Надолу, надолу, надолу
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Надолу, надолу, надолу

Надолу, надолу, надолу

Доклад на БХК отчете срив в свободата на изразяване

Весислава Антонова, Мария Манолова
8943 прочитания

© shutterstock


Какво трябва да направи една държава, за да притесни десетократно повече тези, които я наблюдават? Над десет пъти по-внимателно ще следи предстоящите избори в България Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). През май тя ще изпрати 242 свои наблюдатели в страната. На изборите две години по-рано техният брой беше едва 21. Заради тази драстична разлика от българските неправителствени организации вече коментират, че "с такива мащаби се действа само в Африака и в страни, завършващи на - стан в Азия."

От ОССЕ обясняват засиления интерес с проблемите в прилагането на правната рамка, потенциалните проблеми в администрирането на изборите, правото на глас, броенето и въвеждането на изборните резултати, с ролята на медиите. След поредица от критични доклади именно за последната причина за притеснение - задушаващата се журналистика в България, през изминалата седмица Българският хелзински комитет (БХК) допълни списъка с още една присъда. "Годината на срив в свободата на изразяване" - така организацията описва 2012 г. за българските медии. 

Грозна гримаса

Безкритично-положително отношение към правителството, икономически и политически обвързаности, олигополизация, медийни войни, непрозрачна собственост и финансиране, автоцензура, неефективна медийна саморегулация, продължаващо пожълтяване, насочване на европейски средства към определени медии. Слагаме точката тук, защото списъкът от порочни медийни практики е толкова дълъг, че може да запълни поне половин вестникарска страница. Тези сиви нюанси на българската медийна действителност не са обикновена мазохистична самокритика. Те са част от няколко европейски и международни доклади, от анлизите на няколко български неправителствени организации. Безпокойство за свободата на българските медии са изразявали немският, американският и ирландският посланик. С проблемите на българския пазар отблизо се запозна и еврокомисарят по цифровите технологии Нели Крус.

Последният щрих на мрачната картина бе сложен тази седмица в годишния доклад на Българския хелзинкски комитет (БХК).  Изводите в него са базирани на изследване, направено от БХК и Фондация "Медийна демокрация" през 2012 г. То се занимава със състоянието на свободата на изразяване в медиите. Двете организации са направили десетки анонимни интервюта с журналисти (вижте допълнителния текст), които доказват, че мащабът на манипулацията в голяма част от българските медии  е достигнал нови върхове.

Според Яна Бюрер Тавание, директор на програма "Кампании и комуникации" на БХК, отсъствието на професионален стандарт води до тежко и масово погазване на основни журналистически принципи като обективност, точност, проверка на информацията, недискриминация, редакционна независимост - разбирана най-вече като неподдаване на политически или икономически натиск и ясно разграничаване на платеното от редакционното съдържание. "Също до драстично лошо качество на съдържанието, до пожълтяване почти до черно, до отдръпване на много хора от традиционните медии. Накратко - до бавната, мъчителна и грозна смърт на българските медии", допълва тя.

Ефектът върху медиите от описаната дотук картина е, че те губят доверие, губят функцията, същността и смисъла си. "Върху журналистите ефектът е, на първо място, тежката автоцензура. Отказът от професионализъм", коментира Яна Тавание. Тя допълва, че не са редки случаите, в които има дори отказ от име. "Има случаи на колеги, които спират да се подписват с истинските си имена, защото не искат името им да е обвързано с написаното." От интервютата изплува и втори ефект, донякъде неочакван според Тавание - срамът. "Осъзната вина. Не при всички, разбира се, но при някои колеги", коментира тя.

И още брутални икономически и политически обвързаности, позитивни и негативни списъци за хора и компании (за тези пишем само добро, за тези само лошо), писане на лъжи с пълното съзнание, че са лъжи, нонстоп дегизиране на платени дописки като редакционно съдържание, натиск, чиито пипала стигат до личния живот на журналистите. Откровенията в интервютата плашат. Рекция няма. Малцина са тези, които задават най-важния въпрос: какво правим.

Масово, почти без изключения, интервюираните журналисти коментират, че в момента ограничаването на свободата е много по-силно в частните, отколкото в обществените медии. "Също - докато преди особено уязвими бяха най-вече журналистите в провинцията, вече наблюдаваме изключително силен натиск над работещите в големите централни медии", допълва впечатленията си Яна, която дълго време е била журналист.

Карта от проблеми

Фондация "Медийна демокрация" е изготвила и "карта" на проблемните зони в българските медии, като е анализирала докладите на международните организации, които ги наблюдават - IREX, "Репортери без граници", Freedom House, SEEMO, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, Държавният департамент на САЩ.

Зоната с най-висока степен на тежест - политическите зависимости, е критикувана от всичките осем наблюдаващи организации. Те констатират наличие на: силна зависимост на медиите от властовата конюнктура, нарастване на политическия натиск върху тях, отказ от критика на статуквото, активно и доброволно предлагане на новинарско съдържание на политически субекти от страна на редакциите, липса на политическа воля за справяне с проблема за застрашената медийна свобода.

Седем от анализиращите институции сочат като проблемна зона липсата на плурализъм в електронните и печатните издания. Критиките са насочени към липсата на обективност, равнопоставеност и баланс между политическите гледни точки, ограничения политически дебат в изданията, униформеността и копирането на едни и същи източници. Медиите губят традиционната си роля на медиатор и насърчител на публични дебати, констатират авторите на изследването. Пренебрегват и теми, свързани с разнообразието в обществото - насилие над половете, хомофобия, етнически и религиозни малцинства. Пет от наблюдаващите организации отчитат като проблемна зона липсата на икономическа свобода.

Според наблюдателите на медийния пазар съществува корпоративен натиск, който подкопава обективността в голяма част от медиите. Анализаторите изтъкват, че източниците на финансиране на част от медиите са неясни, а чрез тях се легитимират капитали с неясен произход. Отбелязват се и случаи, в които редакции търгуват активно и доброволно журналистическо съдържание. Зачестяват случаите, когато медийното съдържание става обект на бизнес договорки, рекламният пазар се централизира, а регионалните медии остават извън него.

И накрая се налага най-грозният извод. Медиите в България от доста време водят двойствен живот. На работа са едни, в свободното време съвсем други. Все едно работят за две публики. Пред едната публика се открива хубавото - смелото, свободно, спокойно и уверено лице на журналистиката, пред другата грозното – страхливо, зависимо, угодно, уродливо до неузнаваемост.

Хубавото лице обитава блога, личния сайт или фейсбук профила. Недотам симпатичното се подава от вестници, телевизии и официални сайтове. "Това е болест на медийната среда. Нечестност спрямо публиката - също. Както и инстинкт за самосъхранение. Неудобството от това, което правиш, вътрешната борба - те са много силни, поне сред повечето журналисти, с които аз разговарях", споделя Яна Бюрер Тавание. Журналистите често се оправдават с това, че няма къде другаде да отидат, с това, че имат деца, болни роднини, кредити. "Да имаш поне едно място, където, макар и анонимно, наистина да бъдеш журналист, да можеш да кажеш нещата, както ги знаеш и виждаш, предполагам, те съхранява", казва Яна. 

 

Пет системни проблема на журналистиката и ефектът от тях

Изследването "Застрашените свобода и плурализъм на медиите. Диагностика и решения" на фондация "Медийна демокрация" включва 25 анонимни интервюта с журналисти от електронни и печатни медии. Ето някои от техните мнения: 

Проблеми на съдържанието 

"Чисто жанрово е ужасно бедно. Има дописки, има интервюта, и понякога някой репортаж. Липсват разследвания и анализи. В медиите се търси повече бройка, а не качество, търсят за запълнени страници."

"Липсва критично мислене, представено в дискусионни формати. Мисля, че публицистиката никога не е била на толкова ниско ниво, колкото е в момента."

"Не знам [кой пише материалите в медийната война]. Има си хора. Знам една от нашите редакторки, тя се занимава с тези неща, не знам дали точно тя ги пише. Просто тя ги пуска след това. Но когато има тема, да речем, срещу Огнян Донев, "Труд" и "24 часа", или срещу "Капитал" - преди имахме една серия срещу Прокопиев - просто ни казваха на планьорка: "[Темата на броя] няма да я мислите." И темата си пристигаше в 18-19 ч. Кой я пише - не става ясно. Просто си има някакви хора, които го правят."

"Медиите носим не само вина пред себе си за това как се пропиляваме самите ние като хора и професионалисти, ами имаме и ужасно огромна вина за това какво се случва с нацията. Към която ние трябва да бъдем някакъв коректив и да задаваме някакъв тон като журналисти. И заради това, че ние не го правим системно от години, публиката на медиите е изключително проста."

Проблеми на журналистите 

"Тези медии [на Пеевски] предлагат по-високи заплати, младите журналисти отиват и много лесно биват манипулирани. Такива журналисти могат да бъдат купени без пари - манипулирани и излъгани. И така се обучават много млади журналисти - без собствено мнение. Това е синдромът на стойката за микрофон."

"От много отдавна не съм чувала някой да прави квалификационни курсове за своите хора. [...] Имам чувството, че в много голяма част от случаите управляващите медиите гледат на журналистите не като на носители и създатели на интелектуална собственост, ами като на някакви инструменти за провеждане на определена информация."

"Има много хора на определена възраст между 50 и 60, които така са тренирани, че трябва да има директива от ръководството - кой е добрият, кой е лошият, на кого се подмазваме, за кого пишем лошо - което е абсолютно недопустимо."

"Чувала съм за журналисти, които имат банкова сметка, по която компанията може да превежда пари заради това, че те са услужили или написали някакъв текст."

Политически натиск

"Правителството най-вече [оказва влияние върху медията]. Много пъти се е случвало да звънне телефонът, за да се напише нещо по начин, по който се иска. Дори самият премиер е звънял да иска нещо да излезе."

"Някакви разследвания срещу правителството много трудно излизат в България. Сигурно има две-три места, на които могат да излязат. Защото правителството много сериозно упражнява цензура навсякъде. Във всички вестници. В повечето. [...] Има много случаи, в които репортер от медия, която не може да напише някакъв материал, но се е добрал до него, го дава на свой колега. И той излиза. Аз съм ставала свидетел на няколко такива случая. И става голяма новина. И човекът си знае, че той я е извадил, обаче… Това често се случва. Просто предпочитат да излезе, отколкото да си я държат за себе си."

"Дава се възможност за интервю само на журналисти, които са удобни. Които знаеш, че няма да зададат неудобен въпрос, знаеш, че няма да поставят съответната властова фигура в неудобно положение. Те винаги ще бъдат добри и така всъщност ще изпълнят ролята, която иска пиарът да бъде изпълнена."

"Имаше договори с различни министерства, тоест всеки от нас беше длъжен да напише определен брой новини за съответното министерство. Същото се правеше с хора и фирми, имаше си дори таблица, в която се попълваше колко новини за седмицата си написал и ако не си написал, ставаше много лошо."

Натиск от рекламодатели

"Като пишем против някого, първо трябва да видим дали рекламира при нас. Питаме рекламния отдел. И понякога се е случвало - "тези рекламират при нас, не можем да го пишем това". Точка."

"Много колеги предпочитат да пишат по готови PR съобщения, много по-лесно е. Има и такива, които се пускат платено, но се публикуват като статии. Но никъде не се казва, че за това са взети пари."

"Знаете, че в нито един вестник не може да се пише за мобилните оператори. Това е изключено да се случи. Правят го само съвсем независими медии, които не взимат реклами от тях."

"Oсобено покрай изборите беше много грозно. По никакъв начин не е обозначено, че съдържанието, което е публикувано, е платено."

Неспазване на етичните стандарти

"Защото този пазар вече е почти на командно дишане. Не знам какво може да се направи. Ей така пред очите ми през последните години стана един преврат, медиите бяха завладени от хора без всякаква идея за професионални принципи, никаква чувствителност към медията, никакво усещане към това, което се прави."

"Има някои медии, при които е въпрос на вътрешна култура да спазват някакви етични и професионални стандарти. Етичните комисии за печата и електронните медии са едни мъртви комисии, етичният кодекс е един мъртъв кодекс."

"Погледни етичните кодекси - колко поправки са налагани въз основа на всичките казуси, които са възниквали. Никакви. Просто всичко е проформа, да го има."

Ефекти върху аудиторията

"[Публиката] не е твърде взискателна. Летвата е твърде ниска. Това е двустранен процес според мен - от публиката зависи какви ще са медиите, но от медиите зависи каква ще е публиката. По-голямата част от медиите са успели да си култивират една доста невзискателна публика."

"Малко като кокошката и яйцето е. Тоест дали хората наистина се интересуват от жълториите, които медиите постоянно бълват, или медиите ги научават да се интересуват и това се превръща в реален интерес [на хората], който после ги кара да търсят това нещо? Мисля, че скритият интерес на публиката не е осъзнат от самата публика."

Какво трябва да направи една държава, за да притесни десетократно повече тези, които я наблюдават? Над десет пъти по-внимателно ще следи предстоящите избори в България Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). През май тя ще изпрати 242 свои наблюдатели в страната. На изборите две години по-рано техният брой беше едва 21. Заради тази драстична разлика от българските неправителствени организации вече коментират, че "с такива мащаби се действа само в Африака и в страни, завършващи на - стан в Азия."

От ОССЕ обясняват засиления интерес с проблемите в прилагането на правната рамка, потенциалните проблеми в администрирането на изборите, правото на глас, броенето и въвеждането на изборните резултати, с ролята на медиите. След поредица от критични доклади именно за последната причина за притеснение - задушаващата се журналистика в България, през изминалата седмица Българският хелзински комитет (БХК) допълни списъка с още една присъда. "Годината на срив в свободата на изразяване" - така организацията описва 2012 г. за българските медии. 


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

13 коментара
  • 2
    trezven avatar :-?
    Трезвен

    А мен ми е любопитно колко от тия наблюдатели ще идат във виалетите на ДПС!? Там Герб на предишните парламентарни бяха на места и различни села единствената партия за последните 20 години, която е пратила наблюдател!

    Престъпно е безразличието на другите партии и организации към манипулацийте които стават в Родопите. Аз съм срещал човек от тези места и като го питах- хубаво бе човек, защо гласуваш за Доган, начетен ми изглеждаш-знаете ли какво ми казва?

    ''Ами, имам жена, деца... не искам утре да ми палят къщата!''

  • 3
    dekster avatar :-|
    КЛЮЧАРЪ

    До коментар [#1] от "epitaf":

    Сори, май френд, подлизурковщината в Мутростан за някои е начин на живот. Други го правят от страх, трети - за кариера.

    Между другото, и аз имах проблем веднъж точно във форума на "Капитал", за това, че нарекох Бабуина "Шебек", но след като Му вдигнаха кръвното, не са ми изтривали коментари.

    Та, толкова за свободата на изразяване.

  • 4
    jugozombi avatar :-?

    До коментар [#1] от "epitaf":

    Подкрепям! Желая Ви успех, а на медийната група - завръщане към цивилизоваността!

  • 5
    bz avatar :-|
    bz

    [quote#1:"epitaf"]Разделям се с вас - съфорумците[/quote]
    За съжаление не сте единствен който взема да се замисля за такъв вариант.
    Инакомислещите не сме добре дошли във форума особено напоследък.
    И ако не последва редакциона омерта все се намира някой да ти каже като не си от нашите хейтърчета бягай от тук.

  • 6
    nefertiti_egipt avatar :-?
    Нефертити

    Някои да не бъркат бъркат изразяването на позиция с дрънкането на простотии и изливането им в медийното пространство. Категорично съм против второто.

  • 7
    thermobee avatar :-|
    Thermobee

    На Антибългарския хелзинкски комитет не вярвам и една дума!

    Публикувано през m.capital.bg

  • 8
    thepirineagle avatar :-|
    thepirineagle

    До коментар [#1] от "epitaf":
    Мориарти, тъжно е това, което казваш....По принцип не споделям виждането ти за Дневник и Капитал, макар често и те да се "подхлъзват" по пътя на останалите "медии" в България и не винаги са на онова професионално ниво, което твърдят, че преследват.
    От друга страна мисля, че форумите са им сравнително добре модерирани и в духа на толерантност и добър тон....не че не съм имала лични проблеми с изтриване на постинги- някои справедливо, други спорно .....
    Все пак за да отнемат правата на определен профил би трябвало да е нещо изключително и тъй като статията се отнася за ограничаване на свободата на словото, не смятам, че който и да било от нас ще има нещо напротив да ни запознаете с целия случай.
    Не вярвам на модераторите да им се размине ако са си позволили да не зачитат собствените правила на Икономедиа и духа на правото на изразяване на мнение....

  • 9
    kozhouharov avatar :-|
    kozhouharov

    След 5-10 години никой няма да го интересуват традиционните медии. Комунистическите бабички ще са измрели и дори по-възрастните ще четат новини от телефона! Блоговете и социалните мрежи ще е*ат всички такива идиоти инвеститори в медии.

  • thepirineagle

    И на кой умник му хрумна да истрие постинга на moriarti-epitaf? ??
    Дори и да е имало някаква постановка около този потребител, това беше канска ,невъобразима глупост....
    Цялата история изглежда като протест или привличане на внимание / често разликата е трудноразличима / , но не и спам....нямам думи, и то под статия като горната....


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK