственият кандидат щеше да е местен играч с пари и амбиции. И, разбира се, цялата телеком общност щеше да е шокирана.

Е, приблизително така се случи с избора на оператор на мултиплекс платформите, чрез които предстои тв ефирът да се цифровизира. В резултат на трите организирани по този ред конкурса и двете компании, държащи лицензите за шест от общо седем възможни цифрови мрежи, са свързани с една и съща група - тази около мажоритарния собственик на Корпоративна търговска банка Цветан Василев. Съвсем очаквано преди седмица Европейската комисия (ЕК) обяви, че завежда дело срещу България в Европейския съд. Което пък води до въпроса какъв е шансът оттук нататък проблемът да бъде решен, а наказанията срещу страната - избегнати. А неприятният отговор е - малък и компромисен. Оказва се, че след като веднъж е възцарила частен монопол на несъществувал до момента нов пазар, държавата е изгубена из лабиринтите на собствените си порочни правила, а и не е ясно дали иска да излезе от тях.

Един вместо всички

Историята с раздаването на лицензите за мултиплексите е проста. В края на управлението на тройната коалиция първото разрешително за две търговски мрежи бе дадено на словашката "Тауърком", която после бе купена от "НУРТС България" - в момента изцяло контролирана от Цветан Василев. Компанията притежава и мрежата, по която в момента се разпространява аналоговият тв сигнал на всички ефирни канали. Делото в Люксембург е именно за първите две цифрови мрежи. В ЕК отделно бе заведена жалба и срещу конкурса за обществения мултиплекс, който ще разпространява програмите на БНТ и БНР.

Лицензите за още три търговски и обществения мултиплекс бяха дадени на латвийската "Хану про", за която няма преки доказателства, че попада под влиянието на Василев, но повече от три източника на вестника я поставят именно в неговата сфера на влияние. Преди време като косвено доказателство за близостта между "Тауърком" и "Хану про" служеше фактът, че и двете дружества имат съседни офиси в  бившия завод "Електрон". Както може и да се очаква, липсата на преки връзки се дължи на поредица промени в собствеността, регистрациите и имената на лицензираните дружества в офшорни зони (които "Капитал" неведнъж е описвал.) Новото правителство пък просто не направи нищо, за да промени ситуацията, като по този начин стана съучастник в схемата.

Претенцията на ЕК, изразена преди месеци пред България, а сега вече в съда на общността, е, че страната е поставила в конкурсите за мултиплекс оператори, прекалено ограничаващи условия, което е довело до изключването на потенциални кандидати. И това ще затрудни конкуренцията в бъдещия пазар на цифрова телевизия. Такъв е примерът с австрийската компания ORS, която бе отстранена от конкурса, защото в първоначалния вариант на Закона за електронните съобщения имаше забрана да се дава лиценз за мултиплекс на компания, която вече има такъв. ORS управлява обществени мултиплекси в Австрия и това я извади извън конкурса. По това време компанията беше подписала и предварителен договор с БТК, за да купи мрежата за аналогово разпространение на сигнала - НУРТС, тъй като тя много по-лесно може да се надстрои до цифрова. След като беше изхвърлена от конкурса, ORS се отказа от сделката, а малко по-късно НУРТС беше купен от компания, свързана с Цветан Василев.

От Министерството на транспорта, съобщенията и информационните технологии, което е ресорно по темата, отказаха да отговорят на въпросите на "Капитал" по темата. А именно зам.-министърът Валери Борисов е председател  на управителния комитет по цифровизацията. Позицията на председателя на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) Веселин Божков е, че регулаторът е спазил всички законови изисквания. "Решението на ЕК да заведе дело срещу България пред съда на ЕС е много неприятно. Не мога да коментирам причините за него, тъй като правителството направи всичко възможно да не се стига дотук. Всички препоръки на ЕК бяха отразени както в промените на Закона за електронните съобщения, така и в новия план за цифровизацията", каза Божков.

Проблемът обаче е там, че въпросните промени са направени, след като тв ефирът вече е разпределен по ограничаващия стар ред.

И след като българските органи (Конституционният съд, съобщителният и антимонополният регулатор) се оказват безсилни да променят ситуацията, намесата на Европа остава последна надежда.

Сценарий 1: Борба за статуквото

Най-вероятното поведение на българската държава сега е да се опита да запази статуквото, плъзгайки се по европейските процедури, разчитайки на забавяне във времето и убеждавайки съда, че конкуренция в тв ефира има. Според източници на "Капитал" реакцията на управляващите ще е точно такава и резки мерки няма да има. Чисто процедурно сега предстои писмото за съда от ЕК да бъде получено в българските институции, делото в съда да бъде заведено, той да поиска становища от двете страни. Българските власти пък ще подготвят обяснение в дух, че всички правила на местното законодателство са спазени, то е било променено в тон с исканията на Брюксел, операторите на мултиплексите са различни компании, а на софийските институции не им е работата да установяват реалните собственици на офшорни дружества. Каква ще е реакцията на съда - няма как да е сигурно в момента. Но (поне ако управляващите не бъдат сменени след изборите през лятото) те до последно ще отстояват позицията, че ЕК греши, надявайки се съдебната процедура да се точи с години.

Конкурсът за нещо, което липсва

Междувременно като част от въпросната политика в стил "вратата вече е отворена" КРС обяви през изминалата седмица конкурс за избор на нов (последен възможен) мултиплекс оператор. Кандидатите трябва само да не са радио- или тв оператори в България, да имат опит в електронните съобщения, да докажат оборот от поне 5 млн. лв. за 2011 г. и да нямат вече мултиплекс лиценз. Срокът за покупка на конкурсни книжа е 15 февруари, за подаване на заявления за участие - 14 март, а самият конкурс ще е на 15 март. За момента според източници на вестника книжа е купил само Ди Ви Би Ти - консорциум от български компании с директор Бойко Бочев. Той беше сред кандидатите да изграждат обществения мултиплекс и не крие готовността си да приеме външно партньорство за целта. Другите двама желаещи, които заявиха интерес при първоначалното допитване на КРС, са сателитният оператор "Булсатком", който има и лиценз за мобилен оператор от ново поколение, и никому неизвестната "Динамикс" ЕООД. Дали в конкурса ще се включат тези и други компании... ще се разбере съвсем скоро. Отсега обаче е ясно, че бизнесът на този, който го спечели, е леко виртуален. Най-очевидната причина е, че самата КРС, която организира конкурса, предлага нещо, с което не разполага - честоти. Те в момента (както впрочем и честотите за платформите на "Хану про") са заети от структури на Министерството на отбраната. И на тях работят радарните системи, отговарящи за комуникация с бойни самолети и проследяването им. За да бъдат освободени лентите, различни за 12 области в държавата, военните искат  определена сума, с която да купят нов тип оборудване.

Тук идват още два проблема.

Първо - сумата не е определена и, по всичко личи, ще предизвика междуведомствен пазарлък. Според изказване на зам.-министъра на транспорта Валери Борисов от миналата година става въпрос за "между 100 и 200 млн. лв.". Спряганите числа обаче в момента надвишават 300 млн. лв., като не е ясно за кои честоти говорим - за "Хану про", за бъдещия нов оператор или и за двете.

И второ - покупката на въпросното оборудване може да се окаже обвързана с типа изтребители, а процедурата за тяхната покупка далеч не е приключила. Правителството наскоро упълномощи военния министър Аню Ангелов да направи поръчката без състезание, за което ЕК впрочем също дава ясни сигнали на неодобрение.

Тоест освобождаването на полето за работа на новия мултилекс оператор може да се забави с години, а формулировката в конкурсните условия, че правата и задълженията по новия лиценз влизат в сила след освобождаването на честотите, не помага много за бизнес плана на евентуалните инвеститори. Има и друга неяснота - ако новият участник започне да работи години след първите двама, дали пазарът няма да е вече пренареден и за него да няма изгода. Принципно има възможност регулаторът да накара първия такъв оператор да отвори мрежата си за ползване и от свой конкурент, но това също минава през процедури на пазарни анализи, траещи месеци. А и най-вече няма гаранция, че ще се случи, още по-малко - на изгодни цени.

Всичко това говори, че провежданият в момента конкурс едва ли е ходът, който ще накара Брюксел да оттегли иска си в съда или пък с него - да оправдае България.

Сценарий 2: Взаимна услуга

Сравнително прост изход от ситуацията би била евентуална препродажба на един от вече лицензираните оператори или на част от ресурса, който му е вече отдаден. В този случай кандидат-купувачи вероятно няма да липсват, но пък всичко е въпрос на цена. На човека зад мултиплексите също така ще му се наложи да прецени кое му е по-изгодно да задържи - частните платформи или обществената. И двете имат освен предимства и рискове. Първите - заради неизбежните търговски спорове, и то на наситен пазар от интернет, кабелни и сателитни доставчици. Втората - заради риска от намеса на регулатора за контролиране на цените.

Съществува и сценарий, при който една от лицензираните компании върне разрешителното си на държавата. Това обаче би означавало евентуални компенсации за нея. Може би не случайно от известно време различни представители на институциите говорят за инвестициите, направени вече от мултиплексите в оборудване. Колко точно е то - информация няма. Единствените публикувани данни са от началото на декември, когато стана ясно, че "НУРТС диджитъл" е поръчала на американската корпорация Harris 196 предавателя за 8 млн. долара, като се очаква оборудването да бъде доставено преди края на зимата.

Във всички случаи обаче вариантът с взаимната услуга, при който една от компаниите на Василев преминава в други ръце, а държавата излиза от съдебния спор с ЕК, е доста компромисен и по тази причина - рисков.

Сценарий 3: Рестарт

Може би към момента това е най-малко вероятният изход - държавата просто да отмени проведените конкурси и да проведе нови. Макар че принципно той би бил най-логичен, като се има предвид същността на критиката на Брюксел - че проблем са условията на проведените процедури. Макар и да означава отлагане на целия процес, факт е, че сроковете за него далеч не са изтекли. Въпреки че държавата ни вече иска промяна на датата за цифровия преход, не пречи да поиска и ново отлагане, защото през документите, публикувани на страницата на ЕК, всъщност е видимо, че като крайна дата за прехода е приета не 2012, а 2015 г. Досега еврокомисията не ни е отправяла заплахи, че може да ни глоби за ново отлагане. Нейните възражения са в съвсем друга посока и са насочени към мрачната страна на българския цифров преход. Принципно няма пречка и държавата да анулира конкурса за трите частни мултиплекса, първоначално спечелени от "Хану про", които ще започнат да функционират на по-късен етап на цифровизацията (неясно кога).

За ново отлагане на процеса обаче не споменава никой. Вместо това датата 1 март за стартиране на цифровото излъчване заедно с аналоговото се повтаря като гарантирана, а 1 септември се иконизира като деня на повсеместния безплатен ефирен сигнал.

Именно покрай сроковете наяве излизат и първите прояви на монопола. До края на януари телевизиите трябва да се договорят с "НУРТС - България" за таксите, срещу които тя ще ги излъчва цифрово. На сайта на Съвета за електронни медии са регистрирани седем тв компании с право на дигитално разпространение: bTV , bTV Action, Nova, TV7, ВВТ, Bulgaria On Air, "Радио и телевизия Дарик". Правителството обаче официално обяви, че програмите, които ще се гледат безплатно от септември, ще са дванайсет. На пазара още няма официална информация кои са останалите пет канала, с които мултиплекс операторът  преговаря. Коментира се само, че разговори се водят с каналите от групата на FOX.

Очевидно вариантът с връщане на процедурата на този етап не стои. Тоест най-вероятно е или да не се направи нищо и управляващите да го ударят на бюрократски обяснения с цел да отлагат изхода на спора с ЕК, или (може би в комбинация с това) на пазара да се имитира конкуренция чрез препродажба на един от мултиплексите, или пък с поредица договорки такава донякъде да се реализира наистина. Всичко това обаче е жалко и показва как, докато Европа се бори да разчупи естествените монополи, България създава изкуствени на нови пазари.

Какво е това?

Цифровизацията на българския ефир трябва да протече на два етапа и на всеки от тях ще бъдат изградени по три мултиплекса. "НУРТС България", която управлява първите две частни платформи, ще започне да излъчва на тях първите 12 тв канала от септември. Едновременно с частните мултиплекси трябва да започне работа и общественият, който ще излъчва програмите на БНТ, а на по-късен етап и на БНР.

Операторът на мултиплекса е важен, защото той получава (макар и с известни ограничения) власт върху това коя телевизия да влезе в цифровия ефир - извън седемте задължителни, определени с документ от Съвета за електронни медии (СЕМ). Това означава, че контролираната от Цветан Василев "НУРТС - България" ще има власт отчасти и върху избора на телевизионните сигнали в ефира. Според сегашния вариант на Закона за електронните съобщения всеки мултиплекс ще може да излъчва между четири и десет програми, две от които задължително ще са български и ще бъдат избирани от СЕМ.

Представяте ли си конкурс за GSM оператор, без да се допускат компании, които имат фиксиран телеком, верига магазини или интернет мрежа някъде по света. Щяха да са изолирани, кажи-речи, всички от бранша, а единственият кандидат щеше да е местен играч с пари и амбиции. И, разбира се, цялата телеком общност щеше да е шокирана.

Е, приблизително така се случи с избора на оператор на мултиплекс платформите, чрез които предстои тв ефирът да се цифровизира. В резултат на трите организирани по този ред конкурса и двете компании, държащи лицензите за шест от общо седем възможни цифрови мрежи, са свързани с една и съща група - тази около мажоритарния собственик на Корпоративна търговска банка Цветан Василев. Съвсем очаквано преди седмица Европейската комисия (ЕК) обяви, че завежда дело срещу България в Европейския съд. Което пък води до въпроса какъв е шансът оттук нататък проблемът да бъде решен, а наказанията срещу страната - избегнати. А неприятният отговор е - малък и компромисен. Оказва се, че след като веднъж е възцарила частен монопол на несъществувал до момента нов пазар, държавата е изгубена из лабиринтите на собствените си порочни правила, а и не е ясно дали иска да излезе от тях.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

20 коментара
  • 1
    moloko_ avatar :-|
    moloko_

    Не прочетох даже и една връзка която да ни навежда на мисълта,че Хану про има нещо общо с Цветан Василев.Разбрахме вече,че очаквате като напишете сто статии с внушението,че е така и читателите да ви повярват,но не ви се получава нещо.Не може да никакъв монопол при положение,че досега има двама играчи и след като завърши сегашната процедура те ще станат три.А и самото цифрово излъчване ще е в конкуренция с кабелните,сателитни и ip оператори и не виждам как изобщо може да става дума за монопол при толкова много играчи? Избора от телевизии и доставчици даже ще стане много по-голям и конкуренцията още по-силна.

  • 2
    georgi_colov74 avatar :-|
    georgi_colov74

    До коментар [#1] от "moloko_":

    Те Капитал бълват всяка седмица статии за цифровизацията и вътре пише все едно и също! Не виждам никакъв смисъл да повтарят като развален грамофон една и съща информация в различни статии. Факт е, че е трябвало да има за всеки мултиплекс отделен конкурс, но от мързела на предишното правителство и неговата администрация, са прецапали нащата.

    Нека незабравяме обаче, че ще има конкурс за седми мултиплекс и то с нови компании, които не са участвали до сега в предишните конкурси. Това е шанс да се направи още по-голяма конкуренция, но и аз като теб смятам, че за монопол в тази ситуация трудно може да се говори като изходим от това, че няма преки доказателства за собсвеността на "Хану Про", а и ти много добре си отбелязал това, че всякакви други оператори ще останат в играта и след 1-ви септември тази година. Дори цифровизацията може да засили донякъде техните позиции, защото като видиш какви канали до момента е ясно, че ще се излъчват безплатно и малко се обезсмисля въпросната цифровизация.

  • 3
    todortrifonov avatar :-|
    todortrifonov

    странно, и тази статия я четох онзи ден, освен другата за "Петрол". Защо се повтарят?

  • 4
    dimhristov avatar :-|
    dreamer

    Въобще не трябва да има конкурси - който иска купува техника, купува, договаря програми и излъчвания и търси клиенти на които да ги продава. Който иска! Единственото ограничение трябва да бъде, че един оператор не може да притежава повече от да речем 10% от пазара. Ако някой порасне повече, задължително продава част от бизнеса си.

  • 5
    dragozow avatar :-|
    dragozow

    Не виждам монопол, който е искал се е явил на конкурс. Ей го сега Булсат искат и те мултиплекс и много вероятно да го вземат. Българските телевизии които стават за гледане могат да се преброят на пръстите на едната ръка, останалото са повторения на "Умирай трудно" до откат.

  • 6
    geoimg avatar :-?
    Geoimg

    По-лошо от държавният монопол е частният монопол - явен или скрит!?

  • 7
    reckless avatar :-P
    Consumer

    Искам да ви попитам: Не ви ли писна от бълвоча в ефира под формата на рекламно послание за нещо, важно колкото времето на Марс и според вас, които сте абонати на оператор, какво точно ще се промени след 1.09?

  • 8
    dark_dirk avatar :-|
    Симо

    Телевизия не гледам. Нито ефирна, нито кабелна. Интернет е новата медия.

  • 9
    yana.lilova avatar :-|
    Яна

    ....."Хану про", за която няма преки доказателства, че попада под влиянието на Василев, но повече от три източника на вестника я поставят именно в неговата сфера на влияние. Преди време като косвено доказателство за близостта между "Тауърком" и "Хану про" служеше фактът, че и двете дружества имат съседни офиси в бившия завод "Електрон"."
    "Капитал", без липса на преки доказателства, с източници, които само вие знаете, и косвеното! доказателство за съседни офиси (признавам, това е смешно вече) не правите сериозна журналистика, а просто материал, който да ви го платят.

  • 10
    robbie_williams avatar :-|
    robbie_williams

    До коментар [#9] от "Яна":

    То и по-скоро въпросът е защо от известно време всяка седмица ни занимават с пустата му цифровизация, сякаш кой знае какво ще се промени - няма да има снежинки и ще ни набутат да си купим по един декодер (аз съм със стар телевизор) - голяма работа вече...едва ли не национален въпрос го изкарват. То това вече като някакво натякване започвам да го приемам, по темата с цифровизацията....


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK