С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
13 29 мар 2013, 18:30, 8711 прочитания

Надолу, надолу, надолу

Доклад на БХК отчете срив в свободата на изразяване

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Какво трябва да направи една държава, за да притесни десетократно повече тези, които я наблюдават? Над десет пъти по-внимателно ще следи предстоящите избори в България Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). През май тя ще изпрати 242 свои наблюдатели в страната. На изборите две години по-рано техният брой беше едва 21. Заради тази драстична разлика от българските неправителствени организации вече коментират, че "с такива мащаби се действа само в Африака и в страни, завършващи на - стан в Азия."

От ОССЕ обясняват засиления интерес с проблемите в прилагането на правната рамка, потенциалните проблеми в администрирането на изборите, правото на глас, броенето и въвеждането на изборните резултати, с ролята на медиите. След поредица от критични доклади именно за последната причина за притеснение - задушаващата се журналистика в България, през изминалата седмица Българският хелзински комитет (БХК) допълни списъка с още една присъда. "Годината на срив в свободата на изразяване" - така организацията описва 2012 г. за българските медии. 


Грозна гримаса

Безкритично-положително отношение към правителството, икономически и политически обвързаности, олигополизация, медийни войни, непрозрачна собственост и финансиране, автоцензура, неефективна медийна саморегулация, продължаващо пожълтяване, насочване на европейски средства към определени медии. Слагаме точката тук, защото списъкът от порочни медийни практики е толкова дълъг, че може да запълни поне половин вестникарска страница. Тези сиви нюанси на българската медийна действителност не са обикновена мазохистична самокритика. Те са част от няколко европейски и международни доклади, от анлизите на няколко български неправителствени организации. Безпокойство за свободата на българските медии са изразявали немският, американският и ирландският посланик. С проблемите на българския пазар отблизо се запозна и еврокомисарят по цифровите технологии Нели Крус.

Последният щрих на мрачната картина бе сложен тази седмица в годишния доклад на Българския хелзинкски комитет (БХК).  Изводите в него са базирани на изследване, направено от БХК и Фондация "Медийна демокрация" през 2012 г. То се занимава със състоянието на свободата на изразяване в медиите. Двете организации са направили десетки анонимни интервюта с журналисти (вижте допълнителния текст), които доказват, че мащабът на манипулацията в голяма част от българските медии  е достигнал нови върхове.



Според Яна Бюрер Тавание, директор на програма "Кампании и комуникации" на БХК, отсъствието на професионален стандарт води до тежко и масово погазване на основни журналистически принципи като обективност, точност, проверка на информацията, недискриминация, редакционна независимост - разбирана най-вече като неподдаване на политически или икономически натиск и ясно разграничаване на платеното от редакционното съдържание. "Също до драстично лошо качество на съдържанието, до пожълтяване почти до черно, до отдръпване на много хора от традиционните медии. Накратко - до бавната, мъчителна и грозна смърт на българските медии", допълва тя.

Ефектът върху медиите от описаната дотук картина е, че те губят доверие, губят функцията, същността и смисъла си. "Върху журналистите ефектът е, на първо място, тежката автоцензура. Отказът от професионализъм", коментира Яна Тавание. Тя допълва, че не са редки случаите, в които има дори отказ от име. "Има случаи на колеги, които спират да се подписват с истинските си имена, защото не искат името им да е обвързано с написаното." От интервютата изплува и втори ефект, донякъде неочакван според Тавание - срамът. "Осъзната вина. Не при всички, разбира се, но при някои колеги", коментира тя.

И още брутални икономически и политически обвързаности, позитивни и негативни списъци за хора и компании (за тези пишем само добро, за тези само лошо), писане на лъжи с пълното съзнание, че са лъжи, нонстоп дегизиране на платени дописки като редакционно съдържание, натиск, чиито пипала стигат до личния живот на журналистите. Откровенията в интервютата плашат. Рекция няма. Малцина са тези, които задават най-важния въпрос: какво правим.

Масово, почти без изключения, интервюираните журналисти коментират, че в момента ограничаването на свободата е много по-силно в частните, отколкото в обществените медии. "Също - докато преди особено уязвими бяха най-вече журналистите в провинцията, вече наблюдаваме изключително силен натиск над работещите в големите централни медии", допълва впечатленията си Яна, която дълго време е била журналист.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

14 ноември 2019
София хотел Балкан

Седма Годишна конференция "Банките и бизнесът"


Какви са плановете за въвеждане на иновации и растеж на водещите банки в България?
Разберете на конференцията на Капитал "Банките и бизнесът". Събитието предоставя възможности на представители на банките и на бизнеса да обсъдят помежду си важни въпроси, да търсят решения и да помагат на пазара да расте.

Водещи теми в програмата:

  • Банковият сектор през 2020
  • Изводите от стрес тестовете
  • Ефектът от запазването на ниските лихви
  • PSD 2 - възможности и рискове
  • Иновации и технологични решения
Седма Годишна конференция "Банките и бизнесът" Запазете билет

Прочетете и това

Седмичен бюлетин за маркетинг и реклама (12 ноември) Седмичен бюлетин за маркетинг и реклама (12 ноември)

Местните избори 2019 - с най-евтина кампания в медиите; guts&brainsDDB спечелиха две награди в конкурса "Effie Унгария"; Кои са финалистите в "Effie България" 2019 г.; Discovery иска да създаде собствена стрийминг платформа, Новата кампания на WSJ и др.

12 ное 2019, 1141 прочитания

Дефицитът на БНТ вече е 71 млн. лв 4 Дефицитът на БНТ вече е 71 млн. лв

Депутатите смятат да вдигнат леко бюджета на телевизията за 2020 г. до 70 млн. лв., а за БНР - до 47.44 млн. лв.

9 ное 2019, 2674 прочитания

24 часа 7 дни
Бюлетин

Бюлетин "Маркетинг и реклама"

Всяка седмица най-интересното от света на маркетинга във вашата поща

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Медиа и реклама" Затваряне
Спор между bTV и "Музикаутор"

Сдружението за колективно управление на авторските права завежда съдебен иск срещу телевизията

Още от Капитал
Да копаеш дъното за Доган

Държавата изненадващо отпусна 220 млн. лв. за драгиране на плавателния канал в пристанище Варна. Съмненията са, че пристанището на Ахмед Доган ще е основният печеливш, а държавните терминали ще трябва да го догонват

Омраза за двойна употреба

На фона на практиката обвинението срещу природозащитника Тома Белев изпъква като политическо

30 години след 10-и: Каква я мислехме, каква стана

Българите са по-богати от всякога, но и все по-тревожни, че демокрацията, в която живеят, е имитация

Климатично северно сияние

Как Финландия ще стане въглеродно неутрална до 2035 г.

Книга: "Истории от 90-те"

Сборникът "Истории от 90-те" дава поглед към размирното десетилетие без излишна сантименталност

20 въпроса: Христо Христозов

"Практиката показва, че бързите решения имат висока цена и рядко са устойчиви"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10