С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
13 29 мар 2013, 18:30, 8765 прочитания

Надолу, надолу, надолу

Доклад на БХК отчете срив в свободата на изразяване

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Какво трябва да направи една държава, за да притесни десетократно повече тези, които я наблюдават? Над десет пъти по-внимателно ще следи предстоящите избори в България Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). През май тя ще изпрати 242 свои наблюдатели в страната. На изборите две години по-рано техният брой беше едва 21. Заради тази драстична разлика от българските неправителствени организации вече коментират, че "с такива мащаби се действа само в Африака и в страни, завършващи на - стан в Азия."

От ОССЕ обясняват засиления интерес с проблемите в прилагането на правната рамка, потенциалните проблеми в администрирането на изборите, правото на глас, броенето и въвеждането на изборните резултати, с ролята на медиите. След поредица от критични доклади именно за последната причина за притеснение - задушаващата се журналистика в България, през изминалата седмица Българският хелзински комитет (БХК) допълни списъка с още една присъда. "Годината на срив в свободата на изразяване" - така организацията описва 2012 г. за българските медии. 


Грозна гримаса

Безкритично-положително отношение към правителството, икономически и политически обвързаности, олигополизация, медийни войни, непрозрачна собственост и финансиране, автоцензура, неефективна медийна саморегулация, продължаващо пожълтяване, насочване на европейски средства към определени медии. Слагаме точката тук, защото списъкът от порочни медийни практики е толкова дълъг, че може да запълни поне половин вестникарска страница. Тези сиви нюанси на българската медийна действителност не са обикновена мазохистична самокритика. Те са част от няколко европейски и международни доклади, от анлизите на няколко български неправителствени организации. Безпокойство за свободата на българските медии са изразявали немският, американският и ирландският посланик. С проблемите на българския пазар отблизо се запозна и еврокомисарят по цифровите технологии Нели Крус.

Последният щрих на мрачната картина бе сложен тази седмица в годишния доклад на Българския хелзинкски комитет (БХК).  Изводите в него са базирани на изследване, направено от БХК и Фондация "Медийна демокрация" през 2012 г. То се занимава със състоянието на свободата на изразяване в медиите. Двете организации са направили десетки анонимни интервюта с журналисти (вижте допълнителния текст), които доказват, че мащабът на манипулацията в голяма част от българските медии  е достигнал нови върхове.



Според Яна Бюрер Тавание, директор на програма "Кампании и комуникации" на БХК, отсъствието на професионален стандарт води до тежко и масово погазване на основни журналистически принципи като обективност, точност, проверка на информацията, недискриминация, редакционна независимост - разбирана най-вече като неподдаване на политически или икономически натиск и ясно разграничаване на платеното от редакционното съдържание. "Също до драстично лошо качество на съдържанието, до пожълтяване почти до черно, до отдръпване на много хора от традиционните медии. Накратко - до бавната, мъчителна и грозна смърт на българските медии", допълва тя.

Ефектът върху медиите от описаната дотук картина е, че те губят доверие, губят функцията, същността и смисъла си. "Върху журналистите ефектът е, на първо място, тежката автоцензура. Отказът от професионализъм", коментира Яна Тавание. Тя допълва, че не са редки случаите, в които има дори отказ от име. "Има случаи на колеги, които спират да се подписват с истинските си имена, защото не искат името им да е обвързано с написаното." От интервютата изплува и втори ефект, донякъде неочакван според Тавание - срамът. "Осъзната вина. Не при всички, разбира се, но при някои колеги", коментира тя.

И още брутални икономически и политически обвързаности, позитивни и негативни списъци за хора и компании (за тези пишем само добро, за тези само лошо), писане на лъжи с пълното съзнание, че са лъжи, нонстоп дегизиране на платени дописки като редакционно съдържание, натиск, чиито пипала стигат до личния живот на журналистите. Откровенията в интервютата плашат. Рекция няма. Малцина са тези, които задават най-важния въпрос: какво правим.

Масово, почти без изключения, интервюираните журналисти коментират, че в момента ограничаването на свободата е много по-силно в частните, отколкото в обществените медии. "Също - докато преди особено уязвими бяха най-вече журналистите в провинцията, вече наблюдаваме изключително силен натиск над работещите в големите централни медии", допълва впечатленията си Яна, която дълго време е била журналист.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Глътка надежда за БНР 1 Глътка надежда за БНР

Изненадващо медийният регулатор реши да даде шанс на Андон Балтаков, който има опит в доказани медийни компании като "Асошиейтед прес" и CNN.

24 яну 2020, 778 прочитания

Реклама за слушане Реклама за слушане

Чрез подкаст рекламите компаниите могат да достигнат до нишова аудитория, фокусирана върху съдържанието.

24 яну 2020, 612 прочитания

24 часа 7 дни
Всички новини
Бюлетин

Бюлетин "Маркетинг и реклама"

Всяка седмица най-интересното от света на маркетинга във вашата поща

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Медиа и реклама" Затваряне
Спор между bTV и "Музикаутор"

Сдружението за колективно управление на авторските права завежда съдебен иск срещу телевизията

Още от Капитал
Свинското: скъпо и дефицитно

Чумата по свинете в Азия вдигна световните цени, създаде дефицит и проблемите заразиха и България

Глътка надежда за БНР

Изненадващо медийният регулатор реши да даде шанс на Андон Балтаков, който има опит в доказани медийни компании като "Асошиейтед прес" и CNN.

Пътеводител на кандидат-програмиста

Какво е добре да се знае за академиите, които предлагат подобни обучения

Маневрите на Путин: Той си тръгва, за да остане

Руският президент не мисли да изпуска властта през 2024 г., а да си запази лостове за влияние и да си намери друга силна роля в новата политическа схема

Цветан Тодоров - човекът на чужда земя

Две нови издания хвърлят светлина върху личността и идеите на родения в България философ

Берлинска ръченица

Електронният артист Стефан Голдман за новаторския си поглед към музиката и защо винаги ще имаме нужда от човека в технологията

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10