На фона на протестите срещу политическите партии и статуквото, разговорът за достъпа до обществените медии вече има друг ракурс.

Ново 200

Тарифата, по която партиите ще заплащат предизборните предавания по БНТ и БНР, предизвика реакциите на гражданския сектор

Весислава АНТОНОВА
7750 прочитания

На фона на протестите срещу политическите партии и статуквото, разговорът за достъпа до обществените медии вече има друг ракурс.

© Красимир Юскеселиев


Цената на отразяването

Цената за минута клип, излъчен по БНТ в различните часови пояси през делничните дни, ще струва между 330 и 2255 лв., а през почивните дни - между 330 и 2800 лв. Встъпителните и заключителните клипове са по 1400 лв. на минута. Хрониките, в чиято цена са включени и разходите за изработка на репортажа, ще струват 920 и 1150 лв. на минута в зависимост от това дали се излъчват в делничен или почивен ден, а цената за минута диспут, излъчен по БНТ, ще струва съответно 180 и 200 лв. По-ниски са цените, одобрени с тарифата, за излъчване по БНТ 2 и "БНТ Свят".

Излъчването на клип до 30 секунди в радиопредаванията на програма "Хоризонт" на БНР ще струва 150 и 190 лв. според часовия пояс, хрониката е 300 лв. на минута, а диспутът – 70 лв. на минута. За програма "Христо Ботев" и за регионалните радиостанции на БНР тарифите са по-ниски. Посочените цени пък са без включен ДДС.

"Сей, земеделецо!" е екзотичен клип от зората на демокрацията, който се излъчваше по БНТ. Той и още десетки такива. Безплатно. Тогава телевизията беше само една и на народа,  "Панорама" продължаваше по четири часа и всякакви неформали с плетени вълнени пуловери влизаха по време на ефир с димящи цигари и четяха политически декларации. И всичко това свободно. Две десетилетия по-късно ситуацията е точно обратната - за да излъчиш политическо послание, трябва да си платиш. Много. Това облагодетелства парламентарно представените партии, които получават държавни субсидии, и поставя в неравностойно положение гражданските организации и новосъздадените политически субекти, чиито послания няма как да бъдат чути от ефира на обществените медии. От романтичната слободия на 90-те години държавата залитна в другата крайност - силно рестриктивен режим на достъп до ефира, до който достъп имат само казионните партии.

Точно затова приетата през тази седмица от Министерският съвет (МС) тарифа, по която партиите, коалициите и инициативните комитети ще заплащат участието си в предизборни предавания по БНТ и БНР и техните регионални центрове в предизборната кампания, предизвика негативната реакция на представители на гражданския сектор. Цените за отразяване отвориха и по-големия дебат за либерализирането на правилата за отразяване на кампанията. На фона на протестите в цялата страна срещу политическите партии и статуквото разговорът за достъпа до обществените медии вече има друг ракурс.

Той поставя въпроса дали служебното правителство ще успее да реагира на неодобрението срещу тарифите и останалите проблемни детайли в изборния закон, свързани с отразяването на предизборната борба. Може ли да се случи либерализиране на правилата за отразяване без задължително да се пренаписват нормите? Как да се избяга от режисираната публичност и скуката, която ни залива от предизборните студия?

Високо, високо

Какво предвиждат нормите? Предизборната кампания ще се отразява чрез клипове, хроники и диспути, договорени между генералните директори на БНТ и БНР и упълномощени представители на партиите, коалициите и инициативните комитети. Тарифата на МС е изготвена в съответствие с предложенията на ръководствата на БНТ и БНР, а редът и условията за провеждане на предизборната кампания са уредени в Изборния кодекс.

Негативната реакция срещу приетата тарифа е от завишаването на цените (виж карето). Ако сравним сегашните цени с тези от изборите през 2011 г., таксата за встъпителните и заключителните клипове се е повишила със 17%, т.е. от 1200 на 1400 лв. Най-голямо е увеличението на цената за минута хроника и диспут. Ако през 2011 г. хрониката е струвала 120 лв., през 2013 г. тя вече ще е 300 лв. за минута. Диспутът ще е между 180 и 200 лв. Все пак в сравнение с тези числа цените за предизборна реклама в частните телевизии са в пъти по-високи, защото са съобразени с официалните рекламни тарифи на медиите.

Защо пък толкова

Ден след излизане на информацията за новите медийни изборни тарифи Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) написа отворено писмо до служебния министър-председател Марин Райков. Организацията изразява загрижеността си, че служебното правителство продължава практиката на предходните управления за поставяне на силно ограничаващи бариери за правото на достъп до свободен информиран избор на гражданите. "АЕЖ - България,  се опасява, че подобни финансови бариери могат да ограничат конституционно гарантираното право на българските граждани да избират или да бъдат избирани или биха могли да доведат до нерегламентирани или корупционни практики или зависимости, породени от необходимостта да бъдат събрани средства за предизборната кампания", пише в откритото писмо. Според журналистическата организация подобна финансова бариера поставя в неравностойно положение партии, коалиции, сдружения и/или инициативни комитети, които участват за пръв път на избори и не са разполагали с държавна субсидия спрямо тези, които вече са имали такава възможност на разположение. "200 лв. за минута участие в диспут дискриминира извънпарламентарните партии, давайки предимство на големите формации, които ползват значителна държавна субсидия", коментира Климент Христов, член на управителния съвет на АЕЖ.

От БНТ и БНР не коментираха детайлите на тарифите, защото те са определени от МС. В централната емисия новини на БНТ "По света и у нас" бе обявено, че цените, които МС определя, са само за задължителните по закон форми. "Отделно от това като обществена медия телевизията ще предложи различни безплатни формати, в различни часови пояси и предавания, ако те бъдат приети от политическите сили, както изисква законът", обяви БНТ.

Стъпка напред

Заслужава си да припомним, че една от препоръките на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) при последните избори беше по повод платената политическа реклама именно в обществените радио и телевизия. В блога си медийният експерт Нели Огнянова пише по този повод: "Едновременно е вярно, че обществените медии имат нужда от средства и това, че информираният избор на гражданите е важен за демокрацията." След последните избори имаше активно обсъждане на възможности за промени. "Първата възможност е за намиране на по-добър баланс между интересите на обществените медии и гражданите, включително за свободата на БНТ и БНР да информират в новинарските си емисии за кандидатите и хода на кампанията, не (само) в специално предвидени форми и не (само) срещу заплащане. Втората - за разграничаване и означаване на платеното съдържание във всички медии, с акцент върху печатните, и за по-ефективна защита на гражданите срещу представянето на платената реклама за редакционно съдържание", пише Нели Огнянова.

Във връзка с това има извършени и промени в Изборния кодекс. Една от тях е задължението всички медии да публикуват на интернет страниците си копие от договорите с кандидатите. Досега това правило беше записано само в закона за радиото и телевизията и важеше само за БНТ и БНР. Той задължава двете медии да обявяват на интернет страницата си пълното съдържание на договорите, сключени с всички регистрирани за участие в изборите партии, коалиции и инициативни комитети, в срок до три дни от подписването на договора. Сега всички медии ще трябва да спазват тази норма. Не е сигурно обаче, че тя няма да доведе до създаването на скрити и предназначени за публикуване договори. Мониторинг на медиите обаче все пак ще даде възможност да се сравни дали заявеното в договора се вижда на страниците на вестниците и на тв екрана, или има разминаване.

Регулатор в действие

През следващата седмица Съветът за електронни медии (СЕМ) планира да събере около една маса представители на Централната избирателна комисия (ЦИК), Асоциацията на радио- и телевизионните оператори (АБРО), БНТ и БНР, за да обсъдят как изборите могат да преминат в полза на гражданите и да демонстрират отговорна журналистика. "Вярвам, че може да има неплатена част на кампанията, която да включва различни представители на парти и граждански движения, които да представят позициите си в полза на избирателя. Ще апелираме платената част от отразяването да е по-ясно обозначена", обясни председателят на СЕМ Георги Лозанов. Той се надява преди изборите да бъде постигнато същото споразумение между страните, както преди референдума през януари. Тогава бе подписано тристранно споразумение между регулатора, ЦИК и доставчици на медийни услуги. Целта на споразумението бе чрез саморегулация частните медии, по модела на обществените, да дават гласност на различните гледни точки в дадена информационна или предизборна кампания безплатно. С подписването на споразумението преди референдума търговските медии се задължиха да се придържат към професионалните и етичните стандарти на журналистиката и обективно и балансирано представяне на позициите. Законът за радиото и телевизията обаче не задължава частните медии да бъдат балансирани в позициите си. Това може да се случи само на принципа на саморегулацията. Председателят на СЕМ се надява и сега страните да се обединят и подобно споразумение да бъде подписано и преди предстоящите парламентарни избори.

Цената на отразяването

Цената за минута клип, излъчен по БНТ в различните часови пояси през делничните дни, ще струва между 330 и 2255 лв., а през почивните дни - между 330 и 2800 лв. Встъпителните и заключителните клипове са по 1400 лв. на минута. Хрониките, в чиято цена са включени и разходите за изработка на репортажа, ще струват 920 и 1150 лв. на минута в зависимост от това дали се излъчват в делничен или почивен ден, а цената за минута диспут, излъчен по БНТ, ще струва съответно 180 и 200 лв. По-ниски са цените, одобрени с тарифата, за излъчване по БНТ 2 и "БНТ Свят".

Излъчването на клип до 30 секунди в радиопредаванията на програма "Хоризонт" на БНР ще струва 150 и 190 лв. според часовия пояс, хрониката е 300 лв. на минута, а диспутът – 70 лв. на минута. За програма "Христо Ботев" и за регионалните радиостанции на БНР тарифите са по-ниски. Посочените цени пък са без включен ДДС.

"Сей, земеделецо!" е екзотичен клип от зората на демокрацията, който се излъчваше по БНТ. Той и още десетки такива. Безплатно. Тогава телевизията беше само една и на народа,  "Панорама" продължаваше по четири часа и всякакви неформали с плетени вълнени пуловери влизаха по време на ефир с димящи цигари и четяха политически декларации. И всичко това свободно. Две десетилетия по-късно ситуацията е точно обратната - за да излъчиш политическо послание, трябва да си платиш. Много. Това облагодетелства парламентарно представените партии, които получават държавни субсидии, и поставя в неравностойно положение гражданските организации и новосъздадените политически субекти, чиито послания няма как да бъдат чути от ефира на обществените медии. От романтичната слободия на 90-те години държавата залитна в другата крайност - силно рестриктивен режим на достъп до ефира, до който достъп имат само казионните партии.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Маркетинг и реклама

Получавайте най-важното и интересно от маркетинга: новини, рекламни кампании, обяви за работа


3 коментара
  • clutch

    Идеята за държавна дотация под каквато и да форма НА КОЯТО И ДА политическа формация ме вбесява!!!!!
    НЕ ЖЕЛАЯ И ЕДНА СТОТИНКА ОТ ПАРИТЕ МИ ДА ОТИВАТ ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА ТОРБИ С Л^%А, КОИТО СЛЕД ТОВА ОФИЦИАЛИЗИРАТ КРАЖБИТЕ ОТ ДЪРЖАВАТА!!!!
    + ако смятате, че държавните субсидии за партии трябва да бъдат спрени

  • 2
    bratdomingo avatar :-|
    bratdomingo

    До коментар [#1] от "clutch": По-скоро смятам, чè дотациите за БНТ и БНР трябва да бъдат спрени. Не разбирам защо ни е обществена телевизия с пазарен дял под 10%. Тия 120 млн. годишни дотации за двете медии биха могли да се използват по доста по-полезен начин. Нека ги приватизират

  • 3
    event_horizon avatar :-|
    event_horizon

    'Гражданския сектор', както Капитал го наричат, не виси само пред телевизора. Ако някой има ясни и силни послания - могат да бъдат чути в интернет. Бепе Грило, 5 звезди, влезе с 25% в парламента в Италия само чрез интернет агитация. Повечето от медиите на ботуша се държат от Берлускони.

    Националната телевизия трябва да има високи тарифи, иначе ще се превърне в говорилня - клюкарник, кадето всеки безработен малоумник ще ни обяснява как се управлява държавата.

    Икономедия бяха професионална медия но напоследък много се политизираха и автоматично плюят всеки и всичко.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал